Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Монтана 07.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
гр. МОНТАНА, пети граждански състав,
в открито заседание на 07.11.2016 г. в състав:
Председател: Евгения Петкова
при секретаря Т.И.,
като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 70518 по описа за 2014 г, за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е за собственост и ревандикация на недвижим имот, с пр. осн. чл.108 от ЗС.
Ищците- С.Е. xxx и В.Е.П. xxx,
твърдят в исковата молба, че първата от тях е собственик на недвижим имот-
новообразуван имот № 20.529 по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/, на местн.
„Парта”, землище гр. Монтана, код по ЕКАТТЕ: 48489, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на областния управител на
област Монтана, с площ 499.9 кв.м., категория на земята-ІV, при съседни имоти:
имот № 20.258- на В.Е.П.; имот № 20.599- на Пламен Г. Лилков; имот № 20.380- на
Община Монтана; имот № 20.600- на Община Монтана. Втората от ищците по
твърдения в исковата молба е собственик на недвижим имот- новообразуван имот №
20.528, намиращ се в същата местност и землище, съща категория на земята, с
площ 500.7 кв.м./както е посочено двата имота са съседни/.
Ищците са придобили съответно
имотите на 07.04.2009 г. на основание договори за дарение, материализирани за
първата от тях в нот. Акт № 128, том І, рег. № 1761, д. № 120/ 2009 г. на
нотариус Бисерка Петрова с рег. № 599 на Нот. камара, а за втората-нот. акт №
129, том І, рег. № 1766, д. № 121/ 2009 г. на същия нотариус. Дарител по двата
нот. акта е баща им- Ерефим Владимиров Апостолов, който е придобил имотите чрез
делба на реституиран наследствен имот.
В исковата молба се твърди, че
ответникът А.А.А. xxx владее горепосочените имоти и отказва да им ги отстъпи.
Снабдил се е с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка № 91, том І, рег. № 71/25.01.2012г. на СВп. при РС-Монтана за собственост на
основание придобивна давност в негова полза. Ищците заявяват, че оспорват
правото му на собственост Считат, че имат правен интерес да искат своята вещ от
всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Обръщат се
към съда с искане: на осн. чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че те са собственици съответно на всеки един от
гореописаните имоти и да бъде осъден същият да им отстъпи владението и
ползването на собствения на всяка една от тях имот. Претендират за присъждане
на деловодните разноски.
В открито съдебно заседание поддържат
исковите претенции чрез упълномощения си процесуален представител-адв. К.Б.,xxx.
Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК. По същество молят да бъдат
уважени предявените искове с подробно развити доводи в представена писмена
защита от пълномощника им.
Ответникът А.А.А. xxx е подал в
указания му със съобщение по чл.131- ГПК срок писмен отговор на исковата молба,
в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че
„първообразният нотариален акт, приложен по делото № 181, том ХVІІ, рег. №
38968, д. № 1203223/ 2008 г. на нотариус Бисер П. с рег. № 113 на Нот. камара е
нищожен”, защото „е издаден въз основа на нестабилни ИАА..”. В тази връзка ответникът оспорва процедурата по
възстановяване на процесните имоти в полза на наследодателя на ищците и е
поискал косвен съдебен контрол на следните актове: Решение № 26РГ/14.01.1998г.
на ПК- Монтана, с което е признато правото на собственост на наследниците на Владимир
Апостолов П. върху новообразувани имоти в местн. „Парта”- № 20.413 с площ
1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м.; Заповед № 196/04.10.2007г. на
областен управител на област Монтана, с която са одобрени изменения на ПНИ и
регистъра към него за нанасяне на горепосочените имоти № 20.413 и № 20.414;
Заповед № 621/18.03.2008г. на кмета на
община Монтана, с която е наредено да се възстанови правото на
собственост на наследниците на Владимир Апостолов П. върху новообразувани имоти
в местн. „Парта”- № 20.413 с площ 1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м.
Ответникът заявява и поддържа доводи за това, че оспорените административни
актове са незаконосъобразни и нищожни.
Ответникът А. твърди, че упражнява фактическа власт върху целия имот №
20.413 от 1000 кв.м. / в частност имот № 20.528 и имот № 20.529/, в местн.
„Парта”, земл. Монтана, непрекъснато от пролетта на 1969г. „ с намерението ми
за своене, като моя собственост”. Първоначално го ползвал заради пчелина, а в
последствие извършил редица подобрения- засадил лозе, овощна градина и пр. През
1981 г. имал желание да закупи имота от кмета на Община Монтана, „но поради
факта, че е бил горски фонд не ми се предостави да го закупя”. Издадено му било
удостоверение за самозадоволяване № 638/ 23.02.1982г. на база ПМС №
1/07.01.1981г. /л.38 от делото/. През 2008г. направената от него постройка в
имота била унищожена /запалена/. Твърди,
че имотът е единствения земеделски такъв, с който задоволява нуждите на
семейството си. Като негов собственик се легитимира с нот. акт за собственост,
„придобит по наследство и присъединено давностно владение” № 98, том І, рег. №
616, д. № 19/2012г. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК/39/.
В открито съдебно заседание поддържат
исковите претенции чрез упълномощения си процесуален представител- адв. Н.В.,xxx,
която със заявление от 11.05.2016г. се
отказва от даденото й от ответника А. пълномощно по делото, за което го е
уведомила. С молба от 04.11.2016г. от адв. Г.Ц.,xxx е представено дадено му от
ответника пълномощно с договор за правна помощ, който по същество представя писмена защита /
каквато лично представя и ответника/. Представя списък на разноските с
молба от 09.11.2016г., с претенция да му
бъдат присъдени.
С определение от 12.11.2015 г.
е спряно
производството по гр.д. № 518/ по описа за 2014 г. на МРС до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на адм. д. №17/2014 г. и адм. д. № 13/2015 г. по
описа на МРС.
С определение от 13.07.2016 г. е възобновено спряното
производство по настоящето дело, към което са приложени горепосочените две адм.
дела.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с изразените
становища и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от
доказателствата по делото се установява,
че ответникът А.А.А.
владее имотите, предмет на исковите претенции на С.Е.Ц. и В.Е.П. към момента на подаване на исковите
молби и след това. На същият било издадено от удостоверение № 638/ 23.02.1982г.
от Общ. Народен съвет- Михайловград на база ПМС № 1/07.01.1981г. за
предоставяне право на ползване / известно като самозадоволяване/ на недвижим
имот от 890 кв.м.в местн. „Сенчин дол”, земл. Михайловград /л.38 от делото/.
Оттогава насам го ползва- отглежда пчелни семейства и обработва земята. Снабдил
се е с нот. акт за собственост на имота, „придобит по наследство и присъединено
давностно владение” № 98, том І, рег. № 616, д. № 19/2012г. на нотариус
Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК/39/. В акта по-точно имотите са описани
със съответна идентификация по ПНИ – НИ № 20.528 и НИ № 20.529. Нотариалния
акт,
видно
от съдържанието му е издаден по обстоятелствена проверка на чл.587, ал.2 от ГПК.
Ищците С.Е.Ц. и В.Е.П. се легитимират като собственици на
имотите, описани в исковата молба и в нотариалния акт на ответника, на
основание договори за дарение, материализирани за първата от тях в нот. акт №
128, том І, рег. № 1761, д. № 120/ 2009 г. на нотариус Бисерка Петрова с рег. №
599 на Нот. камара, а за втората-нот. акт № 129, том І, рег. № 1766, д. № 121/
2009 г. на същия нотариус. Дарител по двата нотариални акта е баща им- Ерефим
Владимиров Апостолов, който е придобил имотите чрез делба на реституиран
наследствен имот. В тази връзка е постановено Решение № 26РГ/14.01.1998г. на
ПК- Монтана, с което е признато възстановяване правото на собственост на
наследниците на Владимир Апостолов П. върху нива от 3.000 дка, намираща се в
терен по § 4 на гр. Монтана, в местн. „Сенчин дол”, по преписка по заявление
вх. № 2742 от 29.07.1992г. от Младенка Владимирова Рангелова /л.33/. Със
Заповед № 621/18.03.2008г. на кмета на
община Монтана, на осн. § 4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал.1 изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на зона „Парта”,
землище гр. Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2007г. на обл. управител на
област Монтана е наредено да възстановяване правото на собственост на
наследниците на Владимир Апостолов П. върху новообразувани имоти в местн.
„Парта”- № 20.413 с площ 1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м./л.5,л.
106/. В изисканата и представена преписка № 27242/29.07.1992г. на ОС”З”-Монтана
се намира подадена до Държ.планова комисия
декларация-1949 от Владимир Апостолов П. за притежаваните непокрити земеделски
имоти със заявен имот „нива Сенчин дол-3,0”дка. Декларацията е приета от ОС”З”
като писмено доказателство за удостоверяване правото на собственост на
посоченото лице.
Праводателят на ищците- Ерефим Владимиров
Апостолов е един от наследниците по закон на Владимир Апостолов П., починал
през 1973г., б.ж. на с. Студено буче, общ. Монтана-негов син, който с другият му наследник- Младенка Владимирова
Рангелова /дъщеря/ са извършили доброволна делба на 10.11.2008г. на
съсобствените си наследствени земеделски
имоти- новообразуван имот № 20.414 и новообразуван имот № 20.413 по ПНИ, местн.
„Парта”, земл. гр. Монтана /л.6 и л.7 от делото/. Ерефим Владимиров Апостолов е
получил при делбата в дял новообразуван имот № 20.413 с площ 1640.3 кв.м., от
който чрез разделяне са образувани
имотите, предмет на спора по делото- № 20.528 и № 20.529 / заключение на
назначеното по делото в.л. Д.Д./.
В спор като настоящия по принцип
ищците следва да докажат, че са собственици на имота, който ответникът владее,
а последният- да докаже, че владението на същия имот е правомерно и на законово
основание.
На база събраните по делото
доказателства съдът приема, че ищците са установили своето право на собственост
по отношение на имотите, които владее ответникът и са предмет на спора. Касае
са до спор за собственост на земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който
наследодателят на ищците е с възстановени
права по ЗСПЗЗ, а ответникът е бивш ползвател по смисъла на същата разпоредба.
В случая ответникът оспорва решението
на ПК- Монтана, заявявайки че е нищожно,
тъй като праводателят на ищците не е бил собственик на имота. Възраженията му
се отнасят до собствеността на имота към момента на образуване на ТКЗС и с
идентичността му. Такъв род възражения са свързани с материалната
законосъобразност, а не с валидността на акта, поради което дори да са
установени не обуславят неговата нищожност.
Ответникът по иска за собственост и
ревандикация, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения
за материална незаконосъобразност на решението на ОС”Земеделие”, от което черпи
права ищеца, но само във връзка със своите противопоставими права- че
собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по
§ 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законовите срокове. Той не може да
възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ.
неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване
на ТКЗС или че възстановеният имот не е
идентичен с притежавания преди колективизацията. По делото ответ. Ал. А. не
доказва възраженията си и то в рамките на своите противопоставими права, че е
била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен от него при
условията на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. Само в този
случай съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на
ОСЗ/ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е
основателно. Ответникът обаче както по-горе е отбелязано не разполага с други
възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално- че
ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на
образуване на ТКЗС или че няма
идентичност между притежавания и възстановения. По отношение на тези възражения
косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр.2- ГПК е ограничен. Това
ограничение произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които
преследва този закон /ТР № 9 от 07.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 9/2012г.,
ОСГК/.
Оспорените от ответника
административни актове с довод за нищожност са постановени при ясно формирано и
изразено волеизявление от съответния административен орган, който ги е издал-
ОС”З”, обл. управител, кмет на общината. Няма данни по делото да са налице
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, сочещи на
извод за липса на волеизявление, а от тук и на основания за нищожност на тези
актове.
С оспорената от ответника Заповед
№ 196/04.10.2007г. на областния управител на област Монтана се одобрява
изменение на ПНИ в една от предвидените в закона хипотези, съобр. § 4к от ПЗР
ЗСПЗЗ. Съгл. §4к, ал.6 ПЗР ЗСПЗЗ
компетентен да издаде заповедта е
областният управител. Еднозначна е практиката на ВКС относно трите групи лица, чиито имоти се
нанасят в ПНИ- ползватели, на които по един от предвидените от законодателя
начини правото на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез
заплащане цената на земята /в която категория ответникът Ал. А. не попада/;
бивши собственици на имотите или наследниците им, с признато или възстановено
от органа на поземлена собственост право на собственост върху земеделска земя,
попадаща в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ /в която категория попадат ищците/; настоящи
собственици, които се легитимират с надлежен документ за собственост, които
никога не са изгубвали своята собственост. Няма доказателства по делото, които
да сочат на извод за това, че отв. А. е
ползвател, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост
по реда на ЗСПЗЗ. В посоченото административно производство ответникът не е бил заинтересовано лице, тъй
като се е снабдил с нотариален акт за собственост /чрез обстоятелствена
проверка/ години по-късно след издаване на заповедта на обл. управител от
2007г.
В административното
производство, свързано със заповедта на кмета на община Монтана по § 4к, ал.7
от ЗСПЗЗ от 2008г. отв. А. не е имал
вече право да закупи ползваните от него два имота, поради изтичане на
законовите срокове за това, с оглед на което в другите водени от него
административни дела е прието, че пряко и непосредствено негови права и законни
интереси не се засягат от посочения административен акт.
Оплакванията на ответника за
нищожност на нотариалния акт от 2008г, с който бащата на ищците и неговата
сестра /посочен по-горе/ са признати за
собственици на двата новообразувани имоти, не се подкрепят от събраните
доказателства. Не е установено нарушение на закона, сочещо на което и да е от
основанията за нищожност по чл.576 от ГПК при извършеното нотариално
удостоверяване.
По делото и двете насрещни
страни легитимират правото си на собственост върху процесните имоти със
съответни нотариални актове, а за ищците- и предхождащи ги административни
актове. В случая придобивното основание по нотариалния акт за собственост на
ответника е изрично записаното в него- „придобит по наследство и присъединено
давностно владение”. За да е налице
придобиване по давностно владение е необходимо да се установи със
съответни доказателства, че лицето е владяло имота на правно основание, годно
да го направи собственик. Издаденото на ответника удостоверение от Общ.НС-
Михайловград от 23.02.1982г. , на което се позовава в претенцията си за
собственост обаче, не е основание по см. на чл.70 от ЗС, годно да го направи
собственик. Предоставената му земя за
ползване по реда на ПМС 1/1981г. сочи на друго негово качество, различно от
това на владелеца, а именно- на държател. Съгл. чл.68, ал.2 от ЗС държателят
упражнява фактическа власт върху вещ, но не я държи като своя. Колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Отв. А. е получил правото на ползване на процесните имоти по силата на
горепосоченото удостоверение от Общ.НС-
Михайловград и не е доказал в процеса по делото, че е изменил отношението си на
държател към имота, като е започнал да
го счита за свой, явно е манифестирал това си намерение и при наличие на
останалите признаци на владението, би могло да започне да тече 10-годишна
придобивна давност. До подобен извод не водят и показанията на ангажираните от
ответника свидетели- Николова и Симеонов.
Отделно от горното, ако се допусне,
че е започнала да тече придобивна давност в полза на ответника, то това би
могло да е с начален момент 18.03.2008г., когато е завършила административната
процедура по възстановяване собствеността на земеделските земи с издаване на
заповед № 621/18.03.2008г. на кмета на Община Монтана. От тази дата до
снабдяването му с констативния нот. акт-25.01.2012г. не е изтекъл законовият
срок за придобивна давност. При земеделска реституция началният момент, от
който може да започне да тече придобивна давност по отношение на реституирания
имот е моментът на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ /Р. № 10 от
04.05.2011 г на ВКС, гр.д.№ 308/2010г, ІІ г.о/.
При очертания изход на спора и на
осн. чл.78, ал.1 от гПК ответникът следва да заплати на ищците направените от
тях разноски по водене на делото, по представения списък по чл.80- ГПК в общ
размер на сумата 1491.22 лв /л.398/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А.А.А., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че: С.Е.Ц.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е собственик на недвижим имот- новообразуван имот № 20.529
по плана на новообразуваните имоти на местн. „Парта”, землище гр. Монтана, код
по ЕКАТТЕ: 48489, одобрен със заповед №
30/07.02.2006 г. на областния управител на област Монтана, с площ 499.9 кв.м.,
категория на земята-ІV, при съседни имоти: имот № 20.258- на В.Е.П.; имот №
20.599- на Пламен Г. Лилков; имот № 20.380- на Община Монтана; имот № 20.600-
на Община Монтана и В.Е.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx е собственик на недвижим имот-
новообразуван имот № 20.528 по плана на новообразуваните имоти на местн.
„Парта”, землище гр. Монтана, код по ЕКАТТЕ: 48489, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на областния управител на
област Монтана, с площ 500.7 кв.м., категория на земята-ІV, при съседни имоти:
имот № 20.259- на С.Е.П.; имот № 20.527- на Лиляна Е.Ц.;xxx.
ОСЪЖДА А.А.А. /адрес и ЕГН по-горе/ да отстъпи собствеността
и предаде владението на С.Е.Ц. върху собствения й имот- новообразуван имот №
20.529, с площ 499.9 кв.м. и на В.Е.П.
/адреси и ЕГН по-горе/ върху собствения й имот- новообразуван имот № 20.528, по
плана на новообразуваните имоти на местн. „Парта”, землище гр. Монтана, код по
ЕКАТТЕ: 48489, одобрен със заповед №
30/07.02.2006 г. на областния управител на област Монтана, с площ 500.7 кв.м.,
категория на земята-ІV /описани подробно в предходния абзац/.
Осъжда
А.А.А. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплати
на С.Е.Ц. и на В.Е.П. / адреси и ЕГН по-горе/ сумата 1491.22 лв- разноски по делото по списък по чл.80 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в
двуседмичен от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :