Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238
гр.Пловдив,30.07.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…четвърти юли…две
хиляди и осемнадесета година,……….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №314 по
описа за 2018 година,…за да се произнесе взе предвид сл*то:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №101/19.03.2018г.,
постановено по търг. д. №60/2017г. по описа на окръжен съд С., са отхвърлени предявените при условията на кумулативно
обективно съединяване от Я.З.К. искове срещу „И.“ АД, с ЕИК *за установяване, че ответникът
не притежава ипотечно право по отношение на следните недвижими имоти: 1/ жилище
– апартамент №16, представляващ самостоятелен обект с идентификатор * /***
***/, с административен адрес: гр. С., ул. „***“ № 10, бл. Б, ет. 6, ап. 16, на
* ниво, състоящ се от спалня, дневна с тераса, кухненски бокс, баня с тоалетна
и антре, със застроена площ 63.25 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - ***, под обекта - ***, над обекта - ***, в* с изба № 16 с площ
3.30 кв. м., както и 1.70 % идеални части от общите части на сграда с
идентификатор ***/*****/ и 1.70 % идеални части от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор ***** /*****/ с площ 1 509 кв. м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо
застрояване, при съседи, поземлени имоти с идентификатори *****, *****, за
който е отреден УПИ № *****, в кв. 16 по ПУП на гр. С., Централна част; 2/ офис №1, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **********/***
*/, с административен адрес гр. С., ул. „***“ № 10, бл. Б, ет. 1, офис 1, на *
ниво, със застроена площ 31.40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - *****.2.2, под обекта - няма, над обекта – ***** *, в* с 0.79 %
идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***/*****/ и 0.79 %
идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *****
/*****/, с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, при съседи,
поземлени имоти с идентификатори *****, *****, за който е отреден УПИ № *****,
в кв. 16 по ПУП на гр. С., Централна част; 3/
гараж №5, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****.3.5 /*****, *****/, с
административен адрес гр. С., ул. „***“ № 10, бл. Б, ет. 1, гараж 5, на * ниво,
със застроена площ 24.90 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж – ***** .* и ***** .*, под обекта - няма, над обекта - няма, в* с 0.63 %
идеални части от общите части на сграда с идентификатор *****.3 /*****, */ и
0.63 % идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ***** /*****/ с площ 1 509 кв. м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - високо застрояване, при
съседи, поземлени имоти с идентификатори *****, *****, за който е отреден УПИ №
*****, в кв. 16 по ПУП на гр. С., Централна част.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство – Я.З.К.. Счита, че същото е неправилно
и незаконосъобразно. Жалбоподателят изразява несъгласие с решаващите
изводи на окръжния съд, че ипотечното право съществува в полза на банката
кредитор. Въззивната жалба съдържа
подробни съображения и правни доводи, относно правните последици от
неподновеното вписване на ипотеката в рамките на предвидения от закона 10
годишен срок. Иска се обжалваното решението да бъде отменено, като се реши
спорът по същество и да се уважи предявеният отрицателен установителен иск. Претендират
се сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се предявяват
доказателствени искания.
Въззиваемата
страна „И.“ АД в представения отговор по
чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба. Претендират се разноски. С
подадения писмен отговор не са направени искания за събиране на доказателства в
производството пред въззивната инстанция, не са представени и писмени такива.
Въззивната
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд, след като
съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед
разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в
настоящия процес е валидно и допустимо решение.
Същото е постановено по
предявени обективно съединени отрицателни установителни искове.
Ищецът в първоинстанционното
производство, жалбоподател в настоящето – Я.З.К.,
основава правото си на собственост върху трите недвижими имота - жилище – апартамент №16, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор *; офис №1,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор **********и гараж №5, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор *****.3.5 – всички
с административен адрес гр. С., ул. „***“ *– подробно
индивидуализирани в диспозитива на обжалваното решение – на Нотариален акт за продажба на недвижим имот *,
т. I, рег. *, дело */17.03.2017г. по описа на А.С.– нотариус с рег. № *по описа
на НК. Праводатели по този нотариален акт са А.Х.К.и А.Г.К.. Първоначално с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *, т. II, рег.№ *, дело */07.06.2006г.
