№
гр. Кърджали, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет
и първи февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мелиха Халил като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.
дело №512/2022
г. по описа на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6, вр. с чл.10а от Закона
за семейните помощи за деца
/ЗСПД/. Образувано е по жалба от Н.А. М.-К. от
*** против
Заповед №ЗСПД/Д-К/5505 от 19.10.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кърджали, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а ЗСПД.
Жалбоподателката
намира оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че мотивите на административния орган са необосновани, тъй като детето
Д. К. пребивава постоянно в страната и
посещава училище в ***. Иска отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание и в представеното от процесуалния представител
писмено становище, поддържа подадената жалба.
Намира за безспорно установено по делото, че детето
Д. К. живее и се отглежда в страната, като пътуванията в чужбина са свързани единствено с лечението на
*** - З. К.. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, в представено
писмено становище, оспорва подадената жалба. Счита, че в случая не са налице условията на чл.10а от ЗСПД,
тъй като детето не живее постоянно в страната,
поради което намира оспорената заповед за законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.10.2022 г., Н.А. М.-К.-майка на детето Д., е подала заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-К/5505/05.10.2022 г. за отпускане на еднократна помощ
по чл.10а ЗСПД, за ученици,
записани в *** клас, към което приложила и удостоверение изх.№**/*** г., издадено
от директора на ОУ“***“, ***, че
детето Д. К. е записано за първи
път в *** клас, за учебната
2022/2023 г.
На 19.10.2022 г., социален работник към Д „СП“ - Кърджали, е предложил да се
откаже отпускане на еднократна помощ
по чл.10а ЗСПД, тъй като детето,
за което се иска помощта, не пребивава
на територията на страната повече от 183 дни, в рамките на 12 месеца, респ. не живее постоянно в страната и не отговаря на условието на чл.10а, ал.1 от ЗСПД.
По делото е приложено писмо рег.№292000-192-30/14.10.2022 г., издадено от директора на
ОДМВР Кърджали, съдържащо справка от АИС“ГК“ за периода от 01.10.2021 г. – 07.10.2022 г., за задграничните пътувания на детето Д.
К.
По делото е представен и медицински документ за провеждано лечение на детето З. К. в Център ***, в ***, в периода м. ноември 2021 г. – м.
февруари 2022 г., като е подчертан дългосрочния характер на предприетото лечение.
Със
Заповед №ЗСПД/Д-К/5505 от 19.10.2022 г., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кърджали, предмет на настоящия спор, на основание
чл.10а, ал.1 ЗСПД, на жалбоподателката
е отказано отпускането на заявената еднократна помощ по чл.10а
ЗСПД, поради
това, че детето не живее постоянно в страната и не е пребивавало в нея повече от
183 дни в рамките на 12 месеца.
Видно
от представеното удостоверение №**/*** г., издадено от директора на ОУ “***“,
***, Д. К. продължава
да е ученичка в *** клас през учебната 2022/2023 г., в дневна форма на обучение.
Според
показанията на разпитаните по делото свидетели: А. М. М. и С. А. А., най-късно от началото на 2021 г. жалбоподателката и двете й деца - Д. и З., живеят в РБългария, в ***, а от месец август 2022 г. са се установили да живеят в ***, с намерение Д. да се обучава там. Свидетелите твърдят, че жалбоподателката, заедно с двете си
деца често пътува за лечение на детето
З.
до *** – ***, но децата се отглеждат в страната. За тях се грижи майка им, тъй като баща им е в ***.
Въз основа на така установените факти и след
като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка
за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес. Жалбоподателката, като
адресат на оспорения отказ и като майка и законен представител на малолетното дете
Д., има
правен интерес да оспори неблагоприятния за нея административен акт, за който
в чл. 10, ал.6 от ЗСПД,
е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, и в изискуемата от закона писмена форма. При издаването й обаче, съдът констатира съществено нарушение
на администрантивнопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния
закон.
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно
или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите
в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са
настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила
на детето. Целта
на предвидената еднократна помощ е подпомагане на семействата, чрез компенсирането
на част
от специфичните разходи, присъщи за началото на учебната година.
По делото няма спор,
че жалбоподателката и детето Д. са български
граждани, както и че детето
се отглежда в семейството,
и е записано в *** клас, за учебната 2022/2023 г., в ОУ “***“, ***. Спорен
е въпросът, свързан с изпълнение на изискването в чл.10а, ал.1 и чл.3,
т.2
ЗСПД
- детето да живее постоянно в страната.
В тази връзка, предвид целта на
еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, освен специалната разпоредба на съгласно
§ 1, т. 4 от ДР на ЗСПД,
следва да се вземат предвид и Решение №3/08.02.2001 г., постановено по конституционно дело №
16/2000 г. на Конституционния съд на Република
България, разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от Кодекса на международното частно право,
практиката на Съда на Европейския съюз, по отношение на понятието за обичайно пребиваване, заложено в чл. 8, §1 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003 на Съвета от 27 ноември
2003 година. Според приетото в горното решение на КС на РБ: "За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла
на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност
и трайност. Защото не всяко пребиваване
на определено място може да се нарече живеене, ако не е
продължило известно време и не е обвързано по някакъв начин с трайно отношение.
Например човек може да премине през определено
място без да отседне в него; може да отседне, но за времето на една командировка. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена
територия за един относително продължителен период, в който
лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез
установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота). Оттук
се налага и първият извод – живеенето по смисъла на чл. 93, ал. 2 от Конституцията е фактически и трайно
пребиваване на едно лице на определена територия.“
Съгласно чл.
48, ал. 7 от Кодекса на международното
частно право, под обичайно местопребиваване на физическо
лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено
да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация
или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства
от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.
Според практиката на
Съда на Европейския съюз /Дело C-376/14 PPU – преюдициално запитване, отправено
от Върховния съд на Ирландия; параграф 44 от Решение от 2 април 2009 г., A,
C-523/07, ЕС: C: 2009: 225, както и Решение от 22 декември 2010 г., Mercredi,
C-497/10, ЕС: C: 2010: 829/, понятието за обичайно пребиваване, заложено в чл.
8, §1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно
подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване
съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната
и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка,
както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството
на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както
и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.
В случая, изводът на
административния орган, че детето не живее постоянно в страната,
е основан на данните от справката за задграничните пътувания на
детето, според които за периода 01.10.2021 г. до 07.10.2022 г., детето не е пребивавало в страната
повече от 183 дни.
Съдът
намира, че горните данни не доказват по безспорен начин приетото от административния
орган, че детето не живее постоянно в страната. Действително, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД "Лице, живеещо постоянно в страната" е лице, което пребивава на територията на страната
повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. В
случая обаче, от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката се грижи сама за двете си малолетни деца и задграничните
й пътувания в едногодишния период, предшестващ издаването
на оспорената заповед,
са свързани с необходимостта
от лечението на другото дете на жалбоподателката. Установява
се също така, че в релевантния период жалбоподателката и
двете й деца са се установили да живеят в Република България, първоначално в ***, /където живее баща й/, а по-късно, през м.август
2022 г., се преместили да живеят в ***,
с оглед обучението на Д. Така установените
обстоятелства, заедно с представените доказателства,
че към 27.11.2022 г. детето Д. продължава да учи в училището в ***,
където е записана в *** клас, и липсата на каквито и да било данни жалбоподателката и малолетните й
деца да са установени да живеят на територията на друга държава, водят до извод, че е налице фактическо и трайно
пребиваване на територията на Р България. Това е и държавата,
в която детето е установено преимуществено да живее, предвид посочените по-горе трайни връзки от личен
характер, както и причините за престоя в страната.
По
горните съображения съдът намира, че неправилно административният орган е отказал
отпускане на месечна помощ по чл.10а, ал.1 ЗСПД, с мотива, че детето не живее постоянно
в страната. От приложените и обсъдени доказателства се констатира, че по смисъла,
вложен в чл. 48, ал. 7 от КМЧП и чл. 8, §1 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета
от 27 ноември 2003 година, детето има обичайно местопребиваване в страната.
По горните съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена, тъй като е постановена в несъответствие с материалния закон, както и с неговата цел. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да се изпрати на директора на дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, който да се произнесе в 7-дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно установеното в мотивите към него.
При този изход на делото и своевременно направеното искане, в полза
на жалбоподателката се
следват деловодни разноски
в размер на 500
лв., за договореното
и изплатено адвокатско възнаграждение,
съобразно приложения ДПЗС №**/***
г. Неоснователно е възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е под минимума,
определен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004
г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
/изм., бр. 88 от 2022 г./.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К/5505 от 19.10.2022 г., издадена от директора
на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, като незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” – Кърджали за ново произнасяне по подаденото от Н.А. М.-К. заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-К/5505/05.10.2022 г. за отпускане на еднократна помощ
по чл.10а ЗСПД, в 7-дневен
срок от влизане в сила на решението.
ОСЪЖДА Агенция за социално
подпомагане, гр.
София, ***, да заплати
на Н.А. М.-К. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 500 лв.
Решението, на основание чл.10, ал. 6, изр.2 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на оспорване.
С Ъ Д И Я: