Р Е Ш Е Н И Е
№ 260104/24.08.2020 г.
гр. Бургас, 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 49 - ти граждански състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, след като разгледа
гражданско дело № 7257 по описа за 2019г., за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на на Б.С.С., ЕГН **********,***
чрез адв. К.К.,*** против Д.П.Г.,
ЕГН **********, В.С.Г., ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН ********** ***. Ищецът
сочи, че на ****г. е починал баща му С. Г.С. , а на 27.10.2015г. и майка му И.А.С..
Към датата на смъртта на всеки от родителите му, С. е бил непълнолетен. За
негов попечител по това време е била назначена сестра му А. С.С., ЕГН **********. Ищецът твърди, че на 03.01.2018г. му е
връчена покана от ответниците, които предявили спрямо него и сестра му
претенции за задължение на починалия му баща. Сочи, че за събиране на
вземанията са били образувани изпълнителни дела № 963/ 2017г. и № 964/ 2017г.
при ЧСИ И.Б.. Ищецът сочи, че не дължи сумите по тези дела, понеже не е приемал
наследството по опис, а към датата , когато е открито то е бил непълнолетен и е
следвало да приеме същото само по опис. Не му бил назначен особен представител,
понеже имало противоречие между неговите интереси и тези на сестра му, която
била негов попечител. Действията спрямо него не били валидно извършени. Счита
се също, че вземанията са погасени по давност, която била започнала да тече от
датата на смъртта на бащата – ****. На 26.07.2019г. ищецът е навършил
пълнолетие, а на 29.07.2019г. е направил отказ от наследство. Въпреки молбата
до ЧСИ Б. и поканата до ответниците, с приложени доказателства за отказ от
наследство, посочените изпълнителни дела не били прекратени. Сочи се, че по
първото изпълнително дело задължението било в размер на 12802.03лева, а по
второто 14666.09лева. Ищецът претендира, че следва да се постанови съдебно
решение, с което да се приеме за установено, че не дължи на ответниците, по
равен дял на тримата, сумата от 13734.06лева, които суми се претендират като
задължения наследени от бащата на ищеца , в размер на ½ от сумите
дължими по двете изпълнителни дела. Направени са доказателствени искания.
Представени са доказателства.
Претендират се разноски по делото.
Ответниците депозират писмен
отговор в законоустановения срок чрез адв. И.М.,***. Искът се счита за
неоснователен. Сочи се, че починалият баща на ишеца е бил длъжник на бащата на
ответниците, също покойник. По този повод са
образувани и посочените изпълнителни дела. Ищецът е бил конституиран като
страна в тези производства, в качеството на законен наследник. Сочи се
разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК. Твърди се, че след смъртта на двамата
родители , ищецът не е предприел никакви действия по отношение на наследството.
Законен представител на ищецът е била неговата сестра. Оспорва се твърдението,
че действията на ЧСИ Б. са незаконосъобразни. Оспорва се и твърдението, че
вземането е погасено по давност.
В съдебно заседание ищецът не се явява , но се представлява от адв. К.К.,***. Исковата молба се поддържа. Претендира се за уважаване на иска и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците В.Г., Д.Г. и М.Г. не се явяват. За ответната страна се явява адв. И.М.,***. Отговорът се поддържа, претендира се за отвхърляне на иска. Иска се присъждане на сторените разноски.
В хода на съдебнотио дирене са приобщени копия от материалите по изп. дело № 963/ 2017г. и изп. дело № 964/ 2017г. водени при ЧСИ И.Б..
Въз основа на така изложеното, могат да се
направят следните изводи.
Предявената искова молба е процесуално допустима. Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Между
страните не се спори, че ищецът Б.С. *** е син на С. Г.С., починал на ****.,
бивш жител *** и И.А.С., починала на 27.10.2015г., бивш жител ***. Б.С.С. е роден на ***г***. Ответниците са наследници на ****Г.,
починал на 05.11.2014г., бивш жител ***. Д.Г. е негова съпруга, а М.Г. и В.Г.
са деца на починалия.
По
делото са приложени копия от изп. д. № 963/ 2017г. и изп. д. № 964/ 2017г.
водени при ЧСИ Б.. От тях се установява следното. Първото изпълнително дело е
образувано първоначално при ЧСИ **** Г. под № 167/ 2013г. по молба на
взискателя „Банка ДСК” ЕАД, гр. София против С. Г.С. и ****Г. по издаден на 11.02.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 911/ 2013г. на
РС гр. Бургас. Двамата посочени са осъдени да заплатят солидарно сумите
5080.98лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2007г.
и Договор за поръчителство от същата дата, сумата от 749.67лева редовна лихва ,
дължима за периода 28.02.2012г. до 06.02.2013г., сумата от 269.13лева
наказателна лихва за периода 01.06.2012г. до 06.02.2013г. , сумата от
110.00лева заемни такси и законна лихва върху главницата от 07.02.2013г. до
изплащане на вземането. Присъдени са разноски. Срещу двамата длъжници е
започнато изпълнително произвоство, на от страна на съдебния изпълнител за
предприети мерки за събиране на вземането, като след поканата за доброволно
изпълнение са предприети и принудителни действия. На 05.04.2013г. длъжникът ****
Г. е изплатил претендираната по делото сума в размер на 7575.00лева, като с
изрична молба е поискал да бъде конституиран като взискател. Производството е
било приключено спрямо банката като първоначален взискател, а е продължило за
събиране на вземането от С. С.. На ****. С. С. е починал и с молба от
05.08.2014г. ****е поискал наследниците на първия да бъдат конституирани по
делото. С изрично постановление от 04.08.2014г. ЧСИ Г. е посочил , че страни по
делото продължават да бъдат преживялата съпруга И. С.и децата А. С.и Б.С. –
малолетен към датата на конституирането му. Съдебният изпълнител е продължил
действията по принудително събиране на вземането. На 05.11.2014г. е настъпила и
смъртта на ****Г., като с изрична молба от 01.12.2014г. наследниците му и
ответници по настоящото дело са поискали да бъдат конституирани по делото като
взискатели, което е сторено от ЧСИ Г.. Продължени са действията по събиране на
вземането с прилагане на изпълнителни способи- запори и възбрани, извършени са
публични продани на имущество. В хода на тези действия е починала и И. С.– на
27.10.2015г. По молба на взискателите производството на ЧСИ **** Г. е изпратено
за продължаване на действията по събиране на вземането на ЧСИ И.Б., където е
образувано изп.д. № 963/ 2017г. След смъртта на И. С.като страни по делото са
останали конституирани децата А. С.и Б.С.. Сходни са обстоятелствата по изп.д.
№ 964/ 2017г. на ЧСИ И.Б.. Производството е било образувано като изп.д. № 168/
2013г. на ЧСИ **** Г. и отново по молба на „Банка ДСК” ЕАД , гр. София.
Изпълнителното основание е издаден на 13.02.2013г. изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 931/ 2013г. по описа на Районен съд гр. Бургас срещу С. С. и **** Г.. По това
производство са претендирани 6180.32лева главница по договор от 02.05.2007г. за
кредит за текущо потребление и Договор от 24.04.2007г. за поръчителство ,
сумата от 637.13лева редовна лихва начислена за периода 04.06.2012г. до
07.02.2013г., сумата от 222.17лева наказателна лихва върху главницата за
периода 01.10.2012г. до 07.02.2013г. , сумата от 110.00лева заемни такси ,
както и законна лихва от 08.02.2013г. до изплащане на вземането. Присъдени са и
разноски. Предприети са действия първо по доброволно събиране на вземането, а
след това и по принудителен ред. И тук на 05.04.2013г. **** Г. изплаща по
делото сумата от 8796.00лева, като отново подава молба за встъпване като
взискател по делото за събиране на дела от изплатеното вземане от С. С.. Спрямо
банката производството е прекратено. В хода на производството са извършени
множество действия за събиране на вземането, наложени са били запори, възбрани,
проведени са публични продани. И тук е извършена промяна на страните , като са
конституирани последователно наследниците на починалите С. С. и И. С.от една
страна и **** Г. от другата страна. Отново с молба делото е изпратено на ЧСИ И.Б.,
където е образувано изп.д. № 964/ 2017г. С Удостоверение изх. № 94- 01 –
39328/2/ 08.01.2016г. А. С.и С. Г. са назначени съответно за попечител и
заместник- попечител по реда на СК на
вече непълнолетния ищец по делото Б.С.С.. На
29.07.2019г., след навършване на пълнолетие Б.С.С. е
направил отказ по реда на чл. 52 във вр. чл. 49, ал. 1 от Закона за
наследството от оставеното му от С. Г.С., И.А.С.и Т.И.Ж./негова баба/ , всички
починали и бивши жители на гр. Бургас. Направеният отказ е вписан в особената
книга за това при Районен съд гр. Бургас и е издадено съдебно удостоверение №
7955/ 2019г. по ч.гр.д. № 6104/ 2019г. на съда. Между взискателите и
упълномощения от длъжника по изпълнителното дело Б.С. е водена кореспонденция,
като последния сочи и претендира, че с оглед вписания отказ от наследство не
следва да носи тежестта от изплащане на задължението на наследодателите му.
По
така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи. Настоящият
състав счита, че предявеният иск е основателен по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН недееспособните приемат наследството
само по опис. Към датата на откриване на наследството – ****., когато е починал
С. С., ищецът Б.С. е бил малолетен. В този момент законен представител на
детето е била майката И. С.. Нормата на чл. 61, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за
наследството има защитен спрямо недееспособните лица характер. Когато срещу
такова лице има производство , следва на основание чл. 51, ал.1 от Закона за
наследството по искане на всеки заинтересован съдът да призове лицето и да му определи
подходящ срок, в който да заяви дали приема или се отказва от наследството. Нормата
на чл. 429, ал. 2 от ГПК също сочи реда, по който следва да се реализират
правата на взискателите спрямо наследниците на длъжника- „Издаденият изпълнителен
лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван
и върху имуществото на неговите наследници,
освен ако те установят, че
са се отказали
от наследството или че са
го приели по опис. Когато наследникът
не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл.
51 от Закона
за наследството, като съобщава изявлението
на наследника на съответния районен
съдия, за да бъде надлежно
вписано.” В настоящия случай няма данни,
че Б.С. е бил призован чрез законните си представители да направи подобно
волеизявление. Това не е сторено при смъртта на бащата С. С. след ****., нито
след смъртта на майката И. С.на 27.10.2015г. Няма данни по делото Б.С. с конклудентни действия, лично или чрез неговите законни
представители, да е приемал наследството.
Въпреки приетото в съдебната практика разбиране, че неприемането на
наследството под опис от недееспособен не го лишава от качеството му на
наследник, е в сила и разбирането, че за тази група лица срокът по чл. 61, ал.
1 от ЗН не се явява преклузивен до момента, когато отпадне пречката за
недееспособността/ в случая навършване на пълнолетие/ и възможността да изяви
правно валидна воля. Със заявлението си пред Районен съд гр. Бургас на
29.07.2019г., след навършване на пълнолетие на 26.07.2019г., вписано в особената книга на съда за това, на
основание чл. 52 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, Б.С. е направил отказа от
наследството оставено от неговите родители и баба. Водим от горното настоящият състав счита, че предявеният иск е
основателен и следва да се уважи изцяло. Редно е да се отбележи, че претенцията
на ищеца за погасяване на вземането по давност не е основателна- видно от
материалите представени по двете изпълнителни дела, в хода им са били
извършвани действия, които не са довели до погасяване по давност на вземането.
Не следва да се обсъжда и заявеното, че е имало противоречие между интересите
на ищеца и неговата сестра, поради основателността на претенцията по първото
изложено съображение.
По разноските. Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и
разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и следва на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на Районен
съд гр. Бургас сумата от 549.36лева за дължимата държавна такса. На следвашо
място е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ищецът и защитавалия го адв. К.К. не са уговорили възнаграждение, а защитата е приета при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗА. Следва на адв. К. да се присъди
възнаграждение за положения труд в размер на 942.02лева, която сума се явява
минималния размер на възнаграждението съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва да се присъжда
сумата от 10.00лева за заплатените удостоверения за размера на задълженията по
изпълнителните дела, тъй като не са направени в хода на производството.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищецът Б.С.С., ЕГН **********,***, не дължи на
ответниците Д.П.Г., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН ********** ***, сумата в общ размер на 13734.06лева /тринадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и шест стотинки/, явяваща се задължение
на наследодателя му С. Г.С., представляваща ½ от следните суми, както следва : сумата от
7575.00лева главница, 4803.49лева лихви и 423.54лева неолихвяеми суми или общо
сумата от 12 802.03лева по изп.д. № 963/ 2017г. на ЧСИ И.Б. и сумата от
8796.00лева главница, 5583.46лева лихви, 286.63лева неолихвяеми суми или общо
14666.09лева по изп. д. № 964/ 2017г. на ЧСИ И.Б..
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
да заплатят по сметка на Районен съд гр. Бургас сумата от 549.36лева/ петстотин четиридесет и девет лева и тридесет и
шест стотинки/ представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Д.П.Г., ЕГН **********, В.С.Г.,
ЕГН ********** и М.С.Г., ЕГН ********** *** , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
да заплатят на адв. К.К.,*** , партер, сумата от 942.02лева/ деветстотин четиридесет и два лева и две
стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.