№ 107
гр. Берковица, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200012 по описа за 2024
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Ц. Б., с ЕГН ********** от град Берковица, ул.
„......“ № 7, против Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН) град София, ул. Св. Георги Софийски № 3, с което на въззивника е
наложено наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.
115, ал. 2 от Закона а лечебните заведения за нарушение на чл. 39, т. 1 от
Закона за лечебните заведения.
В жалбата сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
допуснати нарушения на административно производствените правила, като по
този начин са нарушени правата й.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява. По делото е
постъпило писмено становище по същество на спора от процесуален
представител на жалбоподателя- адв. С.. В същото се потвърждава изнесеното
в жалбата. Молбата към съда е да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваното НП. Навежда доводи, че допуснатото нарушение,
изразяващо се в неточно посочване на ЕГН на нарушителя, с което следва да
бъде индивидуализиран, е съществено, тъй като води до неяснота в
авторството на извършителя, а това във всички случаи води до
незаконосъобразност на наказателното постановление. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответната страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
1
„Медицински надзор“ (ИАМН) град София се представлява от редовно
упълномощен юрисконсулт. Юрисконсулт П. моли НП да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредбата за правна
помощ, по преценка на съдебния състав.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № А- 224/ 02.11.2023 г., съставен от свидетеля д-
р П. Д. П. на длъжност главен инспектор в дирекция КМДПП в Изпълнителна
дирекция Медицински надзор, на жалбоподателя д-р Д. Ц. Б. за това, че като
лекар специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация в
балнеохотел „Т., ул.“ .“ № 16 в град Вършец, в качеството й на лекар на
пациентката Д.С.В., е осъществявала дейност по физикална и
рехабилитационна медицина (ФРМ). Дейностите по ФРМ се осъществяват в
лечебни заведения за амбулаторна, специализирана медицинска дейност.
Амбулаториите за специализирана медицинска дейност се регулират по Закона
за лечебните заведения. Лечебните заведения за извънболнична помощ се
регистрират по реда на чл. 39, т. 1 от ЗЛЗ. Д-р Б. е упражнявала дейност, която
не е регистрирана по ЗЛЗ.
По този начин според наказващия орган жалбоподателят е осъществил
състава на нарушение по чл. 39, т. 1 от Закона за лечебните заведения:
„Регистрират се лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.“
АУАН бил връчен на жалбоподателя на 07.11.2023 г., без възражения от
страна на административно наказания.
По делото са представени като доказателства: НП, Булпост разписка,
АУАН, Писмена покана, Булпост разписка, Придружително писмо, Разписка за
връчване на АУАН, Заповед на изпълнителния директор на ИАМН- 2 броя,
Приложения към заповед, Удостоверение- 2 броя, Договор за наем,
Правилник за вътрешния трудов ред, Трудов договор, Длъжностна
характеристика, Диплома- 2 броя, Лечебно- процедурен картон, Фактура- 3
броя, Журнал за извършени процедури, Тетрадка с назначения, Обяснение от
управителя на хотел, Обяснения от д-р Б., Поименно разписание на
длъжностите, Ценоразпис, Заповед на прокурист на ПРО ЕАД, Договор за
правна помощ, Пощенски плик.
В хода на производството са разпитвани свидетели на проверката и
актосъставителя.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата като депозирана в срок, от легитимирано за
това лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП досежно неговата законосъобразност.
За да се произнесе по законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и
2
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице
различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно
постановление.
Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са
издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от
закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Следва да се отбележи, че критерият за определяне на съществените
нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено,
когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на
страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно
тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено
административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да
установи пред съда, че има извършено административно нарушение такова,
каквото е описано в акта и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да
бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението.
Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на
съответното нарушение може да бъде разгледан и въпросът за съответствието
на наложената санкция с тежестта на нарушението, само когато размерът на
административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона.
Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно на едно
достатъчно основание, а именно: съществено нарушение на процесуалните
правила.На първо място това нарушение се изразява в неправилно посочено
ЕГН на наказаното лице както в АУАН, така и пренесено в НП. ЕГН-то на д-р
Д. Ц. Б. е **********, а записаното в АУАН и НП е **********. Отразеното в
наказателното постановление ЕГН не отговаря на действителното.
Точното и недвусмислено посочване на ЕГН на нарушителя е абсолютно
необходим реквизит на санкционния акт и липсата или неточното му
посочване не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на
наказателното постановление. Обстоятелството, че в наказателното
постановление срещу името доктор Д. Ц. Б. е записан **********, който ЕГН
е различен от действителния ********** на нарушителя и не отговаря на
действителните данни на самоличността му, според настоящата инстанция е
довело до цялостно опорочаване на административно-наказателното
производство. Погрешното посочване на ЕГН на лицето в наказателното
постановление безспорно се явява пречка нарушителят да бъде установен
3
еднозначно. Следва да се отбележи, че погрешното посочване в наказателното
постановление срещу имената на нарушителя на друг ЕГН, вместо
действителния такъв, най-общо би могло да доведе до идентификация на друг
правен субект. С оглед горното, погрешното изписване на ЕГН в
наказателното постановление в случая е довело до липса на
индивидуализация на наказаното лице. В тази връзка, при издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на императивната норма
на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗАНН. Неспазването на така установените нормативни
изисквания има за последица постановен в съществено нарушение на закона
акт, доколкото безспорно, авторството на деянието следва да бъде доказано по
несъмнен и категоричен начин, а в случая АНО не е направил това. Предвид
правораздавателния характер на наказателното постановление, въпросният
реквизит не може да се извлича по тълкувателен път от съдържанието на
други документи, приложени към административно-наказателната преписка.
С оглед горното, допуснатото нарушение, изразяващо се в неточно
посочване на ЕГН на нарушителя, с което следва да бъде индивидуализиран, е
съществено, тъй като води до неяснота в авторството на извършителя, а това
във всички случаи води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и е основание за отмяната му. Въззивната инстанция намира, че
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира приложение, доколкото тук не е налице
пропуск, а грешно изписан задължителен реквизит и то в наказателното
постановление, а не в АУАН, както и че с това грешно изписване на ЕГН няма
как да се приеме, че е безспорно установена самоличността на нарушителя.
На следващо място,съдът констатира и друго допуснато процесуално
нарушение,което също е основание за отмяна на издаденото НП. Налице е
липсата на идентичност между посочените като нарушени правни норми в
АУАН и в НП. В АУАН е посочена като нарушена правна норма чл.39,т.1 от
Закона за лечебните заведения, а от друга страна в НП е посочена нормата на
чл.39,ал.1 от ЗЛЗ. Подобно разминаване в АУАН и НП е недопустимо, тъй
като ограничава правото на защита на санкционирания и представлява
съществено процесуално нарушение имащо за последица отмяна на
постановеното НП. Недопустимо е с НП виновното лице да бъде наказано за
административно нарушение с правна квалификация, различна от тази, която
е посочена в АУАН, който като акт поставя началото на
административнонаказателното производство. Това е съществен процесуален
порок ,неотстраним в настоящото производство и последицата от неговото
проявление засяга съществено правото на защита,да предяви своите
възражения срещу точна и ясна правна квалификация на повдигнатото
обвинение.
4
Съставянето на АУАН се подчинява на точно определени изисквания
на закона, чиято цел е и нарушителят да разбере в какво се изразява
осъщественото от него нарушение и да организира защитата си още в момента
на съставянето на акта и съответно да изложи своите възражения в тази
насока и до колкото при неговото съставяне тези изисквания на закона не са
спазени, същите водят до нередовност на съставения акт и представляват
съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятстват жалбоподателя
да разбере за какво е ангажирана административно наказателната му
отговорност и съответно да се защити, като тази нередовност има за
последица съществени недостатъци в проведеното административно
наказателно производство, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл.
53 от ЗАНН. Поради всичко изложено до тук съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено на процесуално основание.
Предвид на това съдът намира, че не следва да се обсъждат доводите по
същество на спора, както и останалите направени от жалбоподателя
възражения, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият
автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно
протекъл процес на административно наказание, но не и когато самото
производство е водено и завършено порочно.
На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното
наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно издадено.
Съгласно чл. 63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК, като последният в чл.
143 и чл.144 урежда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт разноските за един адвокат
се възстановяват от органа издал отменения акт или отказ.
При този изход на делото и с оглед искането за присъждане на
разноски, съдът на основание чл. 63д ал.1 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА вр. чл. 18,
ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/ 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да уважи претенцията
съобразно отменения размер на наложената санкция. В случая на
жалбоподателя следва да се уважи претенцията за разноски в размер на 700
лева, която сума е посочена като платена в брой от жалбоподателя Д. Б..
5
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 92 от 11.12.2023 г. на
Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“
(ИАМН) град София, ул. Св. Георги Софийски № 3, с което на Д. Ц. Б., с ЕГН
********** от град Берковица, ул. „......“ № 7 е наложено наказание глоба в
размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 115, ал. 2 от Закона а
лечебните заведения за нарушение на чл. 39, т. 1 от Закона за лечебните
заведения, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) град
София, ул. Св. Георги Софийски № 3 да заплати на Д. Ц. Б., с ЕГН **********
от град Берковица, ул. „......“ № 7, сумата от 700 /седемстотин/ лева,
представляваща разноски за упълномощаване на процесуален представител по
АНД № 12/ 2024 г. по описа на Районен съд – Берковица.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6