Р Е Ш Е Н И Е
№ 260080
гр.Варна ; 19.08.2020год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав в публично
заседание на двадесет и
девети юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17065 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по повод искова молба предявена от Т.Н.Т., ЕГН ********** с адрес:
***, представляван от адв.С.Т. и адв.С. Т., вписани във ВАК със служ.адрес: ***
СРЕЩУ Г. д. „Н.п." със седалище и адрес на управление: *, с която са
предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, след допуснато изменение на исковата претенция на основание
чл.214 от ГПК, както следва:
- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1445.02 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 212часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
- с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 227.92 лв., представляваща сбор от
дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение
за положен в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд,
изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на
исковата молба в съда.
Присъдените в полза на
ищеца суми да бъдат заплатени по банкова
сметка ***: ***, BIC: ***, при Р. Б.
Моли да му бъдат
присъдени всички направени по делото съдебно-деловодни разноски,вкл. и
адв.хонорар.
В исковата молба се
излагат твърдения, че през периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е
полагал труд на длъжност „ст.полицай" в Зонално жандармерийско управление
-Варна, към Д. „Ж." при Г. д. „Н. п.",гр.София.Съгласно Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен
служител.
В чл.176 от ЗМВР е
предвидено че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8ч. дневно и 40ч. седмично
при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8, 12, или 24-часови смени - сумирано на
тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън работното време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период.
В разпоредбата на чл.178,
ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Горепосоченото
кореспондира и на Закон за държавния служител. Съгласно чл. 67 ал.1 от същия
брутната заплата се състои от основната заплата и допълнителни възнаграждения.
В Чл. 67 ал.7 т.2 ЗДСЛ е
посочено че допълнителни възнаграждения са допълнителни възнаграждение за
извънреден труд.
В Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г./отм./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата),. Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014г. е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, тя от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.
В настоящия случай в
процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Текста на чл.З, ал.З
от същата наредба посочва че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Но в действащата
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г.
Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г.,която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентира
при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава норма
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
В случая при наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидирано да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място.
Положеният от ищеца нощен
труд от 22.00ч. до 06.00ч. за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. е в
размер на 1445 часа, които следва да бъдат приравнени към дневен труд с
коефициент 1.143, които възлизат на 1651,63 часа. Преизчисляването на нощен към
дневен труд води до извънреден труд от 206,63 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение,увеличено с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки
извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6,20 лв.на час, като
задължението на ответника към ищеца за
целия период възлиза на 1281,13 лв.
Така положения извънреден
труд от ищеца по тримесечие за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г.,както и
неизплатеното допълнително възнаграждение умножен по часова ставка за трите
години по тримесечие е както следва:2016г.За последно тримесечие /Х-ХІІ/ 2016г.
- общия сбор е равен на 17,87 часа, равняващи се на 110,82 лв.2017г.За първо
тримесечие /І-ІІІ/ 2017г. - общия сбор е равен на 19,59 часа, равняващи се на
121,47 лв.За второ тримесечие /IV-VI/ 2017г. - общия сбор е равен на 22,16
часа, равняващи се на 137,42 лв.За трето тримесечие /VII-ІХ/ 2017г. - общия
сбор е равен на 27,74 часа, равняващи се на 172 лв.За четвърто тримесечие
/Х-XІІ/ 2017г. - общия сбор е равен на 20,59 часа, равняващи се на 127,67
лв.2018г.За първо тримесечие /І-ІІІ/ 2018г. - общия сбор е равен на 22,45 часа,
равняващи се на 139,19 лв.За второ тримесечие /IV-VI/ 2018г. - общия сбор е
равен на 13,72 часа, равняващи се на 85,11лв.За трето тримесечие /VII-ІХ/
2018г. - общия сбор е равен на 17,16 часа, равняващи се на 106,39лв.За четвърто
тримесечие /Х-ХІІ/ 2018г. - общия сбор е равен на 11,44часа, равняващи се на
70,92лв.2019г.За първо тримесечие /І-ІІІ/ 2019г. - общия сбор е равен на 10,29
часа, равняващи се на 63,83 лв.За второ тримесечие /IV-VI/ 2019г. - общия сбор
е равен на 9,15 часа, равняващи се на 56,74лв.За трето тримесечие /VII-ІХ/
2019г. - общия сбор е равен на 13,29 часа, равняващи се на 82,45 лв.
Всички претенции са
посочени в нетен размер.
С оглед на факта че с
настоящия иск ищецът претендира заплащане на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.Моли съда да
приеме, че претендираната лихва за
забава за всяко едно тримесечие през процесния период е както следва:За
последно тримесечие 2016г. - лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.01.2017г. до 21.10.2019г.; за първо тримесечие 2017г. - лихва в размер общо
на 8.31лв., считано от 01.04.2017г. до 21.10.2019г.; за второ тримесечие 2017г.
- лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.07.2017г. до 21.10.2019г.; за
трето тримесечие 2017г. - лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.10.2017г. до 21.10.2019г.; за четвърто тримесечие 2017г. - лихва в размер
общо на 8.31 лв., считано от 01.01.2018г до 21.10.2019г.; за първо тримесечие
2018г. - лихва в размер общо на 8.31лв., считано от 01.04.2018г. до 21.10.2019г.;
за второ тримесечие 2018г. - лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от
01.07.2018г. до 17.10.2019г.; за трето тримесечие 2018г. - лихва в размер общо
на 8.31лв., считано от 01.10.2018г. до 21.10.2019г.; за четвърто тримесечие
2018г. - лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.01.2019г. до
21.10.2019г.; за първо тримесечие 2019г. - лихва в размер общо на 8.31 лв.,
считано от 01.04.2019г. до 21.10.2019г.; за второ тримесечие 2019г. - лихва в
размер общо на 8.31 лв., считано от 01.07.2019г. до 21.10.2019г.; за трето
тримесечие 2019г. - лихва в размер общо на 8.31 лв., считано от 01.10.2019г. до
21.10.2019г.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Ответникът оспорва
исковете.
Излага, че предявени
срещу ГДНП, същите са допустими, като предявени срещу надлежна страна.
Съгласно чл. 5, ал. 3 от
Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) в ГДНП се създава дирекция
„Жандармерия". Териториални звена на дирекция „Жандармерия" са
зоналните жандармерийски управления (чл. 5, ал. 5 от ПУДМВР). Предвид, че
ищецът е служител на Зонално жандармерийско управление-Кърджали, а съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗМВР главните дирекции на МВР са юридически лица, то и ГДНП е
легитимирана да отговаря по предявените искове.
По отношение на
основателността на иска.
Ищецът е назначен в
структурно звено на Зонално жандармерийско управление-Кърджали, чиято дейност е
организирана на 12-часови смени, като отчитането на положения труд е сумирано,
на тримесечен период, съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР.
Изложеното в исковата
молба очертава като предмет на спора следва ли положения нощен труд да се
преизчислява като дневен. В подкрепа на твърдението, че преизчисление трябва да
бъде направено се излагат редица аргументи, които по същество не могат да бъдат
споделени, по следните съображения:
Нормативните актове,
регламентиращи разпределянето на работното време, отчитането и компенсирането
му са действали в следната поредност:
1. Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи-отм. с Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г., в сила от ДВ, бр.
40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г.
2. Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн.
ДВ, бр. 40 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11
юли 2016 г. по административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 59/2016
г., в сила от 29.07.2016 г.
3. Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на
Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г.- от 29.07.2016 г. (отмяната с решение на
ВАС) до 02.08.2016 г. (влизането в сила на сега действащата Наредба № 8121з-776/29
юли 2016 г.)
4. Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ,
бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
От трите наредби,
единствено в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. е
предвидено умножаване на общия брой часове нощен труд за отчетния период по
коефициент 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за същия отчетен период. В другите наредби, действали през процесния
период (чл. 31, ал.З) е предвидено при отчитане на часове нощен труд, техния брой
да се посочва само в цяло число.
В тази връзка ищецът
навежда неоснователен довод, че е налице празнота в уредбата и следва да се
приложи по аналогия Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ, бр. 9/2007 г., в сила от 01.07.2007 г.). За да е приложим този
тълкувателен способ е необходимо даден въпрос в относимия нормативен акт да не
е уреден. В конкретния случай това определено не е така, предвид че по
отношение на нощния труд има богата уредба в ЗМВР (чл. 179, чл. 181, ал. 3, чл.
187, ал. 3 и др.) и редица подзаконови нормативни актове, а конкретно в Наредба
№ 8121з-776/29 юли 2016 г. на нощния труд е отделен цял раздел. Това, че
нормите не са идентични при сравнение с други нормативни актове, уреждащи същия
въпрос не означава, че е налице празнота.
Следва да се има предвид,
че ЗМВР е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи
трудовите/служебните правоотношения на служителите и предвижда издаването на
наредба от министъра на вътрешните работи за определяне на ред за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. В този смисъл
Наредба за структурата и организацията на работната заплата е неприложима, тъй
като за служителите на МВР е издаден акт, по силата на законовата делегация и
не е налице липса на уредба.
От друга страна сочената
за приложима от ищеца наредба е издадена на основание чл. 244, т. 2, чл. 261 от
Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на
труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.). Дори и да се допусне, че сме изправени пред
хипотеза на празнота в закона, следва да се съобрази, че за служителите на
Министерство на вътрешните работи, като орган на изпълнителната власт, биха се
прилагали по аналогия норми от актове, действащи по отношение на
администрацията. Безспорно е, че служебните правоотношения по ЗМВР са
специфични и ако трябва да бъде търсена аналогия с други такива, то по-логично
да е в Закона за държавния служител като по-близки по своята същност
правоотношения, но не и в Кодекса на труда, освен ако ЗМВР изрично не препраща
към него. В тази връзка, следва да се отбележи, че Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация (обн. ДВ, бр. 49/2012 г., в сила
01.07.2012 г.) също не предвижда механизъм за превръщане на часовете нощен труд
в дневен.
Основание за умножение по
коефициент 0.143 е имало само за времето от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г„ т.е
от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 май 2015 г., с решение на ВАС до
приемането на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г., когато е
била приложима Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. Предвид, че претенцията на
ищеца не попада в посочения период, то исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По иска за заплащане на
мораторни лихви.
Претенцията за заплащане
на мораторни лихви като акцесорна също е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед гореизложеното
моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и
недоказани, както и да му присъди
направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че съдът приеме
исковата молба за основателна, моли направените от ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъдат
редуцирани до минимално определения размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от
Закона за адвокатурата, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
В съдебно заседание
ищецът поддържа исковете в изменения размер. В хода по същество на делото
проц.представител на ищеца моли съда да уважи исковете, както и да му присъди
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът поддържа отговора на исковата молба. Представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало служебно правоотношение в процесния
период, по което ищецът е заемал посочената в исковата молба длъжност; че в
процесния период ищецът е работил на смени, като същото се потвърждава от
заключението на вещото лице и представените от страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период е бил
положен от ищеца реално нощен труд, който , съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва
да бъде преизчислен с коефициент 1.143. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 212 часа, заплащането на който, ако се
приеме от съда за правно дължим, следва да е в размер на 1445.02лв. Лихвата за забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване
е в размер на 227.92 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014 г.,
в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то
същият следва да се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията
направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се
кредитира от съда.
Като законна последици от
уважаване на главния иск, следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска-21.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи
обезщетение за забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка
забавно плащане на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 400 лева за
платено адвокатско възнаграждение по двата иска. Така присъденото
възнаграждение с оглед момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие, който е преди измененията в Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждение е под минимума установен в Наредбата, с оглед на което и
възражението за прекомерност се явява неоснователно.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 107.80лева и 200,00 лева депозит за вещо лице,
или общо разноски в размер от 307.80 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. д. „Н. п. със седалище и адрес на управление: * ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т., ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от адв.С.Т. и адв.С. Т., вписани във ВАК със служ.адрес: ***, следните суми, а именно:
- сумата от 1445.02 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 212часа за периода от
21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата , считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР;
- сумата от 227.92 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава
върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
21.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на
всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в съда на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. д. „Н. п. със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т.,
ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от адв.С.Т. и адв.С. Т., вписани във
ВАК със служ.адрес: ***,сумата от 400
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника
на посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***, BIC: ***, при Р. Б.
ОСЪЖДА Г. д. „Н. п. със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Варненски районен съд сумата от 307.80лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството по делото и депозит за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: