№ 7539
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110135747 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ФИРМАе” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори ДРЕС, срещу С.О, ЕИК
НОМЕР7, с адрес АДРЕС, представлявана от кмета Й., за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 133,65 лв., представляваща стойността на изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № 44012132113374 за нанесени щети на л.а. с рег.
№СВ4546РК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 01.07.2022г., до окончателното и изплащане. Претендират се и направените
по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2021 г., в гр. София, движейки се по бул.
„Шипченски проход“ №65, водчът на л.а. с рег. № СВ4546РК, попада в необезопсена и
несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което нанесени имуществени вреди
на автомобила. Сочи се, че към този момент момента на ПТП-то, автомобилът е имал
сключена застраховка „Каско +“ при ищеца и след подадено заявение, е образувана щета №
44012132113374, по която на собственика на автомобила е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 118,65 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С.О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, както и настъпването на
застрахователно събитие по описания в исковата молба начин. На следващо място излага
съображения, че иззаплатеното от ищеца обезщетение не отговаря на действителната
стойност на вредите. Навеждат се доводи за неспазване от страна на водача на автомобиа на
1
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени на ответника направените по
делото разноски.
С определение от 30.11.2022 г. е конституиранo като трето лице помагач на страната
на ответника „Хидрострой“ АД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Захариева, която поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за което
представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. Ангелов, който поддържа
писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице помагач не изпраща представител.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От представената като писмено доказателство застрахователна полица №
440120601002097/04.11.2020г., е видно, че между ищцовото дружество и собственика на лек
автомобил с рег.№ СВ4546РК, е сключен договор за застраховка „Каско+“, с валидност на
полицата от 0.00 ч. на 13.12.2020 г. до 23.59 ч. на 12.12.2021 г.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за автомобилна застраховка
„КАСКО+”, от които е видно видът на покритите застрахователни рискове и изключенията
от тях.
Съгласно уведомление за щета №44012132113374/13.05.2021г., ведно с приложение,
на 13.05.2021 г. в гр. София, на бул. „Шипченски проход“ №65, е настъпило ПТП със
застрахования автомобил, при което движейки се по булеварда, с посочка „Арена Армеец“,
за да избегне удар с друг автомобил, паркирал на аварийни светлини, навлиза в дупка на
трамвайната линия, като на автомобила са нанесени материални щети- „сцепена гума“.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, от страна на застрахователното
дружество са съставени опис-заключение по щета №44012132113374/13.05.2021г.,
Ликвидационен акт от 13.05.2021г.
С платежно нареждане от 18.06.2021г., на застрахованото лице е изплатена сумата от
118,65 лв. по щета №44012132113374.
С Регресна покана изх. №О-92-10250/13.08.2021г., получена на 18.08.2021г. от
ответника, ищцовото дружество е предявило регресна претенция за сумата от 133.65 лв. по
щета 44012132113374, с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
От страна на ответника са представени Договор от 11.06.2019г. сключен между С.О и
„Хидрострой“ АД, Стойностна сметка- Приложение №6, Констативен протокол от
27.04.2021г., Констативен протокол от 26.05.2021г., фактура №**********/27.05.2021г.,
фактура №**********/11.06.2021г.
По делото е допуснат и разпитан в качеството на свидетел Д. П., която посочва, че се
движела по бул. „Шипченски проход“, като и се наложило да направи рязка маневра, за да
избегне автомобил, който бил паркирал в крайното дясно платно и рязко се включил в
движението. Тогава попаднала в дупка и предната дясна гума се спукала. Наложило се да
навлезе леко в трамвайната релса, но дупката не била на трамвайните релси, а на пътното
платно. Нямало пътна маркировка.
От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че причинените
вреди по л.а. „Рено Меган“, с рег.№ СВ4546РК, от техническа гл. точка е възможно да бъдат
получени са вследствие на реализираното ПТП на 13.05.21г. Вещото лице е изчислило
стойността на уврежданията по процесния автомобил на 210,00 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящето производство главен иск е с правно основание чл. 410, ал.
1 КЗ . Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател срещу прекия
причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице следните
три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл.47-49
ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено
2
валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин се
установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № 440120601002097/04.11.2020г.), със срок, покриващ датата на
настъпване на вредите.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увредения автомобил, който факт не е спорен между страните.
Ответникът възразява срещу обстоятелството, че настъпилото застрахователно
събитие е част от поетите от ищеца рискове. Това становище обаче не се възприема от
настоящия състав, тъй като видно от съдържанието на представените в заверено копие
Общи условия на ищцовото застрахователно дружество, обхватът на поетите
застрахователни рискове изрично включва щети от застрахователни събития, настъпили при
ПТП- р.II, т.2.1.3 от Общите условия и по-конкретно т. 2.1.3.1. от ОУ, която изрично
предвижда „сблъскване с или удар от други физически тела, в т.ч. ПТП“.
Възраженията на ответника относно механизма на настъпване на ПТП и причинно-
следствената връзка между него и причинените щети, също се явяват неоснователни, тъй
като се опровергават, както от събраните гласни доказателства, така и от заключението по
съдебната автотехническа експертиза.
Не могат да се възприемат и изложените в отговора на исковата молба доводи за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на
задълженията му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя. Дупките по пътното платно не могат да бъдат
квалифицирани като препятствие, още повече когато не са обезопасени и обозначени. В
същото време настоящият докладчик намира, че ответникът не може да черпи права от
своето противоправно бездействие. Именно като стопанин на пътя, на С.О е възложено да го
поддържа и при липсата на предприети мерки в тази насока, Общината не може да обоснове
съпричиняване от страна на водача на л.а. Неоснователно е възражението, че водача е
нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗДвП, доколкото по делото не се установи на
местопроизшествието да има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на
релсови превозни средства. В тази насока са показанияята на свидетеля, която посочва, че не
е имало пътна маркировка, поради което следва да бъде направен извод, че релсовия път е
разположен върху платното за движение, при хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на Изложеното по-горе, съдът приема, че в случая се установи наличието и
на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото лице размер от 210,00
лв., но доколкото иска е предявен за сумата от 133,65 лв., то иска следва да бъде уважен до
този размер.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено. От материалите по делото се установиха извършени от ищеца разноски в общ
размер на 618.00 лв., от които 50.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. за депозит за СТЕ,
100.00 лв. за депозит за разпит на свидетел и 168.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане юрисконсулстко
възнаграждение на ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, ЕИК НОМЕР7, с адрес АДРЕС представлявана от кмета Йорданка
Асенова Фандъкова, да заплати на „ФИРМАе” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес
на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори ДРЕС, сумата от
133,65 лв. (сто тридесет и три лева и 65 стотинки), представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44012132113374, за нанесени щети на
л.а. с рег. №СВ4546РК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба- 01.07.2022г. до окончателното й изплащане.
3
ОСЪЖДА С.О, ЕИК НОМЕР7, с адрес АДРЕС представлявана от кмета Йорданка
Асенова Фандъкова, да заплати на „ФИРМАе” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес
на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори ДРЕС, сумата от
618,00 лв. (шестстотин и осемнадесет лева), представляваща направени по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С.О, да бъде осъден ищеца
„ФИРМАе” ЕАД, да му заплати направените по делото разноски.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Хидрострой“ АД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4