№ 18553
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110116225 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
за регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” и разходи за определянето му, заедно със законна лихва
от предявяване на иска до погасяването. Ищецът ЗД „Б“АД твърди, че в срока
на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на
стойност 4717,96лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и, че са сторени разноски за определянето на
обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане
срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му.
Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част от дължимата сума в
размер на 4132,96 лева, като е останал незаплатен остатък от 600лева.
Ответникът „Д З“АД оспорва иска, като твърди, че с извършеното
плащане е погасил изцяло регресния дълг, както и че платеното обезщетение
1
надхвърля размера на действителните вреди.
След уточнение от страните, направено в проведено на 10.10.23г.
открито съдебно заседание, съдът е приел с окончателния доклад по делото ,
че претендираната сума от 600лева се отнася за разход за отдаване на
автомобил под наем , който разход според ищеца следва да бъде заплатен от
ответника по регресната претенция, заедно със законната лихва от датата на
исковата молба в съда.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. В
тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е
погасил претендираното вземане на падежа.
На основание чл. 153 ГПК за безспорно е отделено между страните
обстоятелството , че ответникът е заплатил на ищеца по процесната щета
сумата 4132,96 лева в погашение на регресния дълг.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
2
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 24.8.2023 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът дължи ли се от
ответника заплатената от ищеца сума по фактура № **********/09.07.18г. ,
отнасяща се до „отдаване на автомобил под наем“. По отношение на тази
претенция съдът напълно споделя възраженията на ответника , направени с
отговора на исковата молба, че от представената към исковата молба фактура
не става ясно каква е била необходимостта на ищеца от наемане на
автомобил, какъв автомобил е нает, за какъв период , както и каква е връзката
на услугата“ отдаване на автомобил под наем“ с предявената от увреденото
лице претенция към застрахователя по застраховка „Каско на МПС“, а
отделно от това издадената фактура е с получател ищцовото дружество , а не
увреденото в резултат на ПТП лице. От ангажираните от ищеца писмени
доказателства не се установява посочената сума „отдаване на автомобил под
наем |“ да съставлява сума за наем на заместващ автомобил, предоставен от
ищеца на застрахования , доколкото нито са налице твърдения, нито са
ангажирани доказателства в тази насока.
С оглед на гореизложеното и липсата на ангажирани от ищеца
доказателства за останалия според твърденията на ищцовото дружество
незаплатен остатък , представляващ разход за „отдаване на автомобил под
наем“ в размер на 600лева , исковата претенция ще следва да се отхвърли. С
оглед ангажираните по делото доказателства съдът намира, че с извършеното
от ответника заплащане на сума в размер на 4132,96лева след отправена от
ищеца извънсъдебна покана и в законоустановения срок за това, ответникът
е погасил изцяло регресното вземане на ищеца.
3
Ето защо искът за незаплатения остатък от 600лева, доколкото е
недоказан в процеса, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се следват разноски за производството в размер на 100лева за
юрисконсултско възнаграждение .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД“Б“АД ,ЕИК ........... срещу „Д З“АД
,ЕИК ............ на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД иск за
заплащане на сумата от 600 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение и разходи за определянето
му по имуществена застраховка „Каско” полица № Е17990000291 за вреди,
причинени на лек автомобил марка „Тойота Авенсис“ с рег. № .......... / по
щета № **********/ , причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 02.03.2017 г. в гр. София , по вина на водача на автомобил „Киа
Пиканто“с рег. № ............ , застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, заедно със законната лихва от
29.03.2023 г. до погасяване на задължението .
ОСЪЖДА и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД“Б“АД ,ЕИК ........... ДА
ЗАПЛАТИ НА „Д З“АД ,ЕИК ............ сумата 100 лева разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4