Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..
гр. Русе, 14.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка Г., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6590/2019 год. по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от Р.Б.Р. *** за заплащане на сумата
888.00 лева за претърпени имуществени вреди и сумата 250.00 лева за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деликта- 25.06.2019
год. до окончателното изплащане на сумата, дължими от ответника поради
претърпяно ПТП, при което са пострадали ищецът и неговият автомобил.
Претендират се разноски.
Ответникът в
подадения отговор оспорва исковете. Заявява, че не е пасивно процесуално
легитимиран, тъй като дупката, в която попаднал ищецът с автомобила си, била
оставена незасипана и несигнализирана от извършващото по същото време
топлопреносно предприятие ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, което би следвало да понесе и
отговорността за причинените на ищеца вреди. В условията на евентуалност моли
да бъде привлечено дружеството като трето лице- помагач по делото. Заявява, че
вина за настъпилото ПТП има и ищецът, като прави възражение за съпричиняване.
Ответникът оспорва и размера на предявените искове.
Третото лице- помагач
също оспорва исковете. Моли да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност да бъде присъдено обезщетение в по- нисък размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, намира следното:
Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е за чужди действия или бездействия, тя е безвиновна по своя характер и
от гледна точка на увредения има обезпечително – гаранционна функция. В случая
ответникът е юридическо лице съгласно чл. 14 от ЗМСМА, поради което е пасивно
материално легитимиран да отговаря по посочения деликтен иск, съгласно т. 1 от Постановление №
7 от
1959 г., Пленум
на ВС. Според т.1, б.”а” на Постановление №
9 от
28.XII.1966 г., Пленум
на ВС посочената отговорност може да възникне и
в резултат на бездействието на натоварените от ответника лица по
отношение на изпълнението на задължения, които произтичат от закона,
техническите
и
други правила или от характера на работата. Така е и в случая. От
заключението на вещото лице по назначената съдебно- автотехническа експертиза се
установява механизмът, по който е настъпило процесното ПТП. Вещото лице е
установило, че констатираните повреди по автомобила се намират в причинно – следствена връзка с описания в
исковата молба начин на тяхното предизвикване. Посочено е, че на 25.06.2019
год. около 18.00 часа лекият автомобил на ищеца Опел Астра с рег. № Р 9840 АТ,
управляван от него със скорост около 20 км/ч се е движил по ул. В* по посока
към кръстовището й с ул. Н*. Пътното платно било мокро, тъй като същия ден в
късния следобед над Р* валял пороен дъжд. Според метрологичната справка на
25.06.2019 год. в късния следобед и привечер е валял умерен до силен
краткотраен дъжд, с прекъсване. Общо за двата дни- 24 и 25 юни се изливат около
30 л/кв.м.- 42 % от месечната норма за юни за прилежащия климатичен район. При
това положение съдът приема, че не е било налице форсмажорно обстоятелство, още
повече, че в метрологичната справка се посочва, че това е най- високата месечна
норма през годината, т.е. обичайно през юни валежите са обилни в този климатичен
район.
Вещото лице също така
посочва, че непосредствено преди кръстовището с ул. Н* управляваният от ищеца
автомобил е пропаднал във вдлъбната неравност (изкоп) с размери 3,30 х 3,30 х
0,7 метра. От приложените снимки е видно, че изкопът е бил запълнен с трошен
камък и вода. Водачът въобще не е възприел дупката, тъй като пътното платно е
било залято с вода. Автомобилът навлиза в дупката с дясната си част. Размерите
на дупката са особено големи и при дълбочина около 70 см е напълно възможно да
настъпят описаните в исковата молба повреди при скорост до 50 км/час. При
положението, в което е бил автомобилът технически е възможно вследствие на удар
при преминаване на автомобила през изпъкнала неравност да се получат уврежданията
по предната и задната брони, клаксона, фаровете за мъгла, по гумите и джантите
на лекия автомобил. Клаксонът е монтиран отпред вдясно и е технически възможно
при действието на ударните сили, които са деформирали предната броня след
попадане на автомобила в изкопа, да бъде увреден както той, така и предните
фарове за мъгла.
Вещото лице е оценило
разходите за възстановяване на нанесените щети по средни пазарни цени на
1163.21 лева при влагане на нови неоригинални резервни части и на 1010.70 лева
при влагане на оригинални резервни части втора употреба. Ищецът претендира
888.00 лева, съгласно предложената му оферта от автосервиз.
Към делото е приложена
фактура № 89/17.10.2019 год. за смяна на халогени, № 55/25.06.2019 год. за
изваждане и репатриране на автомобила, както и два фискални бона за закупени
авточасти втора употреба.
Наличието на
неравност, причинили настъпването на ПТП, се установява както от представения
протокол № 1616842/25.06.2019
год. за ПТП, който като
официален удостоверителен документ разполага с обвързваща съда доказателствена
сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК, така и от приложените снимки и публикации
в пресата. Състоянието
на пътното платно непосредствено след инцидента се установява пряко и от
изготвените от контролните органи и приложени по делото заверени копия на
фотоснимки /листи 61 и 62/. Дълбочината и размерът на дупката са възприети и
измерени от актосъставителя И* Ш*, същата е била пълна с вода, дупката е била
несигнализирана. При това положение очевидно е, че Община Русе не е изпълнила визираното
в закона свое задължение по чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. ”а” от ППЗП да
поддържа пътя и пътните съоръжения в надлежно състояние, което да не застрашава безопасното движение. В
тази връзка недопустимо е положението, при което по пътното платно са налице неравности
с дълбочина около 70 см, които са несигнализирани.
В случая ответникът
заявява, че вина за това състояние на пътното платно има третото лице- помагач.
Съдът намира възражението за основателно.
Установи се от приетите
по делото писмени доказателства, че причинителят на уврежданията по процесния автомобил
е необезопасен аварирал участък - пробив на разпределителен топлопровод, канално
полагане, находящ се на кръстовището на ул. В* с ул. Н*, като задължението по
възстановително строителните работи е на ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД. Дружеството не
е взело необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение, не са
направени ограждения и прелези, не са поставени предупредителни знаци, указания
за отбиване на движението и др. за безопасно движение на пешеходци и МПС,
регламентирани в чл.74, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и посочени от Община Р* в писмо с
изх. № 30- 170- 37 #
1/14.06.2019 год. Служителите на Община Р* са изпълнили всички свои задължения,
съгласно Наредба N2 27 на Общински съвет Р* за условията и реда за извършване
на възстановителни работи при изграждане или отстраняване на повреди на
елементи на техническата инфраструктура, свързани с констатирането на повредата
и упражняване на контрол по време на възстановителните дейности на авариралия
участък. Независимо, че Община Р* не е била уведомена за приключването на
възстановителните работи, на основание чл. 10, ал. 2 от наредбата, инспектор при Община Р* е посетил процесния участък, за което
е съставен констативен протокол от 19.07.22019 г. за установяване на
възстановителните работи на обекта. В него е отразено, че е възстановена
асфалтова настилка на ул. В*. Това е станало почти месец след процесното ПТП.
Видно от приложения
снимков материал и публикации в пресата натрошените камъни на са били валирани,
а просто са изсипани в авариралия участък, вследствие на което и поради
валежите предния и същия ден е настъпило пропадане на процесния автомобил при
преминаването му през тях. Въпреки, че на практика ремонтът не е завършил към
25.06.2019 год., тъй като разкопаното за ремонтни дейности пътно платно не е
асфалтирано, ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД не е обезопасило района, не е поставило
предупредителни знаци и т.н.
Свидетелят И* Р. заяви,
че няколко месеца след инцидента баща му отбягвал да шофира, особено при лошо
време. В продължение на няколко дни след ПТП ищецът имал смущения в съня, не
можел да полага адекватни грижи за съпругата си, която същия ден при друг
инцидент счупила крака си и била приета за лечение в болницата, а на 09.07.2019
год. изписана. При самия инцидент ищецът изпитал силна уплаха. Известно време
пил успокоителни лекарства- глог и валериан, които купувал без рецепта от
аптеката.
Неоснователно се явява възражението на ответника
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като
последният се движил с несъобразена скорост. Тези твърдения се опровергават от
заключението на вещото лице. Не са установени данни за превишаване на
максимално разрешената в населените места скорост.
В отговора на исковата молба процесуалният
представител на ответника навежда доводи, според които дори да се приеме, че
ищецът е управлявал автомобила с позволена скорост /т.е. не по – висока от 50
км/ч. за населено място – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, то тази скорост в конкретния
случай се явява несъобразена с пътните условия /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/,
доколкото водачът е разполагал с възможността да забележи процесните неравности
по пътното платно, както и с достатъчно време, за да реагира като ги заобиколи,
обходи или спре. Действително разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава
водача на превозното средство да съобразява скоростта си на движение с примерно
изброените в цитираната норма обстоятелства, между които е и състоянието на пътя,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Според
легалната дефиниция по § 1,
т. 19 от ДР на ППЗДвП
„препятствие на пътя” представлява и всяко нарушаване целостта на пътното
покритие. За да е предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се
породи задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е необходимо и ответникът (в случая
третото лице- помагач) да е изпълнил задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП
да сигнализира посочените препятствия по пътя. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за ищеца в
конктретната ситуация не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна.
Да се приеме обратното би означавало да се разреши на ответника, респ. третото
лице- помагач, да черпи права от собственото си неправомерно поведение като се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили
именно в резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по- горе
задължения по чл. 31 от ЗП, чл. 48,
т. 2, б. ”а” от ППЗП и чл. 167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане
на пътя в състояние безопасно за движението и отстраняване на съществуващите
неравности по пътното платно.
Въз основа на изложеното до тук съдът намира
претърпените вреди за доказани в посочения в исковата молба размер.
Ищецът е направил
разноски в размер общо на 673.85 лева за държавни такси, възнаграждение на
вещото лице и адвокатски хонорар. С оглед уважаването на иска, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, същите следва да бъдат понесени от ответника. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. По делото са проведени две открити съдебни заседания, изслушана
е експертиза, разпитван е воден от ищеца свидетел. Възнаграждението е уговорено
и заплатено преди отмяната на съответните текстове от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така,
Русенският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Р*, пл. С* № *, представлявана от кмета П*
М*, да заплати на Р.Б.Р., ЕГН
********** *** сумата 888.00 лева за претърпени
имуществени вреди и сумата 250.00
лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
деликта до окончателното
изплащане на сумата, вследствие претърпяно ПТП на 25.06.2019 год.
ОСЪЖДА
Община Р*, пл. С* № *,
представлявана от кмета П*М*, да заплати на Р.Б.Р., ЕГН ********** *** сумата
673.85 лева –разноски по делото.
Делото е разгледано и решението постановено с
участието на трето лице- помагач ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Р*, ТЕЦ- Изток, представлявано от С*Ж* Ж*чрез адвокат Я.Г.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: