Р Е Ш Е Н И Е
№ 260010
гр.Пловдив, 17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в
открито съдебно заседание на 31.08.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова
възз.гр.д.№ 374/2020г. по описа на АС - Пловдив, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 6142/30.06.2020г.,
подадена от ОД на М. на ВР- Х., ответник в производството пред
първоинстанционния съд, чрез юрисконсулт С.С., против Решение №
164/17.06.2020г., постановено по гр.д.№ 48/2020г. по описа на ОС - Х., с което се
осъжда да заплати на Н.Т.Х., ЕГН **********, сумата 80 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 29.01.2017г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 29.01.2017г., в
гр.Х., при подхлъзване и падане на заледени стълбища към сградата на РПУ - Х.,
изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с голям и рецидивиращ кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, причинила постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, и настъпилите усложнения - затруднения в говора,
загуба на памет и инконтиненция, и 300лв. разноски по делото; на адвокат А. М.,
пълномощник по делото на Н.Х., адвокатско
възнаграждение в размер на 2 930лв., на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, както и, по
сметка на ОС – Х., ДТ в размер на 3200лв. Оплакванията в жалбата са за
неправилност на решението, искането е за неговата отмяна и за постановяване на
друго, с което да се отхвърли искът, алтернативно - за редуциране на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, заедно с пропорционално редуциране на
присъдените разноски и адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд, претендира
се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното
производство.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№
7215/27.07.2020г., от насрещната въззиваема страна, ищеца Н.Т.Х., ЕГН **********,
чрез адв.Т.Н., жалбата се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване
на решението, претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния
срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно
обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на препис от жалбата до насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по
същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на
оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора, след като извърши дължимата
служебна проверка, на осн. чл.269 ГПК, при преценка на данните по делото,
намира следното:
Производството пред съда, в което е постановено
обжалваното решение, е образувано въз основа на ИМ, вх.№ 6280/13.05.2018г., подадена
от ищец Н.Т.Х., ЕГН **********.Първоначално,
ИМ е подадена против ответник М. на ВР, но впоследствие е поправена с
уточняваща молба, вх.№ 75221/07.06.2019г., исковете да се считат предявени срещу
ОД на М. на ВР- Х.. С ИМ първоначално е
сезиран СГС, където е образувано гр.д.№ 6280/2018г. по описа на СГС, но, въз
основа на заявеното от ответника в постъпилия в срок писмен отговор на ИМ
възражение за местна неподсъдност, делото е прекратено
и изпратено по подсъдност на ОС - Х., където е образувано гр.д.№ 48/2020г. по описа
на ОС - Х., по което с протоколно определение в съдебното заседание на
17.02.2020г. производството е прекратено по предявените искове против М. на ВР. Първоначално,
с ИМ е предявен частичен осъдителен иск за присъждане на парично вземане в
размер на 30 000лв., представляващо част от общо парично вземане за обезщетение
в размер на 120 000лв., а впоследствие, въз основа на заявеното искане от
пълномощника на ищеца, в съдебното заседание на 18.05.2020г., по реда на
чл.214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение на предявения размер от 30 000лв. на 80
000лв., като част от общо парично вземане в размер на 120 000лв.
Изведен от въведените в ИМ твърдения и заявения в нея
петитум, предмет на делото е парично вземане на ищеца Н.Т.Х. спрямо ответник ОД на М. на ВР- Х. за обезщетение за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди при падането му по стълбите към сградата на РПУ - Х.
на 29.01.2017г.ок.23.30ч. Въведеното основание
на претендираното парично вземане за обезщетение, уточнено от пълномощника на
ищеца в с.з. на 17.02.2020г., е извъндоговорно - иска се ангажиране на
обективната отговорност на ответника ОД на МВР - Х., като възложител, поради бездействие
за изпълнение на задължения на служители на ответника при и по повод
възложената им от ответника работа за почистване на леда и обезопасяване на
стълбището към входа на сградата на полицейското управление в града,
произтичащи от чл.31 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата и общественото имущество на територията на Община Х..
В постъпилия в срок писмен отговор на ИМ, вх.№ от
17.07.2019г., ответникът оспорва иска, като неоснователен.Оспорени се твърденията
ищецът да се е подхлъзнал по заледени стълби пред РУ – Х..Признава се, че е
имало частично заледяване на стълбите пред сградата, но се възразява това да е била
причината за инцидента с ищеца.В случая, следвало категорично да се докаже
мястото, където се е подхлъзнал ищецът, дали се е подхлъзнал или се е препънал,
а също и причините за това, тъй като падането било напълно вероятно да е
настъпило вследствие спъване или друго неориентирано движение на ищеца, поради
забързаност или друга някаква причина, като, ако това било така, имало
основание за прилагане на чл.51 ЗЗД.Оспорени са и твърденията за бездействия на
служители на МВР за осигуряване почистване и обезопасяване на стълбището,
вследствие на което е настъпил инцидентът. Заявено е възражение, че вредите са настъпили
в резултат на форсмажорни обстоятелства, заявено е възражение за непреодолима
сила.В тази връзка е твърдяно, че от ръководството на РУ - Х. били взети всички
възможни мерки за обезопасяване на района на сградата и за предотвратяване на инциденти
чрез извършване на ремонти на улуците, почистване на снега на стълбището и
тротоара, посипване на сол на стълбите и прилежащия тротоар за недопускане на
обледяване, поставяне на ограничителна лента на местата с опасност от падащи
висулки, но температурите били изключително ниски, което било съчетано с обилни
снеговалежи, поради което солта не била ефективна.Възразява се и за
претендирания размер на обезщетението, като силно завишен.
За да постанови обжалваното решение, с което е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от
80 000лв., първостепенният съд е приел следното:За безспорно е прието, че
на 29.01.2017г., ок.23.30ч., на излизане от сградата на РУ на МВР - Х., ищецът
се подхлъзнал на най-горното стъпало (от външното
стълбище към сградата) и паднал, като
при падането си ударил главата, счупвайки черепа-слепоочно и по основата му,
след което бил откаран с линейка до МБАЛ „Х.“, а след
направения скенер, по спешност, бил насочен за лечение в У. С. Г. - П., където
му били извършени три последователни операции – две неврохирургични, свързани с
отваряне на черепа за отстраняване на хематоми, и трета – на меките тъкани на
главата.За безспорно е прието, че причина за падането на ищеца е образувалият
се тънък слой лед върху стълбите пред входа на сградата, на който ищецът се е
подхлъзнал.Въз основа на показанията на свидетелите Н. М. и К.и представената
справка от 06.02.2017г. от П. Б. и З. на ... е прието за установено наличието
на противоправно поведение на началника на РУ на ОД на МВР – Х., във формата на
бездействие за изпълнение на контролните му функции при стопанисване на
сградата, възложени му, съгласно чл.26, ал.3, т.5 Правилника за устройството и
дейността на МВР във връзка с чл.31 от Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Х.,
за снегопочистването на сградата и
прилежащите й части, поради което не били взети необходимите мерки за
обезледяване на стълбите пред входа на сградата и за отстраняване на повреди в
улуците на сградата и в пряка причинна връзка с това настъпили вредите за
ищеца.За неоснователно е прието възражението за случайно събитие, тъй като е
прието, че резултатът е бил предотвратим, ако са били взети необходимите мерки.При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени следните
конкретни правно-релевантни обстоятелства: ищецът е получил тежка черепно-мозъчна
травма, причинила общо разстройство на здравето му, опасно за живота по см. на
чл.128 НК, като смъртта му е била неизбежна при неоказването своевременно на
високоспециализираната медицинска помощ; извършени са му били три
последователни операции - две невро-хирургични, свързани с отваряне на черепа
за отстраняване на хематоми, и трета – на меките тъкани на главата; бил е в
тежко състояние, в кома, а в последствие е поставен в медикаментозна кома за
запазване на жизнените му функции; бил е лекуван в реанимационна структура и е
бил на болнично лечение в продължение на 1 месец; че има трайни последици от
черепно-мозъчната травма - продължаващите оплаквания на ищеца, изразяващи се в дефицит
на кратковременната памет, дезориентация и инконтиненция на урина, и прогнозата,
че не е изключено в бъдеще да се появят и епилептични пристъпи; това, че ищецът
се е нуждаел от непосредствени и продължителни грижи, поради състоянието си на
безпомощност; че ищецът е млад човек, намиращ се в трудоспособна възраст, и
настъпилата невъзможност да полага труд и да осигурява издръжка на семейството
си и да се върне към предишния си начин на живот.
При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, се
констатира, че обжалваното изцяло решение е валидно и допустимо.Констатира се,
че решението е постановено по въведения от ищеца предмет на делото, налице са
всички положителни и отсъстват отрицателни процесуални предпоставки и е правилна
дадената материално-правна квалификация, чл.49, ал.1 ЗЗД, на търсената
отговорност на ответника, като възложител на работата, при която са причинени
вредите на ищеца.
Въззивната проверка за правилност, на осн.чл.269 ГПК,
се извършва на решението в неговата цялост, но само на поддържаните във
въззивната жалба оплаквания за неправилност, а именно следните:Оспорени са фактическите
констатации, че ищецът се е подхлъзнал на заледени стълби пред сградата на РУ -
Х. с твърдения, че не е проведено пълно и главно доказване от ищеца на
механизма на падане (дали се е препънал или се е
подхлъзнал) и причината за падането (поради заледяване или поради спъване или друго
неориентирано движение на ищеца, дължащо се на забързаност или на друга причина).Налице било основание за прилагане на разпоредбата на
чл.51 ЗЗД за намаляване на размера на обезщетението, поради съпричиняване на
резултата от ищеца.Оспорени са изводите, че е било налице бездействие за
осигуряване на почистването и обезопасяването на стълбището към момента на инцидента
с ищеца.Не били доказани твърденията на ищеца за търпените от него болки и
страдания, като не било доказано наличието на сериозни или хронични
здравословни последици за здравето на ищеца, които да са в пряка причинна
връзка с инцидента.Оспорени са изводите, че не е било налице случайно събитие.В
случая, била налице непреодолима сила, тъй като независимо от взетите от
ръководството и служителите на РУ - Х. всички възможни мерки за обезопасяване
на района около сградата и за предотвратяване на инциденти, което се
установявало от събраните доказателства, били налице форсмажорни обстоятелства
– изключително ниски дори за зимен период температури, съчетани с обилни
снеговалежи към момента на настъпване на инцидента, поради което солта не е
била ефективна.Оспорени са и, като извършени в нарушение на закона,
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, изводите за определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, който се твърди да е значително завишен.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на
поставения пред съда материално-правен спор се приема следното:
Преди всичко следва да се съобразят характерът и
предпоставките за реализиране на търсената отговорност на ответника, като
възложител, с материално-правно основание чл.49 ЗЗД, изяснени в ППВС №
7/29.12.1958г., ППВС № 7/30.12.1959г. и ППВС № 9/22.12.1966г., в които се
приема следното: Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия и има обезпечително-гаранционна функция, като не
произтича от вината на лицето, което е възложило работата, а произтича от
вината на натоварените с извършването на работата лица. Ето защо, възложителят няма право на възражение, че е
невиновен и да доказва своята невиновност, не
може да прави и възражение, че не е виновен в подбора на изпълнител, както и да
се позовава на други лични основания за освобождаване от отговорност.Възложителят
може да се освободи от отговорност само, ако се установи, че лицето, на което е
възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са
виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму когато(предпоставките за отговорността по чл.49 ЗЗД
са следните): а) вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата,
чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или от характера на работата. б) вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
В този случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената
работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на
увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване
на възложената работа. Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че
възложителят носи отговорност и тогава, когато не е установено кой конкретно от
изпълнителите е причинил вредите при или по повод възложената работа, поради
което не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а
е достатъчно установяване на противоправно поведение.
Като обобщение, търсената отговорност на ответника, с
правно основание чл.49 ЗЗД, е обезпечително-гаранционна, обективна – безвиновна,
като същата е производна от отговорността на прекия извършител, без да е необходимо същият да се персонифицира, чиято
отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, а вината му се
презумира.Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди противоправни действия при и по
повод възложена работа, както и за бездействия, изразяващи се в невземане на
мерки за предотвратяване на увреждането – за неизпълнение на задължения за действия,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа.
За осъществяване на фактическия състав на отговорността
по чл.49 ЗЗД е необходимо наличие кумулативно на следните предпоставки:
възлагане на работа от ответника; противоправно поведение на изпълнител/и –
пряк/и причинител/и, което е при или по повод изпълнението на възложената от
ответника работа, противоправни действия на изпълнителите при и по повод
възложената работа или бездействия, изразяващи се в невземане на мерки за
предотвратяване на увреждането –неизпълнение на задължения за действия, които
произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа; настъпването на вреди за ищеца; причинна връзка между
противоправното поведение на изпълнителите и вредите за ищеца и вина на
извършителите, която се презумира.
В случая, доказателствената тежест за спорните
правно-релевантни обстоятелства се разпределя така:Ищецът носи доказателствена
тежест да установи твърдяното противоправно поведение на служители на ответника
при изпълнение на възложена от ответника работа във формата на бездействия,
изразяващи се в невземане на мерки за предотвратяване на увреждането – за
неизпълнение на задължения за обезледяване и обезопасяване на стълбите към
сградата на полицейското управление в гр.Х. действия, произтичащи от чл.31 от
Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото
имущество на територията на Община Х.; настъпването на твърдените вреди за
ищеца и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
служителите на ответника и вредите за ищеца; а вината на служителите на
ответника се предполага с оглед на установената законова оборима презумпция в
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.В доказателствена тежест на ответника е опровергаване на
законовата презумпция за вината на служителите на ответника, както и на заявените
възражения за съпричиняване и за непреодолима сила.
От фактическа страна не е било спорно, установено е,
не се оспорва и следва да се възприеме следната фактическа обстановка:
На 29.01.2017г., около 23.30 часа, на излизане от
сградата на РУ - МВР - гр.Х., ищецът Н.Х. е паднал на външните стълби към сградата
на полицейското управление и си е ударил главата, след което веднага е откаран
с линейка до „МБАЛ - Х.“ АД - гр.Х., а след това, по спешност, е бил насочен за
лечение в У. С. Г.“ - гр.П. При извършените медицински изследвания е било установено,
че в резултат от падането ищецът е получил тежка черепно - мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчен кръвоизлив, фрактура на черепни кости и мозъчна
контузия, причинено му е постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота, по смисъла на чл.128 от НК, .като смъртта му е била неизбежна, ако не му е била
оказана своевременно високо - специализирана медицинска помощ. След падането ищецът е бил в тежко състояние, реално е
бил в кома 10 дни, като комата е
преминала в медикаментозна кома за запазване на жизнените функции, лекуван е в реанимационна структура, извършени са му
били три последователни операции - две неврохирургични, свързани с отваряне на
черепа за отстраняване на хематоми (кръвоизливи) и
една - на меките тъкани на главата, бил е на болнично лечение в продължение на
един месец, след което е имал продължителен период на възстановяване.Към
момента на прегледа от назначеното от съда вещо лице по делото, 3 години след
инцидента, ищецът е продължавал да имал оплаквания, свързани с траен дефицит на
кратковременна памет, дезориентация основно във време и известна инконтиненция (незадържане) на
урина, не е бил в състояние да води нормален живот и да работи нормално, които
последици вещото лице обяснява, че са трайни, а прогнозата е за бъдещи
остатъчни оплаквания, свързани с паметови и личностни отклонения, като не могат
да се изключат задълбочаване на оплакванията и появата на нови оплаквания,
напр. епилептични пристъпи, честа проява на последици от черепно-мозъчна
травма.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за
неправилност на крайните изводи за механизма и причините за падането на ищеца,
поради следните съображения:
Неправилни са мотивите, че тези обстоятелства не са
били спорни, напротив, същите са изрично оспорени с подадения в срок писмен отговор
на ИМ, а установяването на твърденията на ищеца в тази връзка е в негова доказателствена
тежест.
При извършване на дължимата дейност по разрешаване на
поставения материално-правен спор се приема следното:
В тази връзка от приложените към ИМ писмени
доказателства се установява, че по повод инцидента с ищеца на 29.01.2017г.
е била образувана полицейска проверка въз основа на данни за неизпълнение на служебни
задължения от служители на РУ на МВР - Х. по почистване на стълбите пред входа
на сградата на РУ на МВР - Х., станали причина за падането на ищеца и
критичното му здравословно състояние, застрашаващо живота му, по която са
събирани писмени и гласни доказателства.Въз основа на изпратената справка по образуваната
полицейска преписка, вх.№ 197000-293/30.01.2017г. по описа на РУ на МВР - Х.,
и подадената жалба от съпругата на ищеца, Д. К.,
до ОП - Х., е била образувана прокурорска преписка, № 237/2017г. по описа на РП
- Х., която е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство, видно
от представените копия от Постановление на прокурор от РП - Х. от 10.05.2017г.,
потвърдено с Постановление на прокурор от ОП - Х. от 23.06.2017г. Веднага
следва да се посочи, че, тъй като не са задължителни за гражданския съд,
актовете на длъжностни лица по полицейската преписка, както и прокурорските
постановления на прокурори от РП - Х. и ОП - Х. не установяват
правно-релевантни за спора обстоятелства, както и, като недопустими, тъй като не са дадени непосредствено и при условията
устност и публичност пред съда, не се ценят приложените по делото, събрани по
преписката, гласни доказателства - показания на свидетели, експертна справка и
съдебно-медицинско удостоверение.Няма пречка и следва се ценят представените по
делото, приложени и по полицейската преписка, медицински документи към История на заболяването на ищеца/ИЗ, както и писмо
от Хидрометеорологична обсерватория - Х. до ОД на МВР -Х..Тъй като не са
приложени по гражданското дело, няма как да се ценят другите писмени
доказателства, приложени по полицейската и прокурорските преписки.
В случая, данните по делото са, че ищецът е паднал на
външните стълби към сградата на полицейското управление на гр.Х., което е
станало през зимата – в края на януари 2017г., късно вечерта ок. 23.30ч., при
минусови температури, когато е обичайно там да има заледяване.
За установяване на механизма и причините за инцидента
с ищеца на 29.01.2017г. са допуснати и разпитани пред първостепенния граждански
съд шестима свидетели на ищеца, които, всички, са с непосредствени възприятия
за инцидента и са част от свидетелите, които са били разпитани и по
образуваната полицейска преписка.
При съвкупната преценка на показанията на свидетелите,
при внимателна преценка, на осн.чл.172 ГПК, на показанията на св.Д. К., съпруга
на ищеца, като се има предвид възможната заинтересованост да дава показания в
полза на ищеца, се установява следното: Пряко
се установява от показанията на свидетелите П. Н. и Д. К.– съпруга на ищеца
фактът, че ищецът се е подхлъзнал, а не се е препънал, като причината за
падането му е именно заледяването на най-горната от трите външни стълби.Показанията
им са подкрепени и от показанията на св. С. М. и К. К., които не са с
непосредствени възприятия за самото подхлъзване на ищеца, но заявяват пред
съда, че са разбрали от свои колеги, че ищецът се подхлъзнал.В подкрепа на
това, че ищецът се е подхлъзнал, е установеното безпротиворечиво от показанията
на всички разпитани свидетели, които са с непосредствени възприятия, че към и веднага
след инцидента с ищеца външните стълби към сградата на полицейското управление,
особено най-горната от трите, са били обледени с много тънък слой лед, който не
се виждал, а се усещал само като се стъпи върху него, както и това, че веднага
след ищеца на стълбите са се подхлъзнали поне още двама души, които са паднали
върху него.
При съвкупната преценка на данните за това кога е
настъпил инцидентът с ищеца – зимния сезон, късния нощен час и ниските
температури, както и коментираните показания на свидетелите се налага извод, че
са доказани пълно и главно твърденията на ищеца, че на 29.01.2017г., около
23.30ч. се е подхлъзнал по заледените външни стълби към сградата на
полицейското управление в гр.Х..
Правилни са и оспорените изводи за липса на
съпричиняване от ищеца на резултата, каквото възражение се приема да е заявено
в подадения в срок писмен отговор на ИМ.Съдебната практика приема, че, за да е
неоснователно възражението за съпричиняване, ответникът следва да проведе пълно
доказване, че вредите са настъпили, поради проявена груба небрежност от
пострадалия, т.е. не само, че е допуснато нарушение на правилата за
безопасност, но и, че липсва на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и правила за безопасност (Решение № 60 от
5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК).В случая, е
доказано от показанията на разпитаните свидетели, че при слизането си по
външните стълби ищецът действително е бил забързан да премести колата си, но,
заедно с това, е установено, че стълбите са били обледени с много тънък слой
лед, „който не се виждал, а се усещал само като се стъпи върху него“, и не са
ангажирани по делото доказателства, при доказателствена тежест от ответника,
при слизането по стълбите ищецът да е проявил липса на елементарно старание и
внимание и да е пренебрегнал основни правила за безопасност.
Поради изложеното, се приема за установено от доказателствената
съвкупност по делото, че следва да бъдат изключени всякакви други причини за
падането на ищеца, освен подхлъзването му, поради обледяване на външните
стълби.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата за
неправилност на изводите за бездействие на служители на ответника при
изпълнение на възложена от ответника работа за осигуряване на почистването и
обезопасяването на стълбището, поради следните съображения:
По делото е безпротиворечиво установено от показанията
на разпитаните свидетели, че ответникът е възложил на своите служители вземането
на мерки за обезледяване и обезопасяване на външните стълби към сградата на
полицейското управление в града, каквито задължения са възникнали за ответника
на осн. чл.31 Наредбата за поддържане и опазване
на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Х..В изпълнение на възложената работа от ответника, натоварените с това полицейски
служители са разхвърляли сол и луга, викаи са пожарната служба, която с машина
събаряла снега от покрива и е била поставена обезопасителна лента, ограничаваща
влизането на служители и граждани само през входа на сградата.
Заедно с това по делото е установено, че към момента
на инцидента с ищеца е имало неотстранен дългогодишен проблем с улука на
сградата (св.Н.), който капел пред стълбището и върху стълбището към
сградата(св.м.), както и това, че върху стълбите от покрива се приплъзвал и
падал сняг (св.К.).С оглед на тези данни, и, тъй като, както се посочи, към
момента на инцидента с ищеца, външните стълби са били обледени с много тънък
слой лед, което е станало причина за тежкия инцидент с ищеца, а след него по външните
стълби са се подхлъзнали поне още две лица, се налага категоричен извод, че взетите
мерки за обезледяване и обезопасяване на външните стълби на полицейското
управление не са били достатъчни.Ето защо, следва да се приеме, че е доказано противоправно
поведение на полицейски служители, които не е необходимо да се персонифицират,
във формата на бездействие за изпълнение на възложените от ответника задължения
по обезопасяване и обезледяване на външните стълби към сградата на полицейското
управление, и същото е в пряка причинна връзка с инцидента с ищеца на
27.01.2017г., както правилно е приел и първоинстанционния съд.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, са
правилни и оспорените изводи, че в случая не е налице случайно събитие, поради
следните съображения:
На понятието „случайно събитие“ липсва легална дефиниция.Съдебната практика приема, че
случайно е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е осъществено в
резултат на неопреодолима сила (Решение № 204/10.03.2010г. по гр.д.№
4284/2008г., 4.г.о.) Случайното събитие настъпва, поради обективни причини,
същото не може да се предвиди и върху него субективно не може да се
противодейства, поради което същото изключва противоправността и вината на
делинквента.За освобождаване от отговорност за вреди при случайно събитие
същото не трябва да се предхожда от противоправно виновно поведение ( в този
смисъл Решение № 204/10.03.2010г. по гр.д.№ 4284/2008г., 4.г.о., Решение №
166/10.03.2010г. по гр.д.№ 4284/2008г. 4.г.о.)
Приема се, че при деликтната отговорност, каквато е
търсената, фактическият състав/ФС на случайното събитие включва следните
кумулативни елементи: събитие, властнически акт или невиновни действия на трети
лица, които да са непредвидими преди настъпването му, поради което да са
непреодолими и непредотвратими при полагане на дължимата грижа и в пряка
причинна връзка да са настъпили вреди.Доказването на елементите от ФС на
случайното събитие е в доказателствена тежест на ответника.
В случая, от доказателствената съвкупност по делото,
при доказателствена тежест за ответника, не се установява събитието да е било
непредвидимо и, поради това, същото да е било непреодолимо.Конкретно, заледяването
на външните стълби към сградата на полицейското управление, което, както се
посочи, е единствената причина за инцидента с ищеца, е събитие, което е обичайно
да настъпи през зимния сезон при минусови температури в късните нощни часове,
поради което е било напълно предвидимо, поради което същото е било
предотвратимо при полагане на дължимата грижа.
Противно на неоснователно поддържаното от ответника, в
случая не е налице и непреодолима сила.Непреодолимата сила е легално дефинирана
в разпоредбата на чл.306, ал.2 от Търговския дакон ТЗ, като непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на
договора.Съдебната практика (Решение №
6/27.02.2013г. по т.д.№ 1028/2011г.1.т.о.) по тълкуване на чл.306, ал.2 ТЗ приема, че, за да е
налице непреодолима сила, не е необходимо събитието да е едновременно
непредвидено и непредотвратимо или фактическият състав на непреодолимата сила
изисква кумулативно наличие на следните предпоставки: или непредвидимост на
събитието, извънреден характер и причинна връзка между него и невъзможността за
изпълнение, или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна
връзка.
Приема се в правната доктрина, че непреодолимата сила
е квалифициран случай на случайно събитие, като при нея, за разлика от
случайното събитие, трябва да се касае за събитие с извънреден характер, а непреодолимостта
и непредотвратимостта се преценяват не с оглед полагането на дължимата грижа, а
с оглед нивото на техниката към дадения момент.
В случая, от доказателствената съвкупност по делото,
при доказателствена тежест за ответника, не се установява нито да е било налице
събитие от извънреден характер, нито същото да е било непреодолимо с оглед
нивото на техниката към момента на настъпване на вредите. През зимата в късните
часове на нощта е било обичайно температурите да са били ниски, и това е
доказано от показанията на разпитаните свидетели и писмото от Х. О.- Х. (л.137), че на
29.01.2017г.в 21.15ч., два часа преди инцидента с ищеца, температурата на
въздуха на височина 2 см. е била с моментна стойност -10.5 градуса, минимална
стойност – -15 градуса., но липсват основания да се приеме, че тези температури
са изключително ниски, нехарактерни за района и сезона, нито се установява да е
имало някакво друго събитие от извънреден характер.Следователно, при
доказателствена тежест за ответника, не се установява наличието на изключителни
или извънредни условия при настъпване на инцидента с ищеца. Категорично не може
да се приеме, че обезледяването и обезопасяването на външните стълби към
сградата на полицейското управление са били непреодолими, предвид нивото на
техниката към 2017г.Напротив, следва да се приеме, че вземането на мерки за
защита срещу заснежаване и заледяване на откритите площи, каквото е било
външното стълбище към сградата, с оглед нивото на техниката е било напълно
възможно, каквито мерки например биха били поставяне на специален
противохлъзгащ материал или покривала на стълбите, монтиране на защитни перила,
поставяне на табели, предупреждаващи за опасност от подхлъзване.
Поради изложеното, не са налице основания за
освобождаване на ответника от търсената отговорност, поради случайно събитие
или непреодолима сила.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата, в
случая е доказано наличието на сериозни или хронични здравословни последици за
здравето на ищеца, в пряка причинна връзка с инцидента с него на 27.01.2017г.,
които подлежат на репариране.В тази връзка е установено от заключението на
допуснатата СМЕ от първоинстанционния съд и обясненията на вещото лице, дадени
пред съда в с.з. на 18.05.2020г., че в резултат от инцидента на ищеца е била причинена
тежка черепно-мозъчно травма, постоянно опасна за живота по см. на чл.128 НК,
че е бил в тежко състояние, като реално е бил в
кома в продължение на 10 дни, че са му извършени три операции – две от които
черепно-мозъчни за остраняване на хематоми, че e бил на болнично
лечение в продължение на месец, вкл.в реанимационна структура, че последиците от инцидента са трайни и е възможно
задълбочаване на оплакванията и появата на нови, напр. епилептични припадъци.
Поради изложеното, като законосъобразни, следва да се
възприемат крайните изводи, че в случая са налице всички кумулативни
предпоставки за ангажиране на търсената обективната отговорност на ответника с
правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди.
Неоснователни са и оплакванията във връзка с определяне
на справедливото, по см. на чл.52 ЗЗД,обезщетение за неимуществени вреди.
Съдебната практика ( напр.Решение № 2 от 27.02.2018г. на ВКС по гр. д. №
2303/2017г., III г.о., ГК), приема, че
при определяне от съда по справедливост, по см. на чл.52 ЗЗД, на размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да извърши преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които при телесни увреждания са:
характерът на увреждането и неговата трайност, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, влошаване състоянието на здравето,
включително допълнителното, причинените страдания, физически и психически,
както социално-икономическите условия на живот към момента на увреждането. При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
вземе предвид и дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след
извършени операции и проведено лечение, като по този начин съчетано да приложи
критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от
получените увреждания”.
В случая, са неоснователни оплакванията за
необоснованост на изводите за размера на дължимото обезщетение.Първоинстанционният
съд е съобразил всички конкретни правно- релевантни обстоятелства.При преценка от
въззивния съд и на обществено-икономическите условия на живот към момента
инцидента – 2017г., са правилни изводите, че обезщетение в размер от
80 000лв. в най-пълна степен би репарирало причинените на ищеца
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането на 27.01.2017г.
до окончателното изплащане на сумата, респективно липсват основания за
присъждане на обезщетение в по-висок размер от 80 000лв.
Поради изложеното, при съвпадане с крайните изводи в
обжалваното решение, въззивната жалба на ответника е неоснователна и се оставя
без уважение, а решението, като законосъобразно, се потвърждава.
Отговорност за разноски: С оглед този инстанционен резултат
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. А. М., който е осъществил безплатна правна помощ във формата
процесуално представителство на въззиваемия пред въззивния съд, на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатски хонорар в размер на 2930лв., определен
на осн.чл.7, ал.2, т.4 Наредба №1/2004г. на ВАС на база обжалваемия размер от
80 000лв.
Мотивиран от това, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 164/17.06.2020г., постановено по
гр.д.№ 48/2020г. по описа на ОС - Х., с което по предявения частичен иск за парично вземане в размер на сумата 80
000лв., като част от парично вземане в общ размер от 120 000лв., се осъжда ОД на М. на ВР- Х. да заплати на Н.Т.Х., ЕГН
**********, , парично вземане в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.01.2017г. до окончателното изплащане, представляващо
обезщетение за репариране на неимуществени вреди, причинени на 29.01.2017г., в
гр. Х., при подхлъзване и падане на заледени стълбища към сградата на РПУ - Х.,
изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с голям и рецидивиращ кръвоизлив
под твърдата мозъчна обвивка, причинила постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота, и настъпилите усложнения - затруднения в говора,
загуба на памет и инконтиненция, както и 300лв. разноски; на адвокат А. М.,
пълномощника на Н.Х., адвокатско възнаграждение в размер на 2 930лв., на осн.
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, и, по сметка на ОС - Х., ДТ в размер на 3200лв.
ОСЪЖДА ОД на М. на ВР- Пловдив, ЕИК *******, да заплати на
адвокат А. М. от САК адвокатско възнаграждение пред
въззивния съд, на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА, за
осъществената пред въззивния съд безплатна правна помощ във формата процесуално
представителство на Н.Т.Х., ЕГН **********, в размер на 2 930лв. (две хиляди деветстотин и трийсет лева).
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията
на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: