Р Е Ш Е Н И Е  149

                                        гр.Габрово, 20.07.2015 г.

                                        В ИМЕТО  НА  НАРОДА

Габровският окръжен съд в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и  петнадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Пенкова

                                                                        ЧЛЕНОВЕ 

при участието на секретаря  Б.Б., като разгледа докладваното от съдията Пенкова т.д.№3 по описа за 2015 г. и за да се произнесе ,взе  предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Б.Д.” ЕАД срещу малолетната ответницата А.К.А., представлявана от нейната майка и законен представител М.Д., иск за заплащане на дължими суми по сключен с наследодателя на ответницата К.А. договор за кредит – сумата от 184,920,90 лв. непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; сумата от 22 134,09 лв. непогасена договорна лихва за периода 03.09.2013 – 13.01.2015 г. и сумата от 572,25 лв, дължими такси на основание т.11 от договора за кредит.

Твърденията в първоначално депозираната искова молба и допълнително представената такава, на които се основава исковата претенция са, че между наследодателя на ответницата К.Г.А. и ищецът е възникнало правоотношение по силата на сключен на 22.02.2008 г. договор  за жилищен и ипотечен кредит за сумата от 200 000 лв., със срок на издължаване 360 месеца, считано от  датата на неговото усвояване. Кредитът е обезпечен с учредена в полза на кредитора „Б.Д.”ЕАД договорна ипотека върху офис и три апартамента в гр.Габрово. Кредитополучателят К.А. е починал на 29.10.2010 г., като след неговата смърт е продължило погасяването на задължението по договора за кредит до 25.09.2013 г., когато е извършено частично плащане на месечната вноска за м.септември 2013 г. Ищецът твърди, че след преустановяване на плащането, към момента на предявяване на настоящия иск има непогасен остатък на дължимите суми по процесния договор за банков кредит в размер на 184 920,90 лв., представляваща непогасена главница; в размер на 22 134,09 лв. непогасена договорна лихва за периода 03.09.2013 – 13.01.2015 г. и в размер на 572,25 лв., представляваща дължими такси за обслужване на кредита на основание т.11 от сключения договор. Тези суми са дължими от законния наследник на кредитополучателя - неговата дъщеря А.А., съгласно чл.60, ал.1 от ЗН, като предявената искова молба следва да се счита за покана за погасяване на процесното задължение. Твърди се, че нормата на чл.60, ал.2 от ЗН следва да бъде съобразена в изпълнителното производство, а не в исковото и че фактът на приемане на наследството по опис не представлява правопогасяващ факт, а само препятства възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на наследника, надвишаващо стойността на приетото под опис. За извършените плащания от законния представител на малолетното дете М.Д. ищецът твърди, че същата е имала интерес да извършва тези плащания  по договора за банков кредит, тъй като отговаря за дълга по силата на  учреденото ипотечно право върху предоставени от нея като обезпечение недвижими имоти.

Претендира се за постановяване на решение, с което ответницата А.А., представлявана от законния представител М.Д., бъде осъдена да заплати остатъка от задължението по договора за жилищен и ипотечен кредит от 22.02.2009 г., включващо сумата от 184 920,90 лв., непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска; сумата от  22 134,09 лв. непогасена договорна лихва за периода 03.09.2013 – 13.01.2015 г. и сумата от 572,25 лв, дължими такси на основание т.11 от договора за кредит, ведно със законните последици.

В законния срок е постъпил писмен отговор, в който ответницата, чрез законният си представител, оспорва иска. Изложените доводи по същество на спора са, че наследството на починалия кредитополучател К.А. е прието по опис от наследника А.А., вписано в специалния регистър при ГРС на 19.08.2013 г. При извършване на описа е назначена експертиза, съгласно която оставеното в наследство движимо и недвижимо имущество е на обща стойност 33 650 лв. След смъртта на кредитополучателя, майката на малолетната А.А., действаща като нейн законен представител, е заплатила по процесни договор за кредит сумата в размер на 45 692,94 лв. С това плащане е погасено задължението по процесния договор до определения съгласно чл.60, ал.2 ЗН размера, до който следва да отговаря малолетния  наследник А.А., приела наследството по опис и претендираните с исковата молба суми се явяват недължими.от ответницата, като наследник на кредитополучателя.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените писмени доказателства и заключението на СИЕ се установява, че между ищеца като кредитор и бащата на ответницата К.Г.А., като кредитополучател е бил сключен на 22.02.2008 г. договор за  жилищен и ипотечен кредит в размер на 200 000 лв., със срок на погасяване 360 месеца, считано от датата на първото усвояване. Кредитът е усвоен еднократно на 28.02.2008 г. чрез разплащателна сметка №12496933 с титуляр кредитополучателя К.А., чрез която е ставало погасяването му и е бил осчетоводяван от банката-кредитор по сметка №15189476.

Съгласно неоспореното заключение на СИЕ в счетоводната книга по сметка № 15189476 са били осчетоводени извършени плащания по процесния договор за кредит чрез разплащателната сметка на кредитополучателя. №12496933, като в табличен вид на стр.2-5 от заключението е отразено всяко едно, последното от които е на 25.09.2013 г., направено като частична вноска от дължимата за м. септември 2013 г. След 25.09.2013 г. е преустановено редовното погасяване на кредита и към датата на предявяване на настоящия иск 14.01.2015 г. непогасената главница по него е 184 920,90 лв., непогасената договорна лихва за периода 03.09.2013 – 13.01.2015 г. е в размер на 22 134,09 лв., а дължимите заемни такси в размер на 572,25 лв.

Не се спори, а това се установява и от доказателствата, че кредитополучателят К.А. е починал на 29.10.2010 г., като е оставил за свой единствен законен наследник малолетната си дъщеря А.А., родена на *** г. Същата, чрез своя законен представител – майката М.Д., е приела наследството на баща си К.А. по опис, като приемането е вписано при ГРС във водения специален регистър под №55/19.08.2013 г. Съгласно определение №3395/16.08.2013 г. по ч.гр.д.№1885/2013 г. на ГРС приетото по опис наследство на починалия К.Г.А., от малолетната А.А. включва лек автомобил и ½ ид.ч. от офис и от апратамент, на обща стойност 33 650 лв. съгласно извършените описи от ДСИ. .

От приетата СИЕ се установява, че след смъртта на кредитополучателя К.А., е продължило погасяването на месечните вноски по процесния договор за кредит, като за периода 29.10.2010 г. - 25.09.2013 г. общо е погасена сумата от 44 415,45 лв. От представеното извлечение от разплащателната сметка /на л.23-л.47 от делото/ се установява, че за този период вноските по разплащателна сметка №12496933 са правени от майката на ответницата  М.Л.Д., която съгласно данните по делото е и ипотекарен длъжник съгласно учредената договорна ипотека в полза на ищеца с н.акт №45 от 22.02.2008 г. за обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит, сключен с кредитополучателя К.А. На падежната датата от разплащателната сметка, дължимите по кредита вноски  служебно са прехвърляни по сметка №15189476  с титуляр К.А., до последното плащане, както е отразено в представеното  към исковата молба извлечение от разплащателната сметка и потвърдено от вещото лице в с.з.

Така установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че е доказана дължимостта на сумите, предмет на предявения по делото осъдителен  иск по чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.60 от ЗН от наследника на починалия кредитополучател К.А. по сключения с ищеца договор за банков кредит на 22.02.2008 г.

Безспорно установено по делото е, че ищецът и наследодателят на ответницата К.А. са страни по валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за кретит, сключен на 22.02.2008 г., който е бил обслужван редовно до м. септември 2013 г., като към датата на предявяване на иска непогасените по договора вноски са общо в размер от 207 627,24 лв.

Спори се за дължимостта на исковата сума от ответницата като единствен законен наследник на кредитополучателя К.А., починал през м. откомври 2010 г., преди изтичане срока на договора за кредит, сключен с ищеца през 2008 г.

Възраженията, които противопоставя ответницата са, че е приела наследството по опис и че е погасила задължението на нейния наследодател К.А. към ищеца по процесния договор за кредит до размера, визиран в чл.60, ал.2 ЗН с извършените плащания по договора след 29.10.2010 г.

Съгласно чл.48 от ЗН, за да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо, те да са приели наследството, като приемането произвежда действие от откриване на наследството. В случая наследството на кредитополучателя К.А. е открито на 29.10.2010 г., когато е починал. Същият е оставил като единствен законен наследник малолетната ответница А.А., която на основание чл.61, ал.2 ЗН е приела наследството на своя наследодател по опис, като приемането е вписано по реда на чл.49, ал.1 ЗН  на 19.08.2013 г. С приемането всички права и задължения и фактически отношения към деня на откриване на наследството, са преминали в патримонума на ответницата като законен наследник на баща си К.А. В това си качество тя е придобила и задълженията по процесния договор за кредит. считано от 29.10.2010 г., но нейната отговорност е ограничена до размер на полученото наследство на основание чл.60, ал.2 ЗН., съгласно който приемането на наследството по опис има защитна функция – да се ограничи отговорността на наследника за задължения на неговия наследодател само до размер на полученото наследство. По делото не се твърди, нито е доказано стойността на полученото наследство от ответницата да надхвърля размера на погасената част от задължението по процесния договор за кредит след смъртта на наследодателя К.А., като от неоспорената СИЕ е установено, че заплатените вноски след 29.10.2013 г. са общо в размер на 44 415,45 лв., а съгласно данните по делото стойността на приетото наследство е 33 650 лв. Над този размер няма основание да бъде ангажира отговорността на ответницата за остатъка от непогасените вноски по процесния договор за кредит на основание чл.60, ал.2 ЗН и предвид извършените плащания  по него след 29.10.2010 г., което дава основание да се приемат за недължими от нея  на банката-кредитор исковите суми, формирани от непогасени вноски след последното плащане по кредита през м. септември 2013 г.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че е ирелевантно за спора възражението за ограничаване отговорността на ответницата по чл.60, ал.2 ЗН с приемане на наследството на баща й по опис, което касае изпълнителното производство и е неотносимо към дължимостта на исковата сума. Практиката, на която се позовава страната, не е задължителна за съда, тъй като не е постановена по чл.290 ГПК или с ТР. Също така, освен цитираните от ищеца решения, има и постановено от ВКС по т.д.1057/2011 г., ІІт.о., по чл.290 ГПК, в което е прието, че в исково производство следва да се прецени отговорността на наследника при наличие на хипотезата на чл.60, ал.2 ЗН. Следва да се вземе предвид и че в случая наследникът освен възражение, че е приел наследството по опис, противопоставя на кредитора и това за погасяването чрез плащане на задължението на наследодателя К.А. по договора за кредит от 2008 г. до размера на полученото наследство с извършените плащания след откриване на наследството на 29.10.2010 г. Предвид на това в конкретния казус няма основание да се приеме, че въпросът за отговорността на ответницата по чл.60, ал.2 ЗН ще бъде решен в бъдещо изпълнително производство при противопоставеното в настоящото производство възражение за вече извършено плащане до дължими размер по чл.60, ал.2 ЗН, поради което и заявеното от ищеца,че едва в изпълнителното производство следва да се определи размера на отговорността на ответницата по чл.60, ал.2 ЗН е неоснователно с оглед конкретния казус и плащането, на което се позовава наследникът.

Самият ищец не оспорва, а това е установено и от доказателствата по делото, че след смъртта на наследодателя К.А., са правени вноски по процесния договор за кредит до м. септември 2013 г. Тези вноски са правени от майката на ответницата М.Д., което е отразено в разплащателната сметка, по която са постъпвали сумите. Възражението на ищеца, че това са вноски, направени от ипотекарен длъжник е ирелевантно за спора, тъй като с тези вноски е погасявано задължението по процесния кредита, по който след смъртта на наследодателя К.А. в правата и задълженията на кредитополучателя е встъпила ответницата като негов законен наследник, приемайки наследството по опис. С оглед на това .всички направени след смъртта на кредитополучателя вноски, общо в размер на 44 415,45 лв., погасяват  преминалото върху неговия законен наследник А.А. задължение по процесния договор, независимо от кого са извършени плащанията. Дори да се приеме,че вноските след 29.10.2010 г. са правени от майката на ответницата не като нейн законен представител, а като ипотекарен длъжник, което не е безспорно установено по делото, то това не би променило правопогасяващия ефект на извършените плащания да м. септември 2013 г. за встъпилия в задълженията на наследодателя К.А. законен наследник А.А., но в хипотезата на чл.73, ал.1 ЗЗД, респективно на чл.155, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 ЗЗД,. В случая М.Д. като  ипотекарнен длъжник е обезпечил със собствен имот чуждо задължение – това на кредитополучатяле К.А. по процесния договор. Същата не е страна по договора за кредит, тъй като няма качеството кредитополучател и се явява трето лице на възникналото правоотношение по този договр, видно и от страните, които са посочени в него и които са го сключили /приложен на л.8-9 от делото/. Ако извърши по него плащания като ипотекарен длъжник, то това ще са плащания извършени от трето лице, изпълнило задължение на длъжника-кредитополучател, което обуславя приложението на чл.73, ал.1 ЗЗД и чл.155, ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД. Тези разпоредби визират, че изпълнението от третото лице, включително и като собственик, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, погасява вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжни би изпълнил. С оглед на това, дори да се приеме, че след 29.10.2010 г. вноските по процесния кредит са правени от ипотекрания дължник М.Д., обезпечила с ипотекиран имот чуждо задължение - това на кредитополучателя, то с тях са погасени задълженията на ответницата като длъжник по кредита като законен наследник на кредитополучателя  К.А.

По делото не е установено стойността на полученото от малолетната А.А. по опис наследство да надхвърля заплатената след смъртта на наследодателя К.А. сума по кредита общо в размер на 44 415,45 лв. и да има непогасен остатък, който да е дължим съгласно чл.60, ал.2 от ЗН  от ответницата по процесния договор за кредит  в размер на исковата сума от 207 627,24 лв.

На основание изложеното съдът прие, че предявеният иск за заплащане на исковите суми от ответницата като остатък от задължението по договор за кредит от 22.02.2008 г общо в размер на 207 627,24 лв., е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Процесуалният представител на ответницата е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ. По делото е представено единствено пълномощно, легитимиращо адв. И. като процесуален представител на страната, но не е представен договор за правна защита и съдействие, който да удостоверява, че действително е уговорено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответницата  при условията на чл.38 от ЗА. Тази законова разпоредба предвижда само възможност за оказване на безплатна адвокатска защита, като в случая не е доказано такава да е договорена за осъщественото процесуално представителство от адв. И. Предвид на това няма основание да се уважи искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответницата адв. И.

На основание изложеното, съдът

                     Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК121830616, със седалище и адрес *** срещу А.К.А., ЕГН***, представлявана от законния си представител – майката М.Л.Д., ЕГН***,*** за заплащане на остатъка от задължението по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 22.02.2008 г. с наследодателя на ответницата  К.Г.А., както следва: сумата от 184 920,90 лв., представляваща непогасен остатък от главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 13.01.2015 г.; сумата от 22 134,09 лв., представляваща непогасен остатък от договорна лихва за периода 03.09.2013 – 13.01.2015 г. и сумата от 572,25 лв. заемни такси по т.11 от договора - като неоснователен и недоказан.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: