ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 31.05.2019г.
Софийски градски съд, ГО, ІV-Д въззивен състав, в закрито заседание на тридесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова в.гр.д.№ 9328 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250
от ГПК.
Съдът е сезиран с молба с вх. №
38765/21.03.2019г. от П.Б.Е. чрез адв. С.Г.– САК с искане за допълване на
постановеното по делото решение с № 2027 от 20.03.2019г. по реда на чл.250 от ГПК по отношение на
законната лихва върху присъдената по исковата претенция сума.
Молителият поддържа, че постановявайки
решението си, съдът неправилно не е присъдил законната лихва върху уважената
главница, въпреки, че същата е била поискана
от него, както пред СРС, така и пред въззивната инстанция..
Насрещната страна по молбата по чл.250
от ГПК – Т.С.ЕАД, уведомена за нея не взима становище..
Съдът намира молбата на П.Б.Е.,
подадена чрез адв. С.Г.– САК с искане за допълване на постановеното по делото
решение за допустима. Същата е подадена от процесуално легитимна страна, в
законоустановения срок. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
По смисъла на
чл.214, ал.2 от ГПК законната лихва е законна последица от уважаване на
предявената по съдебен ред главница за конкретно вземане. Искането за
присъждане на законна лихва може да бъде направено както със самата искова
молба, така и на по – късен етап, пред въззивния съд.
В настоящия случай, с решение с № 2027 от 20.03.2019г.,
постановено по в.гр.д.№ 9328 по описа за 2018г е било отменено решение от
09.02.2018г., постановено по гр.д.№ 53400/2014г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 30
състав, в частта с която е отхвърлен
като неоснователен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД против, за връщане като платена без правно
основание на сумата от 770,60 лева, събрана в изпълнително производство срещу
ищеца № 20001110403317, водено от ДСИ при СРС – В., и в частта с която на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът П.Б.Е. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като вместо това е осъдена „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******на основание чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на П.Б.Е. с
ЕГН: ********** сумата от 770,60 лв
(седемстотин и седемдесет лева и шейсет стотинки), събрана без основание в
изпълнително производство срещу ищеца № 20001110403317, водено от ДСИ при СРС –
В..
В открито съдебно заседание от
12.12.2017г., проведено пред СРС ищецът е поискал присъждане на законната
лихва върху предявената главница от
завеждане на претенцията до окончателното й плащане, като искането си е
поддържал и пред въззивния съд, но съдът
не се е признесъл по него. Осъдително е решението на въззивния съд и именно той
дължи произнасяне по законната последица, каквато е лихвата. По тази причина и
при изложените мотиви решението на въззивния съд следва да бъде допълнено.
Така мотивиран и на основание чл. 250
от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ДОПЪЛВА решение с № 2027 от 20.03.2019г., СГС, IV- Д въззивен състав, постановено по гр.д.№ 9328/ 2018г.,
като
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ******, да заплати на П.Б.Е. с ЕГН: **********законната лихва върху сумата от 770,60 лв (седемстотин и седемдесет лева и шейсет
стотинки), събрана без основание в изпълнително производство срещу ищеца №
20001110403317, водено от ДСИ при СРС – В., считано от 03.10.2014 (датата на
завеждане на исковата претенция) до окончателното й плащане.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: