О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр.Свищов, 25.11.2019 г.
Свищовският
районен съд, в закрито съдебно заседание
на 25.11.2019 год. в състав:
Председател: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
като разгледа материалите по ЧНД № 337 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взема предвид:
Процедура по
прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243 от НПК.
Постъпила
е жалба от М.Й.М. , чрез пълномощника
адв. П.Д. от ВТАК против Постановление от 4.10.2019г. на прокурор Блага
Георгиева от Р.п.С. с което на основание
чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК е прекратено досъдебно производство № 60/2016г. по
описа на РУ Полиция Свищов в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12
от НК по отношение на всички привлечени лица и е прекратено изцяло ДП №
60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов по
отношение на обвиняемите Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., В. И. Д. и обв. И.Ю.Д.. Постановено
е наказателното производство да продължи само спрямо Ф.Ш. М. по обвинение за
престъпление по чл.129 от НК. Счита, че постановлението е неправилно , като
противоречащо на закона, необосновано и издадено при съществени процесуални
нарушения. Посочва, че наказателното производство било образувано на
18.02.2016г. против неизвестен извършител, който на същата дата в гр. Свищов
причинил на М. М. и П. Т. телесни повреди по хулигански подбуди – престъпление
по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Посочва, че в хода на разследването всички
разпитани свидетели, които са възприели инцидента в целостта му оценяват
поведението на обвиняемите като възмутително и скандално. Счита, че относно
авторството на деянието ,в резултат на които е обезобразено лицето на М.М.,
категорично било установено ,че порезните рани по главата, лява ушна мида и по
лицето на М. са причинени от обв. Ф.Д. чрез удар с бутилка в главата на този
пострадал. Посочва, че относно останалите наранявания на М., причинени чрез
удари с юмруци и крака в главата му, РП Свищов не била формирала извод за
авторството на тези увреждания, както и от фактическа страна РП Свищов не била
достигнала до извод за авторството на деянията, от които бил увреден П. Т..
Посочва, че с обжалванато постановление се приемало необосновано, че причина за
инцидента в смисъл на поредица от деяния, довели до нараняванията на М. и Т., е
поведение на М.. Посочва ,че прокурора е приел единствено от обясненията на
обвиняемите, че М. е провокирал конфликта , като е досаждал на св. А. Ч.. Счита, че неправилно бил приложен
материалния закон, като престъплението следвало да бъде квалифицирано по чл.
131 ал. 1 т. 4 предл. 3 от НК, тъй като безспорно били причинени телесни
повреди на повече от едно лице. Сочи, че по делото безспорно било установено
,че всички обвиняеми са нанасяли удари върху пострадалите, като са знаели и
осъзнавали тези обстоятелства, подсъдимите са се съгласили с настъпването на
общественоопасния резултат, в това число и причинената на М. средна телесна
повреда. Счита, че като не е било квалифицирано деянието на обвиняемите по чл.
131 ал. 1 т. 4 предл. 3 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,
прокурора бил издал неправилно постановление за частично прекратяване на делото
и същото следвало да бъде отменено на това основание. Неправилно било
постановлението и в частта му, с която се прекратява производството поради
липса на хулигански подбуди за физическо увреждане на пострадалите. Счита, че
са налице множество непристойни действия на обвиняемите, които грубо нарушават
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Необосновано било
становището на прокурора, че дори поведението на обвиняемите да е скандално и
морално укоримо, почти две години след деянието не можели да се повдигнат
обвинения по чл. 325 ал. 1 от НК при положение, че към момента на деянието не
били събирани доказателства в тази насока. Счита, че доказателства за
хулиганските подбуди били събрани чрез разпитите на свидетелите М. М., Е. Б., С. Ж., М. Н., Г. Н., С. Н. , според които
обвиняемите трайно демонстрирали поведение, което следвало да бъде оценено като
хулиганско. Неправилен бил извода на прокурора за липса на хулигански мотиви ,
с твърдението за краткотрайност на сбиването, активно участие на двете страни в
боя. Счита, че продължителността на времето, през което двата пострадали са
травмирани от обвиняемите ,било правно ирелевантно обстоятелство. От значение
били публичната му демонстрация, възприемането му от околните и тяхната оценка
за поведението на обвиняемите. Позовава се, че в случая липсвал личен мотив,
който да е движещ за поведението на обвиняемито, то следвало да се посочи и
това, че дори при наличието на евентуален личен мотив, не можело автоматично да
се изключат хулиганските подбуди на обвиняемите. На първо място посочва, че
твърденията ма поведението на М. , каквато му се вменявало с постановлението,
били спорни в доказателствен план, дори да се опитвал да флиртува с Ч./която не
навеждала такива твърдения/, това не било повод да бъде увреждан физически от
обвиняемите, а на следващо място, дори да са имали личен мотив срещу М. ,
начинът , по който са демонстрирали насилието си спрямо него и Т. – на публично
място, чрез жесток побой срещу двамата, повалени на земята и в безпомощно
състояние, а следвало да се отчете, че срещу Т. нямало никакъв мотив,да го
увреждат физически, което изобщо не било коментирано в постановлението. Счита,
че при извършването на деянието, обвиняемите са действали при пряк умисъл,в
съучастие, като съизвършители помежду си. Позовава се, че никой от компанията
на пострадалите М. и Т. не бил ходил при компанията на обвиняемите, нито имали
дразнещо и предизвикателно отношение към тях, напротив, част от обвиняемите
ходили при компанията на пострадалия М., при което умишлено се блъскали в него.
Счита, че фаворизиране обясненията на обвиняемите било една от причините за
неправилните фактически и правни изводи в обжалваното постановление. Не били
коментирани доказателствата, събрани чрез разпити, оглед и анализ на ВД –
записи на охранителни камери в частите им относно поведението на обвиняемите,
непосредствено преди изпълнителните деяния на вменените им престъпления,
неколкократно ходене до масата на пострадалия М., поведението на М.,
идентифициран при огледа и заключението на лицево-идентификационната експертиза,
поведеното на Т., идентифициран при огледа и чрез заключението на
лицево-идентификационната експертиза. Счита, че не било коментирано очевидното
противоречие между твърденията на обвиняемите, че преди инцидента пострадалия М.
и други членове на компанията му, са правили заплашителни жестове към тях,
имитирайки с ръка прерязване на гърла, с доказателствата, събрани чрез огледа
на ВД и свидетелските показания. Не бил посочен критерий, по който са ценени
обясненията на обвиняемите, по който начин липсвала яснота какъв е критерият,
по който са анализирани, съпоставяни и оценени доказателствата по делото.
Налице било превратно тълкуване на част от доказателствата при формиране на
изводите на прокурора – по отношение на онази част от огледа на ВД, на които се
вижда движението на пострадалия М. в заведението, като не се констатирало в
никой момент да е имал физически контакт с Ч., не можело да се направи извод,
че М. е обиктивирал заплахи към кое да е лице – било словесно, било с действия.
Не били коментирани противоречия между обясненията на обвиняемите в частта им,
че нямат никакво участие в увреждането на пострадалите с показанията на
свидетелите, доказателствата ,чрез огледа на ВД и заключението на лицево
идентификационната експертиза, извършените разпознавания, а ако било сторено
това,щяло да се установи, че обвиняемите Д., Д., Б.Д. категорично са
идентифицирани като участници в насилието над пострадалите. Постановеното
връщане на веществени доказателства е в нарушение на чл. 243 ал. 2 НПК, което се
явявало съществено процесуално нарушение. Молят обжалваното постановление на РП
Свищов, като неправилно, поради противоречие със закона, като необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения да бъде отменено и преписката
да бъде върната на РП Свищов за продължаване на процесуално-следствените
действия със задължителни указания по прилагането на закона.
Съдът като взе предвид изнесеното в
жалбата, постановлението на прокурора и материалите по приложеното дознание,
намери за установено следното:
Наказателното производство е образувано на 18.02.2016 г. , на основание чл. 212 ал.2 от НПК с първо следствено действие – оглед на
местопроизшествие. Разследването се е водило срещу Неизвестен извършител, който на същата дата причинил
на Т. и М.Й. М.
леки телесни повреди, изразяващи се в разстройство на здравето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 от НК.
Обв. Р.С.Д., обв Ф. Ш.Д., обв. В.И.Д. и обв. И.Ю.Д. са привлечени като обвиняеми за това че 18.02.2016 г. в гр.
Свищов, в съучастие, като съизвършители са причинили на М.Й. М. средна телесна
повреда, изразяваща се в обезобразяване на лявата част на лицето и други части
на тялото /лява ушна мида и лява част на шията/ в следствие на нанесени порезни
рани по лява ушна мида и лява част на лицето, като деянието е извършено по
хулигански подбуди-
престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12,
вр. чл. 129 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Обв.Р.С.Д., обв.Ф. Ш.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И.Д. са привлечени като обвиняеми за това, че на 18.02.2016 г. в гр.
Свищов, в съучастие, като съизвършители са причинили на Т. лека телесна повреда, изразяваща се
в разтройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, в следствие от нанесените травматични увреждания –
разкъсно-контузни рани по главата, мозъчно сътресение, протекло с главоболие,
като деянието е извършено по хулигански подбуди. Престъпление
по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал.1
, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
С
постановление от 02.06.2017 г. на РП
Свищов е частично прекратено разследването относно квалифициращия признак
„хулигански подбуди“ в двете деняия, по отношение на всички обвиняеми лица,
като било постановено прекратяване на наказателното производство по отношение
на обвиняемите Р.С.Д., Б.Р.Д., В.И.Д., по отношение на обвинението за причинена
на М.Й.М. средна телесна повреда по хулигански подбуди. По отношение на обв. Ф.
Ш. Д. било постановено делото да
продължи да се води по общия ред. С определение по ВЧНД № 339/2017г. на ВТОС
било отменено Определение № 212 по ЧНД № 292/2017г. на РС Свищов, с което било
потвърдено постановление за частично прекратяване на наказателното производство
от 02.06.2017г.. на РП Свищов по ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов, като
били дадени указания за събиране на гласни доказателства и провеждане на
допълнителни следствени действия. След извършване на допълнителни следствени
действия, с Постановление от 9.04.2019г. на РП Свищов отново е прекратено
частично разследването относно квалифициращия признак „хулигански подбуди“ по отношение на всички обвиняеми лица, като
било постановено изцяло прекратяване на наказателното производство по отношение
на обвиняемите ,с изключение на Ф. Ш. Д. по отношение на обвинението за причинена на М.Й.М.
средна телесна повреда по хулигански подбуди. По отношение на обв. Ф. Ш. Д. било постановено делото да продължи да се
води по общия ред. Освен това с Постановление от 10.04.2019г. са отделени в
отделно производство материалите по делото, касаещи причинена на Т. лека телесна повреда,
изразяваща се в разтройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в следствие от
нанесените травматични увреждания – разкъсно-контузни рани по главата, мозъчно
сътресение, протекло с главоболие, като деянието е извършено по хулигански
подбуди-престъпление по чл.
131 ал.1 т. 12,
вр. чл. 130 ал.1 , вр.
чл. 20 ал. 2
от НК.
Постановление от 9.04.2019г. на РП Свищов за
частично прекратяване, отново е отменено
с Определение №128 от 27.06.2019г. по ЧНД 163/2019г. на СвРС. Не са сочени
конкретни действия , които да бъдет извършени, указанията са относно анализ на
доказателствата. Това определение не е обжалвано, влязло е в сила , след което
наблюдаващият прокурор издава обжалваното Постановление.
От събрания в хода на разследването
доказателствен материал ,
прокурорът е възприел следната
фактическа обстановка:
Съгласно постановлението ,около ** часа на *******. обвиняемите Ф. Ш. Д., обв. Б.Р.Д.,
обв. Р.С.Д., обв. В.И.Д. и обв. И.Ю.Д.
отишли в питейно заведение „******“,
стопанисвано от св. Б. А., което се намирало в централната градска част на гр. ****** в близост до ******. Обвиняемите се настанили в последното сепаре от
редицата, която се намирала в ляво от входната врата. Техните места били
най-отдалечени от входа.
На 17.02.2016 година св.
М.М.поканил в дискотека „Джубокс“ в гр. Свищов
свои приятели и колеги
от СА „Д.А. Ценов“ за
да отпразнуват неговия рожден
ден. Присъствали св. Е.Б., св.М.
М. и неговата приятелка – св.С.Ж., св. М.Н., св.П. Т., св. Г.Г., св.С.Н.. Около 4 часа сутринта на 18.02.2016 година компанията
се преместила в съседното заведение „ВИП“. Настанили се на
второто сепаре, в ляво до входната врата, което се намирало през едно сепаре от сепарето, на
което се били настанили обвиняемите. Първото сепаре, непосредствено до входната врата било заето от смесена компания, между които се намирали
свидетелките В.Й.и П. М.а.
На бара, на
столове тип „Щъркел“, с гръб към сепаретатата седели свидетелите Д.И.Й., св. О.Б.А.,
св. А.И.А., К.А.и други лица, неустановени по делото. Св. А.П.и св. С.В.се
намирали на същия бар, но в отдалечения край от мястото, на което се намирали
обвиняемите лица, и с пряка видимост към тази част на заведението.
На бара, на столове тип
„Щъркел“, с гръб към сепаретата седели свидетелите Д.И.Й., св. А., св. А.И.А., К.А.и
други лица, неустановени по делото. Св. А. П. и св. С.В.се намирали на същия бар, но в отдалечения край от мястото, на което се намирали обвиняемите
лица, и с пряка видимост към тази част
на заведението.
В заведението била и св. А. Ч.,
която е близка приятелката на обв. И.Д.,
и макар че тя не била в
компанията на обвиняемите,
поддържала активен контакт с обв. Д.. Св. Ч. била придружавана от св. М.В.М./“М.“,
посочена от св. А. П./.
Около четири сутринта заведението вече се
било напълнило, с посетители, които идвали от дискотека „Джубокс“. Присъстващите танцували
изправени между масите, осветлението било намалено.Било шумно, а музиката била силна. Записите на охранителната камера
/протокол за огед на веществено доказателство ,л. 1-33 от т. III на делото/ фиксират св. М. М. в 04:45:06 часа ,изправен
до сепарето на своята компания, с лице към масата. Свидетелят танцува, с
вдигнати нагоре ръце. По същото време св. М. П. и св. Е.Б. били изправени и
прегърнати до масата. На сепарето седнали с лице към камерата и с гръб към
масата на обвиняемите седели св. Г.Г., която наблюдавала Е.Б. и М. М.. До нея,
от нейна лява страна, на външната страна на сепарето стояла св. С.Ж.. Св. М. М.
танцувал с вдигнати нагоре ръце като тялото му било изпънато и леко приведено
към Ж.. Св. С. Н. стоял с гръб към камерата ,в момента също наблюдавал Б. и М.
и пляска с високо вдигнати ръце. Последните двама се намирали изпръвени и
прегърнати в средната част на пътеката, като от дясната страна на М. се вижда
св. П. Т.. Следващият кадър на сн. 2 показва, че св. Т. танцува със св. М.Н.. Всички
били спокойни, като е описано, че идентификацията на лицата била съобразена с
показанията на Е.Б. , М.М.и П. Т.,
които са се разпознали на предявените снимки, като са посочили и очертали
своите фигури на снимките - т. V, л. 31-35, л. 41-53.
Установено от показанията на св. М. от 11.01.2019г. , както и от
показанията на св. Н. е, че на въпросната дата тя била облечена с черна рокля и
обута с черни обувки. Св. М. посочва местонахождението на св. Н. по предявените
му снимки, по времето, кагото започнало сбиването/л. 146 от том V. Св. С.Ж.,
заявява, най –вероятно е била с черен панталон и черен потник. На сн. № 10 /л.
69, т. V/ тя се посочва в горен ляв ъгъл
„прегърната от момчето с бялата тениска“. Единствената двойка, които са плътно един до друг
на тази снимка са св. Ж. и приятелят й – св. М. М.. На сн. 82 ясно се виждат и
могат да бъдат идентифицирани св. Ж., св. Б., св. Н. и св. Г.Г.. Последната не
се разпознава на предявените й снимки, л. 71-78 от том V. От нейните показания се установява, че същата вечер била облечена с
бюстие, дънки или клин. Тя не може да посочи с точност вида на панталона, с
който е била обута. На сн. 82 се вижда, че жена с такова описание стои
изправена в сепарето на студентите, а пред нея стои св. Ж., а от дясната страна
на двете свидетелки попадат св. Б. и св. Н.. При съпоставка на снимките от т. III - № 82 със сн. № 1 може да се идентифицира
категорично св. Г.Г., като на същата не е била предявявана снимка № 1.
В 04,45:21 постр. М. се обръща
надясно и се отдалечил към мястото ,където се намирали обвиняемите лица и се
отдалечил от своята компания, като приближава мястото ,където се намирали
обвиняемите. На сн. 3 от камера 14 /л. 7 гръб от т. III/ се вижда, че М. стои изправен и леко разкрачен пред
друг човек, като ръцете на М. са свити в лактите и вдигнати нагоре, на нивото
на раменете.
Видно от същата снимка това е привлякло вниманието на приятелите на М..
Следващата снимка от същата камера под № 4 показва отново М. М. в гръб, който е
стъпил на крачка наляво, приведен наляво, като очевидво се подпира на
облегалката на фотьойлите между сепарето, където са били обвиняемите през
вечерта и второто празно сепаре. На една линия със св. М. се вижда торс на жена
,с рука коса и бяла блуза с къс ръкав, която се е извърнала леко надясно в
посока на М.. От времевата поредно на снимките е направен извод, че М. е бил
застанал именно пред тази жена, като от позицията на М. на сн. № 4/очевидно
загубил равновесие, като се подпира на фотьойла/ можело да се направи обосновано предположение, че той е имал
съприкосновение с тази жена. Същата вечер жената с руса коса, бяла блуза с къс
ръкъв, танцуваща в близост до сепарето на обвиняемите била А.Ч./ св. Г., св. Ч. - л. 8, т. V и сн. № 3.19 и 3.20 на л. 58, т. III/. Следващата снимка № 5 показва струпване на мястото, където се намирал
св. М., а именно до сепарето на обвиняемите. В този момент св. М.М.и св. П. Т.
наблюдавали изправени в посока към М.. След това хората около М. се раздвижват,
защото на сн. 6 от камера 14 се виждал изправен М. обърнат в посока на обв. Б.Д..
Извършената лицево идентификационна експертиза, и приложения фотоалбум
установявали,че мъжът застанал на св. 5 пред М. е Б.Д.. Комуникацията между тях
била фиксирана на снимки № 6,7, 8. Жестовете и езикът на телата им сочели
напрежение и конфликт. Снимки № 7 и 8 фиксирали и приближаването на св. М.М.към
мястото ,където се намирал св. М.. Задълбочаването на конфликта било фиксирано
на сн. № 9 и 10, от които е видно, че св. С.Ж. е застанала плътно пред св. М.,
като изглежда сякаш с тялото си тя го избутва назад, видно от положенията на
телата на двамата от снимка 9 и 10. Описано е, че снимка № 10 е направена в
04,45:53, а снимка 9 в 4,45:54 или кадърът от снимка № 10 от камера 14 е направен
преди кадъра на сн. № 9. Прието е, че
поставени на правилните места, съобразно хронологията , св. М.М. с
тялото си избутал напред св. С.Ж., като че се приближил към мястото където се намирал
обв. Б.Д.. Снимка № 14 и 15 показват, че напрежението било нараснало. Почти
всички от компанията на св. М. се били скупчили на мястото, където се намирал
последния. Към този момент св. С.Н. бил извъртян с гръб към групата, все още
седял на сепарето, като говорил с жена, седнала на първото сепаре. Св. П. Т.
стоял прав, отдалечен на около две крачки от скупчилите се хора, наблюдаващ
внимателно случващото се в групата. Ударът с бутилката в лицето на М. М. бил
осъществен в 04,45.55 часа. Пръснатите стъкла попаднали и в лицето на св. М.Н.,
която отстъпила назад ,с ръце вдигнати
към лицето/сн. 17 и 18/. Събитията, записани от сн. 1 до сн. 16 са протекли за
по-малко от секунда. Според фиксирания от
охранителната камера час сбиването е започнало в 04,45,55 часа /сн. 14-16/. В
този момент св. С.Ж. стояла между св. М. М. и обв. Б.Д., обърната с лице към
обвиняемия / сн. 9 и сн. 10/. Според фиксирания от охранителната камера час
сбиването започнало в 04:45:55 часа /сн. 14-16/ , когато обв. Ф.Д. замахнал и
ударил св. М.М. със стъклена бирена бутилка в областта на главата. В този
момент св. С.Ж. стояла между св. М. и обв. Б.Д., обърната с лице към
обвиняемия/сн. 9 и сн. 10/. Сбиването протекло за по-малко от минута. След
удара в главата на М. М. бутилката се пръснала на парчета. Св. М. изместил св. Ж.
настрани, за да не пострада. От лицето му течала кръв. Св. П. Т. се намесил, за
да защити св. М., но неустановено лице го ударил зад коленете. Св. Т. загубил
равновесие и паднал на земята, като последвали ритници в тялото и главата. Под
силата на получените удари св. М. М. се отдръпвал назад, като кръвта му течала
по лицето и накрая седнал на сепарето, където били настанени през вечерта
неговите приятели. Св. Г.Г. издърпала св. С.Ж., за да не пострадат. Св. М.Н. се
намесила, за да помогне, като св. С.Н. е издърпал назал и застанал пред нея ,за
да я предпази. Св. М.М.бил издърпан почти до изхода на заведението от непознато
за него лице. Св. М.се върнал и се опитал да помогне на св. П. Т., който
непосредствено след връщането на св. М.бил съборен на земята и бил ритан. В
опита си да възпре агресията на обвиняемите св. Е.Б. хвърлила бутилка към групата, в която
се намирал св. М. М.. В сбиването се намесил барманът на заведението Д.П./посочен
в последствие на полицай С.И./.
В 4,46 часа сбиването било
преустановено, като по посоченото време обвиняемите напуснали заведението. Бил
подаден сигнал до РУ МВР Свищов. Пристигнали на място полицейски служители. При
извършения оглед на местопроизшествие на пода било открито парче прозрачен
полиетилен, в близост до „най-североизточното разположеното сепаре“, от където
е започнало посоченото процесуално-следствено действие. Описанието на
местонахождението на вход, бара, четирите сепарета, водели до извода, че
полиетиленовото парче било открито на мястото, където са се намирали
обвиняемите.
Видно от заключението на
техническата експертиза, по открития в хода на огледа на местопроизшествието
прозрачен плик тип „джемпер“ има следи от бяло прахообразно вещество ,реагиращо
на амфетамин. Използваното средство за установяване произхода на веществото бил
реактив № 1710, Detect 4
Drugs.
От заключението на съдебно медицинската
експертиза се установява, че в следствие от побоя на М.Й. М. са причинени
следните травматични увреждания: порезни рани по главата, лява ушна мида и
лицето, хирургично обработен с наложен шев, разкъсно контузна рана на шията и
на дясната китка,белези от зараснали порезни и
разкъсно –контузни рани по съответните места, кръвонасядане по лицето, мозъчно
сътресение, протекло с главоболие, гадене, световъртеж и светобоязън. Описаният
по лицето груб, хлътнал под нивото на околната кожа масивен посттравматичен
белег е ясно доловим от близко и по- далечно разстояние на фона на околната
нормална кожа, причинява загрозяване на лицето и нарушава неговия нормален анатомичен вид, съпроводено с
допълнително анатомични белези около основния
като единият е келоидно /грубо разрастнал се белег/, променен и това е
причинило обезобразяване на лицето. Останалите травматични
увреждания са причинили на М. лека телесна повреда – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреди са в резултат
от удар с или върху твърд предмет с остър връх и режещ остър ръб и удари с
твърд, тъп предмети и е възможно да са получени по начин, описан в делото - удари със
стъклена бутилка, юмруци и крака по главата.
В следствие от побоя на Т. са причинени разкъсно - контузни
рани по главата, хирургично обработени с наложен шев, мозъчно сътресение, протекло с главоболие и липса на
ясен спомен за станалото. Описаните травматични увреждания са от удар с или върху твърд
тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин, описан в делото –
удари със стъклена бутилка, юмруци и крака по главата.
В хода на разследванего
обв. И. Ю. Д. е предал / на 18.02.2016 г. / в РУ на МВР – Свищов 1 брой анцузно долнище,
1 бр плетена текстилна шапка и 1 бр. черен текстилен
панталон с метална катарама с обяснението, че анцуга и шапката са негови, а
панталонът е на „Р.” / обв. Р.С.Д./ . За предаването е оформен протокол / л. 93/ , т. 1-ви. Ф.Ш.Д. е предал доброволно 1
бр. син дънков панталон, 1 брой текстилна връхна дреха, сива, с червени
орнаменти и петна от засъхнала червеникаво- кафява субстанция / протокол, л.
94, т. 1-ви от делото/.
От заключението на съдебно – медицинската
експертиза на веществени доказателства се установява следното
: По дънков панталон, син на цвят с петна от червеникаво- кафява субстанция
се установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество петна –
локализирани предимно по десен крачол над коляното. Не е
определена кръвна група, поради антигенна активна на основата. Отделена
е проба от следи от кръв чрез изрязване , приложена
под № ВТ16 II6.01.1.
По сива текстилна връхна
дреха се установяват следи от кръв с човешки произход, във вид на множество
петна – локализирани предимно по задната част от дрехата, не се определи кръвна
група, поради антигенна активност на основата. Отделена е проба под № под №
ВТ16II16.02.1.
По анцузно долнище сиво
на цвят не са установени следи от кръв.
По плетена маска/шапка с
прорези за очите, устата, черна на цвят, не са установени следи от наличие на
кръв.
По черен текстилен
панталон, с поставен бял текстилен колан с метална катарама са установени следи
от кръв, във вид на неусно зацапване по предна
горна лява част на ляв крачол, недостатъчно количество за определяне на видов
произход и кръвногрупово типизиране.
В рамките на същата
експертиза са изследвани приобщените към делото проби от червеникаво – кафява
течност, иззета при огледа на заведението. Съгласно заключението кръв с човешки произход и
кръвна група „0” е открита по обект № А012590 /ВД2/, № А 012589 /ВД3/,№ А 012588 /ВД4/, №
А 012584 /ВД7/, № А 012583 /ВД9/. Тези следи е възможно да
произхождат от лице с кръвната група на постр. М. М..
Кръв с човешки произход и
кръвна група „0” е открита по обект № А 012587 /ВД5/, № А 012586 /ВД6/. Тези следи е възможно да
произхождат от лице с кръвната група на постр. Т..
Прието е, че са положени усилия
за да бъде изяснен наличието на мотив за възникването на описания по-горе
конфликт. При допълнителното разследване били положени усилия да бъдат
приобщени записи от наблюдателните камери, направени въпросната вечер, но видно
от показанията на св. Б.А.тези записи не се съхраняват. В своите показания свидетелите М. М., П. Т., С.Ж.,
Г.Г., М.М., Е. Б. и С.Н. категорично твърдели, че никой от тях не е ставал и не
е провокирал по какъвто и да е начин компанията на обвиняемите лица. Св. М.Н.
заявява, че не е наблюдавала началото на сбиването, защото в момента танцувала
с гръб. Св. Т. посочва, че „мелето“, започнало докато бил седнал в сепарето.
Той бил станал, за да се намеси. Обсъдено е, че видно от св. 7-10 св. Т. непосредствено преди да започне побоя е танцувал изправен, като е
започнал да наблюдава случжващото се след като е започнал конфликта между М. М.
и обв. Б.Д.. Св. Ж. Ж. описва началото на конфликта така“…докато ние си
танцувахме, дойде едно момче…“ , но видно от сн. 1-10 сн. Ж. не е танцувала
непосредствено преди конфликта, а е седяла в сепарето, с гръб към обвиняемите. Не е танцувала и св. Г.Г..
Двете свидетелки и св. Н. са наблюдавали св. М.и св. Б., като никой не е
наблюдавал св. М., поради което за тях останало незабелязано неговото
отдалечаване от групата, фиксирано на снимки 3-6. Прието е, че констатираните
неточности в показанията на посочените свидетели разколебавали категоричността
на техните изявления, че никой от тяхната компания по никакъв повод не се е
отдалечавал от масата.
Св. М. М. бил видимо употребил
алкохол и обикалял масите в заведението.
За това свидетелства св. П. М.а. Същата е студентка ,не познава обвиняемите,
познавала е св. Н. и св. М., и св. Б.. Нейните показания се подкрепят от
показанията на св. А.П./ л. 47, т. 2-ри/, който посочва, че е наблюдавал постр.
М. как ходил „поне 10 пъти „ при „М.“. Св. М.М./л. 81, т. 5/ отрича същата вечер да е имала въобще контакт
с пострадалия. Същата заявява, че възприела как студентите подвиквали към
обвиняемите. За последващото сбиване свидетелката заявява, че е започнало с
провокация „някой от студентите нещо каза или направи на компанията на Б. и Ф.
и от там тръгна цялата работа“. Св. О. А. също посочва св. М. М. като човека,
който обикалял в заведението, но твърди, че „досаждал“ на св. А. Ч.. В крайна
сметка се установява, че в показанията на свидетелието, които са от компанията
на двамата пострадали, не се съдържа информация за всички факти, предхождащи
конфликта. Обстоятелството, че св. М. е бил повлиян от алкохола било възприето
от св. П. М.а. Нейните показания съответствали на тези на свидетелите П., А..
Наред с това се установило, че св. Г., св. Ж., св. Т., св. М., св. Б., св. Т. и
св. Н. не са наблюдавали действията на М. непосредствено преди побоя. Според
св. Т., в показанията от 13.02.2018г. /л. 31, т. 5/, „…от моята компания разбрах, точно вече не
мога да си спомня кой ми го каза, но разбрах, че М. първи е отишъл да разговаря
с тези хора, които го удариха…“. Прието е, че не е доказан по безспорен и
категоричен начин липсата на мотив за нанесения впоследствие побой. От
обясненията на обвиняемите се установявало, че постр. М. за пореден път се
приближил към танцуващите св. Ч. и обв. И.Д. и като издърпал св. Ч. настрани от
обв. Д.. Според показанията на обв. Б.Д., св. М. М. бил „изблъскал“ А. Ч. и
започнал да обижда обвиняемия „на майка“. Според обясненията на обв. Ф.Д.,
тогава обв. Б.Д. и обв. В.Д. се намесели, като отстранили св. Ч. предупредили
св. М. „да не прави така, че ще стане проблем“. Обв. Ф.Д. твърди, че тогава към
св. М. се присъединили неговите приятели от компанията и двете групи се
скарали, като си разменили обиди. Обв. И.Д. също твърди, че обв. Б.Д. се
намесил, защото „видял, че между него и това момче става нещо и се приближи да
му каже да не се заяжда…“. Обвиняемите посочват, че именно по тази причина
преди побоя са отишли при студентите. Твърдят, че на няколко пъти постр. М. се
е приближавал към тях и „с поведението си пречел на А. Ч.“ – приятелка на обв. И.Д..
Въпреки няколкократните предупреждения, включително и като са отишли на масата
на студентите, М. не бил преустановил това свое демонстративно поведение.
При тези събрани по делото доказателства, прокурорът е счел, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин наличието на хулигански подбуди за извършване на
деянието. Описано е,
че при влизане на компанията на св. Максимилианов, обвяняемите са се веселили
бурно, привлекли вниманието към себе си със своето поведение и това ,че били
полуголи, с маскировъчни шапки, но е направен извод, че с това същите не били
имали намерение по този начин да демонстрират явно неуважение към обществото.
Подкрепа на този извод били показанията на св. Г.Г., съгласно които обвиняемите
се облекли и преустановили демонстративното си поведение, когато в заведението
започнали да влизат други хора. Направен е извод, че от събраните доказателства
по делото било видно, че освен посоченото поведение на обвиняемите,
преустановено при пристигането на други посетители, нямало доказателства за
техни други появи, които да са хулигански по своя характер /буйство, агресия,
ругатни, провокации към конфликти/ и да изрязяват явно неуважение към морални
норми на обществото. Направен е извод, че от материалите по делото не били
събрани категорични доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
по време на и звършване на престъплението ,както и преди него или след това
обвиняемите са демонстрирали хулиганско поведение, че чрез буйство или други
хулигански прояви е изразено незачитане на установения в страната правов ред
или нормите на нормалното гражданско общество или правата и интересите на
гражданите, а такова задължително следвало да е доказано при престъпление с
квалифициращ елемент „хулигански подбуди“.Посочено е, че при престъпленията, извършвани по хулигански
подбуди, на дееца на престъплението създава удоволствие самото престъпно деяние
– това нарушение на обществения ред, изразяващо се в явно неуважение на
обществото, манифестира се антисоциалното поведение, каквото в конкретния казус
отсъствало, като е посочена и съдебна практика. Посочено е, че в хода на
разследването са извършение необходимите за конкретния случай и възможни
процесуално-следствени действия, при което е установена фактическа обстановка,
недаваща възможност за изграждане на
единствено възможен правен извод, че нанесената телесна повреда на пострадалите
е по хулигански подбуди, причинена с цел да бъде демонстрирано „явно неуважение
към обществото“. Прокурорът е достигнал до извод, че не е доказано по безспорен
и категоричен начин наличието на хулигански подбуди за извършване на деянието,
както и в хода на разследването не били събрани доказателства, от които да е
видно ,че побоят бил нанесен от обвиняемите след тяхна предварителна уговорка.
Безспорно всеки от тях участвал в изпълнителното деяние на престъплението, като
е нанасял удари на всеки от пострадалите, но само един от тях е държал бутилка
и с нея нанесъл инкриминария удар с бутилка, която се строшила при съприкосновението
с лицето на постр. М.. Позовава се на показанията на св. Ж., че нападателят с
бутилката я държал скрита зад гърба си, което отново поставяло под съмнение
знанието на останалите обвиняеми , за това обстоятелство. С оглед на това е прието,
че не се доказва по категоричен начин наличието на общност на умисъла от страна
на всички обвиняеми за причиняване на телесната повреда на постр. М., тъй като
техните действия – нанасяне на удари с юмруци или ритници не би довел до
съставомерния резулта. Поради липса на доказаност на общност на умисъл, е
прието, че са налице основанията на чл 243 ал. 1 т. 2 НПК за изцяло
прекратяване на досъдебното производство по отношение на обвиняемите Б.Д., Р.Д.
, В. Д. и И.Д., а по отношение на Ф.Д. – в частта относно квалифициращия
признак по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК. Прието е, че воденото досъдебно
производство следва да продължи срещу обв. Ф.Д. за престъпление по чл. 129 ал.
1 от НК за това, че на 18.02.2016г. в гр. Свищов причинил на М.Й. М. средна
телесна повреда, изразяваща се в обезобразяване на лявата част на лицето и
други части на тялото /лява ушна мида и лява част на шията/вследствие на
нанесени порезни рани по лява ушна мида и лява част на лицето, като деянието е
извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК.
При анализа на събраните
доказателства съдът направи извод за основателност на жалбата на М. М., поради
следното:
По отношение изводите на прокурора за липса на хулигански
мотив, настоящият състав намира същите
за неправилни. Събраните доказателства са достатъчни да се обоснове
извод, че действията на лицата извършили побоя на пострадалия осъществяват от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131
ал.1 т. 12, вр. чл. 129 ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК- причиняване на средна
телесна повреда по хулигански подбуди. Алтернативно , ако се приеме, че липсва
общност на умисъла , които изводи на прокурора съдът намира за обосновани, не е
обсъден въпросът за нанесените на М. М. леки телесни повреди по хулигански
подбуди от обвиняемите Р.Д. , В.Д. и И. /И./ Д., извън средната
телесна повреда , нанесена от Ф.Д.. От друга страна в постановлението е
обсъждано и прекратяване по отношение на
Б.Д., като за същия няма
обвинение за нансяне на телесна повреда на пострадалия М. М..
По отношение на хулиганските подбуди-
Не установява по делото да е имало някакъв
личен мотив, който да постави под съмнение наличието на хулигански подбуди. Като правило хулиганските подбуди предполагат отсъствие на лични
отношения, на вражда, на завист и пр. между
виновния и пострадалия. Вследствие на това хулиганските
действия често изглеждат като необясними или пък като неадекватни ответни
действия. Хулиганският мотив като елемент от
субективната страна на деянието се изразява в стремежа на дееца да прояви
своето явно и грубо неуважение към обществото и в частност да противопостави
себе си на обществото, на неговите правила, да прояви груба сила и
издевателство над личността и други подобни действия. В случая е приет за мотив за възникване
на сбиването – провокативно дразнещо поведение от страна
на пострадалия М. М. към А. Ч.-приятелка
на И.Д., с оглед на което прокурорът
приема че телесната повреда е нанесена в хода на личен скандал. От
доказателствата по делото е видно,че пострадалият , под влияние на употребения
алкохол се е приближавал на дансинга до св.Ч., евентуално е имало дърпане ,
разменени обиди с И.Д., но последвалата намеса на другите от компанията на
обвиняемите не е провокирана от действия на пострадалия М..Същият , видно от
паказанията обикалял по всички маси, проявявал интерес и към други момичета /М.
–М. М./. В определен момент компанията на обвиняемите е решила да потърси
сметка на М. за негови действия , които не са насочени към тях. Б.Д. се
приближил , разменили си реплики и започнали да се дърпат. Б.Д. бил последван
от Ф.Д., който носел зад гърба си процесната бутилка. Още с тези си
действия нанеслите побой са демонстрирали явно неуважение към
обществото. След като пострадалия М. влязъл в пререкание с Б.Д., останалите от
компанията вместо да се намесят и да възпрат Б.Д. , те започнали да нанасят
удари на пострадалия с крака и ръце по цялото тяло, като последният само се е
предпазвал. Намесили се и други от компанията на М., като в един момент
страните взаимно се нанасяли удари. Ето защо съдът не споделя извода на
прокурора, че телесните увреждания на пострадалия са му нанесени в хода на
личен инцидент. В случая причиняването на телесното увреждане е по незначителен
повод, но с начина по който е извършено, участниците в побоя са демонстрирали
явно неуважение към обществото и незачитане на
нормите на поведение. Както се посочи по горе пострадалият и нанеслите му побоя Р.Д. , В. Д. , И. /И./ Д., ,Ф.Д. не са се познавали и не са имали никакви отношения преди
това и непосредствено преди инцидента.
Независимо от възможния личен мотив за И.Д., поради обстоятелството, че
пострадалия е дърпал на дансинга приятелката му, подбудите за извършване на
престъпното деяние у този свидетел също следва да се квалифицират като
хулигански. По този начин обвиняемите демонстрирали, че с насилие може да
разреши в тяхна полза задълбочаващия се конфликт с пострадалия. Такова
нападение дори с някаква конкретна причина нарушава недопустимо обществения ред
и изразява явно неуважение към обществото, поради което съдът счита че са налице доказателства за квалифициращия
признак хулигански подбуди.
Както се посочи по
горе , следва да се направи обсъждане при направен извод за липса на общност на умисъла , за
нанесени леки телесни повреди на М.,извън средната, данни за което има в СМЕ от
останалите обвиняеми по хулигански подбуди.
Ето защо постановлението, с което е
прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка 118/2017г. на СвР/
в частта относно обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК по отношение на
всички привлечени обвиняеми лица, с което е прекратено изцяло ДП № 60/2016г. по
описа на РУ МВР Свищов/преписка № 118/2017г. на СвРП/ по отношение на
обвиняемите Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И.Д. и обв. И.Ю.Д. и е постановено
наказателното производство да продължи да се води срещу обв. Ф. Ш. Д. за
престъпление по чл. 129 от НК и е направено произнасяне по веществените
доказателства, следва да се отмени, като делото се върне на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните
указания относно прилагането на закона.
Водим от горното, и на основание чл.
243 ал.6 т.3 от НПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Постановлението за частично
прекратяване на наказателно производство
от 4.10.2019г. на прокурор Б.Георгиева при Районна прокуратура
гр.Свищов, с което е прекратено ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР
Свищов/преписка 118/2017г. на СвР/ в частта относно обвинението по чл. 131 ал.
1 т. 12 от НК по отношение на всички привлечени обвиняеми лица, с което е
прекратено изцяло ДП № 60/2016г. по описа на РУ МВР Свищов/преписка №
118/2017г. на СвРП/ по отношение на обвиняемите Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И.Д.
и обв. И.Ю.Д. и е постановено наказателното производство да продължи да се води
срещу обв. Ф. Ш. Д. за престъпление по чл. 129 от НК и е направено произнасяне
по веществените доказателства по делото.
Връща делото на прокурора за
продължаване на наказателното производство, при спазване на горните указания
относно прилагането на закона.
Определението подлежи на обжалване или протест пред ВТОС в
7 дневен срок от съобщаването.
Да се изпрати съобщение до РП Свищов, М.
М. и обв. Р.С.Д., обв. Б.Р.Д., обв. В.И.Д.
и обв. И.Ю.Д. и обв. Ф. Ш. Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: