№ 7585
гр. София, 24.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110100225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Н. З. срещу А. З., с която
същата е предявила иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с
небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителски права,
местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на общите на страните
деца, по чл. 56 от СК относно ползването на семейното жилище, както и по
чл. 53 от СК относно фамилното име на жената след развода.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който посочва, че с влязло в сила решение между страните е допуснат развод
в Украйна, поради което се отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция и прекратяване на производството по настоящото дело.
С определение № 31279/18.11.2022 г., постановено по настоящото дело,
съдът е прекратил същото на основание чл. 232 от ГПК в частта по
предявените искове по чл. 49, ал. 1 от СК, по чл. 56 от СК и по чл. 53 от СК.
Определението е влязло в сила на 08.12.2022 г.
С оглед необходимостта от служебна проверка на международната
компетентност на българския съд, настоящият съдебен състав намери
следното:
Съдът е сезиран от Н. З. /украинска гражданка/ с молба с правно основание
чл. 127, ал. 2 от СК с искане за разрешаване на спор между родителите,
свързан с родителската отговорност спрямо техните ненавършили пълнолетие
деца. Ответникът – А. З. е румънски гражданин, като страните и общите им
деца от близо 6 години трайно живеят и са се установили в България.
За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо
от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен
договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от
Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са
приложими други международни актове. Съдът намира, че в случая
приложим за определяне на международната компетентност за разглеждане и
решаване на предявения спор е Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/действащ към
датата на подаване на исковата молба – 05.01.2022 г., предвид и разпоредбата
1
на чл. 100 от Регламент /ЕС/ № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни
въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно
международното отвличане на деца, съгласно която последният се прилага
само към съдебни производства, образувани след 01.08.2022 г./.
При определяне на международната компетентност съдът на първо място
следва да изхожда от „най-добрия интерес на детето“. Настоящият съдебен
състав приема, че „най-добрият интерес на детето“ е във функционална
зависимост от критерия на близостта - най-тясната връзка; близостта на съда с
детето, а не с гражданството на страните, при определяне на международната
компетентност. В тази връзка, съдът намира, че същото следва да се тълкува
като мястото, в което се наблюдава интеграция на детето в социална и
семейна среда от съда, който е в най-тясна връзка с детето - а именно съдът, в
района, в който то живее. Този съд може да прецени най-добре интересите на
детето, тъй като има пряка връзка със социалните служби и познава
стандартите на средата, в която детето живее. Релевантни трябва да са
продължителността, регулярността, условията и причините за престоя и
преместване на цялото семейство там, мястото и условията, при които е
организирано образованието му, семейните и социални връзки на детето с
тази държава. Такова тълкуване на същото понятие е дал и Съда на ЕО
относно чл. 8, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003 на Съвета от 27.11.2003 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност.
В случая по делото не се спори, а и от постъпилия социален доклад се
установява, че страните и децата им живеят в гр. София, като последните
посещават учебни заведения на територията на гр. София. Поради което
съдът намира, че българският съд е международно компетентен да разгледа
предявената претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 СК относно
родителската отговорност спрямо децата, доколкото намира, че същите имат
обичайно местопребиваване на територията на Република България.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТЕН по предявената от Н. З. срещу А.
З. искова претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК по отношение
родителската отговорност спрямо общите им деца – Артем З., Анастасия З. и
Александр З., е българският съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2