Решение по дело №2916/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 602
Дата: 24 септември 2021 г. (в сила от 14 октомври 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20213110202916
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Варна, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110202916 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.
П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна. ул.Алеко Константинов 24, ан.9, депозирана
чрез адвокат Й. АЛ. от ВАК, против Наказателно постановление № 2969/28.04.2000г.,
издадено от Началник група към Сектор ПП-ОД на МВР-Варна , с което за нарушение
на чл. 6, т.1 и чл.100, т.1 от ЗДвП са му наложени: адм. наказание глоба в размер на
15лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП и адм. наказание глоба в размер на 250 лв.
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденото НП поради изтекъл абсолютен
давностен срок за погасяване на административно-наказателното преследване. Твърди
се, че НП не е връчено по предвидения в закона ред до 08.07.2021г., поради което и е
погасена преследвателната давност. Излагат се подробни аргументи в тази осока.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от процесуален представител-
адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Моли за отмяна на
НП и за присъждане на сторените по делото разноски, като ангажира доказателства за
това.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
1
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Наказателното постановление е издадено срещу въззивника за това, че на
04.04.2000г., около 09.45 ч., в гр.Варна, като неправоспособен водач, при управление
на МПС – лек автомобил с рег. №В0061АА е нарушил пътен знак В-1, като при
проверката не представя СУМПС. Нарушението било квалифицирано от
актосъставителя и от АНО като такова по чл.6, т.1 и чл.100, т.1 от ЗДвП. Поради което
и било издадено НП, с което били наложени административни санкции -адм. наказание
глоба в размер на 15лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП и адм. наказание глоба в
размер на 250 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и
приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното
следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО
не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. С разпореждането за
насрочване на делото изрично са изискани доказателства от АНО в тази посока, като е
указан срок до датата и часа на съдебното заседание по делото. Разпореждането на
2
съда е връчено на 30, 07.2021г., като до 13.00ч. на 21.09.2021г., такива доказателства не
са постъпили. Съдът приема че между страните е липсвал спор относно адреса на
жалбоподателя- с.Айдемир, обл.Добрич– адреса отбелязан в НП. Съгласно чл. 58 ал.2
от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за
връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по преписката/
не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Отбелязано е, че
то не живее в с.Межден. Какво общо има това населено място с възз. е неясно от
материалите по АНП. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките
визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи
посочената норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата
жалбоподателя е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и
отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на
влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП
доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че
от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за
обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако
НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В настоящия случай изписаният
текст върху НП: „лицето не живее в село межден от 1995г.“, противоречи на закона.
НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на
отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би
влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая
НП не е било редовно връчено. Отбелязването върху НП се явява и непълно по
смисъла на чл. 58 ал.2 от ЗАНН. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е освен,
че лицето не е намерено на посочения от него адрес /а не на какъвто и да било адрес/,
което както съдът посочи по-горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен.
Отбелязването върху процесното НП не съдържа текст, че новият адрес на наказаното
лице е неизвестен. От което следва, че направеното отбелязване върху НП не отговаря
на изискванията на чл. 58 ал.2 от ЗАНН по съдържание. Посочената правна норма
съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от
него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са
налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена.
Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в НП причините довели
до невръчването му на жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да
установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че еднократното
търсене на лицето на посочения от него адрес, не е достатъчно за да обоснове извод, че
лицето не е намерено на адреса и че новият му адрес е неизвестен. Липсва справка за
регистрираните постоянни и настоящи адреси на лицето в този период. Поради това
настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона
3
ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на
съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред ВРС чрез АНО на 13.07.2021г., след
случайно узнаване за НП на 08.07.221г. и предвид липсата на годни доказателства по
преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В
горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси-
например Определение по частно к.адм.дело № 3 по описа на Административен съд
гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда
за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд
гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за
2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда
;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и
много други.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По преписката отсъстват доказателства, че наказателното постановление и АУАН
са издадени от компетентни органи. С разпореждането за насрочване на делото
изрично са изискани доказателства от АНО в тази посока, като е указан срок до датата
и часа на съдебното заседание по делото. Въпреки горното до приключване на делото
такива доказателства не са постъпили, като АНО единствено е депозирал писмено
становище по делото чрез своя процесуален представител. Липсата на доказателства за
компетентност на АНО е абсолютно основание за отмяна на НП.
Освен горното, съдът констатира още основания налагащи отмяната на НП, по
следните съображения:
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не
следва да се образува АНП,както и случаите, когато образуваното такова следва да се
прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за
съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина
в АНП.
Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение
на наложените административни наказания.
В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на
административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на
НК.
Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
4
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се
предвижда друго.
Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на
Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС
от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния
казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно
цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва
да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението /
наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на
цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде
санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок,
като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на
деянието.
Видно от съдържанието на процесното наказателно постановление въззивникът е
санкциониран за нарушения на чл.6, т.1 и чл.100, т.1 от ЗдвП, извършено на дата
04.04.2000г.. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения
като нарушител субект е погасена по давност с изтичане на четири години и половина
от извършване на нарушението, съответно на 04.10.2004г. – т. е. много преди да бъде
постановено настоящото съдебно решение. При погасена административнонаказателна
отговорност на дееца е безпредметно наказателното преследване срещу него, като
същото се явява и недопустимо съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК. Изтичането на
абсолютната давност /чл.81, ал.3 от НК/ за административнонаказателно преследване
води до погасяване на възможността да се наложи административно наказание на
дееца.
Горното налага отмяната на НП и прекратяването на административно
наказателното производство.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
5

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е депозирал писмено становище по делото, но
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
е неоснователно и се отхвърля от съда.
От друга страна следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на разноски съставляващи адвокатско възнаграждение. От
съдържанието на приложения на л. 17 договор за правна защита и съдействие от
17.09.2021 г. и приложените пълномощни се установява, че жалбоподателят е
възложил на адвокат Й.А. от АК-Варна оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване
на процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лева с
ДДС , като е заплатен авансово и данъкът и е заплатено в брой при подписване на
договора сумата от 360 лв., т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен
съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от
АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
АНО, в писмените бележки. Затова съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
6
7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно
Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата ((изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.-31.07.2020г.) за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1000 е 300 лв.. В случая са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 265 лв. и минималното
адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 300лв, като
е удържан авансово и данък в размер на 60 лв. Предвид цитираното по-горе
възражението за прекомерност се явява неоснователно. В проведените по делото
съдебно заседание, възз. е бил представляван от адвокат. Затова следва да се уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника, като на последния следва да
бъдат присъдени съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, направени по
настоящото дело, в размер от 360,00 /триста и шестдесет/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2969/28.04.2000г., издадено от Началник
група към Сектор ПП-ОД на МВР-Варна , с което за нарушение на чл. 6, т.1 и чл.100,
т.1 от ЗДвП на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна. ул.Алеко Константинов 24,
ап.9 са наложени: адм. наказание глоба в размер на 15лв. на основание чл.183, ал.3, т.5
от ЗДвП и адм. наказание глоба в размер на 250 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна. ул.Алеко Константинов 24, ап.9 сумата 360,00 /триста и шестдесет/ лева,
представляваща съдебни разноски по АНД №2916/2021г. по описа на ВРС.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
7
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.


Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

8