№ 283
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157246 по описа за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Ф. Б. ЗВ. срещу „Т.С.Т.“ ЕООД, с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от общо 2140 лева, от
които 720 лева – трудово възнаграждение за м. юли 2021 г. и сумата от 1420
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Направено е искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор на
исковата молба.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за редовна. Представените с нея документи
следва да се приемат за доказателства. По останалите доказателствени
искания съдът ще се произнесе в открито заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07
февруари 2022 г. от 10:20 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от Ф. Б. ЗВ., ЕГН:
********** срещу „Т.С.Т.“ ЕООД,ЕИК: ..., с искане ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от общо 2140 лева, от които 720 лева – трудово
възнаграждение за м. юли 2021 г., както и сумата от 1420 лева – обезщетение
1
за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че бил служител на ответника на основание трудов договор
№001 от 09.09.2019г. на длъжност “Диагностик, моторно превозно средство”
с месечно трудово възнаграждение от 623,00 лева. С допълнително
споразумение от 01.01.2021 г. основното трудово възнаграждение на ищеца
било увеличено на 650,00 лева. На 27.07.2021 г. трудовият договор на ищеца
бил прекратен по взаимно съгласие на страните, за което била издадена
Заповед от 27.07.2021 г. за прекратяване на трудов договор №001/09.09.2019
г. Ищецът твърди, че ответникът не му изплатил дължимото трудово
възнаграждение за м. юли 2021 г. в размер на 720 лева, от които 650,00 лева –
основно трудово възнаграждение, и 70 лева – допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж. Счита също така, че ответникът му
дължи сумата от 1420 лева на основание чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск, както следва: за 2019 г. - 6 дни, за 2020 г. - 20 дни и
за 2021 г. - 13 дни. Моли съда да му присъди тези суми, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.
124, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ. В
тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно трудово
правоотношение с ответника с посочените в него характеристики, размера на
последното получено брутно трудово възнаграждение, както и правото на
платен годишен отпуск за период от тридесет и девет дни за периода 2019-
2021 г. Представени са доказателства за установяване размера на брутното
трудово възнаграждение. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираните от ищеца суми за трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, респ. че работникът е използвал
полагащия му се платен годишен отпуск.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2