Решение
гр. С,, 3.01.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, І-18 състав, в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при
секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9037 по описа
за
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 и ал. 2, пр. 2 и 4 ЗЗД, чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД и чл. 108 ЗС.
Ищецът Р.Д.Д. твърди, че с ответницата А.П.Б. били
съпрузи, и преди прекратяване на брака им по взаимно съгласие, тя поставила
условие преди развода той да прехвърли на името на майка й – другата ответница Ф.И.Б.,
чрез дарение апартамент с площ от 107, 69 кв.м., находящ се в гр. С,, бул. В. №
**, ет. *, подробно
описан в исковата молба. С н.а. № 143 от 21.08.2009 г. имотът бил дарен на Ф.Б.
от ищеца и ответницата А.Б.. Ищецът изтъква, че нямал никакво желание за
дарствени намерения, а с този договор били нарушени и запазените части на
децата от брака им, което го прави противоречащ на добрите нрави. В тази връзка
претендира договорът за дарение да бъде прогласен за нищожен по отношение на
½ от него поради липса на основание, съгласие и поради противоречие с
добрите нрави. В условията на евентуалност заявява, че дарението следва да бъде
отменено по отношение на ½ от имота, тъй като ответницата Ф.Б. не му
заплаща издръжка, от която той се нуждае. Претендира ответниците да му предадат
владението върху ½ ид.ч. от процесния имот.
Ответниците Ф.И.Б. и А.П.Б. оспорват исковете.
Съдът, като обсъди наведените доводи и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Видно от н.а. № *** от 11.07.2006 г. П.Б.Б. и Ф.И.Б. са прехвърлили на А.П.
Д. техният собствен апартамент, с площ от 107, 69 кв.м.,
находящ се в гр. С,, бул. В. № **, ет. *, заедно с Таван
и 5,63 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ
V-5, кв.
С н.а. № 143 от 21.08.2009 г. А.П. Д. и Р.Д.Д. са
дарили на Ф.И.Б. посочения по-горе апартамент.
С влязло в сила на 12.10.2009 г. решение на РС – Своге
по гр.д. № 337/09 г. бракът на Р.Д.Д. и А.П. Д. се прекратява поради развод по
взаимно съгласие чрез споразумение.
По делото е представено удостоверение от НОИ (л. 161),
от което е видно, че ответницата Ф.Б. за периода 1.01.2011 г. – 30.04.2012 г. е
получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка по чл. 84 КС в общ
размер за периода 4362, 48 лв.
Събраните гласни доказателства в о.з. на 8.11.2012 г.,
СМЕ № 2 и ССЕ, приети в о.з. на 4.07.2013 г., както и ССЕ, приета в о.з. на
7.11.2013 г. не следва да се обсъждат в частта, в която касаят отношения с
починалия П.Б., неговата издръжка и здравословното му състояние, тъй като
същите не са относими към предмета на предявените в настоящото производство
искове.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства. В
показанията си св. И.Б.К. е посочила, че ищецът е безработен и търси работа
отдавна. Освен това свидетелката е заявила, че Р. искал да се продаде имота на
бул. В. и да се купят две малки жилища за децата.
На свой ред св. А.П.Т. е посочил, че знае за имота на
бул. В. и че в него живеели родителите на А. до
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че
ответницата Ф.Б. страда от артериална хипертония ІІ ст, хронична застойна
сърдечна недостатъчност ІІ-ІІІ ФК и остеопороза, като средно на месец за
лекарства са й необходими 43, 10 лв. без отстъпката от здравната каса.
Останалите събрани доказателства, съдът не обсъжда
като ги намира за ирелевантни по отношение на предмета на доказване на
предявените искове.
При така очертаната фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Няма спор, че процесния апартамент, находящ се на бул.
В. № ** първоначално е бил собственост на родителите на ответницата А.Б. – Ф. и
П.Б.и, както и че последните двама са прехвърлили имота на А. и Р. срещу задължение
за издръжка и гледане по време на брака с Р.. Този договор обаче не е предмет
на обсъждане в настоящото производство и всички събрани доказателства относно
изпълнението на този договор са напълно неотносими. Предмет на разглеждане по
настоящото дело е последващ договор, с който А. и Р. Дикови (станали
собственици на апартамента, с оглед факта, че с договора за прехвърляне на
имота срещу задължение за издръжка и гледане той е станал съпружеска
имуществена общност), са дарили на Ф.Б. спорния имот.
На първо място съдът приема за недоказана исковата
претенция с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД нищожен е договора,
при който липсва основание, като съгласно изр. 2 на ал. 2 наличието на такова
се предполага до доказване на противното. В разглеждания случай, посочената
презумпция не е оборена. Правното основание за сключването на договор за
дарение е желанието на едно лице безвъзмездното да прехвърли на другиго част от
своето имущество без за това да получи насрещен еквивалент. Няма събрани
убедителни доказателства, които да установят, че ищецът не е имал дарствено
намерение по отношение на ответницата Ф.Б., респ. че е имал друго основание,
което да изключва дарствената цел.
Следва да се отбележи за пълнота, че при договора за
дарение основанието е свързано и с неговия мотив (т. е. с разнообразните
съображения на едно лице да достигне до решението да надари), който мотив според
чл. 226, ал. 3 ЗЗД не следва да е противен на закона или да противоречи на
добрите нрави. Настоящият състав приема, че в случая нормата е спазена, тъй
като събраните доказателства не установяват дарението да е извършено за да се
съгласи ответницата А.Б. на развод по взаимно съгласие. Дори и да бе установено,
посоченото обстоятелство не би рефлектирало върху валидността на дарението, тъй
като то не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави. Няма пречка чрез
извършване на сделки, страните да уредят имуществените си отношенията за след
развода, касаещи разпределянето на материалните им блага, издръжката и пр.
Не се установява с категоричност и тезата, че
дарението е извършено, тъй като ищецът е бил принуден да стори това поради
застрашаване собственост на брат му. Показанията на св. Т., дадени в тази
насока, съставляват възпроизведено изказване на самия ищец и не могат да се
приемат като доказателства, които пълно и главно установяват сочения факт.
Следва също да се изтъкне, че твърденията на ищеца в тази насока биха били
относими към иск с правно основание чл. 27 вр. чл. 30 ЗЗД, какъвто обаче не е
предявен.
Вярно е, че са налични данни, че Д. е възнамерявал да
продаде имота с цел закупуване на други имоти за децата си, но в крайна сметка
(видно от показанията и на св. Т.) е решил да дари същия на тъщата си. Безспорно
се доказва, че ищецът, подписал нотариалния акт (който не е оспорен), е
формирал воля да извърши дарствения акт на разпореждане, и това не е сторено в
противоречие с нормата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД.
Отделната теза на ищцовата страна, че с посочения
договор се накърняват запазените части на децата от брака настоящият състав
намира за напълно и изцяло неоснователна. Разглеждане на въпроса за
разпределяне на дялове от неоткрито наследство е недопустимо.
На последно място не може да се сподели довода на
ищеца, че даряването на процесния имот е накърнило добрите нрави, тъй като за
ремонт и поддръжка в него са вложени средства на ищеца. Соченото обстоятелство
по никакъв начин не засяга морални правила, а теза сама по себе си е напълно
ирелевантна към предявени иск – същата би могла да бъде коментирана в друго
производство свързано с претенции относно подобрения в имота и др. подобни.
Ето защо с оглед всичко изложено съдът приема, че в
случая договорът за дарение не нито лишен от основание, нито е в противоречие с
добрите нрави, не установи, че с извършването на дарението са засегнати
установените и общоприети морални норми на поведение. В тази връзка исковете за
прогласяване на нищожност на договора за дарение поради липса на основание и
поради противоречието му с добрите нрави се явяват неоснователни.
Съдът намира, че другият иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД също е неоснователен. Не са ангажирани никакви доказателства, които да
установят, че подписвайки договорът за дарение ищецът не е изразил съгласие (воля)
за сключване на дарствена сделка, нито че не е съзнавал, че сключва договор за
дарение. Не са твърдени, нито са доказани обстоятелства, които да доведат до
извода, че ищецът не е можел да формира и изразява адекватно волята и желанията
си. Настоящият състав намира, че нотариалният акт е подписан от ищеца при пълно
съзнаване, че с изповяданата сделка ще се прехвърли безвъзмездно в полза на
ответницата Ф.Б. процесния апартамент.
Следва само за пълнота да се отбележи, че ищцовата
страна не е твърдяла наличие на симулативна сделка.
Предвид изложените по-горе аргументи и доколкото
исковете за прогласяване нищожност на сделката следва да се отхвърлят, то следва
да бъде разгледан иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД за отмяна
на дарение.
По своето естество договорът за дарение е едностранен,
тъй като не създава задължения за надареното лице. Съдебната практика и
правната доктрина определят задължението на надарения да дава издръжка на
дарителя като морално, но превръщащо се в правно такова, когато дарителят е
изпаднал в трайна нужда и няма достатъчно средства за своето
съществуване. Неизпълнението на това вече правно задължение е основание за
отменяване на дарението, когато след отправената от дарителя покана надареният
е отказал да дава издръжка. (В този смисъл е и решение № 1310 от 05.01.1996 г.
по гр.д.№ 1088/95 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., определение № 389 от 02.04.2009
г. по гр. д. № 176/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Заедно с това, с оглед
разпоредбата на чл. 227, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД в процеса за отмяна могат да се
релевират само основания, настъпили в рамките на една година преди предявяването
на исковата молба. Настъпилите по-рано факти не могат да обосноват отмяна на
дарението, тъй като се е преклудирало правото да се търси съдебна защита въз
основа на тях. Разглежданата искова молба е предявена на 5.07.2011 г. Ето защо
съдът не следва да обсъжда поведението на страните преди 5.07.2010 г. и
доказателства касаещи период преди тази дата. Доколкото няма данни преди датата
на исковата молба ищецът да е поканил ответницата Ф.Б. да му дава издръжка, то
следва да се приеме, че именно с предявяване на иска за нея е възникнало правното
задължение да предостави на дарителя, издръжката, от която той се нуждае.
Настоящият състав приема, че посочената необходимост
от издръжка на Р.Д. от друго лице не е установена в процеса. Не са събрани доказателства,
които да установят какви конкретно са били доходите на лицето (чрез експертиза,
справки от НОИ, НАП, удостоверения от служби за социално подпомагане, трудова
книжка и пр.) Съдът не кредитира показанията на свидетелите, които са посочили,
че ищецът е безработен и търси работа от дълго време, тъй като същите не са
убедителни, а част от тях са и житейски недостоверни – например показанията на
св. Т., който е заявил, че плаща осигуровките на Д. и му дава пари, които той
да превежда на болния П. Д.. Съдът не намира за логична и достоверна тезата, че
съдружникът на ищеца – св. Асен Т., реализира от съвместната им дейност
приходи, каквито обаче самият ищец не реализира.
Отделно от това не са ангажирани никакви
доказателства, които да установят също, че Д. е в такова физическо или
психическо здравословно състояние, което да налага необходимост от поемане на
неговата издръжка. Не бе установена още каква е средностатистическата
потребност от средства, която би могла да се претендира от ищеца, с оглед
показателите, определящи жизнения стандарт, нито е доказано конкретно какви са били нуждите на
ищеца, които той не е можел самостоятелно да удовлетворява и за които е имал
нужда от съдействие от страна на Ф.Б.. Усилията на ищцовата страна е била
съсредоточена в предимно в насока за установяване на състоянието на П.Б. (ирелевантно
за спора) и на ответницата Ф.Б..
С оглед изложените доводи и предвид липсата на
доказателства, че дарителя се е нуждаел трайно от издръжка, искът с правно
основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД се явява изцяло неоснователен
и процесното дарение не следва да бъде отменено.
С оглед изложените по-горе мотиви за неоснователност
на исковете за нищожност, респ. отмяна на дарение, следва да се приеме, че не е
отпаднало основанието за владение на процесния имот. Само поради това ревандикационният
иск следва да бъде отхвърлен. Същия обаче се явява и неоснователен с оглед
обстоятелството, че ищцовата страна не ангажира доказателства, че двете
ответници владеят имота към датата на приключване на устните състезания.
С оглед изхода на делото на ищцовата страна не се
следват разноски, а ищеца следва да заплати на ответницата Ф.Б. деловодни
разноски в размер на 250 лв. за експертизи и 1000 лв. на А.Б. за адвокатски
хонорар. За основателно съдът намира възражението относно прекомерност на
адвокатския хонорар, платен от Ф.Б., тъй като съгласно правилата на Наредба № 1
от
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р.Д.Д. срещу Ф.И.Б.
и А.П.Б.
с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 2, пр. 2 и 4 ЗЗД, за прогласяване на нищожност на договор
за дарение на ½ ид.ч. от апартамент с площ от 107, 69 кв.м., находящ се
в гр. С,, бул. В. № **, ет. 5, сключен с н.а. № 143 от 21.08.2009 г., поради
липса на основание, съгласие и противоречие с добрите нрави, като неоснователни
и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Р.Д.Д. срещу Ф.И.Б.
и А.П.Б.
с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, за отмяна на дарение на ½
ид.ч. от апартамент с площ от 107, 69 кв.м., находящ се в гр. С,, бул. В. № **,
ет. 5, извършено с н.а. № 143 от 21.08.2009 г. като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Р.Д.Д. срещу Ф.И.Б.
и А.П.Б.
с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху ½ ид.ч.
от апартамент с площ от 107, 69 кв.м., находящ се в гр. С,, бул. В. № **, ет.
5, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р.Д.Д., ЕГН **********, да заплати
на Ф.И.Б.,
ЕГН **********, сумите от 1738,04 лв. и 250 лв., и на А.П.Б., ЕГН **********, сумата от 1000 лв., като
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването на страните пред САС.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: