О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Лом, 20.09.2022 год.
Ломският районен съд, І
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 130 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпило е Писмо с изх. №
МН-228-17682/19.10.2020 год. от Председателя на Национално бюро за правна
помощ, с искане за присъждане разноските за възнаграждението на адвоката,
предоставил правна помощ по гр. д. № 130/2019 год. на РС – гр. Лом.
Иска се да бъде присъдена в
полза на НБПП сумата от 300 лв., представляваща разноски, изплатени на осн. чл.
23, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Видно от данните по делото,
същото е образувано по предявен от А.А.М., ЕГН **********,***, срещу М.А.Х.,
роден на *** год. в гр. Никозия, Р. Кипър иск за развод, с правно основание чл.
49, ал. 1 СК.
На ищцата е предоставена
безплатна правна помощ на осн. чл. 94 ГПК, вр. чл. 21, ал. 3 ЗПП.
В производството по делото
ищцата А.М. е била представлявана от адв. Н.И.А.,***, назначен като особен
представител при спазване изискванията на чл. 23, ал. 3 във вр. с чл. 21, т. 3
от Закона за правната помощ.
С Решение № 50/17.02.2020
год. по гр.д. № 130/2019 год. на ЛРС, искът е уважен.
С Решение №
МН-228-17682/19.10.2020 год. на НБПП, на адв. Н.И.А., № 1097 е изплатена сумата
от 300 лв. за предоставената правна помощ по гр.д. № 130/2019 год. на лицето А.А.М..
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в случай на уважаване на исковете, какъвто е
конкретния, страната има право на разноски.
За ищцата А.М., получила
правна помощ решението е благоприятно, поради което има право на разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 7 от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена,
изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро
за правна помощ съразмерно с уважената част от иска.
В случаите на осъдително
решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Редът за заплащане на
правната помощ е уреден в глава седма от ЗПП, като се извършва след подаден
писмен отчет до съответния адвокатски съвет за извършената дейност от страна на
адвоката, оказал правна помощ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 във
вр. с чл. 39 от ЗПП адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката,
предоставил правна помощ, и предлага на НБПП размер на възнаграждението
съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките
на наредбата по чл. 37.
В правомощията на НБПП е да
вземе решение по искането на адвоката за заплащане на възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 7
от ГПК, както беше посочено по-горе, урежда отношенията, свързани с поемането
на разноските за адвокатско възнаграждение в случай на оказана правна помощ по
ЗПП.
В случай на предоставена правна
помощ по реда на ЗПП, право на искане за разноските наред със страните по
делото, притежава и НБПП.
Решение № 50/17.02.2020 год.
по гр.д. № 130/2019 год. на ЛРС, което не е необжалваемо, е влязло в сила на 11.03.2020 год. С него
искът е уважен и между страните е допуснат развод на осн. чл. 49, ал. 1 СК, без
съда да се произнася по въпроса за вината.
Съгл. чл. 329, ал. 1 ГПК, Съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или
недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни,
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Но дори и
производството, в което е ползвана правната помощ да беше приключило с
неблагоприятен за страната изход, това не обуславя задължение същата да
възстанови на НБПП изплатеното възнаграждение на служебния адвокат (в т. см.
практиката на ВКС – определение
№ 238/27.10.2016 г.
по гр. д. № 5920/2015 г., I г о., определение № 99/14.04.2016 г. по ч. т. д. №
730/2016 г. на I г. о.; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2020/2016 г. на II г. о.; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д., №
2039/2016 г. на II г. о. и др.).
Поначало
предоставената по реда на чл.
23, ал. 3 от ЗПрП правна помощ на страна по гражданско дело, предполага, че
същата не разполага със средства да заплати за адвокат, но желае да има такъв и
интересите на правосъдието налагат това.
Веднъж
предоставена от съда, правната помощ запазва естеството си на
"безплатна" такава (арг. чл. 2
ЗПрП и чл.
94 ГПК). Икономически слабата страна в процеса, дори при отхвърляне на исковите
й претенции като неоснователни, не дължи възстановяване на изразходваните от
държавата средства по сметка на НБПП. По този начин се гарантира
конституционното право на защита в процеса.
Отделно от това,
императивната разпоредба на чл. 78, ал. 7 ГПК урежда единствено
въпроса за разноски между страните по делото.
НБПП няма
процесуално качество на страна в исковото производство. Цитираният текст на
закона се прилага по отношение на НБПП, само доколкото искът на ползвалото
правна помощ лице бъде отхвърлен. Изречение
първо на чл. 78, ал. 7 ГПК регламентира възможността насрещната страна (а
не страната ползвала правна помощ), при неблагоприятен за нея изход на процеса,
да бъде осъдена да заплати в полза на НБПП сумата, изплатена като
възнаграждение на служебния адвокат.
Изречение
второ на чл. 78, ал. 7 ГПК пък урежда отговорността на получилото правна
помощ лице, но само за разноските, направени от насрещната страна по иска, при
осъдително решение, съразмерно отхвърлената част от иска.
Следователно в
хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК лицето,
получило правна помощ не дължи разноски на НБПП.
Изплатените на
служебния адвокат възнаграждение в размер на 300 лв. ще следва да остане за
сметка на бюджета на НБПП, който съгласно чл. 2 от
ЗПрП се финансира от държавата.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх. № 265642/14.12..2020г. на Национално
бюро за правна помощ за присъждане на разноските в размер на 300 лв.,
изплатени с Решение №
МН-228-17682/19.10.2020 год. на НБПП, на адв. Н.И.А., № 1097 за предоставената безплатна
правна помощ по гр.д. № 130/2019 год. на ЛРС на ищцата А.А.М..
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: