РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Берковица, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
Административно наказателно дело № 20231610200167 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба срещу Наказателно
постановление № 12-2200192/28.09.2022 г., издадено от Директора на ИТ-
Монтана, с което на „Беркофарм“ ООД /сега ЕООД/ - гр. Берковица е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ във вр. с
чл. 1, ал. 2 КТ.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение 423/03.07.2023 г. на АдмС-Монтана по КАНД 399/23 г., с което е
било обезсилено Решение 39/13.04.2023 г. по АНД 303/22 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради
1
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приобщените писмени доказателства по административно-
наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства се установи следното:
С Наказателно постановление № 12-2200192/28.09.2022 г. /л. 6 от
делото/, издадено от Директора на ИТ-Монтана административно-
наказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на място на 13.07.2022 г. в 11:08 часа по
спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ" - Монтана, в
малинов масив, находящ се в с. Комарево, обект на „Беркофарм" ООД -
Берковица се констатира, че дружеството в качеството си на работодател,
представлявано от И. И. Д. е допуснало в малиновия масив да работи на
13.07.2022 г. в 11:08 часа В. В.Г. ЕГН **********, като работник,
предоставяйки работна сила с работно време 06:00 часа - 15:00 часа, работно
място — малиновия масив в с. Комарево и уговорено трудово
възнаграждение, без отношенията при предоставяне на работна сила да са
уредени като трудови правоотношения и без лицето да има предварително
сключен трудов договор в писмена форма. При извършената проверка на
13.07.2022 г. в 11:08 часа по работни места В.В.Г. ЕГН ********** била
облечена с бяла тениска, с логото и надписа на фирма „Беркофарм" ЕООД, на
главата носила шапка с козирка, отново с надпис и лого на фимата
„Беркофарм" ЕООД и беряла узрелите малини в малка кофичка, без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови
правоотношения. До приключване на проверката не се представил трудов
договор, нито еднодневен такъв.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
62, ал. 1 КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
За извършеното административно нарушение на основание чл. 416, ал. 5
във връзка с чл.414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция на
жалбоподателя в размер на 2000 лева.
2
По настоящото съдебно производство са разпитани актосъставителя С.
О. Ш., Л. К. Р. – свидетел при съставяне акта и свидетел на проверката, както
и М. К. Т. – свидетел при съставяне акта, които потвърждават описаната в НП
фактическа обстановка.
Актосъставителката С. О. Ш. даде показания, че едното от лицата, което
е декларирало, че е на постоянен трудов договор и се е представило като
отговорник на бригадата е заявило, че всички лица в този ден са на
еднодневни трудови договори, но за лицето В.В.Г. такъв договр не бил
представен и не бил у нея. Същата дала сведения, че е постъпила на работа на
13.07 в 6 часа сутринта. Актосъставителката изискала с Писмо от нарушителя
да представи всички трудови договори без значение основанието.
Управителят е идвал на място и е представил еднодневни трудови договори
на нейна колежка М., която била констатирала, че липсват еднодневни
трудови договори в поредицата номера и устно му указала да ги донесе
допълнително, но такива не били представени, респективно не бил представен
договор за В.В.Г.
Свидетелят Л. К. Р. потвърждава, че лицето В.В.Г. не е представила
еднодневен договор в деня на проверката.
Свидетелката М. К. Т. установи, че изисканите от актосъставителката
документи са били представени от представител на фирмата и тя ги е приела.
Свидетелства, че е установила, че липсват еднодневни договори от
поредицата и е указала устно да бъдат представени допълнително, но до
приключване на проверката такива не били представени.
По делото е приложена информация/сведения за работещите в обекта
/л.12 от делото/, съставена в деня на проверката от актосъставителката С. О.
Ш. и Л. К. Р., в която под № 10 фигурира В. В. Г., като в графата трудов
договор е попълнено „еднодн“ и работно време 06-15 ч. срещу което
работника се е подписал.
С Писмо от 15.07.22 г. /л. 10/ Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана, получено от дружеството на 20.07.22 г. /обратна разписка л. 9 гръб
по приобщеното анд 303/22 по описа на РС-Берковица/ е изискала от
жалбоподателя да представи в срок до 08.08.22 г. документи, необходими за
извършване на проверката.
С последващо Писмо от 17.08.22 г. /л.11/, получено от жалбоподателя на
3
19.08.22 г. /обратна разписка л. 10 гръб по приобщеното анд 303/22 по описа
на РС-Берковица / Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана е поканила
нарушителя да се яви на 05.09.22 г. за съставяне на АУАН.
На 07.09.22 г. е съставен АУАН 12-2200192/07.09.22 г. /л. 7-8 делото/ въз
основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление /л. 6/.
АУАН е получен от жалбоподателя на 09.09.22 г. /обратна разписка на л.
9/, като в дадения му 7-дневен срок същият е подал възражение вх. №
22101120/16.09.22 г. /л. 13 делото/, към което е представил еднодневен трудов
договор за работничката В. В.Г. от дата 13.07.22 г. /л. 14 от делото/.
Не може да бъде споделено възражението, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2
от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция " Главна инспекция
по труда" дирекциите "Инспекция по труда" се ръководят от директори,
които осъществяват правомощия на административнонаказващ орган
съобразно компетентността на актосъставителите. Приложена е Заповед от
15.08.22 г. /л. 41/, с която изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция " Главна инспекция по труда" предоставя на директорите на
дирекции правомощия да издават и подписват наказателни постановления. По
делото е приложена справка от регистър БУЛСТАТ/л. 42/, от която е видно,
че Димитър Василев Петров, който е издал обжалваното НП е директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана от 11.05.2020 г. Предвид което
съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия и съдът следва да се произнесе
относно законосъобразността на същото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
На първо място нарушена е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
съгласно която преди да се произнесе по преписката наказаващият орган е
длъжен да обсъди и провери направените възражения и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.
Жалбоподателят е изложил писмено своите възражения в предоставения
му за това срок, като е подал възражение вх. № 22101120/16.09.22 г. /л. 13
делото/, към което е представил еднодневен трудов договор за работничката
4
В. В. Г. от дата 13.07.22 г. /л. 14 от делото/, като е възразил относно
извършването на твърдяното нарушение, а именно, че:
- дружеството е регистрирано като земеделски производител и с оглед
характера на работата – прибиране на малини се налага сключване на
еднодневни трудови договори;
- има сключен еднодневен трудов договор с Виолета Василева
Георгиева, който е генериран от системата преди проверката и е сключен
преди започване на работа на 13.07.22 г.
Изложените от жалбоподателя възражения и представения от него
еднодневен трудов договор не са отразени в наказателното постановление,
същите изобщо не са обсъждани и не е извършвана проверка на спорните
обстоятелства.
По този начин грубо е нарушено законното право на защита на
жалбоподателя.
Неизпълнявайки задълженията си директора ДИТ-Монтана не е
установил действителната фактическа обстановка и е издал наказателното
постановление без да са изяснени спорните обстоятелства.
Бездействието на наказващия орган следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение – на чл. 52, ал. 4 от АПК, поради
неизпълнение на вмененото му задължение да обсъди всички факти и доводи
от значение за случая, а когато е необходимо и да извърши проверка на
спорните обстоятелства.
Нарушението е съществено, тъй като е попречило да се установи
истината по спора, респективно е попречило на жалбоподателя да се защити,
поради което се явява и основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място очевидно невярно е посоченото в постановлението,
че до приключване на проверката жалбоподателят не е представил трудов
договор, нито еднодневен такъв.
Еднодневният трудов договор за работничката В.В.Г. от дата 13.07.22 г.
/л. 14 от делото/ е представен на 16.09.22 г. заедно с възражението на
жалбоподателя.
Както се посочи по-горе този догор не е посочен в наказателното
постановление и изобщо не е обсъждан от административнонаказващият
5
орган.
В тази връзка не отговаря на действителността отразеното в
наказателното постановление, че до приключването на проверката не бил
представен трудов договор, нито еднодневен такъв.
От показанията на разпитаните свидетелки – актосъставителката С. О.
Ш. и свидетелката М. К. Т. се установи, че жалбоподателят в указания му
срок е представил еднодневни трудови договори, но е бил пропуснал да
представи и договора, сключен с лице В.В.Г., като устно му е било указано да
го представи допълнително. Това той е сторил с подаденото срещу АУАН
възражеие, като е представил сключен на 13.07.22 г. на основание чл. 114а, ал.
1 КТ еднодневен трудов договор с № 12-1577355 с В. В.Г. и генериран на
22.06.2022 г. в 19:30:54 уникален идентификационен № 12-1577355. В
договора е инкорпорирана и разписка от В.В.Г., че същият ден е получила
уговореното трудово възнаграждение.
Режимът на еднодневния трудов договор по чл. 114а ал. 1 КТ е различен
и облекчен, като няма изрично правило относно момента на неговото
сключване, както и за неговото прекратяване, с изключение на това, че
работата е за един ден и с един работник могат да се сключват договори от
този вид общо за не повече от 90 дни в една календарна година /ал. 1 и ал. 2
на чл. 114а, ал. 1 КТ/.
Редът на регистрация на т.нар. еднодневни трудови договори е така
създаден, че да гарантира правата на работниците, тъй като съгласно чл. 4, ал.
1 от Наредба № РД 07-8/13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда пред инспекцията по труда „Регистрацията на образците
на трудови договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда се извършва след
представяне от работодателя - регистриран земеделски стопанин или
тютюнопроизводител, на платежни документи за авансово внесените
осигурителни вноски.“
Тоест преди да плати дължимите осигурителни вноски работодателят не
може да регистрира и получи образците на еднодневните трудови договори.
В настоящия случай жалбоподателят е закупил предварително още на
22.06.2022 г. образци на еднодневни трудови договори по чл. 114а от КТ,
което означава, че е внесъл авансово дължимите по тях осигурителни вноски
6
иначе не би могъл да ги регистрира и да ги получи.
Тоест жалбоподателят се е стремил да изпълни законовите си
задължения на работодател и не е желаел извършването на деянието –
допускането на работничката да полага труд без сключен трудов договор. В
случая след като такъв договор е сключен не може да се търси отговорност на
работодателя за вмененото му нарушение, независимо дали същият е сключен
в началото на работния ден или в края при получаването на трудовото
възнаграждение от работничката. Именно в това се състои смисълът на
въведения облекчен режим за сключване на еднодневните трудови договори.
Още повече, че правата на работничката са били защитени на първо място с
авансовото внасяне на дължимите осигуровки и на второ място с изплащането
на дължимото трудово възнаграждение.
Предвид което настоящият състав намира за недоказано извършването
на посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което така
издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
Относно разноските:
За новото разглеждане на делото пред настоящата инстанция
жалбоподателят не претендира присъждане на разноски.
Такива се претендират за първото разглеждане на делото по АНД 303/22
г. по описа на РС-Берковица, както и за касационното производство по КАНД
399/23 г. по описа на Адмс-Монтана.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Ето защо искането следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12-2200192/28.09.2022 г.,
7
издадено от Директора на ИТ- Монтана, с което на „Беркофарм“ ООД /сега
ЕООД/ - гр. Б. с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: град Б.,
представлявано от И. И. Д. за нарушение по чл. 62, ал.1 от 9 на КТ във
връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.
416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция "ИТ" – Монтана ДА ЗАПЛАТИ на „Беркофарм“
ООД /сега ЕООД/ - гр. Б. с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
град Б., представлявано от И. И. Д., сумата от 1360 лева разноски за
адвокатско възнаграждение, от които: 680 лева за АНД 303/22 г. по описа на
РС-Берковица и 680 лева за КАНД 399/23 г. по описа на Адмс-Монтана.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8