Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 04.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четвърти февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …………………………..., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №3534/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед
за изпълнение до размера на 274,93лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при
издадена заповед за изпълнение на вземане от 442,78лв./ ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането, който
иск са съединени при условията на обективно кумулативно съединяване два
осъдителни искове по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане
на сумата 119.85 лв. – дължими лизингови вноски по договора за лизинг от
19.08.2016г. и за заплащане на сумата 189.90 лв. – дължими лизингови вноски по
договора за лизинг от 11.09.2016г.
В исковата молба ищецът „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес
парк „София“, сграда 6 основава иска по чл.422 ГПК на обстоятелството, че е
изправна страна по валидни облигационни правоотношения с ответника Д.Г.А. с ЕГН
********** ***, произтичащи от три договора за мобилни услуги: два от тях,
сключени на 19.08.2016г. срок на действие до 19.08.2018г. и един от
11.09.2016г. със срок до 11.09.2018г., по които ответникът се явява потребител
на мобилни услуги с клиентски номер ***посредством мобилен номер ***с
абонаментен план по програма „Нонстоп 29,99лв.“, мобилен номер *** с
абонаментен план по програма „Интернет 650“ и мобилен номер *** с абонаментен
план по програма „Нонстоп 29,99лв.“. Ищецът поддържа, че в изпълнение на
договора е предоставил договорените мобилни услуги, а ответникът не е заплатил
тяхната цена за периода 25.12.2016г. – 24.05.2017г. в общ размер на 274,93лв.,
от които 187.23лв. за мобилен номер ***, 23.13лв. мобилен номер *** и 64.57 за
мобилен номер ***, съгласно фактура №**********/25.01.2017г. на стойност
163,82лв. със срок на плащане 09.02.2017г., фактура №**********/25.02.2017г. на
стойност 55,85лв. със срок на плащане 12.03.2017г. и фактура
№**********/25.03.2017г. на стойност 53,95лв. със срок на плащане 09.04.2017г.,
както и кредитно известие №**********/25.04.2017г. за общо задължение по трите
фактури в размер на 274,93лв. Поддържа, че поради неизпълнението за ответника е
възникнало задължението да заплати обезщетение за забава в размер на 70.93лв.
Ищецът твърди още, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№278/2019г. на РС – гр.Пазарджик за дължимата цена на далекосъобщителните
услугите и обезщетението за забава. Поради нейното връчване на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи съществуването на
вземането по заповедта за изпълнение до размера на 274,93лв. от главницата,
ведно с лихвата за забава върху тази главница от подаване на заявлението в съда
до плащането. Не претендира установяване на обезщетението за забава в размер на
70.93лв.
На следващо място, ищецът твърди
да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо
от договор за лизинг, сключен на 19.08.2016г., по който е предоставил на
ответника ползването на мобилно устройство марка „Huawei Y5 Black“ срещу обща
лизингова цена от 183,77лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 7,99лв.,
а ответникът не е изпълнил задължението да заплати лизинговите вноски за
периода м. май 2017г. – м. юли, 2018г. в общ размер на 119,85лв.
Твърди още, да е изправна страна
по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо от договор за
лизинг, сключен на 11.09.2016г., по който е предоставил на ответника ползването
на мобилно устройство марка „Coolpad Porto S Dark grey“ срещу обща лизингова
цена от 69лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 3лв., а ответникът не
е изпълнил задължението да заплати лизинговите вноски за периода м. май 2017г.
– м. юли, 2018г. в общ размер на 48лв.
Ищецът твърди да е налице
предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на далекосъобщителни
услуги. Прекратяването се претендира на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б,
б.“в“ от общите условия на мобилния оператор, които дават право на последния едностранно
и окончателно да прекрати предоставянето на далекосъобщителните услугите при
незаплащане в срок на тяхната цена от страна на потребителя. От момента на
прекратяване се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите лизингови
вноски при условията на чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг,
съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно
изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги.
Иска осъждане на ответника да му
заплати 119,85лв. – лизингови вноски по първия договор за лизинг и 189.90лв. –
лизингови вноски по втория договор за лизинг. Претендира съдебни разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът Д.Г.А., представляван
от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, твърди да е налице несъответствие
между вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба. Оспорва
изискуемостта на вземането при твърдение, че ищецът не е изпълнил задължението
си по чл.26 и 27 от ОУ към договорите за мобилни услуги да изпрати на ответника
фактурите, по които претендира плащане, или да я уведоми за тях. Оспорва
размера на вземането с възражение срещу верността на отразеното в представените
фактури.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно установителния иск по
чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предмет на иска по чл.422 ГПК може да
бъде и част от вземането по заповедта за изпълнение, ако не се променя неговото
основание. Правните последици от непредявяването на иск по чл.422 ГПК за цялото
вземане се свеждат до частичното обезсилване на заповедта за изпълнение в
непредявената част на основание чл.415, ал.5 ГПК.
Видно от материалите по ч.гр.д. №278/2019г. по
описа на РС – Пазарджик, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 442.78лв.,
представляваща незаплатена цена за предоставени далекосъобщителни услуги по
договор за далекосъобщителни услуги от 19.08.2016г., както и на сумата от
70.93лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.06.2017г. –
07.01.2019г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда /21.01.2019г./ до плащането.
В исковата молба по чл.422 ГПК ищецът твърди, че
предявената част от вземането по заповедта за изпълнение до размера на
274.93лв. представлява цена на предоставени далекосъобщителни услуги общо по
три договора, както следва: 1. По договор за мобилни услуги от 19.08.2016г. със
срок на действие до 19.08.2018г., по който мобилният оператор „Теленор
България“ ЕАД се е задължил да предостави на ответника електронни съобщителни
услуги посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „Интернет
650“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 6,99лв.;
2. По договор за мобилни услуги от 19.08.2016г., със срок на действие до
19.08.2018г., по който мобилният оператор „Теленор България“ ЕАД се е задължил
да предостави на ответника електронни съобщителни услуги посредством мобилен
номер *** при абонаментен план по програма „НонСтоп 29.99 с неограничени
национални минути“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя
в размер на 29.99лв.; 3. По договор за мобилни услуги от 11.09.2016г. със срок
на действие до 11.09.2018г., по който мобилният оператор „Теленор България“ ЕАД
се е задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги
посредством мобилен номер *** при абонаментен план по програма „НонСтоп 29.99 с
неограничени национални минути“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса
от потребителя в размер на 29.99лв.
В исковата молба по чл.422 ГПК ищецът твърди още,
че процесната заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена на основание горепосочените
три договора и иска от съда да установи съществуването на вземането. При така
наведените твърдения и формулирания петитум исковата молба в частта относно
иска по чл.422 ГПК е редовна и в нея не е налице противоречие между посочените
правопораждащи факти на спорното право и отправеното до съда искане. Налице е
обаче несъответствие между основанието на вземането, което е посочено в
заявлението по чл.410 ГПК и това, на което се обляга иска по чл.422 ГПК. В
заявлението ищецът е посочил, че претендираната цена за далекосъобщителни
услуги се дължи от ответника по силата на един договор за мобилни услуги от
19.08.2016г. В исковата молба твърди, че същата цена се дължи от ответника на
основание три отделни договора за мобилни услуги, два от които са сключени на
19.08.2016г. и един е сключен на 11.09.2016г. По този начин ищецът с исковата
молба недопустимо е разширил основанието на претендираното вземане, като е
включил в него допълнителни правопораждащи факти, на които не се е позовал в
заповедното производство.
Пълната идентичност между вземането по заповедта
за изпълнение и иска по чл.422 ГПК е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на установителния иск, за чието наличие съдът е
длъжен да следи служебно. Нейното отсъствие води до ненадлежно упражняване на
правото на иск и налага същият да се остави без разглеждане, а издадената
заповед за изпълнение да се обезсили от съда, който разглежда по чл.422 ГПК /съгласно
т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК/.
В случая ищецът е предявил
установителен по чл.422 ГПК иск само за част от главницата по заповедта за
изпълнение до размера на 274.93лв. и доколкото съдът формира извод, че този иск
е недопустим, заповедта за изпълнение следва да се обезсили на това основание
до този размер.
За разликата над 274,93лв. до пълния размер на
главницата по заповедта за изпълнение от 442.78лв., както и за сумата от
70.93лв. – обезщетение за забава за периода 25.12.2016г. – 24.05.2017г. ищецът
не е предявил установителен иск за съществуване на вземането. Затова на
основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение №172/24.01.2019г.
по ч.гр.д. №278/2019г. на РС - Пазарджик следва да се обезсили изцяло, т.е. и
над размера от 274.93лв. до 442.78лв. – цена за мобилни услуги, както и относно
вземането за обезщетение за забава за периода 25.12.2016г. – 24.05.2017г. в
размер на 70.93лв.
Относно първия осъдителния иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да
установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ,
както и размерът на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на
горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.
От ищеца е представен договор за лизинг, сключен на
19.08.2016г. между него и ответника Д.Г.А., по който дружеството е поело
задължението да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за
срок от 23 месеца мобилно устройство марка „Huawei Y5 Black“ с телефонен номер ***
срещу обща лизингова цена от 183.77лв., платима на 23 месечни лизингови вноски
по 7.99лв. Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на
цената за предоставените мобилни услуги за посочения телефонен номер – чл.3,
ал.2 от договора за лизинг и чл.6, ал.5 от ОУ към договорите за лизинг. В
случая това е падежната дата на месечната фактура, но не по-късно от 18 дни
след датата на нейното издаване /чл.27 от ОУ към договорите за мобилни услуги/.
Срокът на договора е 23 месеца, считано от датата на неговото сключване, т.е.
11.08.2018г.
Изпълнението на задължението на лизингодателя за
предоставянето на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от
договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за
употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл.345,
ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението
да плати уговорените лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на лизинговите вноски от м. май, 2017г. до
крайния срок на договора /м. юли, 2018г./, които са 15 на брой. Същите са с
настъпил падеж към момента на подаване в съда на исковата молба. Техният общ
размер е 119.85лв. /18 вноски х 7.99лв./. Ответникът не е представил
доказателства за плащането.
При това
положение първият осъдителен иск се явява основателен и следва да се уважи в
предявения размер.
Относно втория осъдителен иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да
установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ,
както и размерът на дължимите вноски и тяхната изискуемост. При установяване на
горното ответникът следва да докаже положителния факт на плащането на вноските.
Представен е договор за лизинг, сключен на 11.09.2016г.
между „Теленор България“ ЕАД и ответника Д.Г.А., по който ищецът е поел
задължението да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за
срок от 23 месеца мобилно устройство марка „Coolpad Porto S Dark grey“ с телефонен номер *** срещу обща лизингова
цена от 69лв., платима на 23 месечни лизингови вноски по 3лв. Падежът на
лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на цената за предоставените
мобилни услуги за посочения телефонен номер – чл.3, ал.2 от договора за лизинг
и чл.6, ал.5 от ОУ към договорите за лизинг. В случая това е падежната дата на
месечната фактура, но не по-късно от 18 дни след датата на нейното издаване /чл.27
от ОУ към договорите за мобилни услуги/. Срокът на договора е 23 месеца,
считано от датата на неговото сключване, т.е. 11.08.2018г.
Изпълнението на задължението на лизингодателя за
предоставянето на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от
договора за лизинг, съгласно който с подписването на договора
лизингополучателят декларира, че е получил устройството и то е годно за
употреба съобразно своето предназначение. Следователно на основание чл.345,
ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението
да плати уговорените лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на лизинговите вноски от м. май, 2017г. до
крайния срок на договора /м. август, 2018г./, които са 16 на брой. Същите са с
настъпил падеж към момента на подаване в съда на исковата молба. Техният общ
размер е 48лв. /16 вноски х 3лв./. Ответникът не е представил доказателства за
плащането.
Установява се възникнало в тежест на ответника
изискуемо задължение в размер на 48лв. по сключения между страните договор за
лизинг. Ищецът претендира вземане в по-голям размер - 189.90лв. Затова искът
следва да се уважи до размера на 48лв. и да се отхвърли за разликата до 189.90лв.
Горните изводи на съда не се променят от факта, че
според заключението са СИЕ е налице доброволно частично плащане от ответника в
размер на 70лв. за отчетния период 25.02.2017г. – 24.03.2017г., което е
отразено във фактурата от 25.03.2017г. Освен горепосочените задължение по двата
договора за лизинг, вещото лице е установило непогасени задължения на ответника
през същия период за заплащането на дължима цена на предоставените мобилни
услуги за три мобилни номера (абонаментни такси + допълнителни услуги след
изчерпване на лимита) в общ размер на 300.87лв. Същата е отразена в 4 бр.
фактури, наред с други задължения на ответника, както следва: ф-ра
№**********/25.01.2017г. за отчетен период 25.12.2016г. – 24.01.2017г. със срок
на плащане до 09.02.2017г.; ф-а №**********/25.02.2017г. за отчетен период
25.01.2017г. – 24.02.2017г. със срок на плащане 12.03.2017г.; ф-а
№**********/25.03.2017г. за отчетен период 25.02.2017г. – 24.03.2017г. със срок
на плащане 09.04.2017г. и кредитно известие №**********/25.04.2017г. за отчетен
период 25.03.2017г. – 24.04.2017г. със срок на плащане 10.05.2017г.
Сумата от частичното плащане е недостатъчна за
погасяване на дължимата цена за предоставените мобилни услуги и на дължимите
лизингови вноски. При това положение и доколкото липсва изявление на ответника
кои свои задължения погасява с частичното изпълнение, следва се погаси
задължението, което е най –обременително за него – чл.76, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Съдът намира, че най-обременително за длъжника е задължението за заплащане на
цената за мобилни услуги, тъй като неизпълнението на това задължение води до
предсрочно прекратяване, както на договорите за мобилни услуги така и на
договорите за лизинг - съгласно чл.12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг /вж.
и т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от ОУ, приложими към договорите за мобилни
услуги/. Ето защо частичното плащане следва да се отнесе към това задължение, а
не към задълженията по договорите за лизинг.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 803лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един
адвокат, 75лв. внесена държавна такса за производството, 200лв. депозит за
възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и 348лв. депозит за
възнаграждение на вещите лица по СИЕ и СТЕ. Освен това съдът е пропуснал да
събере държавна такса по втория от двата осъдителни иска в размер на 50лв.,
която следва да се присъди с решението, на основание чл.77 ГПК. Така общият
размер на разноските на ищеца възлизат на 853лв. От тях съразмерно с уважената
част от исковете следва да се присъдят 244.88лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, но в
случая същият няма право на такива, тъй като заповедта за изпълнение следва да
се обезсили изцяло.
Ответникът не е направил разноски и не претендира
такива.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ВРЪЩА исковата молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк
„София“, сграда 6 против Д.Г.А. с ЕГН ********** *** В ЧАСТТА относно предявения установителен иск
по чл.422 ГПК за съществуване на част от вземането по заповед №172/24.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№278/2019г. на РС – Пазарджик, до размера на 274,93лв. - цена на
далекосъобщителни услуги, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3534/2019г. в
тази част.
ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО заповед №172/24.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №278/2019г.
на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.А. с ЕГН **********
*** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, на
основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 119.85лв. -
лизингови вноски по договор за лизинг от 19.08.2016г., дължими за периода от м.
май, 2017г. до крайния срок на договора /м. юли, 2018г./, вкл.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.А. с ЕГН **********
*** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, на
основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 48лв. - лизингови
вноски по договор за лизинг от 11.09.2016г., дължими за периода от м. май,
2017г. до крайния срок на договора /м. август, 2018г./, вкл., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за разликата над 48лв. до предявения размер от 189.90лв.
ОСЪЖДА ответника Д.Г.А. с ЕГН **********
*** да заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6 съдебни
разноски по делото в размер на 244.88лв.
ОСЪЖДА ищеца „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“,
бизнес парк „София“, сграда 6 да заплати по сметка на РС – Пазарджик сумата от 50лв.,
представляваща държавна такса по втория от двата осъдителни иска по чл.79,
ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: