№ 49219
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110129529 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от адвокат П. И. П., процесуален представител на М. Т.
М. за изменение на решение № 10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. №
29529/2024 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева е многократно под предвидения в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. размер,
като това възнаграждение не съответства на принципите на пропорционалност
и справедливост. Счита, че съдът не е съобразил и сложността на делото.
Насрещната страна „* взема становище за неоснователност на молбата,
тъй като намира, че разноските по делото са правилно присъдени съобразно
фактическата и правната сложност на делото.
Насрещната страна „* не изразява становище.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
срок от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение № 10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. № 29529/2024 г.
по описа на СРС, 39 състав е прогласен за нищожен по предявените от М. Т.
М., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. *, чрез адв. П. П. Срещу „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“, по реда на чл. 422
1
ГПК иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, договор за паричен заем №
2702516 от 06.01.2023 г., сключен между „* и М. Т. М. поради противоречието
му със закона. С решението по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 ЗЗД е прогласен за нищожен и договора за поръчителство от
06.01.2023 г., сключен между „* и М. Т. М., поради заобикаляне със закона. С
решението е осъден „* да заплати на М. Т. М., сумата в размер на 299,80 лева,
представляваща разноски в исковото производство, както и да заплати на адв.
П. И. П., вписан в ХАК с № **********, с адрес в гр. *, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца М. Т. М.. Също така с решението е осъден „*, да заплати на М. Т. М.,
сумата в размер на 189,91 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Настоящият състав намира, че молбата е неоснователна. В случая
правилно е определено дължимото възнаграждение. Неоснователни са
оплакванията, че размерът на възнаграждението следвало да се съобрази с
наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в
тази връзка следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в полза
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер
от 400 лева. Касае се за осъществено безплатно процесуално
представителство и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското
възнаграждение се определя от съда. Действително така посочената сума е в
размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същото време
предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая
интересът по делото не е в голям размер, вида и количеството на извършената
работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане
на делото в отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата
и правна сложност. При така изяснените параметри на релевантните
2
обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 400 лв. е адекватно
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството на ищеца пред
настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 237427 от 07.07.2025 г. от адв.
П. И. П., процесуален представител на М. Т. М. за изменение на Решение №
10489 от 04.06.2025 г. постановено по гр. д. № 29529/2024 г. по описа на СРС,
39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3