№ 88
гр. П., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана С.а
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана С.а Административно наказателно
дело № 20225220201786 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Б. от гр. В., ЕГН: ********** против НП
№ 22-0340-001001/30.08.2022 год. на началника на РУ-Септември, с което на
жалбоподателя са наложени на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за
нарушение на чл.103 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на
150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата се твърди че НП е незаконосъобразно. Основното
възражение касае незаконосъобразността на наказанието лишаване от
правоуправление, тъй като към датата на нарушението жалбоподателят бил
неправоспособен водач на МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АНО, не изпраща процесуалния си
представител. От същия е постъпило писмено становище за неоснователност
на жалбата. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи следното:
На 05.07.2022 г., в село Бошуля, обл.П. жалбоподателят управлявал лек
автомобил Т.К. с ДК № .... На ул. „П.“ се намирал полицейски автопатрул в
състав свид.А. С. и пол.Е.П.. Полицейските служители се намирали на
указаното място в изпълнение на служебните си задължения по спазване от
страна на водачите на МПС на правилата за движение по пътищата. В 00,44
часа свид.С. подал на жалбоподателя сигнал за спиране със стоп – палка.
Въпреки че възприел сигнала, жалбоподателя не спрял, като продължил
движението и същевременно ускорил скоростта. По тази причина полицаите
предприели преследване на управлявания от жалбоподателя автомобил и го
спрели извън населеното място. В хода на проверката се установило, че
жалбоподателя е неправоспособен водач. Освен това същият миришел на
алкохол, като отказал да бъде тестван за това. При това положение срещу
жалбоподателя на мястото на проверката бил съставен АУАН за нарушение
на чл.103 от ЗДвП, който му бил надлежно предявен. Жалбоподателя
получил АУАН без възражения.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, което
жалбоподателя обжалва в срок, доколко НП му е било връчено на 11.11.2022
год., а жалбата е подадена до съда чрез АНО на 24.11.2022 год.
С оглед характера на въззивното производство, съобразно жалбата, а и
от гледна точка естеството на констатираното нарушение, съдът приоритетно
счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел необходимите и
възможни мерки за разкриването на обективната истина. Същевременно е
осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити и обоснове
позицията си по делото. Предвид изложеното, съобразно наведените в
жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна
проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното
наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА досежно възражението, касаещо
незаконосъобразността на наложеното наказание лишаване от
правоуправление.
Като инстанция по същество съдът осъществи цялостна проверка
досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
2
независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава,
съдът констатира, че административно наказателното производство е
започнало със съставянето на АУАН, надлежно предявен и връчен на
наказаното лице. В АУАН и в НП са отразени датата и мястото на
извършване на нарушението. НП също е съставено от компетентен орган,
надлежно упълномощен. В АУАН и НП нарушението е описано точно и ясно,
като са изложени всички обстоятелства - елементи от фактическия състав на
същото, съгласно възприетата правна квалификация. По същество
нарушението е напълно доказано както по отношение на авторството, така и
по отношение на начина на извършването му, от показанията на
актосъставителя свид.С., които не се опровергават от нито едно друго
доказателство.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя досежно незаконосъобразността на наложеното наказание
лишаване от правоуправление за основателно. От писмото на Началника на
сектор Пътна полиция и приложените към него документи / л.34 – л.43 в
делото/ се установява по един безспорен начин, че към датата на нарушението
жалбоподателят е бил неправоспособен водач на МПС. Известна е максимата
в правото, че никой не може да бъде лишен от право, което не е притежавал
към момента, в който е извършил противоправно деяние, стоящо в основата
на санкционирането. По тази причина НП в тази си част – относно
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС следва да се
отмени. В останалата част следва да се потвърди, като съдът намира че АНО
се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН при определяне размера на
глобата, като същата е определена при лек превес на отегчаващи
административно наказателната отговорност обстоятелства, което е напълно
съответно на характеристиката на жалбоподателя като водач на МПС, видно
от справката за нарушител – л.6 – л.8 в делото.
При този изход на делото частично основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. На първо място следва да се каже,
че възражението на юрисконсулта на ОДМВР П. за прекомерност на
платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 е неоснователно, тъй
като то е уговорено в минималния размер, предвиден в чл.18, ал.4 от НМАВ.
При положение, че НП се отменя досежно едното от наложените две
3
кумулативни наказания, разноските следва да се присъдят по съразмерност,
т.е. на жалбоподателя следва да се присъдят половината от направените
разноски за адвокат – или 250 лева, платими от ОДМВР П. – учреждението
със самостоятелен бюджет, към което принадлежи АНО. От своя страна
ОДМВР П. също има право на разноски – в размер на половината от
определеното от съда юрисконсултско възнаграждение. Преценявайки
фактическата и правна сложност на делото съдът определя
юрк.възнаграждение в размер на 80 лв., т.е. на ОДМВР П. следва да се
присъди юрк.възнаграждение в размер на 40 лева.
По горните съображения и на основание чл.63 ал.2, т.1 и т.5 от ЗАНН,
РС – П.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22 - 0340 - 001001/30.08.2022 год. на
началника на РУ- Септември, в частта, в която на Н. С. Б. от гр. В., ЕГН:
**********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.103
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ НП № 22-0340-001001/30.08.2022 год. на началника на РУ-
Септември, в частта, в която на Н. С. Б. от гр. В., ЕГН: **********, на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.103 от ЗДвП е
наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 /три / месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3,
представлявана от Директор да ЗАПЛАТИ на Н. С. Б., с ЕГН: **********,
адрес: град В., улица „П.“ №31, сума в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева
- разноски за един адвокат, по съразмерност.
ОСЪЖДА Н. С. Б., с ЕГН: **********, адрес: град В., улица „П.“ №31,
да ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР П., адрес: гр.П., пл. „С.“ № 3,
представлявана от Директор сума в размер на 40 /четиридесет/ лева -
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – П..
4
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5