А.и А.К.продават на ЕТ „Г.“, незастроен поземлен имот с идентификатор ***** с
обща площ 1 884 кв. м., като купувачът се задължава да построи в имота жилищен
блок и да обезщети продавачите с обекти, съразмерни на 18% от общата разгъната
застроена площ на сградата. На 22.01.2007г. между „И.“ АД и ЕТ „Г.“ е сключен
договор за кредит в размер на 1 250 000 евро, като за обезпечаване на кредита,
в* с лихви и разноски *личният търговец учредява в полза на банката договорна
ипотека върху УПИ № *****, в кв. 16 по ПУП на гр. С., Централна част с площ 1
463 кв. м., образуван от част с площ 1 463 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор *****. С последващ Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти *, т. II, рег. № *, дело №*/16.05.2008г., ЕТ „Г.“ продава на А.и
А.К.апартаменти, офис и гараж, включително и процесните имоти. Твърди се, че
предвид обстоятелството, че до 22.01.2017г. учредената в полза на банката
ипотека не е подновена, действието на вписването й е прекратено с изтичане на
10 години от деня, в който е извършено. В същото време се сочи, че на
07.03.2017г. е извършено ново вписване на същата договорна ипотека. Изложени са
и други факти – за наличие на образувани искови производства, както и предприети
действия на принудително изпълнение спрямо собствените на ищеца имоти по повод
обезпеченото вземане на банката със същите. В тази връзка са изложени подробни
правни доводи относно действието на ипотечното право, последиците при
неподновяване на същото в предвидения в чл.172 ал.1 от ЗЗД,
непротивопоставимост на извършеното ново вписване по отношение на праводателите
на ищеца, съответно – и по отношение на самия него. Считайки, че е придобил
процесните имоти без вещни тежести, тъй като ипотечното право не е абсолютно, а
е акцесорно, възникнало е от вписването му в имотния регистър /22.01.2007г./ и
е погасено с изтичането на 10-годишния срок /22.01.2017г./, а
покупко-продажбата е извършена впоследствие, ищецът е сезирал съда с искане за
установяване, че ответникът не притежава ипотечно право по отношение на
описаните в исковата молба имоти.
С депозирания в
първоинстанционното производство писмен отговор ответникът е оспорил исковете,
считайки ги изцяло за неоснователни.
След преценка на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира обжалваното
решението за правилно.
На основание чл.272 от ГПК
съдът препраща към мотивите на обжалваното решение относно фактите и
хронологията на тяхното осъществяване, неспорни между страните и съответстващи
на обстоятелствата част на исковата молба – възпроизведена по-горе.
Спорният въпрос в настоящето
производство е с правен характер и той е – какви са правните последици при
неподновяване вписването на ипотека в предвидения от закона срок, съответно –
правните последици на новото вписване след изтичане на този срок и
противопоставимо ли е новото вписване на собственика на недвижимия имот,
респективно – неговия приобретател.
По правната си същност ипотеката е договор, по силата на който
собственикът на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено
вземане ипотечно право. От естеството и предназначението на законната и
договорната ипотека следва, че ипотечното право цели да даде защита на
кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника, като разпростиране
действието на ипотечното право е в зависимост от удовлетворяване вземането на
кредитора, а законът предвижда специален режим за учредяването му.
Съгласно чл.1 от ПВ вписването
на подлежащите на вписване актове има декларативно, оповестително действие,
изразяващо се в даване гласност на същите. Това означава, че само в
предвидените от закона случаи, вписването става елемент от правопораждащия
фактически състав и има конститутивно действие. Такова действие законът придава
на вписването на ипотеката – чл.166 ал.1 от ЗЗД, по смисъла на който вписването
на ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването й. Разпоредбата на
чл.172 ал.1 от ЗЗД пък прокламира срока на действие на това вписване – действието
на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде
продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.
Разпоредбата на чл.172 ал.2 от ЗЗД пък регламентира възможност, ако срокът изтече,
без да се извърши подновяване, ипотеката да се впише наново, но в този случай
тя има ред от новото вписване.
В случая десетгодишният срок по чл.172 ал.1 от ЗЗД на вписаната на 22.01.2007г. договорна ипотека, в полза на „И.“
АД за обезпечаване вземането спрямо ЕТ „Г.“, е изтекъл на 22.01.2017г.
Доколкото ипотеката следва имота, то по силата на НА за покупко-продажба на
недвижими имоти *, т. II, рег. № *, дело №*/16.05.2008г., праводателите на
ищеца А.и А. К. са придобили имотите от ЕТ „Г.“ с тежест. Вписването на
ипотеката не е подновено в срока по чл.172 ал.1 от ЗЗД, но както е прието в
цитираното от първоинстанционния съд определение №95/02.02.2018г. по ч. т. д.
№3006/2017г., 2-ро ТО, след изтичане на предвидения от закона десетгодишен срок
правните последици от вписването не отпадат автоматично. Това неотпадане на
правните последици от имащото конститутивно действие вписване намира израз
именно в разпоредбата на чл.172 ал.2 от ЗЗД, предоставяща възможност на
ипотекарния кредитор да впише ипотеката нанова, предвиждайки ред на ипотеката
от новото вписване. Вписването наново, което визира чл.172 ал.2 от ЗЗД и
чл.18 ал.4, пр. второ от ПВ /Подновяване не се извършва, ако са изтекли 10
години от първоначалното вписване на ипотеката, съответно от посл*то
подновяване. В такъв случай ипотеката може да се впише наново и има ред от
новото вписване/ не предвижда сключване на нов ипотечен договор, защото в
противен случай законовият термин би бил „учредена“. Законът говори за ново
вписване, а не за ново учредяване. Законът не изисква повторно изпълнението на
първата част от фактическия състав - ново сключване на ипотечен договор - ново
съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 от ЗЗД. Това
означава, че предвидената в чл.172 ал.2 от ЗЗД и чл.18 ал.4, пр. второ от ПВ
възможност за вписване на ипотеката наново „запазва“ ипотечното право на
ипотекарния кредитор докато или ако вписването на ипотеката не е заличено по
реда, указан в чл.22 от ПВ /Когато са изминали 10 години от датата на
вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на
заинтересования, без други доказателства/.
Доколкото в случая на 07.03.2017г. е извършено наново
вписване, без преди това да е извършено заличаване на първоначалното вписване
по реда на чл.22 от ПВ и без такова заличаване да е породило конститутивното си
действие, „погасяващо ипотеката“, макар 10-годишният срок от учредяването на
ипотеката и първоначалното й вписване да е изтекъл, то придобитото впоследствие
право на собственост от жалбоподателя – по силата на НА *, т. I, рег. *, дело */17.03.2017г.
е непротивопоставимо на ипотекарния кредитор. Жалбоподателят е придобил право
на собственост върху самостоятелни обекти, построени върху служещия за
обезпечение имот, като съгласно НА за учредяване на договорна ипотека от
22.01.2007г., ипотечното право включва и правото на строеж. Щом
ипотеката не е заличена по реда на чл.22 от ПВ с изтичане на 10-годишния срок,
това има за последица само визираната в чл.172 ал.2 от ЗЗД - ипотеката може да се впише наново, но се променя редът й - от новото
вписване. От принципното разбиране за еднаквия ред на извършване на
подновяването по чл.172 ал.1 от ЗЗД и новото вписване по чл.172 ал.2 от ЗЗД на
договорна ипотека, като разликата между двете хипотези е само запазване или не
на реда на вписването, следва, че съобразявайки този ред на вписване, защитата,
която дава ипотечното право на кредитора - да обезпечи неговото вземане към
длъжника, се запазва. Само заличаването на договорната ипотека по чл.22 от ПВ
погасява и учредената договорна ипотека, защото заличаването, както и
вписването на ипотеката има конститутивно действие. Само в хипотезата по чл.22
от ПВ - при заличено вписване на ипотека, не може да
се извърши действие - вписване наново на основание чл.172 ал.2 от ЗЗД на
договорна ипотека. /Това се извежда включително и от цитираните във въззивната
жалба съдебни актове – опр. №173/09.06.2015г. по ч.гр.д. №1254/2015г., 2-ро
г.о.; опр. №47/20.01.2011г. по гр.д. №1149/2010г. 3-то г.о.; опр.
№564/28.10.2015г. по ч.т.д. №2470/2015г., 1-во т.о. – на ВКС, така и от други – опр.
№69/26.01.2012г. на ВКС по ч. т. д. № 818/2011г., I т. о., опр.
№278/30.06.2010г. по ч.гр.д. №238/2010г. на ВКС, II г.о./. И доколкото в
настоящия случай вписването наново на ипотеката предхожда по ред сделката,
обективирана в на НА *, т. I, рег. *, дело */17.03.2017г., прехвърлянето на имота е непротивопоставимо на ипотекарния
кредитор.
По изложените съображения
въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на
основание чл.78 от ГПК във връзка с чл.273 от ГПК жалбоподателят следва да
заплати на въззимваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция
– на основание чл.78 ал.8 от ГПК – юрисконсултско възнаграждение. Определено
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, същото следва да бъде в размер на 150лв.
Водим от изложеното и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №101/19.03.2018г., постановено по търг. д. №60/2017г.
по описа на окръжен съд С..
ОСЪЖДА Я.З.К., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „И.“ АД, гр. С., с ЕИК *разноски
за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: