Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…......…..../.......06.2015 г., гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                                                                            мл. с. ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при секретаря П.П., като разгледа в. гр. д. № 923 по описа на ВОС за 2015 г., докладвано от младши съдия Евгения Мечева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6133/10.03.2015 г., подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,  чрез процесуалния му представител - адв. Н.Г., против решение № 749/16.02.2015 г., постановено по гр. д. № 12765/2014 г. по описа на ВРС, ХХХV състав, с което въззивникът е осъден да заплати на А.С.П. сумата 1075.79 лв., представляваща заплатена без основание стойност на коригирана и потребена ел. енергия, за периода 09.12.2008 г. – 26.05.2009 г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е издадено дебитно известие № **********/30.11.2009 г., формирана както следва: 1066.12 лв. – главница и 9.67 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от предявяване на иска -14.10.2014 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и сумата 500 лв., представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът посочва, че е налице основание за възникване на вземането на дружеството за потребена електрическа енергия съобразно предвидената в ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура. Твърди, че между страните е сключен споразумителен протокол за плащане на начислената като корекция сума, който има характер на извънсъдебно признание на вземането. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, А.С.П., редовно уведомена, е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърди, че дружеството не е имало основание да коригира едностранно сметките на потребителите. Посочва, че през процесния период, за който е начислена сумата по корекцията, абонатът е заплащал ел. енергия, която обаче не е приспадната от допълнително начисленото количество. Поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват, че процесната ел. енергия е доставена и реално потребена от абоната. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба ищцата А.С.П. излага, че е в договорни отношения с ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД за доставка на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. 202, вх. 5, ет. 2, ап. 131. Посочва, че количеството ел. енергия се доставя и отчита по клиентски № ********** и абонатен № **********. Твърди, че на 26.05.2009 г. е извършена проверка на електромера в горепосочения обект на потребление, резултатите от която са описани в протокол на „Е.ОН България Мрежи” АД /с ново наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД/. Поддържа, че не е манипулирала СТИ, не е използвала енергията, която е начислена по дебитно известие № **********/30.11.2009 г. за периода 09.12.2008 г. – 26.05.2009 г. Посочва, че към настоящият момент е заплатила на ответника сумата по горецитираното дебитно известие, заедно с начисление лихви, на вноски по силата на сключен между страните споразумителен протокол № ДР 01813/10.12.2009 г. за разсрочено плащане на начислената по корекцията сума. Твърди, че процесната сума е заплатена с единствения мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на потребление на основание чл. 123 ЗЕ. Въпреки извършените плащания, ищцата поддържа, че тази сума е получена от ответното дружество при начална липса на основание. Претендира ответникът да бъде осъден й заплати сумата 1075.79 лв. като получена без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2014 г. до окончателното й изплащане.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна, поддържа становище за неоснователност на иска. Твърди, че на 26.05.2009 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ от служители на „Е. ОН България Мрежи” АД /сегашно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД/, за което е съставен и съответен констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. При извършената метрологична проверка е констатирано, че процесното СТИ регистрира преминаващата енергия с отрицателна грешка от „- 77 %”, като същото отчита по-малко от реално консумираната ел. енергия при всички товари. Поддържа, че корекцията е извършена в съответствие с разпоредбите от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че процесната сума е заплатена на основание сключен между страните споразумителен протокол, поради което не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - за връщане на платената сума като платена без основание. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Не е спорно между страните, че въззиваемата страна е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик”, бл. 202, вх. 5, ет. 2, ап. 131 по силата на договорни отношения за доставка на ел. енергия с въззивника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. Варна. Ползваната ел. енергия се отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Видно от представения протокол № 246191/26.05.2009 г., съставен от служители на „Е.ОН България Мрежи” АД /сегашно наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД/, на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ на абоната. Констатирана е отрицателна грешка при измерването на преминаващата ел. енергия с „-75,13 %”. Процесният електромер е бил демонтиран, след което е бил поставен в индивидуална опаковка с отличителен знак и предаден на БИМ за извършване на експертиза.

При проведеното метрологично изследване е констатирано, че електромерът не съответства на изискванията. При кратковременно включване чрез подаване на различна стойност на електричество е отчетена отрицателна грешка от „-76.57 %” до „-77.64 %”. При подаване на дозирана енергия електромерът отчита с грешка от „-77 %”.

Въз основа на съставения констативен протокол № EBG-30298/21.09.2009 г. от извършената метрологична експертиза на средство за измерване е съставена справка за корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия от 16.10.2009 г., изготвена на основание чл. 38, ал. 3, т. 1 от Общите условия на ДПЕЕЕМ. Извършена е корекция на потребената ел. енергия за периода 09.12.2008 г. - 26.05.2009 г. /общо 168 дни/. Издадено е дебитно известие № **********/30.11.2009 г. за сумата 1066.12 лв.

Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. Лидия Стоянова Босева, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението, причината за извършване на корекционната сметка е измерената метрологична грешка в проценти по-голяма от допустимата. Процесният електромер е извън класа си на точност. Към настоящия момент няма техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена електроенергия за минал период. Не е констатирана причината за отклонението на СТИ от класа му на точност. Налице е пълно неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.

Вещото лице посочва, че в приложената справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца липсва информация за количеството консумирана ел. енергия през аналогичен период на предходната година, поради което не е възможно да се направи сравнение. Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че изчислената ел. енергия за доплащане от 5772 kWh за период от 168 дни е в рамките на допустимата, тоест може да бъде доставена до абоната. Изчисленото количество е съгласно методиката, посочена в чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура са аритметично точни.

Между страните не са спорни обстоятелствата, а и се установява от горецитираните доказателства, че същите са в договорни отношения за доставка на електроенергия и че на въззиваемата страна е начислена процесната сума като корекция на сметката.

От заключението на вещото лице П. Т.И. по приетата по делото ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че претендираната за връщане сума в размер на 1075.79 лв. е заплатена от въззиваемата страна. Съгласно заключението, сумата по горепосоченото дебитно известие е заплатена на четири вноски, както следва: 350 лв. – на 07.12.2009 г.; 238.57 лв. – на 07.01.2010 г.; 237.73 лв. – на 06.02.2010 г. и 239.82 лв. – на 05.03.2010 г. или общо погасената главница се равнява на сумата 1066.12 лв. За забавено плащане на сумата по процесното дебитно известие въззиваемата страна е заплатила лихва в общ размер на 9.67 лв.

Основният спорен момент в производството е били ли са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на стойността на потребената електроенергия за процесния период 09.12.2008 г. - 26.05.2009 г.

В тежест на въззивника е да докаже осъществяваното на релевантните за вземането предпоставки, а именно, че в качеството на доставчик е доставил посоченото в справката за корекция количество ел. енергия, което не е отчетено поради неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и впоследствие законосъобразна корекция на сметката.

Регламентацията на договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно цитираната разпоредба от ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което следва да се приеме, че въззиваемата страна е обвързана от съдържащата се в тях регламентация.

Съобразно предвиденото в чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД, въззивникът е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия за изминал период. Дори при осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може да породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя характер, разпоредбата на чл. 38 от Общите условия предвижда ред за санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната. Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което предвиждането му е правомощие единствено на законодателя.

Нито в ЗЕ в редакцията му към датата на извършване на корекцията – 16.10.2009 г. /когато е съставена горепосочената справка за корекция/, нито в действащите към датата на корекцията Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, е предвидена възможност и методика за извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в действащите към датата на корекцията Правила за търговия с електрическа енергия и в Правила за измерване на количеството електрическа енергия.

Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, а именно - императивните правила на закона. Обсъжданите правила на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД. Поради изложеното и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД клаузите на ОУ на ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна процедура, се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителна сила за съдилищата Решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г., ІІ т. о., поради което съдът следва да го съобрази при постановяване на съдебния акт. Решението е постановено след допускане до касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос дали едностранната корекция на сметки е допустима и дали клаузата е нищожна, поради което разрешението, дадено от ВКС, е задължително за съда. В този смисъл са и решения на ВКС по т. д. № 103/2009 г., ІІ т. о., по т. д. № 885/2009 г., ІІ т. о., т. д. № 427/2010 г., ІІ т. о., по т. д.№ 225/2010 г., ІІ т. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Нищожността на посочената разпоредба – чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ води до неправомерност на извършената корекция на сметката, предвид което и издадената справка не може да установи вземане в полза на въззивника. Предвид горното и следва да се приеме, че въззиваемата страна не дължи начислената й сума чрез извършената корекционна процедура. В този смисъл предявеният иск за връщане на платената без основание сума в размер на 1075.79 лв., формирана както следва: 1066.12 лв. – главница по издадено дебитно известие № **********/30.11.2009 г. и 9.67 лв. - лихва за забавено й плащане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.10.2014 г. до окончателното плащане на сумата, съдът приема за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

С оглед на така цитираната задължителна практика на ВКС относно нищожността на клаузите от ОУ на ДПЕЕЕМ, даващи възможност за едностранна корекция на сметките за минал период, които клаузи са основанието, въз основа на което е начислена процесната сума, съдът не обсъжда останалите въведени доводи в жалбата, т. к. същите не могат да променят крайния правен извод.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представеният споразумителен протокол № ДР 01813/10.12.2009 г., сключен между страните в производството, не представлява по своята правна същност извънсъдебно признание на вземането. Същият съставлява споразумение за разсрочване на плащанията, но не е договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор като си правят взаимни отстъпки. В случая, видно от представеното споразумение, същото е сключено „във връзка със забавяне на плащанията за консумирана ел. енергия и тяхното разсрочване“ и както се посочи по-горе представлява по същността си именно споразумение за разсрочване на плащанията, но не поражда задължение за плащане. В този смисъл възраженията на въззивника, че процесната сума е заплатена на валидно правно основание при условията на постигнато споразумение, съдът приема за неоснователни.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, решението следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. Същата е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива в размер на 320 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.05.2015 г., която сума следва да й бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

С оглед цената на иска и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК настоящото решение е необжалваемо.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 749/16.02.2015 г., постановено по гр. д. № 12765/2014 г. по описа на ВРС, ХХХV състав.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс-Г, да заплати на А.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 320 лв. /триста и двадесет лева/, представляваща сторени пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: