Р Е Ш Е Н И Е №159
гр.Габрово, 12.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесети октомври ................. през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
при секретаря ……..ЕЛКА СТАНЧЕВА............... и в присъствието на
прокурора ..........НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА...........
като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ КНАХД №137 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното :
С Решение
№113/26.07.2021г. по НАХД№401/2021г. Габровски районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №92/04.03.2021г. от Началник РУ Габрово, с което за
извършени нарушения по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР на Й.П.Й.
са наложени 2 санкции глоба в общ размер на 600 лева, като правилно и
законосъобразно..
В законния срок решението на съда е обжалвано от Й.Й.. В
жалбата си същият излага, че постановеното решение било неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства и на
неправилно установена фактическа обстановка, което било довело до неправилно
приложение на материалния закон. Постановеният съдебен акт бил необоснован, тъй
като съдът бил преценил неправилно доказателствата по делото, като бил приел за
релевентни тези които подкрепят изложената в акта и в НП фактическа обстановка.
Твърди се също, че РС Габрово в нарушение на закона не е
съобразил и обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, като същите се поддържат и
пред настоящата касационна инстанция. От приложената по делото административно
наказателна преписка не ставало ясно въз основа на какви доказателства
наказващия орган бил приел, че са извършени две отделни нарушения. Налице била
поправка в оригинала на съставения АУАН, за която не ставало ясно кой я е бил
извършил и кога и което водело до извод, че липсвала посочена нарушена законова
разпоредба по смисъла на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а тя била задължителен реквизит
на АУАН. По този начин се нарушавало правото на защита на санкционираното лице,
тъй като се ограничавала възможността му да прецени какво нарушение е извършил
и пълноценно да се защити срещу наложената санкция. Неправилен бил и извода на
въззивния съд за наличие на съставомерност по отношение на прието за извършено
нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. От събраните по делото гласни доказателства,
както и от други действия се установявало, че посоченото деяние не било
осъществено и съответно не следвало да носи отговорност за твърдяното
нарушение.
Налице било евентуално осъществено нарушение по чл. 175,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но не и по посочения текст по ЗМВР.
Претендира се отмяна на Решение №113/26.07.2021г. по
НАХД№401 от 2021г. на ГРС, както и на атакуваното НП по изложените в жалбата
съображения.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява като и за
него не се явява надлежно упълномощен процесуален представител по делото.
Представителят на ОП Габрово изразява становище за
неоснователност на жалбата тъй като постановения съдебен акт бил
законосъобразен. Установено било нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя.
За Началник на РУ Габрово, редовно призован не се явява
представител, който да вземе становище по така подадената жалба от Й.Й..
Така подадената жалба от Й.Й. е процесуално допустима,
подадена от лице имащо качеството на жалбоподател и в преклузивния срок, указан
в АПК.
Административният съд като извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт и прецени изложените в съдебно заседание
пред касационната инстанция доводи намира жалбата на Й.Й. за неоснователна.
Й.П.Й. *** е санкциониран за това, че на 23.02.2021г.,
около 18, 00 часа на път III5004 на около 1
км. от бул. Н. Й. Вапцаров в гр. Габрово в посока с. Поповци не изпълнява
отдаденото му устно полицейско разпореждане от ст. полицай И. П. да остане на
място при извършването и приключването на проверката, като същият побягва в
гориста местност. С действията си осуетява проверката и съзнателно пречи на
полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. С действията си нарушава
чл. 64, ал. 4 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Пред настоящата съдебна инстанция не се представят нови
доказателства, както и не се изтъкват нови доводи за отмяна на постановения
административен акт освен тези изложени от жалбоподателя пред РС Габрово.
При преценка на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен
състав на ГАС намира, че фактическата обстановка по случая е изяснена от
районния съд.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че полицейски екип към
„Охранителна полиция“ съвместно със служители на „Икономическа полиция“
извършили проверка на спрян товарен автомобил, управляван от Й.Й.. На Й. било
разпоредено да отвори багажното отделение на автомобила, при което той побягнал
в гориста мастност. Бил последван от полицейски служители и преследван в
гората, при което последните произвели изстрели, като по този начин бил
принуден да спре и бил задържан.
По повод на извършените действия, на Й.Й. бил
съставен акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на този
акт е издадено и посоченото по-горе наказателно постановление, предмет на
обжалване.
При така установената правилно от РС
Габрово фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя напълно
изложените от първоинстанционния съд изводи от правна страна :
Като се е позовал на събраните пред първата
съдебна инстанция свидетелите показания, състава на ГРС е приел, че по делото
са събрани достатъчно убедителни доказателства не само за наличието на
отдаденото разпореждане от страна на униформен полицейски служител, адресирано
към определено физическо лице– жалбоподателя Й.Й., но и неговото съдържание,
насочено към преустановяване на извършваните от това лице действия, с които то
действително е нарушавало обществения ред. Така даденото устно разпореждане е
било задължително за санкционирания, щом като не е застрашавало живота и
здравето му, и не е налагало очевидно нарушение или престъпление. По безспорен
и несъмнен начин се доказва осъществяване на вмененото във вина административно
нарушение от страна на Й., като с действията си същият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на първото от двете посочени в НП
нарушения / това по чл. 64 ал. 4 от ЗМВР /. В тази връзка правилно същият е
санкциониран по реда на чл. 257 ал. 1 от ЗМВР за установеното и доказано като
извършено нарушение. Противоправното деяние е установено по предвидения за това
ред, като от компетентен орган е издадено и НП, с което то е санкционирано.
Видно от представена по делото Заповед № 8121з–1371/11.11.2015г. Началник
на РУ Габрово е бил надлежно упълномощено по смисъла на чл. 267 ал. 2 от ЗМВР
лице. Правилно първоинстанцзионният съд е констатирал, че освен като определено
правилно по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на
нарушението и обстоятелството, че нарушителя е бил физическо лице, наказанието,
наложено за първото по ред нарушение, за законосъобразно и по отношение на
неговия размер. Въпреки че е висок, този размер явно кореспондира на
действията, осъществени от страна на жалбоподателя, тъй като тяхното естество
сочи за нарушение, засягащо в по-голяма степен един по-широк кръг от обществени
отношения предвид това, че е било съпроводено с множество отправени обидни думи
към друго лице. Предвид на така изложените доводи състава на ГРС е
приел, че наказващият орган е издал едно напълно законосъобразно и
правилно НП, което е потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция споделя така
залегнали изводите в първоинстанционното
Решение, като няма основания, които да налагат отмяна или изменяване на
наказателното постановление в коментираната част, поради което същото ще следва
да се потвърди. Пред настоящата съдебна инстанция не се излагат нови доводи и
представят доказателства, които да водят до изводи различни от тези на
първоинстанционния съд. Не се установяват твърдяните процесуални нарушения в
хода на административно наказателното производство, както и нарушено право на
защита на санкционраното лице.
По отношение на второто установено и описано
в НП нарушение настоящият съдеен състав на ГАС също споделя изводите и крайния
резултат по отношение на него в решението на РС Габрово. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП съдържат описание на
конкретни действия, извършени от страна на жалбоподателя, чрез които
същият да е попречил противозаконно на полицейските служители да изпълнят
задълженията си по служба. Данни за такива действия се съобщават и в
показанията на разпитаните в качеството на свидетели пред районния съд
полицейски служители. Фактът, че по време на проверката проверявания Й. е
побягнал, бил е преследван от полицейските служители в гориста местност и при
задържането му са произведени изстрели свидетелства за действия, съзнателно
пречещи на полицейските органи да извършат проверка на лицето. Наличието на
извършено нарушение по пункт 2- ри от наказателното постановление определя
същото като законосъобразно в свързаната с него част, предвид което искането за
отмяната му по отношение на нея правилно не е уважена от съда.
Потвърждавайки в цялост обжалваното НП РС
Габрово е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден. Пред настоящата съдебна инстанция не се сочат доводи от страна
на административния орган, които да водят до нови и различни изводи от тези на районния
съд. Мотивите залегнали в жалбата пред ГАС са били предмет на преценка от
първоинстанционния съд и ГАС споделя крайния извод на районния съд.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на
Административен съд Габрово счита, че Решението на Габровски районен съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №113/26.07.2021г. по НАХД№401/2021г. по описа
на Габровски районен съд, като ПРАВИЛНО
И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО и НЕ
ПОДЛЕЖИ на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :