№ 622
гр. София, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело №
20211001000817 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .
С решение от 30.03.2021 г. по т.дело № 68/20 г. Окръжен съд Враца е приел за
установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността
на „Либра - 4“ ООД в несъстоятелност, ЕИК ********* съществуването на вземане на Р. С.
Т., ЕГН ********** в размер на 74 543,69 лева, представляващо незаплатено
възнаграждение в качеството й на синдик на дружеството за периода 20.11.2008 г. –
31.07.2016 г. Осъдил е „Либра - 4“ ООД в несъстоятелност да заплати по смета на Окръжен
съд Враца държавна такса в размер на 745,44 лева. Решението е постановено при участието
на третото лице- помагач „Български жълти страници“ ЕООД, ЕИК *********.
Недоволен от горното решение е останал синдикът на „Либра - 4“ ООД в
несъстоятелност Х. Б. М., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че
синдикът няма качеството на страна в производството по приемане на вземанията на
кредиторите, поради което и същият не е легитимиран да прилага служебно института на
погасителната давност, което само по себе си е достатъчно основание за уважаване на иска.
Сочи, че въпреки че синдикът няма качеството на главна страна в производство по иска с
правно основание чл. 694 от ТЗ, същият следва да бъде задължително конституиран за
участие в производството, с цел защита интересите на всички участници и превенция от
1
симулативни процеси. Изразява становище, че действията на синдика се предприемат в
защита на правата и интересите на всички страни в производството , като същите са
гаранция за неговата законосъобразност. В тази връзка твърди, че в хода на проверката за
съществуване на предявеното вземане синдикът дължи преценка както за спазването на
процесуалните срокове за предявяването, така и за валидното възникване и съществуване на
предявеното вземане, въз основа на данни от счетоводните и търговските книги на
длъжника. Сочи, че възражението за изтекла погасителна давност може да бъде неведно
валидно и от трето лице- помагач, като в настоящия случай възражението за погасяване на
вземането по давност е направено от конституираният помагач “Български жълти
страници“ ЕООД. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че съдебната паркира ,
на която се е позовал няма задължителен характер за първоинстанционния съд. Навежда
доводи за пълна идентичност на спора, предмет на решение № 28/24.07.19 г. по т.дело №
1795/18 г. на ВКС, II ТО и спора по настоящата производство. Поддържа, че процесното
вземане е такова за възнаграждение на синдика- по чл. 661 ал. 3 от ТЗ, поради което същото
не подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност, както и че същото се
явява погасено по давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявения иск.
Въззиваемата Р. С. Т. изразява становище неоснователност на въззивната жалба.
Излага доводи за обоснованост и законосъобразност на извода на съда, че процесното
вземане подлежи на предявяване в производството по несъстоятелност, както и че същото
не е погасено по давност. Твърди, че между съдебната практика, на която се позовава
въззивникът и настоящия спор е налице съществена разлика, доколкото в конкретната
хипотеза предявеното вземане е не се оспорва от длъжника и е признато от същия. Излага,
че до датата на освобождаването й като постоянен синдик по силата на определение от
11.03.2019 г. същата е имала качеството на орган в производството по несъстоятелност,
поради вземането й за възнаграждение е било по естеството си вземане по чл. 723 ал. 1 т. 2
от ТЗ – за разноски по несъстоятелността, за които не тече давност в производството и
разпоредбата на чл.111 ГПК не намира приложение. Твърди, че правото й да предяви
вземането е възникнало едва в момента на нейното освобождаване като синдик, като в
същият момент вземането се е трансформирало обикновено облигационно вземане по чл.
722 т.8 от ТЗ, което не е погасено по давност. Моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Длъжникът „Либра - 4“ ЕООД в несъстоятелност и третото лице – помагач
„Български жълти страници“ ЕООД не изразяват становище по въззивната жалба.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от третото лице -
помагач „Български жълти страници“ ЕООД, в което са изложени доводи за недопустимост
на същото. Въззивникът излага, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата
на чл. 694 ал.6 от ТЗ, съгласно която предявените искове за установяване на вземанията в
производството се разглеждат от друг състав на съда по несъстоятелността. Сочи, че
2
съдията- докладчик по делото в първоинстанционния съд е докладчик и в производството
по несъстоятелност. Навежда доводи за съществени процесуални нарушения при
постановяване на решението, с твърдения, че след конституирането му като трето - лице
помагач съдът не му е изпратил препис от исковата молба, не е обезпечил възможността му
да изрази становище и да ангажира доказателства, като неправилно е посочил в решението,
че разгледаното възражение за давност е наведено от кредитор в производството по
несъстоятелност. Навежда доводи за недопустимост на решението, тъй като по делото не са
представени доказателства за предходно приключило производство по възражение срещу
списъка на неприетите вземания по чл. 690 от ТЗ. Твърди, че дори и да е служебно известно
на съда, горното обстоятелство подлежи на доказване от страна на ищеца, като
непредставянето на доказателства го е лишили от възможността да установи идентичността
на вземанията, предмет на предявения иск с вземанията, предявени в производството по
несъстоятелност. Навежда доводи за необоснованост на извода, че синдикът не е
легитимиран да навежда възражение за погасителна давност, с аргументи, че същият е
длъжен да следи за спазване правата и интересите на всички участници в производството.
Излага, че предвид естеството на възражението за изтекла погасителна давност, същото би
могло да бъде наведено не само от страните по материалното правоотношение, но и от трети
лица, съгласно нормата на чл. 134 от ЗЗД. Позовава се на съдебна практика, съгласно която
вземането на синдика за възнаграждение не подлежи на предявяване в производството по
несъстоятелност, като горното е допустимо едва след неговото освобождаване, както и че
вземането не е изключено от института на погасителната давност. Навежда доводи за
антидатиране на документа от 22.08.2018 г. съдържащ признанието на длъжника за
съществуване на процесното вземане, с твърдения, че същият е съставен по-късно, за
целите на настоящото производство, поради което не следва да бъде кредитиран. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
Въззиваемата Р. С. Т. изразява становище неоснователност на въззивната жалба по
съображения, аналогични с изложените срещу жалбата на синдика на „Либра - 4“ ЕООД в
несъстоятелност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от Р. С. Т. срещу „Либра – 4“ ЕООД София, в несъстоятелност за установяване по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищцата в размер на 74 543,69 лева,
представляващо незаплатено възнаграждение , дължимо за изпълнение на функциите на
синдик на ответното дружеството, начислено за периода 20.11.2008 г. – 31.07.2016 г. и
включено в съставения от синдика списък на неприети вземания , одобрен от съда по
несъстоятелността с определение от 18.06.2020 г. по т.дело № 961/06 г. на ОС - Враца.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника „Български
жълти страници“ ЕООД за недопустимост на поставеното решение, поради произнасяне по
3
спора от незаконен състав , конституиран в нарушение на чл. 694 ал. 6 от ТЗ, поради
непровеждане на процедурата по възражение срещу списъка на неприетите вземания по чл.
690 от ТЗ и поради съществени нарушения на процесуалните правила. От представените по
делото доказателства и от справка търговския регистър по партидата на „Либра - 4“ ЕООД
в несъстоятелност , се установява, че с определение от 18.06.2020 г. по т.дело № 961/06 г. на
ОС - Враца съдът по несъстоятелността, в състав съдия Р. С. е одобрил списъка на
неприетите вземания , предявени пред синдика с молба от 01.08.2019 г. Определението е
постановено по реда на чл. 690 вр. чл. 692 от ГПК, като със същото е оставено без уважение
възражението на Р. С. Т., в качеството й на кредитор с неприето по същия списък вземане,
по реда на чл. 690 от ТЗ. Горното обосновава извод за допустимост на предявения иск,
предвид спазването на изискванията за задължително предходно провеждане на
производство по възражение по чл. 690 от ТЗ и произнасяне на съда по същото, като
специална предпоставка за допустимост на исковото производство. Не е налице е
нарушение на разпоредбата на чл. 694 ал. 6 от ТЗ, доколкото предрешението по предявения
установителен иск е постановено от друг състав на Окръжен съд Врана - съдия Р. И.. Дори и
горните доказателства да не бяха представени по делото , определението от 18.06.2020 г. по
т.дело № 961/06 г. на ОС - Враца е обявено по партидата на ответното дружество в
търговския регистър на 18.06.2020 г. - преди предявяване на иска, породи което е било
известно на третото лице - помагач, в качеството му на трето добросъвестно лице, по
смисъла на чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ. Неоснователни се явяват и доводите за недопустимост на
решението поради съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото във
въззивната жалба третото лице - помагач , въпреки че се е позовало на липсата предоставяне
на срок за отговор на исковата молба, не е поискало предоставянето на възможност за
извършване на процесуални действия и ангажиране на нови доказателства от въззивната
инстанция, чрез които твърдението процесуални нарушения да бъдат поправени.
От обявения по партидата на ответното дружество в търговския регистър списък на
неприетите вземания, се установява, че процесното вземане е предявено от предявени от Р.
С. Т. с писмена молба от 01.08.2019 г. Видно от списъка на неприетите вземания, в
молбата за предявяване на вземане като основание за неговия произход е посочено , че
същото представлява възнаграждение на синдика, дължимо за периода 20.11.2008 г. –
31.07.2016 г. В списъка не са изложени мотиви за неприемане на вземането. Видно от
определение от 18.06.2020 г. по т.дело № 961/06 г. на ОС - Враца в производството по
възражението срещу по реда на чл. 690 от ТЗ новоназначеният синдик не е оспорил
качеството на ищцата на синдик на дружеството за периода на начисляване на
възнаграждението, но се е позовал на неговото погасяване по давност.Наведените
възражения са поддържани и в хода на първоинстанционното производство, като
възражение за погасяване на вземането по давност е наведено и от третото лице - помагач
„Български жълти страници“ ЕООД , конституирано в производството с оглед качеството
му на кредитор на длъжника, обосноваващо правния му интерес от участие в
производството.
4
С оглед на горната фактическа установеност основното спорно обстоятелство пред
настоящата инстанция е погасено ли е процесното вземане по давност, както и допустимо ли
е възражението за изтека погасителна давност , предвид естеството на вземането - такова за
възнаграждение на бивш синдик да бъде наведено валидно от настоящия синдик на
дружеството в несъстоятелност.
Видно от исковата молба, предмет на спора пред настоящата инстанция е вземане в
размер на 74 543,69 лева, представляващо незаплатено възнаграждение на ищцата Р. С. Т.,
дължимо за периода 20.11.2008 г. – 31.07.2016 г., през който същата е изпълнявала
функциите на синдик на ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 661 ал.1 от ТЗ
синдикът получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер
се определя от събранието на кредиторите. Текущото възнаграждение се изплаща на
синдика ежемесечно - чл. 661 ал. 3 от ТЗ. Тълкуването на горните разпоредби обосновава
извода, че възнаграждението на синдика е по естеството си периодично плащане по
смисъла на чл. 111 б. В от ЗЗД - същото произхожда от едни правопораждащ факт -
решението на общото събрание на кредиторите и се дължи в предварително определен
размер на определени интервали от време – ежемесечно. С оглед на изложеното и на
основание чл. 111 от ЗЗД вземането на възнаграждение се погасява с изтичане на
тригодишна давност. Процесното вземане е предявено с молба от 01.08.2019 г., с искане за
заплащане на вземания, възникнали в периода 20.11.2008 г. – 31.07.2016 г. Съобразно датата
на възникване на вземанията – с падеж всеки календарен месец, всички вземания, предмет
на молбата се явяват погасени по давност към датата на тяхното предявяване.
Доводите във въззивната жалба на ищцата, че спрямо вземането, предвид неговото
естество и характеристики не се прилагат правилата на погасителната давност се явяват
неоснователни. Вярно е, че съобразно трайната и непротиворечива съдена практика -
решение № 28/24.07.19 г. по т.дело № 1795/18 г. на ВКС, II ТО синдикът няма право да
предявява вземане за текущото си възнаграждение, като това му право възниква едва в
момента на неговото освобождаване от длъжност, като горното не изключва приложението
на института на погасителната давност по отношение на неполученото възнаграждение.
Доводите на въззивницата за „трансформация“ на вземането след освобождаване на
синдика от вземане за разноски в производството по несъстоятелност в обикновено
облигационно вземане не намират опора в актуалната законодателна регламентация.
Разпоредбата на чл. 723 т. 2 от ТЗ, на която се позовава въззивницата не се прилага спрямо
възнаграждението, дължимо на действащия синдик, поради което и същото не може да бъде
определено като „разноски за несъстоятелността“ Цитираната разпоредба дефинира легално
и определя съдържанието на понятието „разноски по несъстоятелността“, подлежащи на
удовлетворяване по чл. 722 т. 3 от ТЗ, като конкретизира отделните видове разходи,
направени от кредиторите за водене на производството, подлежащи на удовлетворяване в
този ред. В същата обаче не се включва възнаграждението , дължимо или заплатено на
синдика от масата на несъстоятелността, а единствено сумите, предплатени от кредиторите
за неговото заплащане. Възнаграждението на действащият синдик следва да бъда
5
заплащано ежемесечно от масата на несъстоятелността, като при липса на достатъчно
средства същото следва да бъде осигурено по реда на чл. 629 б от ТЗ - чрез предплащане на
необходимите суми от страна на кредиторите. Съобразно нормата на чл. 629 б ал.2 от ТЗ
началните разноски се определят от съда в зависимост от текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността. В случай, че разноските не
бъдат авансирани от страна на кредиторите, съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632 от ТЗ, като спре производството по несъстоятелност. В случай на предплащане на
разноските от страна на кредиторите, внесените суми подлежат на незабавно
възстановяване, когато асата на несъстоятелността се увеличи достатъчно - чл. 632а от ТЗ.
Единствено в хипотезата, при която разноските не са възстановени на кредиторите по реда
на чл. 632а от ТЗ, вземането за внесените суми следва да бъде предявено от кредитора, като
подлежат на възстановяване със сметката за разпределение, в ред 3 - чл. 722 т.3 вр. чл. 723
т. 2 от ТЗ. Така цитираните разпоредби регламентират единствено реда за възстановяване
на разноски в полза на кредиторите, които са предплатили суми за водене на
производството по несъстоятелност, но не и правила за заплащане на текущото
възнаграждение на действащият синдик, поради което и същото няма характера на
„разноски“ по смисъла на чл. 723 т. 2 от ТЗ.
В случай на липса на достатъчно средства за заплащане на текущото му
възнаграждение, синдикът разполага с възможността да сезира съда с искане за прилагане на
процедурата по чл. 629б от ТЗ и евентуално последиците по чл. 632 от ТЗ / при липса на
предплащане/ , което гарантира както нормалното развитие на производството, така и
получаването на определеното възнаграждение в установените от чл. 661 ал.3 от ТЗ срокове
- ежемесечно. Липсва пречка горната процедура да бъде прилагана многократно в хода на
производството по несъстоятелност / чл. 632 ал.5 от ТЗ/, като искането на синдика за
нейното прилагане не е обвързано със срок или други предпоставки.
Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника за
прекъсване на давността, поради осъществено признание на вземането от страна на
длъжника, обективирано в писмо от 28.02.2018 г. / лист 24 от делото на първоинстанционния
съд/ , подписано от управителя на дружеството в несъстоятелност. Вземането на синдика за
възнаграждение за изпълнение на възложените му функции не е възникнало по силата на
трудов или друг вид договор с длъжника, поради което и същото не е облигационно по своя
характер. Качеството на синдика на орган в производството по несъстоятелност възниква по
силата на смесен фактически състав - решение на общото събрание на кредиторите за
неговото избиране и определяне на възнаграждение, както и определение на съда за
неговото назначаване. С оглед на горното синдикът не се намира в трудово или друг вид
правоотношение между равнопоставени субекти. Вярно е, че възнаграждението му се
заплаща от средствата в масата на несъстоятелността, но не от длъжника, като сумите се
получават от самия синдик след разрешение от съда по несъстоятелността. Вън от
изложеното, признанието изхожда от управителя на дружеството - орган, който е десизиран
по силата на решението от 14.02.2011г. по т.дело № 961/06 г. на ОС- Враца, за обявяване на
6
длъжника в несъстоятелност. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че
всяко изявление от страна на длъжника, обективиращо признание на вземането на синдика
за незаплатено възнаграждение е без правно значение и няма за последица прекъсване на
давността.
Неоснователни се явяват и доводите за неприложимост на разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД в производството по несъстоятелност, предвид невъзможността синдикът да наведе
валидно възражение за изтекла погасителна давност. Това правило намира приложение по
отношение на вземанията, предявени от кредитори спрямо длъжника. В процесната
хипотеза вземането е срещу масата на несъстоятелността, поради което синдикът се явява
легитимиран да възрази за неговото погасяване по давност. В процесната хипотеза фактът
на погасяване на вземането е настъпил преди датата на неговото предявяване и включване в
списъка на приетите вземания, поради което съдът по несъстоятелността е бил длъжен да
зачете последиците по чл. 111 от ЗЗД.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че всички вземания, предмет
на спора се явяват погасени по давност, поради което предявеният иск за установяване
тяхното съществуване се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявени иск-
отхвърлен.
На основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ въззиваемата следва да заплати по сметка на
Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 372,72 лева и по сметка на Окръжен
съд- Враца в размер на 745,44 лева.
Водим от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.03.21 г. по т.дело № 68/20 г. на Окръжен съд Враца и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА , предявен от Р. С. Т. , ЕГН ********** срещу „Либра – 4“ ЕООД
София, в несъстоятелност, ЕИК ********* за установяване по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищцата в размер на 74 543,69 лева, представляващо
незаплатено възнаграждение , дължимо за изпълнение на функциите на синдик на ответното
дружеството, начислено за периода 20.11.2008 г. – 31.07.2016 г. и включено в съставения
от синдика списък на неприети вземания , одобрен от съда по несъстоятелността с
определение от 18.06.2020 г. по т.дело № 961/06 г. на ОС – Враца, като неоснователен.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на Либра – 4“ ЕООД София,
в несъстоятелност Х. Б. М. и на третото лице - помагач на ответника „Български жълти
страници“ ЕООД
ОСЪЖДА Р. С. Т. , ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски апелативен
съд държавна такса в размер на 372,72 лева и по сметка на Окръжен съд- Враца в размер на
745,44 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8