РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр. София, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15504 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата Д.В.Г.
е предявила осъдителен иск срещу З. „Л.И.“
АД по § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 25.11.2016 г., около 10,20
часа на път ІІІ-307 км. 3+700 м., община Луковит, правоспособният водач Т.Д.П.,
управлявала лек автомобил БМВ 730Д с рег. № ********в посока от гр. Луковит към
с. Т., като при навлизане в десния завой не съобразила скоростта си на движение
с конкретната пътна настилка и атмосферните условия, навлязла в насрещната
лента за движение и се ударила в насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди
80“ с рег. № ******ВА, управляван от М.Х.Р., в който като пътник на задната
лява седалка пътувала майката на ищцата - Й.Х.Д., която починала незабавно
вследствие на причинената ѝ тежка съчетана травма.
За ПТП било образувано ДП № 287/25.11.2016 г. по описа на
РУ на МВР – гр. Луковит, пр.пр. по описа на Окръжна прокуратура – Луковит.
Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно
поведение на водача Т.Д.П., претърпяла и търпи неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек – нейната майка.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“,
с рег. ********е налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № BG/22/116000141252/30.12.2015 г. с начална дата на
покритие от 23.12.2016 г. до 22.01.2017 г. при З. „Л.И.“ АД.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник
за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250000,00 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата
от датата на ПТП – 25.11.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
Ответникът З.
„Л.И.“ АД оспорва претенцията като недопустима и излага правни и фактически
доводи в тази връзка. Оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка ГО за лекия
автомобил „БМВ“, модел „730Д“ по цитираната полица. Не
оспорва, че в резултат на ПТП е била причинена смъртта на Й.Х.Д. - пътник в лекия автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № ******ВА,
управляван от М.Х.Р., който е участник в ПТП. Оспорва изложените фактически и
правни доводи за причини и механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва вината на
водача на описания лек автомобил БМВ 730Д. Възразява за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като същата
е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан, в
нарушение на правилата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Оспорва акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, като твърди,
че не е изпаднал в забава на посочената в исковата молба датата. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Предявен е
иск с правно основание § 22 от ПРЗ на КЗ вр. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. чл.45
от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 250000,00 лв., представляващи
болки и страдания от смъртта на майка ѝ Й.Х.Д.,
настъпила вследствие на ПТП, станало на 25.11.2016 г., около
10,20 часа на път ІІІ-307 км. 3+700 м., община Луковит, по вина на водача на
лек автомобил БМВ 730Д с рег. № ********- Т.Д.П., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху
главницата от датата на ПТП – 25.11.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането.
По допустимостта на производството:
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и
надлежното извършване на процесуални действия от страните. За допустимостта на
процеса съдът е длъжен да следи както при предявяване на иска, така и в хода на
процеса. За да възникне и да бъде надлежно упражнено правото на иск, е нужно да
бъдат налице всички положителни процесуални предпоставки и да липсват
отрицателните такива. Изложените от ответника възражения за недопустимост на иска,
поради това, че в случая са приложими правилата на Кодекса за застраховането
/обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016 г./, съдът намира за
неоснователни. Съгласно § 22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени
преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015
г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. В
случая се установява, че застрахователният договор по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „730 Д“, е бил сключен на 30.12.2015 г., поради което, съобразно § 22 ПЗР на КЗ,
се прилага част четвърта от отменения Кодекс на застраховането (отм. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 г.), в това число и разпоредбата на чл. 226 КЗ /отм./, в която е
регламентирана възможността за предявяване на пряк иск срещу застрахователя от
увреденото от застрахователното събитие лице. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира за допустимо образуваното производство.
По основателността на претенциите:
Чрез
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 109 от 25.11.2016 г., протокола
за оглед на местопроизшествие, което е запазено, констатациите на САТЕ,
изготвена от вещото лице инж. А., както и от показанията на разпитаната в
производството свидетелка Т.Д. П., преценени с оглед на разпоредбата на чл. 172
от ГПК /свидетелката е водач на едно от участвалите в ПТП МПС/, се установи
следният механизъм на ПТП: на 25.11.2016 г., около 10,20
часа, на път III-307, км. 3+700 в поска на движение от гр. Луковит към с. Т. в
десен завой с радиус около 120 метра се движел лек автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д“ с рег. № ******, управляван от водача Т.Д.П., със скорост от около 82
км/час, която е близка до критичната за вземане на завоя скорост. Поради
мократа настилка на асфалта първоначално зададената траектория на автомобила се
променила и автомобилът се приближил към средната разделителна линия на
платното. Към края на завоя предната част на автомобила навлязла в лентата за
насрещно движение с около 0,30 м. Същевременно, в обратната посока, от с. Т.
към гр. Луковит, със скорост от около 44 км/час, се движел лек автомобил марка
„Ауди“ модел 80, с рег. № ******ВН, управляван от М.Х.Р.. При навлизане в завоя
водачът завил повече от необходимото, поради което навлязъл с около 0,15 см. от
предната си лява част в лентата за движение на лекия автомобил марка „БМВ“,
модел „730Д“. Поради частичното
навлизане на двата автомобила в насрещната лента за движение, настъпил челен
кос удар между предните им части. От заключението на вещото лице се
установява, че поради ограничената от дървета видимост двамата водачи не са имали възможност да се възприемат и да предприемат
аварийно спиране преди мястото на удара, поради което същият е бил
непредотвратим. Според експерта причината
за настъпване на ПТП са действията на двамата водачи, които са допуснали
частично навлизане в лентите за насрещно движение.
От
заключението на вещото лице се установи, че автомобилът „Ауди“ модел 80, с рег. № ******ВН е бил оборудван както на предните седалки, така и на задните външни места, с
триточкови предпазни колани, като на средното задно място предпазният колан е
двуточков.
Между
страните не е спорно, а и се установява, в това число и от представения препис
извлечение от акт за смърт № 10 от 26.11.2016 г., че Й.Х.Д., която
пътувала като пътник на задната лява седалка на лекия автомобил
марка „Ауди“ модел 80, с рег. № ******ВН, е починала в резултат на получените при ПТП увреждания.
От
констатациите на приетата по делото СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Ц.Г. – специалист
по съдебна медицина, от разясненията, направени в открито съдебно заседание, както
и от протокола за оглед на местопроизшествие, което е запазено, се установява,
че починалата е била без поставен предпазен колан. Независимо от това, според
експерта разкъсванията на аортата и на чреводържателя, които са довели до леталния изход, са причинени от инерционно
въздействие с рязко преразтягане на тъканите в тези области, което би настъпило
и с поставен предпазен колан.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля Т.Н.П., преценени съобразно указаното
в чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като последователни и безпротиворечиви, се
установява, че месец след ПТП ищцата била все още в шок от внезапната смърт на
майка си и преживявала загубата тежко. Въпреки че не живеели в едно домакинство,
тъй като ищцата се оженила на около 15-16 годишна възраст и се преместила в гр.
Луковит, отношенията в семейството били добри, роднините поддържали връзка,
били задружни, сплотени и привързани един към друг.
В
производство не е спорно между страните, а и се установява от удостоверение за
наследници № 01-182 от 30.11.2016 г. на Й.Х.Д., че ищцата Д.В.Г. е дъщеря на
починалата, както и неин наследник по закон.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на ПТП – 25.11.2016 г. за
лекия автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег.
********е налице
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/22/116000141252/30.12.2015 г. с начална дата на
покритие от 23.01.2016 г. до 22.01.2017 г. при ответника З. „Л.И.“ АД.
От
представеното на лист 48 споразумение № 004/06.01.2017 г. от 27.12.2016 г.,
сключено между З. „Л.И.“ АД, от една страна, и Г.В.Г., като дъщеря на
починалата Й.Х.Д., от друга, се установява, че страните са постигнали съгласие
за определяне на паричната оценка на неимуществените вреди, коитоГ.Г. е
претърпяла във връзка със смъртта на нейната майка, като са определили същите в
размер на 65000,00 лв. От представените платежни нареждания от 27.01.2017 г. и
31.01.2017 г. се установява, че сумата по образуваната щета №
0000-1000-01-16-7660 е изплатена на пострадалата по посочената в споразумението
банкова сметка.
*** не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил марка „БМВ“, модел „730Д“ Т. Д. П. и с причинената от това
застрахователно събитие смърт на пострадалата Й.Х.Д..
Чрез
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения се установяват участниците
в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него е настъпила смъртта на
пътника на задната лява седалка на втория участник в ПТП. Съставеният официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с
материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото
удостоверително изявление -обстоятелствата, които са установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него.
При
изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства, заключението
на САТЕ, както и показанията на водача на лекия автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д“, съдът намира, че се установи противоправност както в неговото поведение,
така и в това на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „80“, в който е
пътувала пострадалата. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП на пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента. Според чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато
платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. В настоящият
случай, съдът намира за установено, че и двамата водачи са нарушили разпоредбите
на чл. 15, ал. 1, предл. първо от ЗДвП и на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като не
са се движили в определената за това лента за движение, а са навлезли в
насрещната такава, поради което и с оглед конкретните атмосферни условия, релеф
на пътя и ограничена видимост, са изпаднали в невъзможност да спрат, което е
довело до настъпване на ПТП. С оглед това, съдът намира, че поведението на
водачите е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е
противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не бе оборена
презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД.
Ето защо,
съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водачите на леките
автомобили по отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
Доколкото при съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на
увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка
„Гражданската отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото
лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не
съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /така
Решение № 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т.о./,
обстоятелството какъв е конкретният принос на всеки от двамата водачи не следва
да се изследва в настоящия процес, тъй като претенцията на ищцата може да бъде
насочена срещу всеки един от двамата делинквенти, чиято гражданска отговорност
на автомобилисти е застрахована при ответника – застраховател.
С
имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като
съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответното дружество отговаря по предявения иск.
В тежест на ищцата
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от смъртта на близкия ѝ роднина, които са във връзка с
ПТП.
Съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на
Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради
непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени
вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като
низходящите, възходящите и съпруга, като безспорно установено по делото, е че ищцата
е в кръга на лицата, които подлежат на обезщетяване за причинените ѝ
неимуществени вреди, тъй като е дъщеря на починалата.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Видно от
доказателствата по делото, майката на ищцата е починала незабавно в резултат на
пътно-транспортното произшествие, станало на 25.11.2016 г., като от показанията
на свидетелката Т.Н.П., се е
установява, че ищцата преживяла тежко смъртта на майка си, с която били близки.
При определяне размера на обезщетението, настоящият състав отчита, че независимо,
че ищцата и пострадалата са живели в отделни домакинства, а ищцата е създала
свое семейство от ранна възраст, семейството е било задружно, а ищцата е
разчитала на емоционалната и морална подкрепа на майка си. Съдът
взема предвид и стресът от внезапната и
неочаквана смърт вследствие на подобен нелеп инцидент; шокът, който предизвиква
това събитие и начинът, по който то се възприема и отразява на психиката на
близките; фактът, че леталният изход е настъпил незабавно, поради което ищцата
не е имала възможността да реагира адекватно и да се сбогува с пострадалата,
както и обстоятелството, че ще продължава да изпитва и в бъдеще болки и
страдания от загубата на своята майка. Неимуществените вреди от загубата
на майка са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде
определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е
стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да определи справедлив размер
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането,
предмет на разглеждане по настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от
по 130000,00 лв., като за разликата над сумата от 130000,00 лв. до предявения
размер от 250000,00 лв., претенцията е неоснователна, поради което като такава
следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното РЕШЕНИЕ № 73 от 27.05.2014 Г. по Т. Д.
№ 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат,
поради нарушение правилата за движение /чл. 137а, ал. 1 ЗДвП/, изразяващо се в
непоставяне на предпазен колан в МПС в движение. От представените по делото писмени доказателства се установи, че пострадалата
е пътувала на задна лява седалка, зад шофьора без предпазен колан. При описания в САТЕ и възприет от настоящата
инстанция механизъм на ПТП, както и предвид механизма на получаване на
несъвместимите с живота травми, а именно чрез травматично въздействие по
механизма на притискане от деформиралите се навътре части в зоната, където
пострадалата е седяла, съдът счита, че е имало условия за настъпване на телесни
увреждания със същия характер и интензитет, независимо дали пострадалата е била
или не с поставен предпазен колан. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да
е способствало за настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д.
44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на
ВКС, Второ ТО/. В този смисъл следва да се отбележи, че самият факт на
непоставяне на предпазен колан не е сам по себе си съпричиняващ фактор, т.е. не
е достатъчно само да бъде констатирано нарушение от страна на пострадалия,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, а е необходимо то да е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат. В конкретния
случай ответникът не е доказал по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при
условията на пълно и главно доказване, възражението си, поради което същото
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед частичната
основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да
се приложи и по отношение на застрахователя. Обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху претенцията за
неимуществените вреди следва да бъде присъдено от датата на ПТП – 25.11.2016 г.
Възражението на ответника за приложение на нормата на чл. 380, ал. 3 от КЗ съдът
счита за неоснователно, доколкото в приложимият към спора материален закон няма
изискване, аналогично на нормата, на която ответникът се позовава.
По отношение
на разноските:
Ищцата е сторила разноски за държавна такса в размер
на 50,00 лв., като за разликата до пълния дължим размер е освободена по реда на
83, ал. 2 от ГПК, както и за депозит за експертиза (л. 223) в размер на 200,00
лв. С оглед уважената част от иска следва да ѝ бъде присъдена сумата от 130,00
лв.
Съгласно направеното искане в списъка на лист 260, в полза
на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38
от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото е
налице доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3
ЗА за безплатна правна помощ (договор за правна помощ и съдействие № **********
от 12.03.201 г. на лист 230). Дължимата сума е в размер на 4074,72 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, изчислена върху заявената претенция във
основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което с оглед цената на иска, е 7836,00 лв. с вкл. ДДС, тъй
като по делото е представено доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС
(лист 261).
Ответникът направил
искане за присъждане на описаните в списъка по чл. 80 от ГПК на лист 262
разноски за САТЕ в размер на 200,00 лв. (лист 228) и за депозит за призован по
делото свидетел в размер на 60,00 лв. (лист 227), освен това е заявил и
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изложеното, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна има право на разноски,
съответни на отхвърлената част от иска, в размер на 268,80 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 5150,00
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска, от
която са извадени внесените от ищцата 50,00 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 130000,00 (сто и тридесет хиляди) лева - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
майка ѝ Й.Х.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 25.11.2016 г., около 10,20 часа, на път ІІІ-307 км.
3+700 м., община Луковит, по вина на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д“ с рег. № ********- Т.Д.П., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника съгласно полица
№ BG/22/116000141252/30.12.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от датата на ПТП – 25.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за разликата над 130000,00 лв. до пълния
предявен размер от 250000,00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 130,00 лв. – разноски за тази
инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат да заплати на адвокат Н.Н.Д., Шуменска
адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „********,
полуетаж 4, офис 4, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 4074,72
лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З.
„Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 268,80 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 5150,00 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: