№ 18
гр. С., 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. Стефанов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600624 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от адв. С. К., повереник на
частния тъжител Ж. Г. С. срещу определение № 1537 от 17.10.2022г. по НЧХД №
1055/2022 г. по описа на Районен съд-Сливен, с което е било прекратено наказателното
производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от
НПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението, нарушения на
материалния и процесуалния закон при постановяването му. Според жалбоподателя
първият съд неправилно е приел, че 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК за
завеждане на тъжба, е изтекъл. Счита, че срокът започва да тече от получаване на
уведомлението от прокуратурата, че не са налице основания за образуване на
досъдебно производство. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на
делото на РС – С. за решаването му по същество.
В съдебно заседание жалбата се подържа от повереника на жалбоподателя. Същия
представя като доказателство справка от Районна прокуратура С. в която е посочено,
че частният тъжител Ж. Г. С. е подал молба за издаване на заверен препис от
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка вх.№
5614/2021г. по описа на РП-С. на 06.04.2022г .
Настоящата инстанция установи, че жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 319, ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по
същество е основателна, по следните съображения:
От данните по делото става ясно, че инкриминираното деяние по чл. 130, ал. 1 от
НК, е извършено на 08.10.2021 г., която дата и самият тъжител сочи. За това деяние,
при което на тъжителя е била нанесена телесна повреда, той писмено за първи път, е
1
сезирал Районна прокуратура - гр. С., където е била образувана преписка вх.№
5614/2021г. Проверката по преписката е приключила в РП-С. и с постановление от
05.11.2021г. /л.5/ е бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй
като се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и наказателното
преследване за това деяние се възбужда по тъжба на пострадалия. Постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство е било получено от жалбоподателя на
18.04.2022г., който факт безспорно се установява от представената пред въззивната
инстанция справка от РП С.. На 16.09-2022 г. жалбоподателя е подал тъжбата в
деловодството на Районен съд-С..
За да прекрати наказателното производство по делото първоинстанционният съд е
приел, че тъжбата, въз основа на която е образувано наказателното производство от
частен характер пред компетентния първоинстанционен съд, е била подадена от
частния тъжител Ж. Г. С. след изтичане на 6-месечен преклузивен срок, установен по
чл. 81, ал. 3 НПК. В подкрепа на този си извод, съда е приел за ирелевантно
обстоятелството, че за претендираното престъпление първоначално е била сезирана
Районна прокуратура - гр. С., която с надлежно постановление от 05.11.2021г. е
постановила отказ да образува наказателно производство от общ характер, с мотиви, че
се касае за престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия. Посочил е, че
тъжителят е узнал за престъплението в деня на неговото извършване - 08.10.2021 г. и
от тогава започва да тече срока за сезиране с частна тъжба. Предвид това РС- С. е
приел, че срокът е изтекъл на 08. 04. 2021 г., а тъжбата – депозирана на 16.09.2022г. и с
атакуваното определение е прекратил наказателното производство.
Въззивният съд намира този извод за неправилен.
При така установената процесуална ситуация е видно, че тъжбата е депозирана в
срока по чл. 81, ал. 3 НПК, а не след неговото изтичане, както неправилно е приел
първоинстанционния съд. Цитираната норма изрично урежда две отделни хипотези,
установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата - от
узнаване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение
за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия. В практиката и теорията не съществуват неясноти
при тълкуване на първата хипотеза и нейният смисъл е ясен. Не така стоят нещата по
отношение на втората хипотеза на чл. 81, ал. 3 от НПК, която първоинстанционният
съд не я е приложил, поради факта, че не е било образувано досъдебно производство, а
е постановен отказ за образуване от РП – С. по заявлението на Ж. Г. С. за нанесените
му телесни повреди. Вярно е, че в конкретния случай се касае за прокурорски акт за
отказ да се образува наказателно производство от общ характер на обсъжданото
основание, а не на постановление за прекратяване. Прокуратурата на Република
България е сезирана обаче в качеството си на орган на съдебната власт за извършено
престъпно посегателство, в рамките на срока, който преклудира правото на
пострадалия да инициира наказателно производство от частен характер. Това е така,
защото жалбата, съдържаща описание на инкриминираното престъпление, макар и
адресирана до прокуратурата, а не до съда, е постъпила в срок в орган на съдебната
власт. Макар последният да не е компетентен да се произнася в наказателните
производства за престъпления от частен характер, със самото му сезиране от тъжителя,
срокът се счита спазен - чл. 184 НПК. В редица свои решения Върховния касационен
съд приема, че следва да се приема, че със самото сезиране на прокуратурата за
извършеното спрямо пострадалия престъпно посегателство, частният тъжител спазва
срока – ако е за същото деяние от което частният тъжител се явява пострадал и ако то е
извършена в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуването на
наказателно производство от частен характер.
2
Настоящият съдебен състав споделя това тълкуване, а именно, че шестмесечният
преклузивен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, тече след произнасянето на прокурора, с
което той отказва да образува досъдебно производство като приема, че престъплението
не е от общ характер. Все пак от гражданите не може да се изискват знания за
характера на наказателното дело, което следва да се образува. Достатъчно е те да
сезират компетентен орган, който може да прецени дали се касае до престъпление от
общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение / Решение № 1
от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II н. о./.
Предвид горното, първата инстанция неправилно е тълкувала разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НПК приемайки на практика, че тъй като досъдебно производство не е било
образувано, времето през което прокуратурата се е произнасяла по преписката, следва
да се включи в коментирания срок. В казуса, постановлението на прокурора за отказ да
се образува наказателно производство е постановено на 05.11.2021г. г. , на 18.04.2022г.
жалбоподателят е бил уведомен за това, а частната тъжба е депозирана в РС – С. на
16.09.2022г., поради което следва да се приеме, че същата е подадена в законовия срок.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първата инстанция, която
да го разгледа по същество.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 4, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК,
настоящият съдебен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1537/17.10.2022 г. по НЧХД № 1055/2022 г. по описа
на Районен съд С..
Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствени действия.
Решението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3