Р E Ш Е Н И Е
№ 497
гр.Плевен, 02.11. 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова
Членове:
Катя Арабаджиева
Снежина
Иванова
при
секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен И.Ш.,
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 712 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 376 от 13.07.2023 г., постановено по анд № 2023**********/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 22-0938-004142 от 18.11.2022 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен, с което на М.В.Г. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че на 10.11.2022 г. в
15,00 часа в гр.Плевен управлявал лек автомобил *** като използвал пътя за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Било установено, че на суха пътна
настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване
на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия
преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и
създава опасност за насрещно движещия се автомобил ***, като навлиза в неговата
лента и го принуждава да спре плътно вдясно, за да избегне ПТП.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от М.В.Г., чрез упълномощения
адвокат Л.Г. ***, който счита същото за необосновано и постановено в
противоречие на процесуалния и материалния закон. Според касатора съдът
неправилно е приел за установена по безспорен начин фактическа обстановка,
подробно описана в АУАН, възпроизведена в обжалваното наказателно
постановление, което е довело от своя страна до неправилни фактически констатации
и правни изводи. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г.
с пълномощно по делото, който излага подробни съображения за неправилност на
решението и незаконосъобразност на НП, моли съда да ги отмени.
Ответникът, Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 10.11.2022 г. М.В.Г. *** лек автомобил ***. В 15:00
часа на ул. „Генерал Владимир Вазов“ до блок № 6, с посока на движение към ул.
„Мур“, като водач на горецитираното МПС извършва следното: 1. Използва пътя за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Било установено, че на суха пътна
настилка водачът умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко подаване
на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия
преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и
създава опасност за насрещно движещия се автомобил ***, като навлиза в неговата
лента и го принуждава да спре плътно в дясно, за да избегне ПТП. За
констатираното нарушение актосъставителят П.Г.Г. при Сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Плевен по постъпил сигнал от ОДЧ при ОД на МВР-Плевен съставил АУАН Серия
„СА“ бл. № 793266 от 10.11.2022г, с който на М.Г. било вменено нарушение на
чл.1046, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на Г., като същият се запознал със
съдържанието и заявил, че има възражения и го подписал. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Г., на основание чл.175а, ал.1, пр.З от ЗДвП са
наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът
установил от показанията на
актосъставителя П.Г.Г. и свидетелите очевидци С.Ц.С.и И.Н.Х., които съдът
кредитирал като непротиворечиви, обективни и незаинтересовани, както и
кореспондентни с . приобщените писмени доказателства, т.ч. съставения АУАН, чиято доказателствена
сила приел за неопровергана, а редовно съставените по ЗДвП актове съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от с.н.а. имат доказателствена сила до доказване
на противното. Описаната в показанията на свидетелите К.В.Я.и Б.П.В.фактология съдът
приел, че отчасти подкрепя показанията на актосъставителя и съставения от него
АУАН, доколкото в кредитираната част тези двама свидетели твърдят, че са били
заедно с Г. па въпросното място на процесната дата. Отричат обаче Г. рязко да е
подавал газ и съответно да е ползвал пътя за други цели, в конкретност сочат
наличие на стръмнини и други особености на пътната настилка, които според тях
наложили действия от страна на ж-ля, възприети от актосъставителя като
нарушение. В тези части съдът не кредитирал показанията на двамата свидетели,
доколкото същите са приятели на ж-ля, и ги счел за заинтересовани и противоречащи
напълно на показанията на актосъставителя и св.Х.И.С., които описали пътната
настилка па въпросното място и особеностите на наклона, като актосъставителят
посочил за нелогични твърденията за действия на ж-ля, които да са били наложени
именно от тази настилка.
Съдът не констатирал допуснати
съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, констатирал, че
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и
приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57
от ЗАНН, в т.ч. са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено.
По същество съдът приел за
безспорно, че на посочената дата и място, жалбоподателят управлявал описаното
превозно средство, преди да бъде извикан от контролните органи. От показанията
на двамата разпитани свидетели- очевидци установил, че на инкриминираната дата,
прибирайки се към къщи с личния си автомобил, се движели по ул. „Ген. Владимир
Вазов“, където живеят, когато забелязали управлявания от жалбоподателя
автомобил, който видно от показанията на св. С.С.„връхлита“ - „движеше
се настрани на пътя, което не позволяваше да мина и се наложи да спра, за да
може да се разминем“. За случилото се св. СТ. подал сигнал в дежурната част
на ОД на МВР-Плевен, от където на мястото бил изпратен екип на СПП-КАТ.
Длъжностното лице след направена
справка в ОДЧ по регистрационни номер на въпросния автомобил установил водача
му и същият бил извикан обратно на местопроизшествието. На основание снетите сведения от свидетелите С И Х., длъжностното лице
актосъставителят П.Г.съставил на водача АУАН, в който било описано съответното
поведение на същия - „на суха пътна настилка водачът умишлено извежда
автомобила извън контрол чрез рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на
двигателя, като с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните
колела, движейки се напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се
автомобшл ***. като навлиза в неговата лепта и го принуждава да спре плътно в
дясно, за да избегне ПТП“, което било квалифицирано от актосъставителя,
както и от издателя на НП като нарушение на чл.104б, т.2 ог ЗДвП, а именно:
„използва пътя за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари. Съдът приел за категорични
показанията на свидетеля-очевидец
СТ., така и свидетелката-очевидец Х., че автомобилът се е „унесъл” настрани.
От показанията на другата група
разпитани свидетели - К.В.Я.и Б.П.В.съдът установил същата фактическа
обстановка с тази разлика, че свидетелите Я и В.твърдяли, че автомобилът не
е поднасян умишлено. Св. Я. излага в съдебно заседание, че: „След
преминаване на стръмния баир и острия 90-градусов завой, срещу нас на 50-100
метра имаше кола, която спираше и ние продължихме към центъра. След което имаше
ляв завой...“. Твърди, че въпросният завой на ул. „Ген. Владимир Вазов“ е
действително остър и „с обратен наклон и много тесен път", за
разлика от актосъставителя и другата група свидетели /очевидци/, които
посочват, че „на суха пътна настилка водачът умишлено извежда автомобила
извън контрол чрез рязко подаване па газ, повишавайки оборотите на двигателя,
като с тези си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки
се напречно на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил“. Съдът
възприел, че свидетелите Я и В.съобщават
за липса на виновно поведение. Съдът кредитирал напълно показанията на
полицейския служител и свидетелите- очевидци, в които не открил твърдяните от
защитата твърдения. Съдът не открил спор и досежно факта, че автомобилът се е
движел от едната в другата лента, но констатирал, че се сочат различни причини
от двете групи свидетели. Съдът кредитирал и показанията на св. Калоян Я. и св.
Б.В.досежно факта на преминаване на автомобила от едната в другата лента, като
в тази част не открил индиция за заинтересованост. Не кредитирал показанията на
Я и В.единствено за липса на вина, като приел за единствено спорен въпросът
досежно субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл" автомобила
или умишлено се е „занесъл” с рязко подаване на газ.
Съдът приел, че със своите
действия М.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл, 1046. т,2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция. Счел за необорена презумптивната доказателствена
сила на съставения АУАН. Изложил съображения, че законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, а с АУАН и НП Г. е санкциониран
именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение, като приел, че ясно и
точно са описани извършените от него действия като водач на процесния лек автомобил
и на описаното място - гр. Плевен, ул. „Ген. Владимир Вазов“ - умишленото
извеждане на автомобила извън контрол, чрез рязкото подаване на газ,
повишавайки оборотите на двигателя на управляваното от него МПС, като от
показанията на свидетелите- очевидци и полицейският служител счел за доказано,
че това се е случило при сухи метеорологични условия, при което водачът „с тези
си действия преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно
на пътя и създава опасност за насрещно движещия се автомобил'".
Съдът приел на база събраните
доказателства, че нито пътните условия, които според полицейските служители са
били добри, още повече при твърдения пътен участък - „остър завой“, както и
наличието на насрещно движещ се автомобил, е налагало потеглянето с рязко
подаване на газ, което наложило у съда извод, че поднасянето на автомобила не е
причинено от пътната настилка. Направил извод, че с това си поведение Г. е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и
здравето им. като навлязъл в неговата лента и го принудил да спре плътно
вдясно, за да избегне ПТП“, какъвто извод се съдържа в АУАН и респективно в НП,
въпреки че съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал
пътя, отворен за обществено ползване по предназначение-за превоз на пътници и
товари, което е доказано от събраните по делото доказателства. Умишленото и съзнателно опасно шофиране
посредством унасяне на автомобила - „движейки се напречно на пътя“, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата - да се използват за превоз на хора и
товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.1046, т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението
всички елементи от обективната страна па нарушението. В случая е без значение
как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за да се
постигне гореописания ефект на унасяне на автомобила. Съдът изложил
съображения, че е ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и
практика , дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено
боравене със системите на автомобила - рязко подаване на газ, боравене със
съединителя на колата - изпускане на съединителя, или други действия като
например, завъртане на волана - поотделно или в съчетание, активиране на
ръчната спирачка, се наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира
отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на автомобила - „напречно
на пътя“ и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и т.н.
в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, но който е
постигнат от водача от купето на автомобила. Именно конкретните обстоятелства -
младата възраст и липса на опит от една страна, и от друга - боравенето с
уредите на автомобила (рязко подаване на газ, повишавайки оборотите на
двигателя) по начин, че да бъде постигнат конкретния резултат, описан в НП -
напречно движение на автомобила на пътя и преминаване от едната пътна лента в
другата, налага извод у съда, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи
се развиват от защитата, а за умишлено използване на конкретния пътен участък
за други цели, а не съобразно неговото предназначение. Освен това тук младата
възраст не следва да се тълкува за смекчаващо обстоятелство доколкото следва да
е индиция за управление на автомобила с още по-завишено от обичайното внимание,
тъй като в този случай, именно поради младата възраст и на това основание -
по-малкия опит в управление на МПС, водачът не притежава необходимият опит и
стаж на водач на МПС, за да има съзнание и увереност, че при възникване на
екстремна ситуация ще овладее автомобила. Демонстративното управление на МПС по
този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които
желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила на платното за движение, което платно е предназначено за движение на
други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством напречно
движение на пътя, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата. Именно затова
законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г.,
обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна,
при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност
от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в
санкционната норма на чл.175а. ал.1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3000 лева,
както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок
от 12 месеца. Не без значение е и приложената по делото справка за нарушител,
видно от която ж-лят е административно наказван многократно в т.ч. и за такъв
вид нарушение.
На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП.
Касационната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният
съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото
на Г. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия касаторът
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.
104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция. С нормата на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС
да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съответна на
това нарушение е предвидената в чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП санкция,
регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и
санкционна , влизат действията , извършени от касационния жалбоподател на
процесните дата и място. От съдържанието
на АУАН и НП е видно, че поведението на Г. е описано по следния начин: използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и
точно са описани извършените от него действия– като водач на лек автомобил БМВ 318
ИС, на суха пътна настилка умишлено извежда автомобила извън контрол чрез рязко
подаване на газ, повишавайки оборотите на двигателя, като с тези си действия
преднамерено губи сцепление на задните колела, движейки се напречно на пътя и
създава опасност за насрещно движещия се лек автомобил, като навлиза в неговата
лента и го принуждава да спре плътно вдясно, за да избегне ПТП. Вмененото на Г. нарушение на правилата за
движение по пътищата, се доказва на първо място от приобщените по въззивното
дело писмени обяснения на свидетелите –очевидци, възприели непосредствено и
лично управлението на автомобила на
процесните дата и място, С.С.и И.Х.СВ.СТ. е използвал глагола „връхлетя“,
описвайки движението на автомобила, управляван от касатора, вземайки завоя на
ул „Владимир Вазов“ срещу №6, който глагол сочи
на внезапност на появяването и възприемането на този автомобил, което
обуславя възприятие от страна на свидетеля на движение на автомобила, завиващ и
движещ се срещу него с по-висока от разрешената за пътния участък скорост. Св. СТ.
съобщава още, че вследствие това „връхлитане“, т.е. движение с несъобразена
скорост и завой, се е стигнало до
движение на автомобила на касатора „напречно на пътя“, като положението на
дясната част на автомобила е създала предпоставки за причиняване на ПТП с
насрещно движещи се автомобили. В същия смисъл са и показанията на
свидетелката Х., която също съобщава, че
движейки се по ул „Ген. Вл.Вазов“, от острия завой ги „връхлита“ БМВ, тъмно на
цвят. В съдебно заседание св.СТ. съобщава, че на мястото, на което автомобилът,
управляван от касатора, е завил, завоят е много остър, 90-градусов и
представлява „сериозен баир“ Описва движението му, като сочи и пред съда, че
автомобилът е връхлетял, движел се е настрани на пътя, което не е позволило
управлявания от свидетеля автомобил да се размине с този на Г. и това е
наложило свидетелят да спре. След като СТ. е възприел, че автомобилът на
касатора вече се е изправил в правилна позиция за движение и е подминал, е
записал номера и се е обадил в дежурната част на ОД на МВР-Плевен. На въпрос на
пълномощника на Г., Свидетелят СТ. е обяснил, че автомобилът на Г. е идвал
„отгоре“ и „влезна в завоя настрани“, и по този начин „излезна от завоя“. Св.Х.
също е съобщила при разпита си в съда,
че преди точно завоя, е възприела, че се
унася кола, възприела е унасянето като
„дрифт“, което е обусловило решението у св.СТ. да спре, за да бъде предотвратен
евентуален удар. Св.Х. обяснява, че разбира понятието дрифт по следния начин:
когато една кола се унася настрани, с висока скорост, а не кара направо, имайки
предвид по посока на движението. Според касационната инстанция правилно
въззивният съд е кредитирал с доверие показанията и писмените обяснения на тези
двама свидетели, които са еднопосочни, кореспондентни, категорични и ясни
относно маневрите, които са възприели да се извършват от водача автомобила,
който е наказан. Те са преки и непосредствени очевидци на нарушението и са го
възприели в момента на движение на управлявания от Г. автомобил като движение ,
застращаващо безопасността на движещите се в района автомобили и пешеходци и
несъответстващо на установените правила за движение. Без значение е факта,
установен при разпита на св.СТ., че той също е служител в системата на МВР,
защото той не само може, но е длъжен, когато възприеме неправомерно поведение,
за съобщи затова на компетентните органи, което е сторил в случая. От разказа
на тези свидетели-очевидци за движенията
, които е извършил автомобила на Г. на процесното място и време, а именно-след навлизане
в около 90-градусов остър завой, след което следва движение по надолнище, при
гладък асфалт, съвкупно с възприетото връхлитане, което безспорно сочи на
движение не само с несъобразена за участъка скорост, но и несъобразена такава с
оглед на конкретната пътна настилка, условия и особености на пътя,
разположението на автомобила на Г. на пътното платно непосредствено след
навлизане на пътя след завоя-напречно на
същото, „настрани на пътя“, което недвусмислено сочи на поднасяне на задната
част на автомобила и преминаване в пътната лента за насрещно, за касационната
инстанция се налага извод, че Г. е осъществил съзнателно опасно шофиране с
несъобразена на пътните условия, настилка и конкретно място скорост, довела до занасяне на автомобила и навлизане в
насрещното платно за движение, създавайки опасност за останалите участници в
движението, по начин, който е довел до загуба контрола над автомобила,
изразяващо се в загуба на сцеплението на задните гуми с асфалта на пътя, по
който се е движил автомобилът. Тези движения, както правилно е приел и
въззивният съд, не представляват
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по оживени
улици застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също
така и на случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето
и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и
целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното
увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността
на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали
това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя,
завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, същественото
е настъпилия краен резултат, а именно навлизане на водача в пътната лента за
насрещно движение, напречно разположение на управлявания от него автомобил, по
начин, не само затрудняващ, но и възпрепятстващ движението на насрещно
движещите се автомобили. Тези изводи не се променят от показанията на другата
група разпитани свидетели, пътували в автомобила на касатора в процесния момент. Напротив, от техните
показания също се потвърждава съобщеното от свидетелите С И Х. обстоятелство,
че крайният резултат от навлизането в острия завой, е, че „М. караше по средата
на улицата, защото нямаше маркировка и е много тесен пътят“, т.е. св.Я. също
съобщава , че водачът е навлязъл в лентата за насрещно движение. И св.В. също
сочи при разпита си, че поради факта, че се касае за много остър десен завой и
навлизане след него в стръмна тясна улица, се налага да „се мине по към лявата
страна на пътя“. Фактът, че св.Я и В.съобщават, че навлизането в насрещна та
лента не се дължи на рязко подаване на газ, натискане на спирачки, дърпане на
ръчна спирачка, е без значение, след като водачът Г., съзнавайки факта, че се
налага взимането на много остър завой, след което движение по надолнище в много
тясна улица, по гладък асфалт, се е движил по такъв начин, че това е довело до
съставомерния резултат-поднасяне на задните гуми, разположение на автомобила му
напречно, настрани на пътното платно, навлизане в пътната лента за насрещно
движение по начин, че се възпрепятства и/или затруднява движението в нея на
насрещно движещите се автомобили. Наличието на такива пътни условия, обстановка,
особености на пътя следва да е винаги индиция, че водачите следва да управляват
със съобразена с тези условия скорост, дори тази скорост по принцип да е в
рамките на разрешената, щом следва да преодолеят препятствия от такова естество
и да не застрашат живота и/или здравето на другите участници в движението, а
впрочем и собствените си такива. Това
изрично е регламентирано в ЗДП-чл.20, а именно, водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. Г. очевидно не се е съобразил с тези
правила, което е довело до използване на пътя не по неговото предназначение,
поради което правилно е ангажирана отговорността му за вмененото му деяние.
Като е достигнал до извод за
съставомерност и доказаност на вмененото на Г. нарушение, въззивният съд е
постановил правилно, валидно и допустимо решение , което следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 376 от
13.07.2023 г., постановено по анд № 20234430200475/2023 г. на Районен съд –
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/