РЕШЕНИЕ
№ 711
гр. София, 12.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четирИ.десети ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АНГЕЛИ. ИЛ. РАШКОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20211110211801 по описа за 2021 годИ.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. С. И., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 21-4332-015206/20.07.2021 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата се твърди, че възприетата в АУАН и НП фактическа
обстановка не кореспондира с действителната. Като причИ. за настъпване на
ПТП се посочва счупване на десен носач на МПС, вследствие на което
автомобилът станал неуправляем. Отделно се сочи, че на жалбоподателя било
нарушено правото на защита, тъй като не му била предоставена възможност
да възрази срещу АУАН, който бил съставен на място. Предвид това се
твърди, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и се прави
искане НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата по изложените съображения.
Въззиваемата страна не изпраща представител.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното
наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно
1
легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
От фактическа страна съдът намира следното:
На 05.07.2021 г. около 00.05 часа жалбоподателят Т. С. И. управлявал лек
автомобил "БМВ , рег. № , като в същия се намирала и свидетелката И. Б. И..
Жалбоподателят се движил с управлявания от него лек автомобил "БМВ ",
рег. № по бул. „проф. Цв. Лазаров“, с посока от ул. "Вл. Балан" към ул. "Гео
Милев". В участъка от бул. "проф. Цветан Лазаров", находящ се срещу ВТУ
"Т. Каблешков", поради несъобразена скорост с релефа на местността – остър
ляв завой, автомобилът поднесъл и реализирал ПТП като самокатастрофирал
в бордюр отдясно, вследствие на което се обърнал по таван.
На място бил изпратен екип на ОПП СДВР в състав свидетелите К. А. и
В. Г..Жалбоподателят попълнил декларация във връзка с обстоятелствата по
ПТП. Свид. Г. съставил протокол за ПТП № 1781720/05.07.2021 г. и скица
към него, а А. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия G AA №
475786/05.07.2021 г., съгласно който му вменил извършване на нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Като обстоятелства по извършването му посочил, че
поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя /ляв завой/,
реализирал ПТП.
При съставяне на АУАН жалбоподателят не е изложил възражения,
такива не се депозирани и допълнително предоставения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник
Сектор към СДВР, ОПП СДВР издал срещу Т. И. атакуваното наказателно
постановление, в което правната квалификация и обстоятелствата по
извършване на нарушението били описани по аналогичен с АУАН начин. На
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на
свидетелите К. А., В. Г. и И. И.; писмени - протокол за ПТП, скица и
декларация от жалбоподателя; справка-картон на водач; заповед №
8121з-13318/28.10.2019 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
По отношение мястото на настъпване на ПТП показанията на
разпитаните свидетели са еднопосочни и кореспондират с писмените
доказателства, предвид което съдебният състав ги кредитира, намирайки тези
елементи от фактическата обстановка за безспорно изяснени. По отношение
механизма на ПТП съдът намира, че следва да кредитира показанията на
свидетелите А. и Г., а именно, че ПТП се дължи на управление на МПС от
страна на жалбоподателя с несъобразена скорост с релефа на местността –
наличието на остър ляв завой. Така изложеното от тези свидетели
кореспондира с приобщения по делото писмен материал и по-точно с
посоченото в изготвената от жалбоподателя декларация, е било налице
поднасяне на МПС и невъзможност да се овладее същото. В тази връзка
съдът не кредитира изложеното от св. И., че ПТП се дължи на повреда по
2
ходовата част на МПС, настъпила непосредствено преди процесния завой,
доколкото изложеното не се подкрепя от останалия доказателствен материал
и съдът го приема за изградена, но опровергана защитна версия в полза на
жалбоподателя. Изложеното от свидетеля И. се опровергава от показанията
на двамата свидетели, които са огледали МПС след ПТП и са констатирали
повреди по таван, челно стъкло и преден капак. Действително по МПС може
да са настъпили описаните от свидетеля И. поражения, но съдът намира, че
същите са вследствие на ПТП, а не са причИ. за него. Видно от останалия
доказателствен материал изложеното от свидетеля И. не намира подкрепа в
него. Няма данни по делото нито свидетелят И., нито жалбоподателят да са
уведомили полицейските служители, непосредствено след пристигането им,
за така поддържаната версия за настъпване на ПТП. Нещо повече, дори при
попълване на представената декларация, жалбоподателят на нито едно място
в нея не е посочил ПТП да се дължи на техническа повреда в самия
автомобил, а е посочил, че ПТП се дължи на „поднасяне в завоя и
невъзможност да се овладее МПС-то“. Такова становище жалбоподателя не е
изложил и при предявяването на АУАН, нито в предоставения допълнителен
срок за възражение. При така установеното, съдът намира описаната
фактическа обстановка за безспорно доказана.
Компетентността на свид. А. по съставяне на АУАН и тази на наказващия
орган по издаване на НП, следват по силата на заеманите длъжностни
качества и предоставените им във връзка с тях правомощия съгласно заповед
№ 8121з-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи и са връчени надлежно на санкционираното лице. Процесуални
нарушения в процедурата по съставянето им не са допуснати, предвид което
съдът прецени, че не са налице формални основания за отмяната на
наказателното постановление поради процесуална незаконосъобразност.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменена във вИ. на жалбоподателя
И., постановява, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.
Конкретно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че е
реализирал ПТП поради движение с несъобразената с релефа на пътя /ляв
завой/ скорост. При извършване на нарушение, свързано с несъобразена
скорост е от значение дали водачът е съобразил скоростта с конкретните
условия и е управлявал с такава скорост, че да не загуби управление над
автомобила и да причини ПТП. Фактическият състав на правната норма не
изисква посочване на конкретна скорост, с която следва да бъде управляван
автомобилът и непосочването на такава скорост в акта за установяване на
3
административно нарушение и в наказателното постановление не е
нарушение. Скоростта следва да е в рамките на разрешената, но съобразена с
конкретната обстановка и ситуация на пътя и да позволява на водача да
контролира непрекъснато МПС -то, което управлява, съгласно чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП. Обстоятелството, че управляваният от санкционираният водач
автомобил е самокатастрофирал в бордюр и се е преобърнал по таван е
достатъчно доказателство, че водачът е изгубил контрол над автомобила и
причИ.та за това е несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и с
наличието на остър ляв завой. Тези факти са вписани в акта за установяване
на административно нарушение, в протокола за ПТП и скица към него. В акта
няма възражения на водача, не са подадени такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, а в попълнената декларация е отразено от водача, че причИ.та за ПТП
е поднасяне в завоя и невъзможност да се овладее МПС.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че му е нарушено
правото на защита, тъй като не му била предоставена възможност да възрази
срещу АУАН. Видно от самия АУАН такова възражение не е направено. Не
направено и в допълнително предоставения срок, за който жалбоподателят е
уведомен чрез връчване на АУАН.
Размерът на наложената глоба е в предвидения в закона размер,
административнонаказващият орган е взел предвид нормата на чл. 27 от
ЗАНН при определяне на размера на наказанието, предвид на което
наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни
такива случаи, а в същото време жалбоподателят е застрашил живота и
здравето и на трето лице.
Независимо от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.
Видно от АУАН се твърди, че нарушението е извършено на 05.07.2021 г. в
00.33 часа, което съдът намира за невъзможно, доколкото видно от протокол
за ПТП № 1781720, последният е изготвен на 05.07.2021 г. в 00.30 часа, тоест
преди ПТП да е настъпило, съгласно изложеното в АУАН. АНО се е опитал
да превъзмогне недостатъка на АУАН по реда на чл. 53, ал. 2 то ЗАНН, но
този опит не само не е довел до превъзмогване на недостатъка, но и създава
още по-голямо объркване, което се изразява и в нарушаване правото на
защита на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение /по отношение
на всичките му съставомерни признаци/ е привлечен жалбоподателят му в
това качество, доколкото едновременно се твърди нарушението да е
извършено на 05.07.2021 г. около 00.33 часа и 00.05 часа.
При така изложеното съдът намира, че независимо, че безспорно по
делото беше установено времето, мястото, начинът на извършване на
нарушението и неговото авторство, НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя, като
такива се претендират в размер на 400 лева, но доколкото не са представени
доказателства, че действително са сторени, то искането следва да бъде
4
оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-015206/20.07.2021 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция" СДВР, с
което на Т. С. И., ЕГН **********, за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, му е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. И., ЕГН ********** за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5