№ 36
гр. Варна, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110112211 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ПЛ. Г. П. срещу „Е.С.” АД за
сумата от 19,00 лева платена на 04.08.2021г. без основание такса за възстановяване на ел.
захранване на обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № ***********,
на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 03.08.2021г. ответният оператор е преустановил неправомерно
преносна на ел.енергия за обект на потребление в гр.Варна, м-ст б.ч. № 580 с клиентски №
********** и абонатен № ***********. Преустановяването на предноса е с оглед
неизплатено задължение за ел.енергия, начислено по фактура № ***********/25.06.2021г.
след осъществена корекционна процедура. Поддържа се, че ответната страна не е имала
основание да начислява сумата по корекцията. Позовава се, че самата фактура не е изпратена
на потребителя. Фактурата не е издадена от легитимирано според закона лице, липсва
посочен срок за плащане. Поддържа се, че временното преустановяване на преноса на ел.
енергия не е регламентирано в нормативен акт и в ОУ на оператора. Евентуално клаузата
на чл. 26 от ОУ, в която е уредено основанието за заплащане на таксата е неравноправна по
см. на чл. 143, т.2 и т. 18 от ЗЗП. Ето защо, заплатена на 04.08.2021г. такса за възстановяване
на електроподаването се явява заплатена без основание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
„Е.С.” АД, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва, че между
дружеството и ищеца е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба
на ел.енергия, както и че въпросната такса е заплатена от абоната. Позовава се, че
1
процесната сума е заплатена на осн.чл. 24, ал.1 от ОУ на ответното дружество и
представлява такса, свързана с достъп и пренос на ел. енергия. Поддържа, че таксата
представлява вид „мрежова услуга“ по смисъла на т.6 &1 от ДР на Правилата за търговия с
електрическа енергия, която потребителя е задължен да заплаща по силата на чл. 28, ал.1 от
ПТЕЕ. Оспорва разпоредбата на ОУ да притворечи на ЗЗП.Посочената разпоредба не е
неравноправна, тъй като не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда
реализиране на гражданската му отговорност при виновно неизпълнение. По изложените
съображения настоява за отхвърляне на така предявения иск, ведно с присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С нарочна молба
поддържа така предявения иск.
Ответникът се представлява в о.с.з. от адв. И., който поддържа депозирания отговор.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че между страните е налице валидно
възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия в
процесния обект на потребление, находящ се в гр. Варна, гр.Варна, м-ст б.ч. № 580, за който
при ответното дружество е разкрита партида с клиентски № ********** и абонатен №
***********.
Страните не спорят още, че на 04.08.2021 г. с касов бон, издаден в 12:49:00 часа
ищецът е заплатил в полза на ответника такси за възстановяване на електрозахранването в
размер 19 лв. всяка, за която суми е издадена фактура № **********/03.06.2021г. за
дължима такса за възстановяване на захранването на електромер. От приобщените фискални
бонове (л. 19) и фактура (л. 40) е видно, че документи са с посочен получател ПЛ. Г. П..
От приложеното писмо (л. 18 ) се установява, че в резултат на извършена проверка и
съставен констативен протокол № 5101208 на абоната е начислена сумата от 2837,58 лева по
фактура № **********/25.06.2021г.
Не е било спорно, че именно неиздължаването на сумата по горната фактура е дало
основание на електроразпределителното дружество да прекъсне доставката на ел.енергия за
обекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на
заплатена от ищеца при първоначална липса на основание сума за такса за възстановяване
на електрозахранването в процесния обект на потребление. Съобразно правилата на чл.154
от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил
процесната сума, а ответникът следва да установи наличието на основание за начисляване
на процесната сума.
2
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия, че му е начислена процесната сума
като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата е заплатена.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника да начислява такса за възстановяване на електрозахранването в обекта.
Ответникът се позовава като основание за начисляване на сумата на чл. 24 от ОУ.
Според цитираната разпоредба „Е.С.” АД има право да прекъсне или да ограничи преноса на
ел. енергия с писмено предизвестие от седем дни в случай, че битов ползвател в срок от
десет дни не изпълни което и да е задължение, произтичащо от ОУ или от подписаните
допълнителни споразумения между страните, вкл. при забава в плащането на дължими суми
за електрическа енергия, констатирано нарушение, което не е отстранено, или при
надвишаване на предоставената мощност.
От цитираната клауза от ОУ ДПЕЕ следва, че дължимостта на таксата за
възстановяване е обусловена от виновно неизпълнение на договорните задължения на
потребителя.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на на чл.122-124 ЗЕ. предвиденото изискване в
ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването не намира опора и в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на
присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени
хипотезите на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия.
Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик,
крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ,
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите
след отстраняване на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123,
ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата неравноправна по см. на чл.143, т.2 ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ
да се възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод
конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и
размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
3
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата в посочената част, е
неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е
прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл.
34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова
вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл.24, ал.1 от ОУПЕЕ „Е.С.” АД, макар
и в ОУ на друго енергийно предприятие. В този смисъл е и практиката на ОС-гр.Варна
(например решения по възз.гр.д. №2508/2021; 1986/2021 и т. н.)
На следващо място, упражняването на правото на едностранно прекратяване ел.
захранването е предпоставено от уведомяването на потребителя за това. Очевидната цел на
това изискване е да се даде на потребителя както допълнителна възможност да плати или да
възрази срещу начина на определяне на ценатата,а от друга страната да се подготви за
прекъсването.
В случая няма данни потребителят да е уведомен за предстоящото прекъсване,
поради което и по тази причина не е осъществен състава, от който възниква правото на
ответника
Следователно начислената такса за възстановяване е заплатена от ищеца без
основание и подлежи на връщане от неоснователно обогатилия се ответник.
С оглед на гореизложеното, предявения осъдителен иск се явява основателен и следва
да се уважени, като се осъди ответникът да заплати на ищеца процесната сума, получена от
него без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
20.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото и направеното за това
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за
внесени държавна такса, копия по делото и адв. възнаграждение в общ размер на 353,1 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „В.В.” № 258, В.Т. - Г да заплати на ПЛ. Г. П., ЕГН ********** сумата от 19,00
лева платена на 04.08.2021г. в 12:49:00 часа без основание такса за възстановяване на ел.
4
захранване на обект на потребление с клиентски № ********** и абонатен № ***********,
ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.08.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 55, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и сумата от 353,10 лева за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5