№ 13196
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110170630 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от А. И. У. срещу П.................... на
Р.................. Б............ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
относно осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер
на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато й
обвинение за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била
оправдана с Решение от 02.11.2020г. постановено по НАХД №4770/2019г. по
описа на СРС, НО, 6-ти състав, влязло в сила на 01.10.2021г., които
неимуществени вреди се състоят в накърняване на доброто й име и авторитет
сред приятели, познати и в обществото, злепоставяне пред познати и
членовете на семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за
срам, безпокойство и притеснения за бъдещето, чувство на обреченост,
безпомощност и безизходица, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от влизане в сила на решението на 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 3000 лв. за заплатен в наказателното производство
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
влизане в сила на решението на 01.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че с постановление от 11.12.2018г. по досъдебно
производство № 5336 по описа на СДВР за 2017г., пр. пр. № 25348/2017г. по
описа на СРП, била привлечена като обвиняем за извършването на
престъпление с правна квалификация чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, като през
1
месец март 2019г. в Софийския районен съд е внесено постановление с
предложение на основание чл. 78а НК тя да бъде освободена от наказателна
отговорност и да й бъде наложено административно наказание. Сочи, че на
26.03.2019г. било образувано НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти
състав, приключило с постановяване на Решение от 02.11.2020г., с което
ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й от СРП
обвинение. Сочи, че след постъпил протест от страна на СРП срещу
решението на първоинстанционния съд било образувано ВНАХД №
1685/2021г. по описа на СГС, НО, 15-ти въззивен състав, по което било
постановено Решение № 260505/01.10.2021г., потвърждаващо решението на
СРС и неподлежащо на обжалване. Твърди, че в продължение на почти три
години срещу нея било повдигнато и поддържано обвинение за умишлено
престъпление, което навредило на доброто й име и авторитет в обществото,
злепоставило я пред познатите и семейството й, уронило престижа й на
уважаван, ценен и почтен човек. Поддържа, че в резултат от обвинението
хората започнали да гледат на нея с недоверие и подозрение, чувствала се
компрометирана като личност, дълбоко било засегнато човешкото й
достойнство, изпитвала силен стрес и срам, безпокойство и притеснения
какви ще са последствията за нея и семейството й, чувствала се обречена,
безпомощна и в безизходица, несигурна и уязвима. С оглед на тези
обстоятелства, ищцата моли да бъде постановено решение, с което
ответникът П.................... на Р.................. Б..................... да бъде осъдена да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението
на 01.10.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението. Поддържа, че
в хода на наказателното производство е заплатила и сумата от 3000 лв. на
адвокат за осъществяване на процесуално представителство, поради което
претендира ответникът да бъде осъден да й заплати посочената сума, като
претърпяна имуществена вреда.
Ответникът Прокуратура на Р.................. Б..................... в
законоустановения срок е представила писмен отговор на исковата молба, с
който е релевирала възражения относно размера на претендираното
обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно действителното
наличие на пряка причинно – следствена връзка между действията на
п.................... по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Сочи се, че
П.................... на Р.................. Б..................... не е разпространявала
информация относно воденото наказателно производство срещу ищцата,
поради което злепоставянето й в обществото и пред близките и приятелите й
не е резултат от нейни действия. Оспорва доказаността на претърпените
вреди, като сочи, че не се представят доказателства за действителното им
настъпване. По отношение на претенцията за обезщетение на претърпени
имуществени вреди се навеждат възражения за частична недоказаност на иска
за размера от над 2300 лв., като счита същата и за прекомерна.
В съдебното заседание, ищцата се яви лично, тя беше представлявана
2
от процесуалния й представител адв. А., който моли съда да уважи
предявените искове по изложените в исковата молба съображения, като
претендира за разноските по делото.
В съдебното заседание ответникът се представлява от прокурор Цанова,
която оспорва предявените искове, като моли те да бъдат отхвърлени по
съображенията изложени в отговора. Сочи, че не се ангажирани безспорни
доказателства за установяване на претърпените от ищцата вреди. Релевира
възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорът,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените към Досъдебно производство № 5336/2017г. по описа
на СДВР, НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО и ВАНД №1685/2021г.
по описа на СГС материали е видно, че на 28.12.2018г. ищцата е привлечена
като обвиняем за извършено престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК,
като по отношение на нея не е вземана мярка за неотклонение. На 21.03.2019г.
в СРС е внесено Постановление за освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание срещу ищцата. В първа инстанция
съдебното производство е продължило до 02.11.2020г., когато е постановено
решението на съда, с което е призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение. В тази фаза делото е било отложено веднъж от 24.04.2019г. до
12.06.2019г. поради неявяването в съдебно заседание на защитникът на
ищцата. Първоинстанционното решение е протестирано с Протест на
прокурора от 04.11.2020г. По повод на този протест е било образувано ВАНД
№1685/2021г. Въззивното производство е приключило на 01.10.2021г. с
постановяването на решение, с което първоинстанционното е потвърдено.
В производството по делото бяха ангажирани гласни доказателства,
чрез разпита в качеството на свидетел на З........... Н............. У............. който е
син на ищцата и съдът кредитира показанията му доколкото са в съответствие
с установените с писмени доказателства факти. От показанията на този
свидетел се установи, че след повдигането на обвинение, ищцата се
затворила в себе си и не искала с никого да контактува. Дори след
постановяването на оправдателното решение тя не се успокоила, защото
живеела в малък, в който мълвата за това, че е обвинена в престъпление вече
се е разнесла и тя изпитвала неудобство от този факт. Свидетелят сочи, че е
имало моменти, които се е страхувал тя да не посегне на живота си.
От така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от
незаконосъобразни действие на правозащитните й органи е обективна. За
3
ангажирането й ищецът следва да установи, че действията на правозащитните
органи на държавата по повдигането и поддържането на обвинението са
незаконосъобразни и че в резултат на тях, са настъпили посочените
неимуществени вреди.
С влизането в сила на оправдателната присъда, в случая решение или
постановление за прекратяване на наказателното производство се
осъществява фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал.1, т.3, пред. I
от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС) и П....................
дължи обезщетение за всички преки и непосредствени неимуществени вреди,
които ищецът е претърпял в хода на наказателното производство.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, които
твърди, че е претърпяла поради незаконното обвинение в извършване на
умишлено престъпление от общ характер. Основава иска си на твърдения за
претърпени неимуществени вреди от накърняване на доброто й име и
авторитет сред приятели, познати и в обществото, злепоставяне пред познати
и членовете на семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за
срам, безпокойство и притеснения за бъдещето, чувство на обреченост,
безпомощност и безизходица. Съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на П.................... да заплати
на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди вследствие на повдигнатото й обвинение за частично
основателен.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, за което се предвижда
наказание лишаване до три години, като това престъпление не е тежко и по
тази причина, а и поради наличието и на останалите предпоставки на чл.78 а
НК по отношение на ищцата не е бил внесен обвинителен акт, а предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, което би могло да бъде глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв.
Установи се, че във връзка с обвинението спрямо ищцата не е била взета
мярка за неотклонение. Предвид изложеното съдът счита, че спрямо ищцата е
осъществена ниска по интензитет процесуална принуда.
За доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на обвинението в настоящото производство беше разпитан
свидетелят У............. чиито показания, предвид това, че е син на ищцата
съдът кредитира само доколкото са в съответствие с установеното от
приетите писмени доказателства. Тук следва да се отбележи, че самото
осъзнаване от едно лице на обстоятелството, че определено негово право е
нарушено и че то е подложено на ограничения в правната му сфера или срещу
него неоснователно са повдигнати обвинения, представлява негативно
преживяване и само по себе си подлежи на обезщетяване (Решение от
4
10.02.2011 г. по делото Илиев и др. срещу Б..................... (съединени жалби
№4473/02 и №34138/04) на Европейски съд по правата на човека, Решение от
10.02.2011 г. по делото Радков срещу Б..................... (жалба №18382/05).
Поради това, в процеса се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на
основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ, състоящи се в накърняване на
доброто й име и авторитет сред приятели, познати и в обществото,
злепоставяне пред познати и членовете на семейството, уронване на
престижа, силен стрес и чувство за срам, а още по-малко, че е претърпяла
неимуществени вреди в тази връзка.
Съдът счита, че в производството не се установи, че ищцата е изпитвала
безспокойство и притеснения за бъдещето, чувство на обреченост,
безпомощност и безизходица, в следствие на повдигнатото и обвинение и
предвид перспективата да й бъде наложена глоба от 1000 лв. до 5000 лв.
Продължителността на наказателното производство в досъдебната и
съдебната фаза развила се пред първоинстанционния и въззивния съд, съдът
намира че не излиза извън рамките на разумните срокове, доколкото същото
е продължило около 3 години. Няма данни по делото, че поведението на
ищеца или защитникът му са допринесли за продължителността на
наказателното производство, освен за периода от 24.04.2019г. до 12.06.2019г.
С оглед на всички тези обстоятелства и при прилагането на принципа на
справедливост за определяне на размера на обезщетението, съобразявайки
периода на развилото се наказателно производство и отражението му върху
личността и начина на живот на ищцата и при отчитане на вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането й, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в накърняване на доброто й име и авторитет сред приятели,
познати и в обществото, злепоставяне пред познати и членовете на
семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за срам възлиза на
сумата от 2500 лева, която следва да бъде присъдена ведно със законната
лихва считано от 01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Платеното адвокатско възнаграждение за защита в наказателното
производство е в причинна връзка с неоснователното обвинение срещу
ищеца, тъй като при липса на наказателно производство не би се наложило и
ангажирането на адвокатска защита за него и съответно - ищцовата страна не
би извършила разходи за нея. Безспорно се установи от приложения на л.190
от ДП договор за правна защита и съдействие, както и от представените ведно
с исковата молба разписки подписани от адв.А., че ищцата е заплатила на
адв.А. адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лв. Настоящият съд
намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в досъдебното и
първоинстанционното и въззивното съдебно производство не надвишава
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, нито пък
5
имущественото увреждане е настъпило в следствие на вина на подсъдимия и
ищец в настоящото производство, поради което не е налице причина, искът за
претърпените имуществени вреди да бъде отхвърлян изцяло или частично.
Той следва да бъде уважен изцяло. По отношение на тези разноски
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е неприложима.
Ищцата има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че в нейна полза следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса от 10 лв. В полза на ищцата следва да
бъдат присъдени и разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, което не е прекомерно съобразно чл.7, ал.2, т.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
изчислено съразмерно с уважената част от исковете в размер на 687,50
лв. Предвид изложеното съдът намира за неоснователно възражението за
прекомерност на заплатеното в полза на процесуалния представител на
ищцата адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА Р.................. Б..................... да заплати
на А. И. У., ЕГН ********** сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин
лева/, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за
престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била оправдана с
Решение от 02.11.2020г. постановено по НАХД №4770/2019г. по описа на
СРС, НО, 6-ти състав, влязло в сила на 01.10.2021г., които неимуществени
вреди се състоят в накърняване на доброто й име и авторитет сред приятели,
познати и в обществото, злепоставяне пред познати и членовете на
семейството, уронване на престижа, силен стрес и чувство за срам, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 3000 лв. за заплатен в наказателното производство
адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. У., ЕГН ********** срещу
П.................... на Р.................. Б............ искове с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ, в ЧАСТТА относно осъждането на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер от над 2500 лв. до 10 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато й обвинение за престъпление
по чл. 316, вр. с чл. 308, ал. 1 НК, по което е била оправдана с Решение от
02.11.2020г. постановено по НАХД №4770/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти
6
състав, влязло в сила на 01.10.2021г., които неимуществени вреди се състоят в
накърняване на доброто й име и авторитет сред приятели, познати и в
обществото, злепоставяне пред познати и членовете на семейството, уронване
на престижа, силен стрес и чувство за срам, безпокойство и притеснения за
бъдещето, чувство на обреченост, безпомощност и безизходица, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА Р.................. Б..................... да заплати
на А. И. У., ЕГН ********** сумата от 697,50 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7