Определение по дело №1001/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260459
Дата: 4 септември 2020 г.
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20203100501001
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова

въззивно гражданско дело1001 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 263993/13.08.2020 г., подадена от В.Д., чрез адв. И.В., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 260298/10.08.2020 г.    Излага се становище за недължимост на присъдените разноски, направени в частното производство, доколкото съдът е изменил обжалваното определение. Твърди, че не следва да се присъждат разноски в полза на адв.  М. Андонова, доколкото въззиваемата страна не е материално затруднено лице и не намира приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Сочи, че не е съобразено направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна П.Д.Б., чрез адв. М.А., изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивната жалба вх. № 7535/28.01.2020г. от В.Д.Д., чрез адв. Ив.В., против решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав

 в частта, в която му е определен режим за осъществяване на лични контакти с детето Д.В.Д. както следва:

1. Всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;

2. Всяка Коледна ваканция и всяка Пролетна ваканция на всяка четна година първите пет дни, а на всяка нечетна година —вторите пет дни и обратното всяка нечетна година първите пет дни ще е при майката, а вторите пет дни ще е при бащата, като ако времето през това време не се прилага режимът по т.1.

3. На рождения ден на детето – първи март на четна година детето ще е  при баща си от 10:00 часа до 18:00 часа.

4. На рождения ден на бащата – 14 ноември считано от 10:00 часа на 14 ноември до 10:00 часа на 15 ноември.

5. На рождения ден на майката – 16 октомври детето ще е при нея, като ако този ден съвпада с режима на бащата, то той няма да се упражнява, а бащата ще взима детето през следващите се събота и неделя;

в частта, в която е осъден на осн. чл. 143 от СК да заплаща в полза на детето Д.В.Д., чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. месечна издръжка в размер на 190,00лв., считано от 01.06.2019 г. и дължима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката и

 в частта, в която е осъден на осн. чл. 149 от СК, да заплати в полза на детето Д.В.Д., чрез неговата майка и законна представителка П.Д.Б. издръжка за периода от 01.07.2018 г. до 30.05.2019 г. в размер на 697,10 лв.

Постъпила е и въззивна жалба от В.Д.Д., чрез адв. Ив. В., против решение № 843/20.02.2020г. на 30-ти състав на ВРС, с което е отстранена допуснатата от ВРС очевидна фактическа грешка относно размера на издръжката с правно осн. чл. 149 от СК, като вместо сумата от 697.10лв. се чете сумата от 997.10лв.

Депозирана е също частна жалба от В.Д.Д., чрез адв. Ас. Д., против определени № 3034/20.02.2020г., с което е оставена без уважение молбата му с правно осн. чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 220/16.01.2020г. в частта за разноските.

С Решение № 260298/10.08.2020 г. въззивният съд е отменил  решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС в частта, в която на В.Д.Д. *** е определен режим за осъществяване на лични контакти с детето Д.В.Д. по т. 1 от решението, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота с преспиване до 18ч. в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и вместо това е определил  режим на лични отношения между В.Д.Д. ЕГН ********** *** и детето Д.В.Д. по т. 1 от решението, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, като срещите да се осъществяват от петък след учебните занятия до неделя в 18.00ч., с преспиване в петък и събота вечер в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.  

ВОС е прекратил производството по гр.д. № 1001/2020г. на ВОС-ГО по въззивната жалба 7535/28.01.2020г. срещу решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС, в частта, в която е определен режим на лични отношения между В.Д.Д. и детето Д.В.Д. по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от решението. Решение № 220/16.01.2020г., поправено с решение № 843/20.02.2020г., двете постановени по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС е потвърдено в частта, в която В.Д.Д. е осъден на осн. чл. 143 от СК да заплаща в полза на детето Д.В.Д., чрез неговата майка и законен представител П.Д.Б. *** месечна издръжка в размер на 190,00лв., считано от 01.06.2019 г. и падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменението или прекратяване на издръжката и в частта в която  В.Д.Д. е осъден на осн. чл. 149 от СК, да заплати в полза на детето Д.В.Д., чрез неговата майка и законен представител П.Д.Б. издръжка за периода от 01.07.2018 г. до 30.05.2019 г. в размер на 997,10 лв.

Отменено е определение № 3034/20.02.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на В.Д.Д. за изменение на решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС в частта за разноските и вместо това решение № 220/16.01.2020г. по гр.д. № 8319/2019г. на 30-ти състав на ВРС е изменено в частта за разноските по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ги намалява от 173.28лв. на 91.20лв., на осн. чл. 248 от ГПК.

В.Д.Д. е осъден да заплати на П.Д.Б. разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в размер на 200.00лв, както и на адвокат М.А. с личен адв. № ********* и кантора в гр. Варна, ул. „Др.Цанков“, № 15 адвокатско възнаграждение по въззивното дело на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в общ размер на 600.00лв.

Доколкото частната жалба, подадена от В.Д.Д. е възприета от съда като частично основателна, не следва осъждането му да заплати за защита по частната жалба на адвокат М.С.А. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 300 лв., а такъв намален до 142.11 лв.

От представените по делото договори за правна помощ и съдействие от 21.05.2020 г. (лист 30 и 44), се установява, че правната помощ за изготвяне на отговор на въззивна жалба  срещу решение № 84320.02.2020 г. по гр. д. № 8319/2019 г. на ВРС и изготвяне на отговор на частна жалба срещу определение от 20.02.2020 г. по гр. д. № 8319/2019 г. на ВРС е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗАдв. Изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на В.Д.Д. за заплащане на възнаграждение в полза на адв. М.А..

Съставът на ВОС приема за неоснователно и направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна. Предмет на разглеждане в производството, както пред първата, така и пред въззивната инстанция са кумулативно съединени искове за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене на детето, режим на лични отношения и заплащане на издръжка по чл. 143 от СК и чл. 149 от СК. С оглед броя на предявените искове, фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на въззиваемата страна, заплатеното възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съобразно изложените мотиви, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 260298/10.08.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1001/2020 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:

НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на адвокат М.С.А. с личен адв. № ********* и кантора в гр. Варна, ул. „Др.Цанков“, № 15 от 600.00 (шестстотин) лева на 457.89 (шестдесет и пет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.