№ 427
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. К.
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500601 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство, пред Окръжен съд – гр. Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от В. И. Ц., срещу Решение
№899/15.06.2022г., постановено по гр.д. №186/2022г. по описа на Плевенския
районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано. С въззиваната жалба е отправено
предложение за отмяна на решението на първоинстанционния и вместо него
да бъде постановено друго, с което ответното дружество да бъде осъдено да
заплати претендираната сума.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил
представените от ищеца писмени доказателства, а именно Споразумение от
17.10.2019г., както и че неправилно е било изключено от доказателствената
съвкупност. Възразява се, че не били взети предвид и представените разходни
касови ордери, от които било видно, че дружеството започнало да изплаща
1
претендираната сума на части. Сочи се, че по отношение на представените
касовите ордери не било открито производство по чл. 190 ГПК, поради което
следвало да се приемат за безспорни. В резултат на започналото изплащане на
задължението от ответника се твърди, че погасителната давност била
прекъсната поради признаване на вземането от страна на длъжника. С
жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. Л. Т., която поддържа въззивната жалба и
моли да се уважи въззивната жалба.
Въззиваемата страна „Балканкар - Плевен“ АД, ЕИК **********, чрез
адв. П. И., е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Сочи се, че оплакването на въззивницата относно необсъждане
на представените касови ордери е неоснователно. Излагат се твърдения, че
тези документи не съставляват счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, доколкото върху същите е положен само подписът на ищцата
и в дружеството няма отразени плащания на посочените в ордерите суми.
На следващо място се изтъква, че не е налице прекъсване на
погасителната давност, доколкото същата е започната да тече от 21.01.2010г.
и е изтекла на 21.01.2015г.
Въззиваемата страна навежда твърдения, че не са налице доказателства
относно разпределението на сумите получени от провелата се публична
продан на недвижимия имот. В тази връзка се сочи, че дружеството длъжник
по изпълнителното дело не е получило суми по разпределение от публичната
продан на процесния недвижим имот.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна не
се явява и не се представлява. В писмено становище от 07.10.2022 г. счита, че
въззивната жалба е неоснователна и моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира направените
пред въззивната инстанция разноски по делото, като представя списък.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл. 267, ал.1 ГПК при съответно прилагане на чл.
2
262 ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество в открито съдебно заседание на въззивна инстанция.
Размяната на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК е извършена надлежно.
С обжалваното решение, районният съд отхвърлил, като неоснователен
предявения от В. И. Ц. от гр. Плевен, против „БАЛКАНКАР-ПЛЕВЕН“ АД
гр. Плевен, иск за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща
частичен иск от сумата 32 500 лв., получена на отпаднало основание.
Осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, В. И. Ц. от гр. Плевен, ЕГН
**********, да заплати на „БАЛКАНКАР-ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, **********, представлявано
от Р.С.Р., сумата от 830, 00 лв., представляваща направени деловодни
разноски.
Първоинстанционният съд приел за безспорно, че по делото с влязло в
сила постановление за възлагане на недвижим имот от 11.05.2009 год. по изп.
дело № 20098160400061/ 2009 год., по описа на частен съдебен изпълнител
И.К., с район на действие Плевенския окръжен съд, на ищцата В. И. Ц. е бил
възложен апартамент *** находящ се в гр. Плевен, **********, с площ от 62,
29 кв. м., с идентификатор 56722.654.407.1.23, собственост на „Балканкар-
Плевен“ АД, за сумата от 32 500 лв.
Съдът приел за безспорно, че по предявен от Община Плевен против
Х.П.Х. и „Балканкар- Плевен“ АД гр. Плевен иск с правно основание чл. 440
от ГПК, е било образувано гр. дело № 2922/ 2009 год. по описа на Плевенския
районен съд, по което е признато с влязло в сила на 29. 03. 2011 год. решение,
че „Балканкар- Плевен“ АД гр. Плевен не е собственик на апартамент ***
находящ се в гр. Плевен, **********, с площ от 62, 29 кв. м., с
идентификатор 56722.654.407.1.23.
Безспорно по делото е и обстоятелството, че по предявен от Община
Плевен против В. И. Ц., иск с правно основание чл. 124 от ГПК е било
образувано гр. дело № 7606/ 2010 год. по описа на Плевенския районен съд,
по което е признато с влязло в сила на 18.09.2012 год. решение, че Община
Плевен е собственик на апартамент *** находящ се в гр. Плевен, **********,
3
с площ от 62, 29 кв. м., с идентификатор 56722.654.407.1.23.
От доказателствата се установява още, че по предявен от В. И. Ц.
против П.Ц.Н., иск с правно основание чл. 108 от ЗС е било образувано гр.
дело № 4180/ 2010 год., по описа на Плевенския районен съд, по което с
влязло в сила на 01.11.2013 год. решение, искът е бил отхвърлен като
неоснователен.
Първоинстанционният съд приел, че е основателно направеното от
ответника с отговора на исковата му молба възражение за изтекла
погасителна давност. Предвид характера на предявения иск приел, че
давностният срок за предявяване на същия започва да тече от датата, когато
със сила на присъдено нещо е отречено правото на собственост върху имота
на длъжника в изпълнителното производство. В настоящия случай
първостепенният съд приел, че това е станало на 29.03.2011 год., когато е
влязло в сила решението на Плевенския районен съд по гр. дело № 2922/ 2009
год. Това решение, с което са отречени правата на длъжника по
изпълнението, е противопоставимо на купувача на публична продан, и от този
момент последният е имал правото да предяви иска за връщане на дадената
сума. Искът е предявен на 14.01.2022 год., т. е. след изтичането на
предвидения в закона петгодишен срок и се явява погасен по давност.
Въз основа на анализа на тези доказателства, съдът приел предявеният
иск за недоказан по основание и размер, поради което отхвърлил същия.
Въззивният съд възприема изцяло мотивите в обжалваното решение, в
този смисъл настоящата съдебна инстанция трябва да се произнесе само по
релевираните във въззивната жалба оплаквания, като в останалата част
препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272
ГПК.
Основните възражения на въззивника, направени пред настоящата
инстанция са, че първоинстанционният съд не е обсъдил представените от
ищеца писмени доказателства, а именно Споразумение от 17.10.2019г., както
и че неправилно е било изключено от доказателствената съвкупност.
Представени са по делото като писмени доказателства копие от
споразумение от 17.10.2019г. (стр.31) между „Балканкар-Плевен“ АД се
4
съгласява да възстанови в срок до 5 години на въззивната страна, сумата от
32 500 лв., представляваща платената от ищцата сума за имота, предмет на
публичната продан.
Ответната страна е, поискала на основание чл. 190 ГПК съдът да
задължи ищцата да представи споразумението от 17.10.2019г в оригинал, с
оглед провеждане на последващо оспорване на автентичността на
споразумението по реда на чл. 193 ГПК. С протоколно определение от
29.03.2022г. съдът е задължил ищцата да представи по делото оригинал на
споразумение от 17.10.2019г., сключено между „Балканкар-Плевен“ АД и В.
Ц..
В хода на съдебното дирене ищцата не е успяла да представи оригинал
на процесния документ. В решение № 1057 от 25.11.2008г. по гр.д.№
4531/2007г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че при поискване на оригинала
заинтересованата страна трябва да го представи, в противен случай преписът
се изключва от доказателствата по делото. Същата теза е застъпена и в
решение № 1229 по гр. д. № 5349/2007 год. на ІІ г. о. на ВКС, в което е
прието, че представеното фотокопие на документ не може да служи като
доказателство.
С оглед изложеното правилно съдът е изключил от доказателствената
съвкупност представеното фотокопие на споразумение от 17.10.2019г.,
сключено между „Балканкар-Плевен“ АД и В. Ц..
По отношение на възражението, че първоинстанционният съд не взел
предвид представените разходни касови ордери, от които било видно, че
дружеството-ответник започнало да изплаща претендираната сума на части,
което прекъсвало погасителната давност, настоящият състав намира за
неоснователно поради следните съображения.
С протоколно определение от 29.03.2022 г. първоинстанционният съд
открил производство по оспорване на съдържанието 2 броя разходния касови
ордери. Въпреки, че касовите ордери са представени в оригинал в открито
съдебно заседание на 20.04.2022г., ищцата изрично заявява, че в документа е
положен само един подпис, който е неин.
Представените разходни касови ордери представляват частни
диспозитивни документи, чиято материална доказателствена сила не е
5
задължителна за съда и удостоверените в тях изявление подлежат на
доказване с всички допустими доказателствени средства предвидени в ГПК. В
този смисъл и първоинстанционният съд неправилно е открил процедура по
оспорване на съдържанието на представените от ищцата разходни касови
ордери. В настоящия случай, представените два броя касови ордери,
подписани само от ищцата, удостоверяват изгодни за нея факти, като тяхната
доказателствена стойност следва да се прецени с оглед всички събрани
доказателства по делото. Именно от тях не се установява, че е налице
започнало изплащане на претендираните по основание и размер суми, което
да се счита за признание на юридически факт, вследствие на който да се счита
погасителната давност за прекъсната.
Ето защо, преценявайки данните по делото, Окръжен съд Плевен
приема, че правилно първоинстанционният съд е уважил възражението на
ответника за настъпила погасителна давност с оглед решението на
Плевенския районен съд по гр. дело № 2922/ 2009 год., с което са отречени
правата на длъжника по изпълнението, влязло в сила 29.03.2011 год.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и процесуалните превила и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивницата, следва да заплати на въззиваемата страна направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, пред настоящата инстанция,
съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 600 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 272 вр. чл. 271, ал.1,
пр.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №899/15.06.2022г., постановено по гр.д.
№186/2022г. по описа на Плевенския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК В. И. Ц. от
гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на „БАЛКАНКАРПЛЕВЕН“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
**********, представлявано от Р.С.Р. направените по делото разноски във
6
въззивната инстанция в размер на 600 (шестстотин лева) лв. за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3 , т.1 ГПК подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7