№ 82
гр. Плевен, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20224400900026 по описа за 2022 година
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена
на иска 100 000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена
на иска 80 000 лв.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена
на иска 60 000 лв.
Ищците С.П.Ц. с ЕГН**********, П.Ц.Б. с ЕГН********** и К.Г.Г.
с ЕГН********** твърдят, че на 23. 06. 2021 г. около 11:45 ч. в гр. Койнаре е
настъпило ПТП в резултат на неправомерно движение на лек автомобил
марка „*********“, модел „******“, рег. № ********, управляван от Ц.И.И. с
ЕГН**********, като нсъщият е преминал през кръстовище без да се
пропусне движещия се по път с предимство и преминаващ през същото
кръстовище лек автомобил марка „*****“, модел „********“, с рег. №
********, управляван от Р.Б.Р. с ЕГН**********.
В исковата молба се твърди, че в пряка причинно- следствена връзка
с реализираното ПТП на ищеца С.П.Ц. с ЕГН**********, пътник в лек
автомобил с марка „*********“, модел „******“, с рег. №******** са
1
причинени телесни увреждания, изразяващи се в травматичен
хемопневмоторакс, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, тежък
подкожен емфизем, фрактури на ребрата двустранно и фрактура на дясната
ключица. Посочено е , че поради опасност за живота на ишеца С.Ц. е
извършена операция – инжекция в гръдната кухина – двустранно и ищецът
С.Ц. е бил в болница от 23. 06. 2021 г. до 28. 06. 2021 г.
Твърди се, че вследствие на настъпилото ПТП на ищеца П.Ц.Б. с
ЕГН**********, пътник в лек автомобил „*********“, модел „******“ са
причинени увреждания, изразяващи се във фрактура клавикуле синистри,
натъртвания и ох лузвания по цялото тяло, в резултат на което се е наложило
лечение чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация –
метална остеосинтеза на лява клавикула, хемерус.
В исковата молба е посочено, че вследствие на настъпилото ПТП на
ищеца К. Г. Г. с ЕГН**********, пътник в автомобил „*********“, модел
„******“ са причинени увреждания извазяващи се във фрактура на носни
кости, натъртвания и охлузвания, след на правени изследвания се установяват
вулнус лацеро- контузум капитис; вълнус лацеро- контузум антебрахий
синиструм.
За тримата ищци се посочва, че след изписването им от болница към
настоящия момент не са възстановени напълно.
В исковата молба е посочено, че тримата ищци са претърпели болки
и страдания (физически и психически), които подробно са описани в исковата
молба, което значително е променило живота на всеки от тримата, оказало е
влияние върху психичното им състояние след физическото им
възстановяване.
Ищците твърдят, че са отправили искане за заплащане на
обезщетение за настъпилите неимуществени вреди от ответника като
застраховател, но е получен отказ с отговори от 28. 10. 2021 г. и от 08. 10.
2021 г., когато са поискани допълнително доказателства извън
предоставените от ищците.
Ищците са отправили искане до съда да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да за плати на основание чл. 432,
ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД следните обезщетения:
2
За С.П.Ц. – сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания, ведно със законна лихва върху размера
на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ
считано от 05. 10. 2021 г.( датата на уведомяването на ответника) до
оконча телното изплащане, както и на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ –
законна лихва върху общия размер на дължи мото застрахователно
обезщетение , включващо обезщетението за неимуществени вреди и
лихвата по чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 08. 10. 2021 г.( датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до
окончателното погасяване на вземането;
За П.Ц.Б. – сумата от 80 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания, ведно със законна лихва върху размера
на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ
считано от 05. 10. 2021 г.( датата на уведомяването на ответника) до
оконча телното изплащане, както и на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ –
законна лихва върху общия размер на дължи мото застрахователно
обезщетение , включващо обезщетението за неимуществени вреди и
лихвата по чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 08. 10. 2021 г.( датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до
окончателното погасяване на вземането;
За К. Г. Г. - сумата от 60 000 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на
причинени телесни увреждания, ведно със законна лихва върху размера
на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ
считано от 27. 10. 2021 г.( датата на уведомяването на ответника) до
оконча телното изплащане, както и на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ –
законна лихва върху общия размер на дължи мото застрахователно
обезщетение , включващо обезщетението за неимуществени вреди и
лихвата по чл. 429, ал.3 КЗ, считано от 08. 10. 2021 г.( датата на
постановения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение) до
окончателното погасяване на вземането.
3
Ищците са отправили искане за присъждане на деловодни
разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК****** не е
изразил становище по предявените искове.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №5/ 2021 г., 374р – 8597/ 14. 07. 2021 г. е видно, че на 23. 06.
2021 г. около 11:45 часа в гр. Койнаре на кръстовището образувано от
************** е настъпило ПТП вследствие на това, че лек автомобил
„********* ******“ с рег. № ******** движейки се в посока центъра на гр.
Койнаре по ул. ***** на кръстовището с ул.********* не е пропуснал
движещия се по път с предимство лек автомобил „***** ********“ с рег. №
********, като двата автомобила се блъскат странично и се реализира ПТП .
Установени са пострадали пътници в автомобил „********* ******“ – С.Ц.
пострадал с гръдна травма, , К.Г. с порезна рана на ръката – двамата
настанени в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“- Плевен и П.Б. със счупена
ключица посетил МБАЛ – Кнежа.
За настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство в РП-
Плевен № 3653/ 2021 г., по което не са налице данни по делото същото да е
приключило и да е постановен съдебен акт по това производство.
По делото е представена молба от С.Ц. и П.Б. с вх. рег. №99- 14777/
05. 10. 2021 г. и молба от К.Г. вх. рег. № 99 – 15226/ 27. 10. 2021 г. до
ответника с искане за изплащане по реда на чл. 380, ал.1 КЗ на
застрахователно обезщетение за причиненото ПТП от застрахования при
ответника автомобил „********* ******“ с рег. № ******** в размер на
130 000 лв. за С.Ц., в размер на 100 000 лв. за П.Б. и в размер на 50 000 лв. за
К.Г.. С писма изх. №99- 14833/ 08. 10. 2021 г. и изх. № 99- 15240/ 28. 10. 2021
г. ответникът е уведомил ищците чрез процесуалния им представител адв. Н.
4
Д., че е заведена щета п о застрахователната полица на процесния автомобил
№ 0411- 195 – 0013- 2021, като е посочил, че преписката не е окомплектована
и е необходимо да бъдат представени всички документи по образуваното
досъдебно производство; постановление за прекратяване на досъдебното
производство или съдебно решение. Друг последващ отговор или изплащане
на застрахователно обезщетение от ответника не е налице и липсват
доказателства за такива действия на ответника по делото.
Съдът приема за установено по безспорен начин, че процесният
автомобил „********* ******“ с рег. № ******** има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна полица
№BG/ 23/ 12000308414 предвид на това, че с отговора по искането по чл. 380,
ал.1 КЗ от ищците ответникът е заявил, че е налице сключена такава
застраховка и е посочен и номерът на полицата.
По делото е допусната САТЕ с вещо лице инж. В.И., от което става ясно,
че ПТП се състои в сблъскване на две МПС, което е станало по следния
механизъм: постъпателно движение на автомобил „********* ******“ от ул.
******** към кръстовището с ул.******** в гр. Койнаре, странично – кос
удар с движещия се автомобил по ул. ******** и движение на двете МПС
след удара до окончателното им установяване на мястото, на което са
намерени. Посочено е, че първоначалният контакт е реализиран между
облицовка предна броня, предна престилка, фарове и предна част на преден
капак на лек автомобил „***** ********“ и странична лява част на товарен
автомобил „********* ******“, като се е получил страничен кос удар.
Вещото лице е отразило, че причините за настъпилото ПТП са комплексни:
налице движение с висока скорост на лек автомобил „***** ********“ над
разрешената максимална скорост от 50 км/ч, като водачът на автомобила при
управление със скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да
предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати
ПТП при движение със скорост на движение до 50 км/ч и своевременни
действия за спиране от страна на водача. По отношение на автомобила
„********* ******“ е посочено, че водачът е имал техническа възможност да
възприема знака „Стоп“, поставен на ул.****** преди навлизане в
кръстовището, да реализира спиране на челната част на МПС в
непосредствена близост до пътното платно на у,л.********, плавно до
5
момента на възможна видимост на достатъчно надлъжно разстояние спрямо
посоката на „***** ********“, а след това да реализира ускорително
движение в избраната от не го посока, с което да предотврати ПТП.
По делото е допусната СМЕ, от заключението на която се установява,
че при настъпилото ПТП уврежданията, които са констатирани на всеки
един от ищците са свързани с механизма на настъпване на ПТП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобил „********* *******“,
който (въз основа на заключението на САТЕ) е имал техническа възможност
да възприеме знака „Стоп“, поставен на ул. ******** преди навлизане в
кръстовището, да реализира спиране на челната част на МПС в
непосредствена близост до пътното платно на у,л. **********, плавно до
възможна видимост на достатъчно надлъжно разстояние спрямо посоката на
автомобил „***** ********“. Въз основа на заключението на САТЕ става
ясно, че водачът на автомобил „********* ******“ е отнел предимството на
автомобил „***** ********“ в кръстовището, вследствие на което е настъпил
сблъсъкът между двата автомобила.
Въз основа на представените доказателства по делото и
заключението на САТЕ съдът приема, че водачът на автомобил „*********
******“ е нарушил правилото на чл. 50, ал.1 ЗДП, съгласно което на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство. В случая това не е направено от водача на автомобил „*********
******“, в резултат на което е настъпило ПТП. Съдът не възприема изводите
на експерта по САТЕ, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на
автомобил „***** ********“, тъй като причината за настъпилото ПТП е
отнемането на предимството на движещото се в кръстовище „*****
********“ от „********* ******“, а не несъобразената скорост от водача на
„***** ********“, както е посочено в заключението. Следва да се има пред
6
вид, че дори и по отношение на скоростта при движението в кръстовище
разпоредбата на чл.47 ЗДП изисква такава скорост да се съблюдава от МПС,
което няма предимство и да даде възможност да преминат МПС с
предимство. Действително от заключението на САТЕ се установява, че
„***** ********“ се е движело с превишена скорост, когато е навлязло в
кръстовището, но тази скорост пряко не влияе върху настъпването на ПТП,
тъй като „***** ********“се е движело по път с предимство и това
предимство е отнето в кръстовището от „********* ******“. По тези
причини съдът приема, че вина за настъпилото ПТП има водачът на
автомобил „********* ******“, застраховано при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ и следва при наличие на
предпоставките застрахователното обезщетение да бъде изплатено от
ответника по настоящото производство.
По отношение на исковите претенции за всеки един от ищците.
Претенцията на ищците е за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на причинените им увреждания. Степента и обема на тези
неимуществени вреди следва да се преценява от съда по справедливост
съгласно чл. 52 ЗЗД. В тази връзка съдът съобразява и трайната съдебна
практика при преценка на критерия за справедливост. Съгласно Решение №
94 от 23. 10. 2019 г. по т. д. № 2711/ 2018 г., І т.о., ТК с оглед задължителната
съдебна практика - ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - №
83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., № 158/28.12.2011 г. по т. д № 157/2011
г., I т. о., № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г., II т. о., № 124/11.11.2010 г.
по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II
т. о., № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о., № 206/12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на II т. о., № 1/26.03.2012 г., по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о.,
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о. и много други, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може
да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането,
продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността
7
на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания,
наличието на трайни физически и психически последици. Посочените
обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в
тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено
от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на
отговорността на застрахователите. Принципът на справедливост при
възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени
вреди налага съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да
извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите,
преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи
съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение.
1.По претенцията на ищеца С.П.Ц..
От заключението на СМЕ е видно, че вследствие на ПТП на Ц. е
причинена гръдна травма изразяваща се в натъртване (контузия) на гръдния
кош със счупване на дясната ключица, на четири десни (1-4) и три леви (2-4)
ребра; нараняване на плевралните листи и белите дробове, набиране на кръв и
въздух в плевралната кухина (двустранен хелопневмоторакс), набиране на
въздух в средностението (пневмомедиастинум) и в подкожието ( масивен
подкожен емфизем). Вещото лице е посочило, че тези увреждания са довели
до трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок от 1,5 –
2 месеца и на възможността за физически труд за срок около 2- 3 месеца, при
нормално протичане на оздравителния процес; счупването на ребрата е
довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 1-2 месеца , а
останалите увреждания са довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота. В заключението е посочено, че лечението на Ц. е проведено
на два етапа: в стационара(оперативно и медикаментозно) и домашно-
амбулаторно (след изписване от стационара чрез обездвижване на горен десен
крайник по повод на счупването на дясна ключица).Посочено е,у че
получените увреждания са свързани с продължителни болки за срока на
оздравителния процес, като от постъпване в стационара интензитета на
8
болките е намален от обезболяващи медикаменти. Вещото лице е посочило,
че към момента на изготвяне на заключението няма остатъчна симптоматика,
ограничаваща двигателната активност и такава не се очаква в бъдеще.
В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитан В.Х.В. (съпруг на
сестрата на ищеца С.Ц.), от разпита на който се установява, че ищецът е бил в
болница на лечение след инцидента около 10 дни. Свидетелят не знае да са му
правени операции, но твърди, че ищецът е бил много зле здравословно, бил е
пребледнял, трудно е поемал въздух, имал е болки в гърдите. От показанията
става ясно, че ищецът не е можел да се движи около два месеца, после се е
придвижвал с помощ от близки, посочва, че от болки ищецът не е можел да
спи около 1-2 месеца. От показанията е видно, че ищецът е започнал работа,
но има затруднено дишане, не може добре да си поема въздух. Свидетелят
посочва, че преди катастрофата Ц. е бил весел човек, бил е отворен към
хората, а след ПТП не посещава приятелите си, затруднено му е дишането,
притеснява се за здравето си.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че вследствие на настъпилото ПТП здравословното състояние на
ищеца С.Ц. значително се е влошило за около 2-3 месеца, изпитвал е силни
болки в областта на гърдите, трудно е поемал въздух и не е можел да се
движи самостоятелно, през нощта не е можел да спи спокойно от силните
болки, променило се е психичното му състояние, станал е по- тревожен
притеснителен, затворен.
С оглед установените обстоятелства относно претърпените болки и
страдания от ищеца и съобразената цитирана по- горе съдебна практика за
преценка на критерия за справедливост при определяне размера на
застрахователното обезщетение съдът счита, че искът е основателен и
доказан до размера на 100 000 лв.
С иска е предявена лихва за забава по чл. 429, ал.3 КЗ за периода от
датата на уведомяване на ответника на 05. 10. 2021 г. до окончателното й
изплащане. Съдът счита, че следва това искане да бъде отхвърлена като
неоснователно, тъй като не е определено по размер, а този размер следва да
бъде включен в размера на застрахователното обезщетение съгласно чл. 429,
ал.3 КЗ (лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
9
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна).
Съдът счита, че е дължима лихвата за забава на основание чл. 497, ал.1,
т.1 КЗ.Съгласно цитираната разпоредба застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. В случая
искането по чл. 380 КЗ е направено от ищеца С.Ц. на 05. 10. 2021 г., като
съдът счита, че към този момент са представени всички доказателства, които
са налице във връзка с настъпилото ПТП. По тези причини следва срокът по
чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да тече считано от 06. 10. 2021 г. и изтича на 20. 10. 2021
г., което означава, че лихвата следва да се начислява считано от 21. 10. 2021
г., а не както се претендира от 08. 10. 2021 г. от ищеца. Следва да се
начислява законна лихва върху застрахователното обезщетение считано от 21.
10. 2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
2. По претенцията на ищеца П.Ц.Б..
От допуснатата СМЕ става ясно, че вследствие на настъпилото ПТП
ищецът е получил счупване на лявата ключица, което е довело до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от около 1.5 0 2
месеца и на възможността за физически труд за срок от около 2-3 месеца при
нормално протичане на оздравителния процес. Посочено е, че лечението на
ищеца е на три етапа: обездвижване на горен ляв крайник, хоспитализация за
оперативно лечение , извършено на 29. 06. 2021 г., продължаване на
лечението в домашно - амбулаторни условия с превръзки през три дни,
сваляне на конците от оперативната рана на 14- ия ден, ограничаване на
движенията на крайника за срока на оздравителния процес. Вещото лице е
отразило, че полученото увреждане е свързано с болка, която се е усилвала
при раздвижването в срока на оздравителния процес и е потискана от приема
на обезболяващи препарати. Посочено е, че към настоящия момент няма
10
остатъчна симптоматика, ограничаваща двигателната активност и такава не
се очаква в бъдеще.
В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитан В.П.Д., който е
приятел на ищеца Б.. Свидетелят твърди, че след операцията ръката му е била
свита и го е боляла, като е бил на лечение в болница около една седмица.
Свидетелят посочва, че и понастоящем Б. изпитва дискомфорт в лявата ръка
когато я напрегне, не е ходил на работа през оздравителния процес,
пропуснал е работата през жътва ( ищецът е комбайнер), като понастоящем
работи. Свидетелят посочва, че преди катастрофата ищецът е бил весел, а
след ПТП е бил уплашен, стреснат. В показанията се посочва, че ищецът се е
възстановил, като изпитва дискомфорт в ръката.
С оглед установените обстоятелства относно претърпените болки
и страдания от ищеца и съобразената цитирана по- горе съдебна практика за
преценка на критерия за справедливост при определяне размера на
застрахователното обезщетение съдът счита, че искът е основателен и
доказан до размера на 80 000 лв.
С иска е предявена лихва за забава по чл. 429, ал.3 КЗ за периода от
датата на уведомяване на ответника на 05. 10. 2021 г. до окончателното й
изплащане. Съдът счита, че следва това искане да бъде отхвърлена като
неоснователно, тъй като не е определено по размер, а този размер следва да
бъде включен в размера на застрахователното обезщетение съгласно чл. 429,
ал.3 КЗ (лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна).
Съдът счита, че е дължима лихвата за забава на основание чл. 497, ал.1,
т.1 КЗ.Съгласно цитираната разпоредба застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. В случая
11
искането по чл. 380 КЗ е направено от ищеца П.Б. на 05. 10. 2021 г., като
съдът счита, че към този момент са представени всички доказателства, които
са налице във връзка с настъпилото ПТП. По тези причини следва срокът по
чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да тече считано от 06. 10. 2021 г. и изтича на 20. 10. 2021
г., което означава, че лихвата следва да се начислява считано от 21. 10. 2021
г., а не както се претендира от 08. 10. 2021 г. от ищеца. Следва да се
начислява законна лихва върху застрахователното обезщетение считано от 21.
10. 2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
3. По претенцията на К. Г. Г..
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП
ищецът е получил оток и кръвонасядане в дясната челна област, три
разкъсно- контузни рани по лицето, счупване на носните кости, мосъчно
сътресение, охлузвания по тялото, разкъсно- контузна рана по лявата
предмишница. Вещото лице е посочило, че у,врежданията са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен
период около три седмици. Вещото лице е посочило, че лечението е свързано
с хирургична обработка на раните, наместване на носните кости,
медикаментозно лечение и наблюдение, като е изписан на 26. 06. 2021 г. в
добро общо състояние с редукция на оплакванията, спазване на определен
хигиенно- диетичен режим и сваляне на конците след 14- ия ден. Вещото
лице е посочило, че получените от Г. травми са свързани с болки и страдания
за срока на оздравителния процес, като са потискани от приема на
обезболяващи препарати. Към настоящия момент липсват медицински
документи за симптоматика и удължен оздравителен процес, които да са
наложили последващи медицински консултации. Посочено е, че счупването
на носните кости освен с болка е свързано с временно затрудняване на
носното дишане, а мозъчното сътресение е наложило спазване на реж им с
отбягване на по- силни шум, светлина, психично и физическо натоварване за
срока на оздравителния процес.
В хода на съдебното дирене като свидетел е разпитан В. Г. ( не е
роднина на ищеца Г.), който е приятел на ищеца повече от 25 години.
Свидетелят твърди, че не е разпознал ищеца когато го е видял след ПТП в
12
болницата в гр.Плевен, лицето му е било подуто, обезобразено, дясната му
ръка е била в превръзки, бил е със счупен нос и наранена уста. Свидетелят
твърди, че спри изписването на ищеца от болницата същият е изпитвал болки,
не е можел да говори от отоците на лицето, не се е чувствал добре, хранил се
е със сламка около един месец. Свидетелят твърди, че преди катастрофата е
бил по- жизнен, а след ПТП е плах и несигурен. В показанията е отразено, че
по лицето на Г. са останали белези на горната устна и това му създава
притеснения при неговите контакти особено с противоположния пол.
С оглед установените обстоятелства относно претърпените болки и
страдания от ищеца и съобразената цитирана по- горе съдебна практика за
преценка на критерия за справедливост при определяне размера на
застрахователното обезщетение съдът счита, че искът е основателен и
доказан до размера на 60 000 лв.
С иска е предявена лихва за забава по чл. 429, ал.3 КЗ за периода от
датата на уведомяване на ответника на 27. 10. 2021 г. до окончателното й
изплащане. Съдът счита, че следва това искане да бъде отхвърлена като
неоснователно, тъй като не е определено по размер, а този размер следва да
бъде включен в размера на застрахователното обезщетение съгласно чл. 429,
ал.3 КЗ (лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна).
Съдът счита, че е дължима лихвата за забава на основание чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ.Съгласно цитираната разпоредба застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3. В
случая искането по чл. 380 КЗ е направено от ищеца К.Г. на 27. 10. 2021 г.,
като съдът счита, че към този момент са представени всички доказателства,
които са налице във връзка с настъпилото ПТП. По тези причини следва
13
срокът по чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да тече считано от 28. 10. 2021 г. и изтича на
11. 11. 2021 г., което означава, че лихвата следва да се начислява считано от
12. 11. 2021 г., а не както се претендира от 28. 10. 2021 г. от ищеца. Следва да
се начислява законна лихва върху застрахователното обезщетение считано от
12. 11. 2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд
държавна такса върху размера на уважените искове - 9600 лв.
Ответникът следва на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т.2
ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат Н. Д. като
процесуален представител на ищците адвокатско възнаграждение общо в
размер на 10548 лв. с ДДС ( 8790 лв. без ДДС), както следва: 3530 лв.( без
ДДС) за ищеца С.Ц.; 2930 лв.(без ДДС) за ищеца П.Б. и 2330 лв.(без ДДС) за
ищеца К.Г..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от
членовете на Съвета на директорите ЗАЕДНО А.П.Л. и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на С.П.Ц. с ЕГН********** чрез адв. Н.Н. Д. с АДРЕС ЗА
ПРИЗОВАВАНЕ ****************** сумата от 100 000 лв. ,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № BG/23/12000308414 за „Гражданска отговорност“ за
претърпени болки и страдания вследствие увреждане от настъпило ПТП
на 23. 06. 2021 г. в гр.Койнаре, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21. 10. 2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, като за присъждане на законна лихва върху размера за
неимуществените вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ считано от 05. 10.
2021 г. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
14
НЕОСНОВА-ТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от
членовете на Съвета на директорите ЗАЕДНО А.П.Л. и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на П.Ц.Б. с ЕГН********** чрез адв. Н.Н. Д. с АДРЕС ЗА
ПРИЗОВАВАНЕ ****************** сумата от 80 000 лв. ,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № BG/23/12000308414 за „Гражданска отговорност“ за
претърпени болки и страдания вследствие увреждане от настъпило ПТП
на 23. 06. 2021 г. в гр.Койнаре, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 21. 10. 2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, като за присъждане на законна лихва върху размера за
неимуществените вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ считано от 05. 10.
2021 г. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 497,
ал.1, т.1 КЗ ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ********, представлявано от
членовете на Съвета на директорите ЗАЕДНО А.П.Л. и Р.К.Д. ДА
ЗАПЛАТИ на К. Г. Г. с ЕГН********** чрез адв. Н.Н. Д. с АДРЕС ЗА
ПРИЗОВАВАНЕ ****************** сумата от 60 000 лв. ,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна
полица № BG/23/12000308414 за „Гражданска отговорност“ за
претърпени болки и страдания вследствие увреждане от настъпило ПТП
на 23. 06. 2021 г. в гр.Койнаре, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 12. 11. 2021 г. до окончателното изплащане на
главницата, като за присъждане на законна лихва върху размера за
неимуществените вреди на основание чл. 429, ал.3 КЗ считано от 28. 10.
2021 г. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ********, представлявано от членовете на Съвета
15
на директорите ЗАЕДНО А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Плевенския окръжен съд държавна такса върху размера на уважените
искове от 9600 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2
ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения да за0плати „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ********, представлявано от членовете на Съвета
на директорите ЗАЕДНО А.П.Л. и Р.К.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Д.
като процесуален представител на ищците адвокатско възнаграждение
общо в размер на 10548 лв. с ДДС ( 8790 лв. без ДДС), както следва: 3530
лв.( без ДДС) за ищеца С.Ц.; 2930 лв.(без ДДС) за ищеца П.Б. и 2330 лв.
(без ДДС) за ищеца К.Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
16