МОТИВИ:/към присъда №53 от 05.11.2012г. по н о х дело
№296 по описа за 2012г. на РС Велинград/
Обвинение против А.В.К.
***,в това,че
на 12.12.2011г. в
гр.Ракитово,в съучастие като извършител с Б.Й.П. ***,след като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,е отнел
чужди движими вещи-лични документи/СУМПС,лична карта ,СРМПС и контролен
талон/,1 брой преносима флаш памет-4 гигабайта на стойност 9,80 лева,1 брой преносима флаш памет-2 гигабайта на
стойност 5,60 лева,1 брой зарядно за телефон “Нокия”,универсално
на стойност 10,40 лева,1 брой радиотрансмитер на
стойност 9,80 лева и 7 броя СД дискове
на стойност 2,20 лева,всичко на обща стойност 37,80 лева от владението на М.Д. ***,без
негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като случая е
маловажен-престъпление по чл.194 ал.3 във връзка с ал.1 от НК,във връзка с
чл.20 ал.2 от НК,във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК.
Съдебното
производство е проведено по отношение на подсъдимия А.В.К. по реда на чл.269
ал.3 т.1,т.2 от НПК.Служебно назначения
адвокат Х. не оспорва повдигнатото обвинение,като искането му е за налагане на
минимално наказание по преценка на съда.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е
установено,че на 12.12.2011г. свид. Д. се прибрал в
дома си в гр.Ракитово и паркирал пред него собствения си лек автомобил марка
“Ауди-Ь-4”,с рег номер РА 9957 ВВ,като го оставил
отключен,след което се прибрал.По същото време подс.К.
и другия подс.П.,свид. по
настоящото производство,след прекратено по отношение на него наказателно
производство,приключило със изготвено споразумение,и двамата ученици във ВУИ
“Ангел Узунов” гр.Ракитово,излезли от това училище и се разхождали в
гр.Ракитово,като минали и по пътя на който бил домът на свид.Д..Там
пред дома на Д. забелязали неговия автомобил,като К. отворил автомобила който
не бил заключен влезнал вътре и взел от него един брой зарядно устройство за
телефон,радиотрансмитер,7 броя СД Дискове,2 броя
преносима флаш памет ,лична карта на името на свид.Д.,СУМПС на името на този свидетел и свид. за регистрация на МПС,контролен талон.Подс.К. излезнал от колата, и
забрала свид.П. който бил до нея и после двамата се
върнали обратно в училището.по късно на същия ден свид.Д.
излезнал от дома си и забелязал ,че светлините вътре
в купето на неговия автомобил светат и след като
приближил автомобила си влезнал вътре и установил,че от автомобила му са взети
негови лични документи,както и няколко негови вещи-два броя преносими флаш памет,седем броя дискове,трансмитер
и зарядно устройство за телефон,след което свид.Д.
уведомил за случая полицията в гр.Ракитово.Установено е по делото,че свид.К.-пом.Директор на училище
ВУИ”Ангел Узунов” в гр.Ракитово,в по късен момент след тази дата,при извършване
на проверка на хигиената зад общежитието на училището,намерил разхвърляни СД
дискове и установил,че подс.К. и свид.
П. са ги изхвърлили от терасата на стаята си,след което ги извикал и двамата
започнали да събират тези вещи,при което свид.К.
намерил и личните документи на свид.Д.,както флаш памет и зарядно за телефон.Пред свид.К.
,двамата подс.К. и свид. П.
заявили,че като се прибирали в училището са отнели тези вещи от незаключен автомобил марка “Ауди”,паркиран на пътя в
гр.Ракитово,след което свид.К. уведомил и полицията в
града.С протокол за доброволно предаване от 27.12.2011г. свид.
К. е предал на служител на РПУ Велинград посочените вещи,които по късно с разписка за върнати вещи от
28.12.2011г. са били върнати на свид.Д..От
заключението на вещото лице по извършената съдебно икономическа експертиза е
видно,че пазарната стойност на 1 брой преносима флаш
памет-4 гигабайта,1 брой преносима флаш памет-2 гигабайта,1 брой
зарядно устройство за телефон “Нокиа”,1 брой радиотрасмитер,предназначен за включване в запалка на
автомобил и 7 броя СД дискове,към месец декември 2011г. ,възлиза на сумата от
37,80 лева.
Подсъдимия А.К. не е с
добри характеристични данни,същия е осъждан четири пъти за извършени от него
престъпления от общ характер,за което има наложени наказания пробация,и е с влошено имотно и семейно състояние,като на проведеното
досъдебно производство е направил изрични
самопризнания ,осъществил е процесуално поведение довело до цялостно разкриване
на фактическата обстановка по делото, като е проявил и искрена самокритичност
към стореното,като е възстановил последиците от деянието и е възстановил щетите
на пострадалия свид.Д..
Съдът счете след
направения в съвкупност анализ от събрания по делото доказателствен материал
установяват фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване по
повдигнатото спрямо подс.К. обвинение по реда на
чл.102 от НПК, че от правна и фактическа страна следва да се ангажира
наказателната му отговорност по така повдигнатото му обвинение. Съдът счита, че
след преценка на събраните по делото
доказателства се налага единствено възможният извод за участието на подс.К. в инкриминираната деятелност предмет на
повдигнатото му обвинение, виновното му поведение и причинната връзка между
него и настъпилите съставомерни
последици. Всички обстоятелства и факти
по обвинението са доказани, с относими,
допустими, и валидни доказателства и
доказателствени средства събрани по предвидените за това процесуални способи в НПК. Самопризнанието на самия подс.К.,макар и дадено на досъдебното
производство и самата позиция на неговия защитник,с която не се оспорва
обвинението се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал и следва да се анализират и през призмата на останалите
доказателствени средства и способи за проверка на доказателствения материал –
чл.114 и чл.13, ал.2 от НПК. Всички доказателства и доказателствени средства
следва да се изследват обстойно и да бъдат подлагани на процесуален анализ, т.е. да се изследват
пълно всестранно и обективно за да се
провери достоверността, както на обвинителната теза така и на защитната позиция
на подсъдимия К. изразена в неговите обяснения.Съдът счита, че при направения
процесуален прочит и анализ на събраната
в хода на съдебното дирене доказателствена съвокупност,
се налага несъмнения от фактическа и правна страна извод, касаещ авторството на
престъпното деяние, виновността на подс.К. и неговата
и на свид. П. съпричастност на това деяние, както и
настъпилите вредоносни последици от него.
Показанията на свид.П.,спрямо който
наказателното преследване е приключило с одобрено от съда споразумение са
непосредствени и последователни,същите се подкрепят и от останалите показания
на свид.К. и на свид.Д.,последния
служител на РПУ Велинград.По делото няма други доказателствени източници,събрани
по предвидения за това процесуален ред, които да опровергават казаното от
свидетелите,като те се подкрепят и от самата процесуална позиция на подс.К..
С оглед на горното,съдът счита,че
подсъдимия А.В.К. *** от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление чл.194 ал.3 от НК,във
връзка с чл.20 ал.2 от НК,във връзка с чл.63 ал.1 т.4 от НК,а именно,
на 12.12.2011г. в
гр.Ракитово,в съучастие като извършител с Б.Й.П. ***,след като е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,е отнел
чужди движими вещи-лични документи/СУМПС,лична карта ,СРМПС и контролен
талон/,1 брой преносима флаш памет-4 гигабайта на стойност 9,80 лева,1 брой преносима флаш памет-2 гигабайта на
стойност 5,60 лева,1 брой зарядно за телефон “Нокия”,универсално
на стойност 10,40 лева,1 брой радиотрансмитер на
стойност 9,80 лева и 7 броя СД дискове
на стойност 2,20 лева,всичко на обща стойност 37,80 лева от владението на М.Д. ***,без
негово съгласие,с намерение противозаконно да ги присвои,като случая е маловажен,
поради което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото събрани по
предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и
правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието
в деятелността на подсъдимия К., виновното поведение и настъпилите вредоносни
последици, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация на деянието. Фактите и обстоятелствата включени
в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК и залегнали в
обстоятелствената част на обвинителния акт са установени с валидни,относими и допустими доказателства.Следва да се кредитират
изцяло, гласните доказателствени средства,тъй като същите взаимно се подкрепят относно възприетата
фактическа обстановка и са безкритични и последователни относно установяването
на съставомерните за наказателната му отговорност
факти.Деянието което е извършил подс.К. е след като
последния е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките,поради което и наказателната му отговорност е редуцирана след
приложението на чл.63 ал.1 т.4 от НК.Деянието правилно е квалифицирано по
чл.194 ал.3 от НК,като са взети предвид обстоятелствата при които е осъществено
деянието и ниската стойност на самия предмет на престъпление.
Деянието е извършено
при п р я к умисъл, тъй като подсъд.К. е съзнавал
обществено опасния характер на деянието и е искал настъпването на обществено
опасните последици. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като подсъдимия К. е съзнавал всичките признаци
на осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните
последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
При индивидуализиране на наказанието съдът се
съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието и с високата
степен на обществена опасност на дееца,с причините за извършването му-ниска
житейска и правна култура,стремеж за облагодетелствуване по незаконен начин,със
многобройните смекчаващи вината обстоятелства-самопризнание,процесуално
поведение на воденото досъдебно производство с цел
разкриване на обективаната истина на делото,с връщането
на предмета на престъплението,влошено имотно,семейно състояние,с отегчаващите
вината обстоятелства-предишни осъждания за престъпления от общ характер и
отрицателните характеристични данни,поради което съдът му определи и наложи
наказание-Пробация по втората алтернатива на чл.194
ал.3 от НК,като му определи и наложи следните пробационни
мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
явяване и подписване пред пробационен служител,или
упълномощено от него лице,с периодичност на регистрацията два пъти
седмично,Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и Безвъзмезден труд в полза на обществото 150
часа годишно в рамките на Една година.Съдът счете че с това наказание и в този
си размер целите по чл.36 от НК биха били постигнати и биха имали най за
успех поправянето и превъзпитанието на подс.К..
В тежест на подс.К. се възложиха и сторените по делото съдебно
деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: