Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 349
гр. Пловдив, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VІII граждански състав в
публичното заседание на 19.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 3 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 3/02.01.2020г. от
адв. Е.И. ***, като пълномощник на Й.И.Г. против решение № 4195 от
04.11.2019г., постановено по гр. д. № 3736 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, IX гр. с., с което се отхвърлят предявените от Й.И.Г., ЕГН **********
чрез адв. Е.И. *** Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за
установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от
03.09.2010г., издаден по ч. гр. д. № 15074/2009г. по описа на Районен съд
Пловдив, както следва: сумата от 1 843, 92 лв., представляваща стойността
на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр. П., бул. *** за
периода от 01.06.2007г. до 30.04.2009г., сумата от 381, 54 лева – обезщетение
за забава и сумата от 251, 27 лева – разноски в заповедното производство, както
и сумата по изпълнителен лист от 17.09.2010г., издаден по гр. д. № 1140/2010г.
на Районен съд Пловдив за сумата от 44, 51 лв. – разноски по делото, за
принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 625/2010г. по описа на
частен съдебен изпълнител Величко Апостолов с рег. № 827, продължило като изп.
д. № 4700/2017г. на частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег. № 824,
поради погасяването им по давност.С решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК са присъдени разноски в размер на 220 лева,
които ищцата да заплати на ответника.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и трайно установената съдебна практика.Оспорва се извода на
съда, че молбата на длъжника за разсрочено плащане от 14.02.2011г., както и
извършените доброволни плащания от същия, са прекъснали давността в периода
15.03.2011г. до 10.04.2015г.Оспорва се и извода, че предявеният иск следва да
се отхвърли за сумите, погасени чрез плащане.Неправилно било прието също, че
давността е прекъсната с подаването на молба от длъжника за разсрочено плащане,
което представлявало признание по см. на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, като в тази
връзка давността била прекъсвана многократно с извършените доброволни плащания.Поддържа
се, че към датата на подаване на исковата молба погасителната давност за
вземането е изтекла.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да
бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен.Претендират се направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да се остави без
уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ищеца, че не дължи на ответното
дружество сумата от 1843, 92 лева главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., бул.
***, за периода от 01.06.2007г. до 30.04.2009г., сумата от 381, 54 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.08.2007г. до 17.11.2009г. и законната лихва върху главницата, считано от
18.11.2009г. до пълното й изплащане, както и сумата от 251, 27 лева,
представляваща деловодни разноски – ДТ в размер на 44, 51 лева и 206, 76 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 44, 51 лева разноски по гр. д.
№ 1140/2010г. по описа на РС Пловдив, като погасени по давност.
Твърденията в
исковата молба са, че по образуваното ч. гр. д. № 15074/2009г. по описа на
Районен съд Пловдив била издадена заповед за изпълнение срещу ищцата в полза на
ответното дружество за сумата от 1843, 92 лева главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
П., бул. *** за периода от 01.06.2007г. до 30.04.2009г., сумата от 381, 54 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.08.2007г. до 17.11.2009г., законна лихва върху главницата, считано от
18.11.2009г. до пълното й изплащане, както и сумата от 251, 27 лева,
представляваща деловодни разноски, включващи платена ДТ в размер на 44, 51 лева
и 206, 76 лева юрисконсултско възнаграждение.След подадено възражение по чл.
414 от ГПК било образувано гр. д. № 1140/2010г. по описа на РС Пловдив, приключило
с решение № 1789/07.06.2010г., с което ищцата била осъдена да заплати на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД и сумата от 44, 51 лева разноски по делото.Въз
основа на издадените изпълнителни листове по същото било образувано изп. дело № 625/2010г. по описа на ЧСИ
Величко Апостолов, което изпълнително дело било продължено от ЧСИ Константин
Павлов, с рег. № 824 на КЧСИ под № 4700/2017г.Ищцата счита, че не дължи сумите,
предмет на принудително изпълнение, поради погасяването на вземането по
давност.
С писмения
отговор на ответника по чл. 131 от ГПК е изразено становище за недопустимост,
респ. неоснователност на иска.Посочено е, че с молбата за образуване на
изпълнително дело е направено и искане за пристъпване към изпълнение с всички
предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ на
частния съдебен изпълнител, да предприема всички необходими и възможни
изпълнителни действия с оглед събиране на вземането.След образуване на
изпълнителното дело били предприети редица изпълнителни действия, с всяко от
които била прекъсвана течащата
погасителна давност, съответно бил прекъсван срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При
постановяване на обжалваното решение районният съд е приел след анализ на
събраните доказателства по делото, че не е налице период по-дълъг от 2 години,
през който да не са били осъществявани изпълнителни действия, поради което и
изпълнителното производство не е перемирано и не са налице основанията по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяването му по право с обезсилване на всички
предприети по него изпълнителни действия /с изключение на изпълнителните
действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания/, в който смисъл са и постановките на ТР № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.Тъй като не са установени да са настъпили правните последици на
перемпцията на сочената от ищеца, респ.
на друга установена от съда дата, изпълнителното производство не е било
прекратено и всички предприети изпълнителни
действия са били валидно осъществени, като следва да се зачете и материално-правният
им ефект, водещ до прекъсване на давността в изпълнителното производство.
Направените изводи
от районния съд се споделят и от настоящия съдебен състав.Предмет на настоящето
дело е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на вземане,
претендирано от ответника, който е основан на твърдение за погасяване по
давност и е свързан с перемпцията на образувания изпълнителен процес по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради което следва да се има предвид тълкуването,
дадено в практиката на ВКС за действието по време на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС.По този въпрос е постановено решение № 170 от 17.09.2018г. по гр. д. №
2383/2017г., IV г. о. на ВКС за това, от кой момент поражда действие
отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.В
тази насока е посочено, че установеното с новото Тълкувателно решение тълкуване
на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то
е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът
е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент.В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
които е било действащо към момента на настъпването на последиците.В противен
случай ще се придаде същинско обратно действие на новото Тълкувателно решение,
което е недопустимо и съгласно чл. 14 от ЗНА се предвижда само по изключение и
то въз основа на изрична разпоредба за това.В някои случаи прилагането на
новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от
страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се
прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР.Такъв е именно случаят, предмет
на разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, като по време на изпълнителното производство давност на тече.С т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС
обаче, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС.Прилагането на даденото с
посоченото тълк. решение тълкуване за период преди постановяването му, би имало
за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет
на изпълнително производство, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок.С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата, преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа
на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС.Поради това даденото с отмененото тълкувателно
ППВС тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно
решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.Следователно извършената с т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 282013г. на ОСГТК на ВКС
отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. пораджа действие от датата на обявяването на
Тълкувателното решение и даденото с него разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
В настоящия
случай предмет на делото е вземане, за което е издаден изпълнителен лист от
03.09.2010г. по ч. гр. д. № 15074/2009г. по описа на Районен съд Пловдив, след
установяване съществуването му по исков ред с влязло в сила решение по гр. д. №
1140/2010г. по описа на Районен съд Пловдив и изпълнителен лист от 17.09.2010г.,
издаден по същото гражданско дело за направените разноски в производството.Въз
основа на издадените изпълнителни листове е образувано изпълнително производство
по молба на кредитора от 25.10.2010г. по време на действие на ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнително производство
прекъсва давността и по време на същото давност не тече.Такава е започнала да
тече от обявяването на ТР № 2 от 26.06.2015г., като е била прекъсната с присъединяване
на образуваното изп. дело № 20148270400062 към изп. дело № 20108270400625, двете
по описа на ЧСИ Величко Апостолов, с разпореждане от 04.09.2015г. и с
насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника за 19.01.2016г. за
времето от 09,00ч. – 15, 00ч. по молба на взискателя вх. № 13870/06.11.2015г. и предприемане на
действия от ЧСИ в тази насока.Видно от приложените писмени доказателства по
изпълнителното дело – преводни нареждания за извършени погасявания от длъжника
и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза експертиза в
първоинстанционното производство, за периода от 18.01.2009г. до 06.03.2019г.
извършените плащания по пратидата на Й.И.Г. са общо в размер на 3032, 67
лева.Частично са погасявани суми на следните дати: 13.12.2012г., 22.05.2012г.,
25.10.2012г., 25.10.2012г., 11.01.2013г., 27.05.2013г., 30.09.2013г.,
07.03.2014г., 27.06.2014г.,18.03.2016г., 21.07.2016г., 23.11.2016г. и
21.02.2019г.С протокол вх. № 3214/31.01.2016г. на основание заповед на
министъра на правосъдието № СД-04-7/08.01.2016г., ЧСИ Ангел Ангелаков, с рег. №
826, с район на действие ОС Пловдив, е приел изпълнително дело № 20108270400625
по описа на ЧСИ Величко Апостолов.С протокол вх. № 51333/08.07.2017г. на
основание заповед № СД-04-57/30.06.2017г. на Министъра на правосъдието, изпълнително
дело № 20108270400625 по описа на ЧСИ Величко Апостолов, с рег. № 827, е прието
от ЧСИ Константин Павлов, с рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, като е
продължило в служебния му архив под № 20178240404700.Взискателят е подал молба
вх. № 14216/23.02.2018г., с която е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.С разпореждане на
ЧСИ Константин Павлов от 26.02.2018г. е насрочен за 13.04.2018г. от 09, 30ч.
опис на собствените на длъжника движими вещи, находящи се на адреса в гр. П.,
бул. ***, който не се е състоял.Нов опис на движимите вещи е насрочен за
21.01.2019г. с разпореждане на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на
действие ОС Пловдив от 13.12.2018г, въз основа на подадена молба от взискателя
вх. № 81304/12.11.2018г.С нова молба вх. № 01227/07.01.2019г. взискателят е
поискал предприемане на изпълнителни действия с всички предвидени в ГПК
способи, вкл. запор на трудовото възнаграждение на длъжника и извършване на
опис на движими вещи в жилището му.Със запорно съобщение изх. №
18026/21.02.2019г. е наложен запор върху вземанията на длъжника във всички
банкови сметки и депозити, открити на негово име в „Райфайзенбанк България“
ЕАД, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети и суми, предоставени на доверително
управление от длъжника, до размера на сумата от 3 746 лв., изчислена към
07.03.2019г.Със запорно съобщение изх. № 18036/21.02.2019г. е наложен запор и
върху трудовото и всяко друго възнаграждение на длъжника, изплащано от
работодателя „Многопрофилна болница за активно лечение Св. Мина Пловдив“ ООД.
При тези
данни настоящият състав на съда намира, че взискателят е имал активно
поведение, като е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, като предприетите
впоследствие изпълнителни действия от ЧСИ Константин Павлов, са в изпълнение на
своевременно направено искане от взискателя, което е елемент от фактическия
състав, обуслявящ прекъсването на давността.Поради това в случая не е налице и
хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.Освен това съществуването на
процесното вземане е установено със съдебно решение, поради което съгласно чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, срокът на новата давност е всякога пет години.
Предвид
гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение, а решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде
уважено.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на въззиваемото дружество
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4195 от
04.11.2019г., постановено по гр. д. № 3736 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, IX гр. с.
ОСЪЖДА Й.И.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 сумата от 100 лева - разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: