О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435/13.2.2019г.
13.02.2019 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХV –ти граждански състав
На 23.02 2019 година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Георги Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Георгиев
гр.д.№ 5115 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството по делото е образувано по искова молба на Р.М.И. ***,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес ***,кант.17,чрез
адв.Стойчо Тодоиров-ЯАК против
«Хранително вкусов комбинат» АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.»Д.Благоев» № 5,представлявано от изп.Директор
Соня Бъчварова с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лв.,представляващи
неимуществени вреди и изразяващи
се в претърпени физически и психически болки и стрядания,тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт,които
са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяна трудово злополука и са непосредствен резултат от нея,ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.03.2018
г. до окончателното изплащане.
Представят се писмени доказателства.
Прави искане за назначаване на СМЕ,за изискване от работодателя трудовото й
досие и за допускане до разпит на двама свидетели от показанията на които да
бъде установено как се е отразила причинената травма на нейното физическо и
психическо състояние.
В законоустановения
срок не е постъпил писмен отговор от ответника.Постъпило е становище,в което се
сочи,че не се оспорва настъпването на трудовата злополука на 19.03.2018 г. на
ищцата в цех карамелажни бонбони на дружеството,но следвало да се има
предвид,че при постъпване на работа на ищцата в дружеството на 03.07.2017 г.
същата подписала длъжностна характеристика за длъжността си,като следвало да
познава добре машините и съоръженията и да ги пази. На машината на която е
работила и на която е станала трудовото злополука,не е имало трудова злополука
повече от 25 години,което означавало,че ищцата е проявила небрежност. След
изтичането на 90 дни болнични поради трудовата злополука,ищцата се явила,като
заявила,че отказвали да й дават повече болнични,като можела да ползва още девет
дни неплатен отпуск,поради което следвало да бъде освободена. Твърди се,че ако
състоянието на ръката й е било толкова
тежко,щяла да бъде изпратена на ТЕЛК,което означавало според ЛКК,че може да
работи. След освобождаването на ищцата от работа със заповед № 1/28.06.2018 г.
на основание чл.325,ал.1,т.4 КТ,ищцата отново отишла при изп.Директор
на дружеството с молба да бъде назначена отново на работа за седем дни,защото
не й стигали за борсата.Тогава отново била попитана дали може да работи,като
отговорила,че може. На 17.02.2018 г. дружеството получило голяма поръчка,като изп.Директор се свързала с ищцата,като й предложила да я
назначи на работа за седем дни,като същата подала молба за работа и била
назначена като обслужващ работник в цех карамелажни бонбони със заповед №
6/26.07.2018 год.,като на същата била възлагана по-лека работа. Същата слагала
етикети с две ръце,като се справила добре,като след изпълване на поръчката била
освободена отново със заповед. Въз основа на изложеното се оспорва размера на
предявения иск,като силно завишен. Представят се писмени доказателства.
Съдът след
като прецени, че исковата молба е редовна, а претенцията допустима, намира че
делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Представените
от страните писмени доказателства следва да бъдат приети. На ищцата следва
да бъде предоставена възможност да доведе двама свидетели в с.з.
Основателно
е искането на ищеца за назначаване на СМЕ и същото следва да се уважи.
Основателно
е искането на ищцата за изискване от ответното дружество трудовото й досие и
същото следва да се уважи.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание
на 28.03.2018 г. от 10,00 часа, за която
дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
Приема
приложените към исковата молба и становището доказателства, под опис.
Предоставя
възможност на ищцата да доведе двама свидетели в с.з.
Назначава
СМЕ, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и
извърши справки навсякъде, където е необходимо да отговори на въпросите,
поставени в исковата молба въпроси.
Експертизата
да се изготви от вещото лице д-р
Йордан Иванов Стойков, при депозит в размер на 250,00 лв.
- от бюджета на съда, предвид, че ищецът е освободен от разноски в
производството .
Вещото лице да се уведоми.
На основание
чл.190,ал.1 ГПК задължава изп.Директор на „Х В К“
АД-Ямбол да представи трудовото досие на ищцата Р.М.И.,като на основание
чл.190,ал.2 ГПК указва на ищцовото дружество,че
непредставянето на трудовото досие на ищеца ще се преценява съгласно
разпоредбата на чл.161 ГПК,като с оглед обстоятелствата по делото,съдът може да
приеме за доказани фактите,относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснатите доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
В
исковата молба се посочва, че към 19.03.2018 год. ищецът е полагал труд по ТПО
при ответника на длъжност „обслужващ работник промишлено производство“. По време
на изпълнение на трудовите си задължения на биячна
машина претърпял трудова злополука,като по време на работа машината хванала
лявата й ръка и я притиснала много силно. Причинената му травма довела до
внезапна остра болка,като успяла да измъкне ръката си от машината,но същата
продължавала силно да я боли,като в рамките на следващата минута същата силно
се подула и в резултат на отока, дланта й придобила троен размер.За инцидента
веднага била уведомена изп.Директор на
дружеството,като машината била спряна а ищцата откарана в спешното отделение на
МБАЛ-Ямбол. Била приета в отделението,като й бил извършен преглед от деж.лекар,като било констатирано наличие на силен
оток,болка и хематом в областта на лявата длан. Била насочена към извършване на
рентгенография на лявата ръка и докато се провеждало изследването ищцата
продължила да изпитва невероятни силни болки,като имало усещането,че всичко
около нея се върти и всеки момент ще изгуби съзнание. При най малко помръдване
на ръката,болката се засилвала,вследствие на което същата й прилошало,гадило и
се,като загубила ориентация за време и място.Рентгенографията констатирала
наличието на „множество счупвания на метакарпалните
кости“ на лявата ръка,като й било направена превръзка.На следващия ден ръката й
била гипсирана,като и било обяснено от лекар,че травмата е доста сериозна и ще
й трябват поне три месеца за да може да си служи с ръката,като било възможно
никога да не бъде възстановено изцяло чувствителността на дланта и пръстите. На
ищцата бил издаден болничен лист с продължителност от 20.03.2018 г. до
17.06.2018 г.В месеците след злополуката възстановяването вървяло много бавно,хващателните рефлекси били сериозно увредени и на практика
не било възможно ищцата да си служи с лявата ръка,дори при извършване на
ежедневни действия. Същата трудно движила както самата ръка,така и отделните
пръсти,като всяко едно движение било съпроводено със силни болки. Дори когато
ръката била в покой болката продължавала,като ищцата не можела да спи вечер или
се събуждала инстиктивно при притискане или допир.
Посещавала редовно медицински прегледи,като посетила ортопедичен кабинет в
гр.Сливен при специалист. Навсякъде й било казвано,че зарастването на счупванията върви много бавно,като дори след изтичане на
болничните листи,нямала да бъде в състояние да изпълнява трудовите си
задължения и да използва пълноценно лявата си ръка.След връщането си на работа
и била възложена по-лека такава,като в последствие трудовия й договор бил
прекратен.На работодателя бил поставен въпроса за дължимото й по закон
обезщетение за вредите в резултат на трудовата злополука,но й било отговорено,че когато ищцовото
дружество има възможност ще й възстанови разходите за лечение,като не и било
изплатено и нищо от застраховател. Също така се твърди,че ръката й не се е
възстановила напълно,като не можела да изпълнява домакинските си
задължения,като е изпаднала в депресия.
С разпореждане на НОИ от 26.04.2018 год.
злополуката била призната за трудова.
Претендира се уважаване на исковете по
подробно изложени съображения, както и присъждане на разноски.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата
молба. След изтичане на срока е постъпило становище от ответното дружество.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ,вр.чл.52 ЗЗД.
Страните не спорят , че са били в ТПО към
19.03.2018 год.,както и факта,че с разпореждане на ТП на НОИ гр.Ямбол от
26.04.2018 г. злополуката била призната за трудова.
При
разпределяне на доказателствената тежест, съдът
указва на страните, че следва да установяват следните правно - релевантни
факти:
Указва на ищеца , че следва да доказва, че увреждането
от 19.03.2018 год. представлява трудова
злополука, в резултат на което са настъпили вреди, характера на вредите, както
и причинната връзка между вредите и трудовата злополука, включително размера на
претенциите си.
Указва на ответника, че в негова тежест е да доказва наличието на твърдяната в отговора груба
небрежност от страна на работника, т.е. възражението си за наличие на 100 % съпричиняване на вредоносния резултата.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които
основават исканията си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба
(при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, ведно с призовката
за съдебното заседание, а на ищеца и копие от становището и писмените
доказателства към него.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: