№ 502
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20243110204813 по описа за 2024 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Р. Б. С. чрез адв. Х. при АК - Варна против Наказателно
постановление № 24-0445-000599/17.09.2024 г., издадено от началник на група в РУ-
Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба" в
размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца.
С депозираната жалба въззивникът прави искане НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че както АУАН така и НП страдат от
съществени формални пороци, а именно в разрез с чл. 42. т. 4, и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, като не е конкретизирана описаната в същите фактическата обстановка. Излага
се становище, че мястото на нарушението не е конкретизирано достатъчно, не са
посочени и GPS координати и не са описани доказателствата, въз основа на които е
установено нарушението. Оспорва се посочената в НП фактическа обстановка, в т.ч.
фактът, че на С. е бил издаден талон за медицинско изследване. Релевира се довод за
противоречив характер на съдържанието на НП досежно описанието на нарушението,
предвид посочване на двете форми на изпълнителното деяние на чл. 174 ал.3 от ЗДвП
– отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта. Оспорва се съставомерността на деянието с
оглед твърдението, че отказът да бъде тестван жалбоподателят с полеви тест се дължи
1
на негово заболяване от остра вирусна инфекция по времето, когато е шофирал МПС и
употреба на различни лекарствени средства, които е ноторно известно, че съдържат
псевдоефедрин, , които реагират на тест за наркотици като амфетамин и
метаамфетамин. С оглед на изложеното се формира извод за невиновно поведение на
въззивника. Като аргумент относно незаконосъобразността на издаденото НП се
навежда твърдението, че органите на реда не са разяснили на въззивника правата му и
не са му дали възможност да се консултира с адвокат, както и отсъствието на
конкретизирани смекчаващите съотв. отегчаващите вината обстоятелства, също както
тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество пледира обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, с оглед изложените в жалбата доводи. Иска се съдът да присъди в
полза на въззивника сторените от същия разноски по делото. Като допълнителни
доводи за незаконосъобразността на обжалваното НП се излага твърдението, че
свидетелството за управление на жалбоподателя е отнето, без да му е издадена
заповед за налагане на принудителна административна мярка, видно от представените
по делото доказателства по преписката, представени от административнонаказващият
орган.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е
по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на
депозираната въззивна жалба. Излага се становище, че издаденото НП е
законосъобразно и обосновано, а административно-наказателното производство е
проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в
случая че се претендира такова.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят Н. Г. и свидетеля по акта М. Т.. Приобщени са към материалите по
делото материалите по АНП,
След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 19.07.2024 г. служители на РУ – Аксаково при ОД на МВР-Варна - свид. Н.
Г., на длъжност „автоконтрольор“, и свид. Михайл Т., на длъжност „полицай ОРР“
осъществявали служебните си функции за времето от 08.00 ч. до 20.00 ч. като АП 454
на пътен възел Летище Варна.
Около 16.00 ч въззивникът управлявал на пътен възел Летище – Варна в посока
входа на летището л.а. Ситроен Ц3 с рег. № СВ4894СВ, собственост на „Би Джей
ЕС“ЕООД, когато бил забелязан и спрян за проверка от свид. Г.. В хода на проверката
била установена самоличността на жалбоподателя и същият бил тестван за употреба
на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARPM 0830, като уредът
отчел нулева стойност. Впоследствие свид. Г. поканила жалбоподателя да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози с техническо средство Drug
Test 5000 с фабричен номер ARMF 00099, като възз. С. видимо се притеснил. След
проведен телефонен разговор, в който заявил, че ще се конкултира с адвокат,
въззивникът заявил пред полицейските служители, че отказва да бъде тестван за
2
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Свид. Г. съставила на въззивника АУАН, серия GA № 1272586/19.07.2024 г. за
извършено нарушение на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и издала на същия талон за изследване
№ 276955, връчен на лицето на 19.07.2024 г. в 16.40 ч , в който била указана
възможността на въззивника да посети ВМА – Варна за извършване на медицинско и
химическо изследване в рамките на 120 минути.
На 29.07.2024 г. срещу съставения акт постъпило възражение от Р. С., в което
същият посочил, че е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества
поради факта, че в период, близък до датата на проверката е приемал антибиотици и
медикаменти със съдържание на псевдоефедрин, за което вещество знае, че реагира
положително на амфетамин и метаамфетамин.
След извършване на проверка по възражението и извършване на преценка, че
същото е неоснователно, АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл. 174 ал.
3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното
производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на
доказване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 24-0445-000599/17.09.2024 г. на Началника на
група в РУ - Аксаково при ОД на МВР-Варна е издадено от компетентен орган,
съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.12 от ЗДвП и видно от приложеното към АНП
заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното производство се е развило в
рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАННы като са
спазени императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно
съдържанието на АУАН и НП. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В АУАН
и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението и конкретната форма на
изпълнителното деяние на същото, визирана в нормата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, която
се твърди, че е осъществена, а именно – отказ да тестван за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози. Описан е и отказът да изпълни предписание за
химическо изследване, което е алтернативната форма водачът да спази задължението
си да бъде тестван за употреба на алкохол по указание на компетентните органи, което
същият не е сторил.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване на концентрацията наалкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в
горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози - с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не
приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на
лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Анализът на цитираната норма сочи, че, неизпълнението на предписанието визирано в
издадения талон за изследване за предоставяне на биологична проба с оглед
извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване е
признак от обективна страна на извършеното нарушение, предвиден кумулативно, а не
алтернативно на отказът на водача да бъде тестван с техническо средство. В случая
същият е описан в обжалваното НП, наред с твърдяното изпълнително деяние на
нарушението, поради което съдът намира, че както АУАН, така и издаденото НП имат
необходимото съдържание.
Съдът намира за ирелевантен за процесуалната законосъобразност на
издаденото НП фактът дали и по какъв начин е отнето временно свидетелството за
управление на водача във връзка с констатираното с процесния ат нарушение до
решаване на въпроса за административнонаказателната отговорност.
Не се споделят доводите на възззивника за недостатъчна индивидуализация на
извършеното нарушение, доколкото е посочено населеното място и пътния участък,
където е извършено нарушението. В случая конкретните GPS координати не са от
значение за съставомерността на деянието, поради което по-голяма конкретизация на
местоизвършването на деянието не е необходима с оглед гарантиране правото на
защита на въззивника.
Липсата на описани в НП доказателства въз основа, на които АНО е формирал
изводите си не влияе върху процесуалната законосъобразност на НП, доколкото
наказаното лице се защитава срещу посочените в същото факти досежно конкретното
деяние.
Като разгледа жалбата по същество, съдът намери за установено от правна
страна следното:
Вследствие на анализа на събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, съдът намери, че по делото е безспорно установено, че на
посочените в НП време и място жалбоподателят е управлявал процесното превозно
средство, а именно – л.а. л.а. Ситроен Ц3 с рег. № СВ4894СВ, собственост на „Би
Джей ЕС“ЕООД . По делото са събрани преки гласни и писмени доказателства, които
са вътрешно непротиворечиви, логично свързани и кореспондиращи си, въз основа на
които се извежда категоричния извод, че въззивникът е извършил процесното
управление на автомобила. Посоченият извод се подкрепя и от съдържанието на
депозираното от въззивника възражение срещу съставения му АУАН, доколкото
същото съдържа признание на извършения отказ да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се санкционира водачът, на
4
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съобразно конкретиката на
настоящия случай и предвид изложените по-горе доводи, съдът намира, че
жалбоподателят е реализирал нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като е отказал да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или с техническо средство, след
което не се е възползвал от възможността да му се извърши медицинско изследване,
въз основа на издадения му талон, доколкото липсват по делото доказателства в този
смисъл, с оглед на което правилно е ангажирана административно-наказателната му
отговорност въз основа на посочената разпоредба.
Като ирелевантни за съставомерността на извършеното деяние, съдът оцени
доводите, изложени в цитираното възражение, както и в процесната жалба досежно
ползване от жалбоподателя на медикаменти, които биха могли да повлияят върху
резултата от извършеното тестване.
От анализа на нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП се извежда задължението на
водача да оказва съдействие на контролните органи с оглед тестването му за употреба
на наркотични вещества и/или техни аналози, като в случай, че откаже тестването да
се извърши чрез техническо средство, същият би изпълнил задължението си като водач
на МПС в тази връзка, ако посети посоченото в издадения му талон здравно заведение
с оглед извършване на медицинско изследване. В случая безспорно е установено от
приобщеното по делото копие на талон за изследване, че на водача е връчен такъв, но
същият не се е възползвал от възможността да предостави биологична проба за
извършване на химичен анализ. Едва при наличие на такъв анализ въззивникът би
могъл да противопостави аргументите си досежно некоректността на резултата, респ.
да направи искане за назначаване на съответна експертиза за установяване
основателността на доводите си.
Процесното административно нарушение по ЗДвП е извършено на 19.07.2024 г.,
с оглед на което по аргумент от чл. 189 „з“ (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), по казуса не са приложими разпоредбите на чл. 28 и чл. 58 „г“ ЗАНН,
предвиждащи възможност за квалифициране на случая като маловажен.
Като взе предвид, че наложените на въззивника санкции за констатираното
нарушение, са предвидени в цитираната норма в твърд размер, съдът намери, че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
5
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Като взе предвид, че производството не представлява фактическа и правна
сложност и юрисконсулта не е взел участие в проведеното съдебно заседание намира,
че на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно за сумата 80/осемдесет/ от лева.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането на
въззивника за присъждане на сторените от него разноски по делото.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0445-000599/17.09.2024 г., издадено от Началника
на група в РУ-Аксаково при ОД на МВР-Варна, с което на Р. Б. С. на основание чл.
174, ал. 3 пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „Глоба" в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Р. Б.ОВ С. да заплати по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80/осемдесет/ от лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП,
вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на сторените
от същия разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6