Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Тервел, 30.10.2018 година.
В името на народа
Теервелски
районен съд в открито съдебно заседание , проведено на четвърти октомври, през две хиляди и осемнадесета
година
в състав:
Районен съдия : Росен
Балкански
При участието на секретаря Иванка
Чукачева и участието на
прокурора......................................................... като сложи
на разглеждане докладваното от районния
съдия
..................................а.н.дело №99 по описа на Тервелски районен съд за 2018
година и за да се произнесе взе предвид
следното :
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-0355-000141 от 04.07.2018 година на Началника на РУП Тервел при
ОДМВР Добрич , упълномощен със
Заповед № 357з- 42 / 07.01.2016 година на Директор ОД МВР Добрич , с което на А.Н.С. с ЕГН********** *** е
наложено адм. Наказание - глоба в размер
на 400 лв., на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за застраховането за установено административно нарушение на разпоредбата на чл.
461 т.1 от КЗ.
Недоволен от горепосоченото
наказателното постановление е
останал жалбоподателят А.Н.С. , който
чрез процесуалния си представител -
адвокат Е.Ф. го обжалва в
законоустановения срок, с оплаквания за необоснованост и явна несправедливост
на наложеното наказание.Моли за отмяна
на НП.
Ответникът по жалбата – РУ
Полиция гр. Тервел не изпраща представител и не взема становище по жалбата .
Актосъставителя
М. – служител на РУ Полиция гр.
Тервел редовно призован, не се явява .По делото е постъпило съобшение по
телефона ,че същия не може да се яви поради служебна ангажименти .
Свидетеля при
установяването на адм. Нарушение – Т.Ж.Т. – служител на РУ Полиция гр.
Тервел редовно призован се явява лично .
Независимо от основанията за атакуване на
издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт,посочени от
жалбоподателя, съдът прецени административно-наказателното производство изцяло,
какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към
който препраща чл. 84 от ЗАНН, при което
след преценка на
събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи установи следното от фактическа страна :
Настоящата жалба,която е депозирана в срока по чл.59 ,ал.ІІ от ЗАНН от
лице разполагащо с активна процесуална легитимация се явява допустима .Подадена
е в срок.
Видно от съдържанието на акта и поднадзорното Наказателно постановление такива са съставени и издадени срищу жалбодателя за това, че същият като
лице, което не е собственик, управлява на
20.06.2018 година МПС-Нисан Серена с рег. № х хх хх хх, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност. В акта и в НП е възпроизведена фактическа обстановка,
при която е посочено, че на 20.06.2018 година
в гр. Тервел към 22,54 часа
по ул. „ Ген. Столетов“ в посока
кръстовището с ул. „ Хан Тервел
, като водач на МПС-Нисан Серена с рег. № х хх хх ххжалбоподателя С. е управлявал посоченото МПС , във връзка с чието притежание и използване е
нямало сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност".
От разпита на свидетеля Т. а
и от твърденията на самия жалбоподател се установява идентична фактическа обстановка с тази възпроизведена в акта и в поднадзорното
Наказателно постановление.
В цялот по фактическата обстановка
страните не спорят.
Не е спорно ,че за посочения по
НП автомобил е имало сключена задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ валидна
до 19.06.2018 година включително .
Изложената фактическа обстановка
се установява от представените по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Става ясно , че при извършената проверка жалбоподателят представил
застрахователна полица за сключена застраховка «Гражданска
отговорност»,чиито срок бил изтекъл
предходния ден.
При така изяснената фактическа обстановка, съда
намира от правна страна следното:
При съставяне на
АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното
на процесуалнооснование.
Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение
в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно
удостоверено с подписа му в съответната графа, а процесният АУАН отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност.
На
следващо място, по делото не се спори
,че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазени са формата и реда за издаването на НП, а
по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити.
От събраните по
делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 461 т.1 от КЗ.
Този текст ангажира
отговорността на лицата, които не са изпълнили задължението си да сключат задължителна застраховка
"ГО" или управляват автомобил, във връзка с чието притежаване и
използване нямат сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност”.
В случая не се спори ,че при проверката жалбоподателят е представил на проверяващите
органи застрахователна полица за сключена застраховка "Гражданска отговорност " за управлявания автомобил ,чиито срок е изтекъл в деня преди проверката . Административното нарушение, описано в чл. 461
т.1 от КЗ във вр. С чл. 638 ал. 3 от КЗ / Кодекса за застраховането/ е нарушение на
просто извършване, или т.нар. формално нарушение – липсва причинна връзка между
деянието и резултата, а последиците настъпват със самото довършване на състава.
В конкретния случай, нарушението е довършено със самото несключване на
застраховка гражданска отговорност изцяло или с влизането в интервал от време,
в който договорът не е подновен, т.е. този вид нарушение е от непрекъснато
изпълняващите се, докато не настъпи определено събитие, което да го прекрати.
Въпреки формалния характер на нарушението, все пак е приложима
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В ЗАНН няма легална дефиниция
на понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на
чл. 11 от същия закон
следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК -
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи от същия вид.Изхождайки
от формалния (безрезултатния) характер на процесното нарушение, се изключва
преценката за липса или незначителност на вредните последици. Така, че в конкретния случай на
обследване подлежи въпроса налице ли са други смекчаващи обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение на обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Видно от доказателствата по делото договорът за сключена застраховка Гражданска
отговорност за управлявания от жалбоподателя автомобил е изтекъл в деня, предхождащ установяването
на нарушението. Следователно договора е бил
валиден до 00:00 часа на 19.06.2018 година , от което следва, че времето, преминало без сключен договор от жалбоподателя е в
рамките на около 22 часа. Съдът приема незначителния период от време, изминал
от изтичането на договора като изключително
смекчаващо обстоятелство.Същевременно налице са и
други обстоятелства- няма данни за
налагани на дееца наказания по ЗДвП или КЗ, има признание на вината, както и представени доказателства
,че на следващия ден след прозверката има подновена задължителна застраховка « гражданска
отговорност « за посочения по НП автомобил.
В случая с оглед на посочените по-горе
смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което
наложената санкция, макар и в предвидения от закона фиксиран размер се явява несъразмерно тежка спрямо степента на
обществена опасност на деянието и на дееца.
По тези съображения съдът счита,че целите на административното наказание,
визирани в чл.12 ЗАНН не могат да
бъдат постигнати с налагането на процесното
адм. Наказание - глоба , а едно
устно предупреждение, на мяста –
непосредствено при проверката, според съдът щеше да подейства предупредително върху
жалбоподателя, отново имайки предвид краткия срок на извършване на нарушението. В случая се касае за маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,което
налага обжалваното НП да бъде отменено.
Мотивиран така,съдът:
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0355-000141 от 04.07.2018 година на Началника на РУ Полиция
гр.Тервел при ОДМВР Добрич , упълномощен
със Заповед № 357з- 42 / 07.01.2016
година на Директор ОД МВР Добрич , с
което на А.Н.С. с ЕГН********** *** е наложено административно наказание
- глоба в размер на 400,00 лв., на основание чл. 638 ал. 3 от Кодекса за
застраховането за установено
административно нарушение на 20.06.2018
година на разпоредбата на чл. 461 т.1 от КЗ.
Препис от Решението да се изпрати на
жалбоподателя- на
посочен адрес за призоваване и на Началника на РУ Полиция гр.Тервел при ОДМВР Добрич.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните.
Районен съдия: