№ 15069
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цв. М.
Т. Ц. Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110123509
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него
и ответника С. Е. Е., в качеството му на наследник по закон на Е. Е. Е., въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия
до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., ет. 2, ап. 6, с ....., като той не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово
разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от датата на публикуването на общата фактура на интернет – страницата на
продавача, което ответникът не е сторил, поради което претендира сумите, както следва:
406,97 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.; 86,49 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г.; 41,61 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., както и
10,03 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 30.04.2019 г. до 13.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 04.05.2022 г. до
окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Е. Е. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете при твърдението, че не е потребил твърдяното количество топлинна
енергия, тъй като радиаторите в имота са изключени и пломбирани. Счита, че
претендираните суми са произволно начислени, а освен това те се основават на прогнозни
1
фактури, извлечения от сметки и съобщения към фактури, които са едностранни съставени и
не го обвързват, още повече, че ищецът не представя такива. Заявява, че исковите претенции
следва да се основават на базата на реално извършени отчети на водомера за топла вода и
уредите за търговско измерване. Оспорва доказателствената стойност на представените с
исковата молба извлечение от сметка и съобщения към фактури, тъй като не съдържат дата
на издаване, издател, подпис и печат. Навежда довод за изтекла погасителна давност на
вземанията за период от 3 години преди датата на подаване на исковата молба. Оспорва
доказателствените искания на ищеца за допускане на експертизи, тъй като същите са
насочени към установяване на обстоятелства, които са в негова доказателствена тежест.
Оспорва ищецът да е носител на вземането за цена на услуга за дялово разпределение, тъй
като тази услуга не се извършва от него, а от фирмата за дялово разпределение. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... изразява становище, че в рамките
на исковия период дялово разпределение в сградата – етажна собственост е било
законосъобразно извършвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, въз основа на данните,
съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – обезпечителна заповед от
16.06.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 1887/2014 г. по описа на САС, списък на броя на
живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща се на адрес: ...., както и
удостоверение за наследници с изх. № РЛЗ22-ДИ11-113/17.05.2022 г. на Е. Е. Е., издадено от
длъжностно лице при ....“, съдът приема за установено, че в рамките на исковия период
ответникът С. Е. Е. се легитимира като собственик на процесния имот на основание
наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на брат му С. Е. Е., починал на
16.04.2017 г., т. е. още преди исковия период. Най-напред, видно от представената
обезпечителна заповед от 16.06.2014 г., издадена по ч. гр. дело № 1887/2014 г. по описа на
САС /л. 15 от делото/ върху собствения на наследодателя Е. Е. апартамент № 6, находящ се
2
в ...., заедно със зимнично помещение № 12 и 1,828 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, е била наложена възбрана, което от своя страна най-
малкото поражда индиция, че към този момент посоченото лице действително е
притежавало вещни права върху възбранения имот, който изцяло съответства на процесния
такъв. На следващо място, в подкрепа на такъв извод би бил и фактът, че в представения
списък от 04.05.1990 г. за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда, находяща
се на адрес: ...., наследодателят Е. Е. също се е подписал като лице, имащо фактическа и/или
правна връзка именно с процесния апартамент № 6, потвърждавайки и отразения в
протокола отопляем обем на същия – 224,50 куб. м., както и броя на живущите в него, като в
тази част авторството на положения от негово име подпис не е оспорено в хода на процеса.
Ето защо, дори да се приеме, че сама по себе си констатацията на съдебния състав, допуснал
обезпечението по висящото пред него дело, относно принадлежността на правото на
собственост върху апартамент № 6 няма обвързващо действие за настоящото производство,
то следва да бъде съобразено обстоятелството, че тя се подкрепя и от факта, че самият Е. Е. е
удостоверил този факт, полагайки подписа си върху списъка от 04.05.1990 г. Нещо повече, с
отговора на исковата молба от страна на ответника С. Е. изобщо не е наведено оспорване, че
наследодателят му Е. Е. не е бил собственик на процесния апартамент № 6, като
предприетата от него защитна теза в хода на процеса се основава предимно на твърдението,
че не е потребил твърдяното количество топлинна енергия, тъй като радиаторите в него са
били изключени и пломбирани, без да е релевирал конкретни възражения, че след смъртта
на брат му той не е станал собственик на включения в наследствената му маса имот. Ето
защо, доколкото по делото няма данни за осъществяването на последващи юридически
факти, довели до промяна в обема от правата върху него, съдът приема, че след смъртта на
Е. Е., настъпила на 16.04.2017 г., на основание наследствено правопримество като
изключителен собственик на процесния апартамент се легитимира именно С. Е., доколкото
същият не твърди и не доказва да е приел наследството на брат си по опис, или да са се е
отказал от него, още повече, че в хода на откритото съдебно заседание на 08.12.2022 г.
същият изрично е потвърдил качеството си на негов наследник. Въз основа на изложеното,
съдът прави извод, че в рамките на исковия период ответникът се легитимира като носител
на правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. същият се явява
легитимиран да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответникът С. Е. да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е
предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период той е бил носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № 6 съдът прави извод, че между него
и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
3
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 16.10.2000 г., списък към него и
договор от 24.10.2000 г. /л. 17-24 от делото/, представените изравнителни сметки /83-84 от
делото/, както и с оглед изложеното от вещото в констативната част от заключението по
съдебно-техническата експертиза, етажните собственици в сградата, находяща се на адрес:
...., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице
– помагач - „....
Съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се основават на
съставени от него частни документи - извлечения от сметки и съобщения към фактури,
които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй
като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не са
от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през релевантния
период за процесния имот. В същото време обаче, за установяване на факта на предоставяне
на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без
оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
според което количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост,
находяща се на адрес: ...., е измервана чрез определен от ЗЕ средство за измерване – общ
топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. През процесния период в имота на ответника са
начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е
посочено как се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за отопление и топла вода са
формирани въз основа на показанията от 1 брой радиатор с монтирани разпределители и 1
брой водомер, които са отчитани дистанционно, а сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация – на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение
към Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота - 225 куб. м. и на етажната собственост – 12 355 куб. м. От
техническа гледна точка индивидуалните изравнителни сметки също са изготвяни от
фирмата за дялово разпределение в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН. В
чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
4
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, по делото се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани от ищеца именно по горния ред, предвиден в ЗЕ и общите условия на ищеца, а
именно: по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни
в края на всеки отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на
ответника количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза
на 406,81 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури
/512,59 лв./ и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки /105,78 лв./,
като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. В случая, недоказано е останало възражението на ответника, че не е
потребил твърдяното количество топлинна енергия, тъй като по делото не се установява
преустановяване на топлоподаването до процесния имот през исковия период. Точно
обратното, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е достигнало до категоричен
извод, че по време на исковия период същият е бил свързан с топлопреносната мрежа на ....,
като отчетът на находящите се в него 1 брой радиатор и 1 брой водомер е извършван
дистанционно. Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-
техническата експертиза по делото са установени по категоричен начин реално доставената
и потребена в процесния имот топлоенергия в определено количество и нейните стойности
за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
ответникът С. Е. дължи да заплати, като в тази връзка бъде разгледано своевременно
релевираното от него с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно тълкувателните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира
течението на давността, като в случая исковата молба е подадена в съда на 04.05.2022 г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва
след и на 04.05.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В случая, от страна на ищеца се претендират
вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като в
този смисъл по отношение на тях действително е изтекла погасителна давност за сумите,
начислени за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г. включително. Това е така, тъй като
съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца –
тези от 27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г., но в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че най-късното месечно вземане -
това за м. февруари 2019 г. е станало изискуемо на 15.04.2019 г., т. е. преди 04.05.2019 г.,
поради което то, както и предхождащите го такива - тези за м.05.2018 г., м.06.2018 г.,
м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.09.2018 г., м.10.2018 г., м.11.2018 г., м.12.2018 г. и м.01.2019 г.,
включени в исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, част от които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура № **********/31.07.2019 г. и чрез включването
им в нея е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални
възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случая, съдът приема, че
крайният размер на главното задължение за цена на топлинна енергия на ответника С. Е.
следва да бъде определено въз основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв,
отразяващ реално доставената такава в рамките на исковия период. Ето защо, от посочената
5
по-горе сума от 406,81 лв. следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за
периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., които предвид данните по таблици № 5 и № 6 от
заключението, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния
период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 187,83 лв. Така
след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на задълженията за
цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., които съдът прие, че
не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 218,98 лв. /406,81 лв. – 187,83
лв./, до който размер предявеният главен иска за цена на топлинна енергия се явява
основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 406,97 лв., или за размера от 187,99 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято стойност не се спори, че се равнява на посочения от
ищеца размер от 41,61 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на ищеца
дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на сградата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начинът за заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „... /л. 30-37 от делото/, страните
са договорили заплащане от .... на ползваните услуги съгласно Приложение № 2, въз основа
на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е
цената да се определя първоначално и да се актуализира ежегодно до 30-ти април за
следващия отчетен период. Както се посочи по-горе, по делото е представен и договор от
24.10.2000 г., сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за
дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на
показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление,
водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и
индивидуални сметки – 4,20 лв. на измервателен уред.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът .... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., чиято обща стойност съдът приема, че възлиза на
посочената от ищеца сума от 41,61 лв., която не се твърди и не се доказва да е била
заплатена от ответника. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност тук
следва да се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се
претендира от ищеца едва от 01.03.2019 г., поради което същото не е обхванато от изтекла
погасителна давност. Ето защо, предявеният главен иск за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 41,61 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г. се явява
основателен и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
6
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 04.05.2022 г. до окончателното им заплащане.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от публикуването на общата фактура на интернет страницата на
продавача, както се твърди от ищеца с исковата молба. Ето защо, за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., за които съдът прие, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца. Определен по реда на чл. 162 ГПК,
размерът на акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия в размер на 218,98 лв., отнасяща се за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.,
възлиза на 50,49 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., до
който размер предявеният акцесорен иск се явява основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 86,49 лв., или за размера от 36 лв.
По отношение на задължението за цена за услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба – 04.05.2022 г. и касаеща процесния период,
поради което акцесорната претенция в размер на 10,03 лв. за периода от 30.04.2019 г. до
13.04.2022 г. се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 319,58 лв. –
платена държавна такса, депозит за СТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение,
определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./,
вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, протекло в
рамките на едно открито съдебно заседание, без събирането на допълнителни доказателства,
освен първоначално допуснатите. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника С. Е.
следва да се присъди сумата от 171,72 лв. - адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представената разписка от 08.12.2022 г. /л. 78 от
делото/, като възражението на ищеца относно неговата прекомерност съдът счете за
неоснователно, доколкото претендираният размер от 400 лв. не надвишава минималния
такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ..... на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 218,98 лв.,
7
представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се
на адрес: ...., ет. 2, ап. 6, с ....., за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 41,61
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 04.05.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 50,49 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода
от 15.09.2019 г. до 13.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 218,98 лв. до пълния предявен размер от 406,97 лв., или за
размера от 187,99 лв., и за периода от 01.05.2018 г. до 28.02.2019 г.; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 50,49
лв. до пълния предявен размер от 86,49 лв., или за размера от 36 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,03 лв.
за периода от 30.04.2019 г. до 13.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. Е. Е., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на ...., ЕИК ..... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 319,58 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на С. Е. Е.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 171,72 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца ... – „...
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8