Решение по дело №625/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 716                                       14.05.2020 година                                    гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:

                             Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Г. Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 625 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на Ж.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-А/398 от 05.02.2021 г., издадена от К. И. Колева, действаща за директор на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, потвърдена с решение № 69 от 26.02.2021 г. на директора на РДСП- Бургас. С обжалваната заповед е отказано отпускане на целева помощ по реда на чл. 16б от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че жалбоподателката попада в кръга на лицата, посочени в нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като средномесечният доход на член от семейството (а не общият размер на дохода, както е прието от административния орган) е по-нисък от 150 % от минималната работна заплата. Отбелязано е, че приложеният от органа механизъм за изчисляване води до стесняване на кръга от лица, имащи право на целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. По същество се иска отмяна на оспорения акт.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски.

 Процесуалният представител на ответника по жалбата- директор на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас заявява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че жалбоподателката изначално не отговаря на условията за получаване на целевата помощ, тъй като е останала без работа още преди въвеждане на извънредното положение. Представя административната преписка.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Производството пред административния орган е образувано по повод депозирано от Ж.И.Т. заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-А/398/22.01.2021 г. за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В него е отбелязано, че Т. е неомъжена и не съжителства с друго лице без сключен граждански брак; безработна е с право на обезщетение, което не е в размер по нисък или равен на 150% от минималната работна заплата за страната; не е самоосигуряващо се лице; не получава обезщетение за временна неработоспособност; не получава компенсации при ползване на неплатен отпуск по реда на ПМС № 325/26.11.2020 г.; не получава парично обезщетение за бременност и раждане. В декларацията е посочено също, че Т. отглежда две деца под 14-годишна възраст (близнаци), които не са посещавали учебно заведение през периода 01.12.2020 г. - 31.01.2021 г. Деклариран е брутен доход на семейството през времето, в което децата не са посещавали учебно заведение, в размер на 1760 лева, от които 1560 лева получено обезщетение за безработица и 200 лева присъдена издръжка.

По повод постъпилото заявление е проведена социална анкета от служител на ДСП- Бургас и е изготвен социален доклад. Установено е, че заявителката е регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“, считано от 19.02.2020 г., и получава месечно парично обезщетение в размер на 1 560.09 лева. В периода 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. двете деца са обучавани дистанционно в електронна среда. При тези данни е формиран извод, че Т. не попада в кръга от лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, тъй като размерът на получаваното обезщетение за безработица от Дирекция „Бюро по труда“ в размер от 1560 лева е по-висок от 150% от минималната работна заплата за страната за 2021 г. (650 лева х150%= 975 лева). Въз основа на изготвения социален доклад е издаден оспореният отказ за отпускане на месечна целева помощ.

С решение № 69 от 26.02.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“- Бургас жалбата на Т. срещу заповедта е отхвърлена, като неоснователна. Прието е от решаващия орган, че не са налице предпоставките за отпускане на поисканата помощ, предвид размера на полученото обезщетение от Дирекция „Бюро по труда“.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № РД 01-700/22.06.2016 г. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) да издава заповеди за отпускане на социални помощи.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.

Според настоящия съдебен състав заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Те могат да бъдат месечни, целеви или еднократни и се отпускат след преценка за наличие на установените в приложимия нормативен акт материалноправни предпоставки. Условията и редът за отпускането им са регламентирани с Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

С Постановление № 218 на МС от 17.08.2020 г. е допълнен ППЗСП (обн. ДВ бр. 77 от 01.09.2020 г.), като е създаден нов чл. 16б, с който е предвидено изплащане на социална помощ на родители, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения по време на обявеното от Народното събрание извънредно положение върху цялата територия на страната, респ. извънредната епидемична обстановка. С нея се цели да бъде оказана социална подкрепа на определен кръг лица, за преодоляване на последиците от изпълнението на ограничителните мерки, въведени поради разпространението на COVID-19, като за осигуряване на необходимите средства са одобрени със същото ПМС допълнителни разходи по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2020 г., за сметка на преструктуриране на разходи и/или трансфери по централния бюджет за 2020 г. Следователно, наличието на предпоставките за отпускане на месечна целева социална помощ следва да се преценява в контекста на въведените ограничения по време на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, т.е. тяхното възникване и съществуване трябва да е последица от тези ограничения.

Материалноправните предпоставки за отпускане на помощта са установени в нормата на чл. 16б от ППЗСП. Според цитираната норма право на целевата помощ имат семействата с деца до 14-годишна възраст, когато: 1) децата не посещават училище (детска градина, детска ясла), поради ограниченията, произтичащи от извънредното положение или извънредната епидемична обстановка; 2) по отношение на родителите, респ. родителя, отглеждащ сам детето си, е налице някоя от хипотезите на чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ППЗСП; 3) изпълнено е условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. В хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4, т.е. по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.

От данните по делото е видно, че жалбоподателката Т. е родител на две деца до 14-годишна възраст, които отглежда сама. До 31.01.2020 г. същата е полагала труд по трудово правоотношение, а от 19.02.2020 г. е регистрирана като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ и получава обезщетение за безработица в размер от 1560 лева. Получава също месечна издръжка в размер на 200 лева. В периода 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. двете деца на жалбоподателката са обучавани дистанционно в електронна среда. При тези данни следва да се приеме, че е изпълнено предвиденото в нормата на чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП условие относно средномесечния доход на член от семейството- за всеки от членовете на тричленното семейство той възлиза на 586.67 лева. Изпълнено е също условието децата да не посещават училище поради ограниченията, произтичащи от извънредното положение, респ. извънредната епидемична обстановка. Не са налице обаче останалите предпоставки на чл. 16б от ППЗСП. Размерът на получаваното обезщетение за безработица (1560 лева) надвишава средномесечния доход на член от семейството, определен по реда на чл. 16б ал. 4 от ППЗСП и следователно жалбоподателката не отговаря на изискването, предвидено в нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП. Не е изпълнено и условието същата да е останала без работа вследствие на въведените ограничения по време на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка- регистрирана е като безработна на 19.02.2020 г., т.е. преди обявеното с решение на Народното събрание извънредно положение на територията на страната, и следователно прекратяването на трудовото правоотношение не е обусловено от въведените ограничителни мерки във връзка с разпространението на COVID-19. Ето защо, поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки, законосъобразно е отказано от административния орган отпускане на поисканата месечна целева помощ, поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Т. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед № ЗСП/Д-А/398 от 05.02.2021 г., издадена от К. И. Колева, в качеството на изпълняващ функциите на директор на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, потвърдена с решение № 69 от 26.02.2021 г. на директора на РДСП- Бургас.

Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.

 

СЪДИЯ: