Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260121
23.12.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети ноември 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
съдия Дякова
въззивно гражданско дело № 877 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК въз основа на жалба рег.№260188/11.08.2020
год. ,подадена от “***С.А., Ф.” с рег. №********* чрез „***С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С.срещу решение № 720
/24.07.2020 год. по гр.д.№ 4337/2019 год. на
Районен съд Добрич,в частта на отхвърляне исковете с правно основание 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата Г.С.М.
с ЕГН ********** *** дължи на ищеца “***С.А., Ф.” с рег. №********* чрез „***С.А.
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.следните суми: горницата над установения размер от 1 338,24 лева до предявения от 2091,17
лева. представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №PLUS-15559129 от 18.12.2017 год., 402,59 лв.- възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.07.2018 год.- 05.01.2020 год. и 229,78 лв.-
мораторна лихва, начислена за периода от 05.08.2018 год.- 03.09.2019 год., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1854 от 11.10.2019 год. по ч. гр. дело № 3366/2019 год. по описа на
Добричкия районен съд.
С доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт в обжалваната част, се
настоява за отмяната му,като бъде постановен нов по съществото на спора за
цялостно уважаване на претенцията.
Въззивникът счита за
несъответни на събраните доказателства,направените констатации и правни изводи на районния съд за
недействителност на договора за потребителски кредит,поради неспазване
правилото на чл.11 ал.1 т.9 от Закона за потребителския кредит.Съдържанието на
договора отговаряло на законовите изисквания,както и на потребителя била предоставена цялата
изискуема по закон преддоговорна информация ,за да вземе информирано отношение
за встъпване в договорни отношения с въззивника,с която се бил запознал ,което
декларирал в подписания договор,съставляващ неоспорен частен свидетелстващ
документ.
При данни,че постановеното
неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 04.08.2020 год., жалба
рег. №260188/11.08.2020 год. е подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
При служебната проверка на решението в обжалваната
му част съдът не установи порок, който да го определя като недопустим или
нищожен акт.
Предявените кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК от “***С.А., Ф.” с рег.
№********* чрез „***С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С.срещу Г.С.М. с ЕГН ********** *** са за установяване вземания,
предмет на издадената по ч.гр.д. №3366/2019 год. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1854 от 11.10.2019 год. в размерите,както следва: 2091.17лв,
представляващи неплатена главница по договор за потребителски заем от 18.12.2017 год., ведно със законната лихва
върху сумата от подаването на молбата- 25.09.2019 год. до окончателното плащане
на главницата;402.59лв.- възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.07.2018
год.- 05.01.2020 год. и 229.78лв.- мораторна лихва, начислена за периода от
05.08.2018 год.- 03.09.2019 год.
По делото е представен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №PLUS-15559129 от 18.12.2017 год ., сключен между “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, като
заемодател, и Г.С.М., като заемополучател. Между страните по делото е уговорено
предоставянето на потребителски паричен кредит за потребителски цели в размер
на 2 000 лв. и за покупка на застраховка ”Защита на плащанията” в размер на 288
лв., равняващи се на общ размер на кредита от 2288 лв. Съобразно чл.2 от
договора ,размерът на кредита за покупка на застраховката ще бъде платен
директно на застрахователя. Сумата по кредита от 2 288 лв.платими чрез 24
месечни погасителни вноски съобразно съставения погасителен план, с падеж 05-то
число на месеца, всяка от която от по 131.48 лв., или общата стойност за
плащанията възлизат на 3155.52 лв.
Договореният между страните по делото годишен лихвен процент е 31.38 %,
годишният процент на разходите е 40.71 %. Уговорена е и такса ангажимент в
размер на 70 лв., която се удържа от размера на кредита. Съгласно чл.5 от
Договора, между страните е договорено, че при забава в плащането на погасителна
вноска, при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от датата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, в.т. с всички определени по договора обезщетения за забава.
Договореният размер на обезщетението за забава е по размер на законната лихва
равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01. юли на
текущата година плюс надбавка от 10 процента.
Погасителният план е
инкорпориран в процесния договор.
Вещото лице,изготвило назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е
установило, че на основание чл.1 и чл.2 от договора, с преводно нареждане от
19.12.2017 г. за извършен превод по сметка на ответницата, в размер на 1930
лв., с изписано основание „ съг.договор PLUS- 15559129“ по сметка на
ответницата е била предадена разликата между договорения размер на кредита от
2000 лв. и удържаната такса ангажимент в размер на 70 лв.
Вещото лице е докладвало, че с уговорения
размер на месечните погасителни вноски /общо 24/ от по 131,48 лева всяка /с
падеж на последната – 05.01.2020г./ се погасяват задължения за главница,
формирана от уговорения размер на кредита за потребителски цели от 2000 лв. и
кредит за покупка на застраховка “защита на плащанията“ от 288 лв. = 2288 лв. и лихва в размер на
867.52 лв. Уговореният годишен процент на разходите е 40.71 %, а годишният
лихвен процент е 31.38 % . По предоставения на експертизата погасителен план -
при ГЛП от 31.38 %, уговорената между страните възнаградителна лихва е в размер
на 867.52 лв. Експертът е установил извършени от ответницата плащания,
съответно осчетоводени такива, в размер
на общо 661.76 лв. Така направените плащанията са осчетоводени за погасяване на
следните задължения по кредита: в пълен размер на 3/ три / месечни вноски с
падежи за плащане 05.02.2018 г.;
05.03.2018 г.; 05.04.2018 г. - всяка от по 131.48 лв.; по месечна вноска с
падеж за плащане 05.05.2018 г. - лихва в пълен размер от 55.03 лв. и частично
главница в размер на 12.70 лв.; по месечна вноска с падеж за плащане 05.06.2018
г. - лихва в пълен размер от 53.03 лв.; по месечна вноска с падеж за плащане
05.07.2018 г. - лихва в пълен размер от 50.98 лв.; по месечна вноска с падеж за плащане
05.08.2018 г. - лихва в пълен размер от 48.87 лв.; по месечна вноска с падеж за
плащане 05.09.2018 г. - лихва в пълен размер от 46.71 лв. / приложение 1,
таблица 1 към експертизата/. Вещото лице е изчислило и размерите на
възнаградителната и мораторната лихва върху неизплатената главница – за периода
05.07.2018г. – 05.01.2020 г. възнаградителната лихва възлиза на 402,59 лева, а
мораторната лихва за периода 05.08.2018г. – 03.09.2019г. е в размер на 230.18
лева.
При отчитане на предсрочна изискуемост на кредита към
05.08.2018 г., вещото лице е изчислило остатъчният размер на задължението по
кредита в размер на общо 2740.76 лв., в т.ч.: 2091.17 лв. - главница по кредит
за потребителски цели; 402.59 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.08.2018 г. до 15.01.2020г. и 246.76 лв. - обезщетение за забава / таблица 2
към експертизата/.
Ищецът в исковата молба се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост на вземането си по договора, считано от 05.08.2018 г. /при уговорен
между страните краен срок 05.01.2020г./ на основание чл. 5 от процесния
договор. Съгласно цитираната клауза при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без да е необходимо
нарочно уведомление до длъжника. Наличието на забава в плащането на дължимите
от ответната страна погасителни вноски съобразно постигнатите между страните
уговорки категорично се установява по делото - представеното извлечение от
сметка на длъжника и приетата ССчЕ.
Началният момент на изискуемостта на вземането по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Липсват доказателства длъжникът /ответник/ да е уведомен за
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, като съдът счита,
че това уведомяване следва да е извършено преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, т.е. постановките на т.18
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими не само при банките, но и при
небанковите финансови институции. В този смисъл е налице съдебна практика на
ВКС - решение № 123/ 09.11.2015 г. по т.д. № 2561 по описа за 2014 г. на ВКС,
II т.о.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне на съда заповедното
производство е едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора
и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да
има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Това уведомяване обаче не може да се вземе
предвид като факт, настъпил в хода на процеса съгласно чл.235, ал.3 от ГПК,
доколкото от значение е моментът на връчването, а именно преди подаване на
заявлението. Това уведомяване би могло да се вземе предвид като ново основание
за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Така решение № 161/08.02.2016 г., постановено по т.д. № 1153 по
описа за 2014 г. на ВКС, II т.о. До приключване на съдебното дирене
доказателства, че преди подаване на заявлението по 410 от ГПК Г. М. е била
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост не са ангажирани. Неуспешното доказване на тези твърдения на
ответника задължава съда да приложи неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест и да реши спора при фактическо
установяване, че кредитът не е станал предсрочно изискуем.
Въпреки това, доколкото се установи по делото наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор на потребителски кредит между страните,
то следва, че искът за главница е доказан по своето основание. Уговорката на
страните да разсрочат изплащането на кредита на 24 месечни погасителни вноски,
първата от които с падеж - 05.02.2018
г., а последната - 05.01.2020г., не би могла да се отрази на правото на
кредитора да получи изпълнение. Той би могъл обаче да претендира заплащане само
на тези вноски, чийто падеж е настъпил към датата на приключване на съдебното
дирене пред инстанцията по същество. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени в т.1 от ТР № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които е
допустимо предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта
на вземане по договор за кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ДРС е уважил частично искът за главница ,тъй като е счел,че
сумите за застраховка са извън обхвата на настоящата претенция за главница. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало ,че месечната
вноска от 131,48 лева включва и главница по застраховка. Включването на
плащането за застраховка в погасителния план не означава, че застраховката се
приравнява на главница по кредита. Тя представлявала самостоятелно вземане, нито в заповедното производство,
нито в исковото такова ищецът е заявил претенция по отношение на
застрахователната премия.
Изводът не може да бъде споделен.Действително вземане за застрахователна премия не било
заявено за установяване,но такова не е посочено и в договора.В параметрите и условията на договора е посочено нулево
задължение за застрахователна премия,тъй като
на длъжника е бил предоставен целеви кредит за финансиране покупката на
застраховка, в който случай е налице
основание сумата от 288 лв. да се
включва в месечните вноски за главницата
по кредита.
Претенциите на ищеца извън главницата по кредита /договорна лихва и
обезщетение за забава/,ДРС е намерил за
неоснователни поради нищожност на неравноправни клаузи. Настоящата инстанция
намира, че договорът за кредит не страда от пороци, покриващи сочените в
решението хипотези. В договора ясно е посочен общия размер на кредита, начин на
усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент
–31.38%, годишния процент на разходите по кредита –40.71%% и общия размер
на дължимите плащания- 3155.52 лв.;
съдържа информация за условията за издължаване по погасителния план - размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договореният
фиксиран лихвен процент на годишна основа лишава от необходимост посочването на
методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Когато лихвеният процент
е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска
неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размера на същия, което е
сторено в раздел "Параметри и условия" от конкретния договор. От
представения договор е видно, че годишния процент на разходите по кредита е
посочен, както е посочена и общата сума дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит, което съдът счита че е достатъчно
за покриването на законовите изисквания. В договора липсва посочване на общия
размер на възнаградителната лихва ,но същият е лесно определяем като разлика
между общата стойност на плащанията и размера на отпуснатия кредит. В договора
е включен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски. В
погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска,
без да е посочено каква част от дължимата сума погасява отделните задължения. Въпреки това в договора е посочен размерът на
всяко едно от задълженията – за две главници и
такса "ангажимент", които сумарно, разделени на
посочения брой погасителни вноски формират размера на всяка вноска, като по
същия начин е лесно определима и стойността на всеки компонент от погасителната
вноска,като вещото лице е посочило в заключението ,че лихвеният процент е
начислен върху остатъчната главница съобразно поетапното й
намаляване.
С оглед на
горното,претенцията подлежи на уважаване в пълния размер на заявяването
й,изчислен точно съобразно данните от заключението на вещото лице.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 720 /24.07.2020 год. по гр.д.№ 4337/2019 год. на Районен съд Добрич,в частта на отхвърляне исковете с правно основание 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК ,като вместо това п
о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в
отношенията между ищеца“***С.А., Ф.” с рег. №********* чрез „***С.А. КЛОН
БЪЛГАРИЯ“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., представляван от Д.Т.Д.и
ответницата Г.С.М. с ЕГН ********** ***,че ответницата дължи на ищеца пълния размер на главницата от 2091,17 лева по договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №PLUS-15559129 от 18.12.2017 год.,ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 25.09.2019 год.; 402.59 лв.- възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.07.2018 год.- 05.01.2020 год. и 229,78 лв. -
мораторна лихва, начислена за периода от 05.08.2018 год.- 03.09.2019 год.
ОСЪЖДА Г.С.М. с ЕГН **********
*** заплати на “***С.А., Ф.” с рег. №********* чрез „***С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ“ с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., представляван от Д.Т.,съдебно –
деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №3366/2019 г. на
ДРС в размер на държавна такса от 25
лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева, съдебно – деловодни разноски по гр. дело №4337/2019 г. на ДРС в размер на държавна такса от 129.18 лв. и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и съдебно-деловодни разноски по
в.гр.д.№ 877/2020 год. в размер на държавна такса от 27.71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.