Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 04.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание на двадесети и втори януари
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ
Членове:ПЕНКА БРАТАНОВА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Галина Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Братанова ВНЧХД № 557
по описа за 2019 г. на КОС, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на част IV, глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда № 75 от
17.10.2019г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НЧХД № 1800/2018 г. по описа на същия съд подс.
М.С.Г. е призната за невиновна в това, че с жалба вх. № 2992/18 от 20.11.2018г. до Районна прокуратура- Дупница е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя Н.А.Д. с изразите: „по време
на съвместното й съжителство с Н.Д., той не е работил нищо,
беше на пълна
издръжка на дъщеря ми”, „Н.Д. е завършил полицейско училище, почти не е работил нищо,
въобразил си е, че е екстрасенс и лечител”, „той избира жертвите си много внимателно,
използва ги и се обогатява за
тяхна сметка”, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 148, ал. 2, пр. 2,
във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр.2 НК, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. С посочената присъда е отхвърлен предявения от Н.А.Д. срещу М.С.Г. граждански иск за сумата от 5 000 лева, претендирани като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието на подсъдимата. Със същата присъда Г.
е призната за невиновна в това, че в същата жалба е казала нещо унизително за
честта и достойнството на Д., а именно: „този човек е паразит”, като на осн. чл.304 НПК е оправдана по обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлен е и предявения от Н.А.Д. срещу М.С.Г. граждански иск
за сумата от 5 000 лева, претендирани
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и от това
деяние.
Присъдата се обжалва от адв.Н.Б.- повереник на тъжителя Н.А.Д.. Развити са
съображения за неправилност и необоснованост на постановената присъда,
изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствения материал. Иска се
отмяна на същата и постановяване нова, осъдителна присъда с налагане на
справедливо наказание.
Повереникът на
тъжителя Н.А.Д.- адв. Н.Б. поддържа въззивната жалба и иска отмяна на присъдата
и постановяване на нова, осъдителна такава.
Жалбоподателят Н.Д. не
се явява пред въззивния съд и не взема становище по жалбата.
Защитникът на подс. М.Г. - адв.Й.Г. оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на ДнРС.
Подсъдимата М.Г. твърди, че е невинна и
иска потвъждаване на постановената оправдателна
присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
като прецени доводите и становищата на страните, и при пределите на въззивната
проверка, установени от чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за допустима,
доколкото е предявена от надлежна страна
с право и интерес от търсената защита и
в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
а постановената присъда е обоснована и законосъобразна и следва да бъде потвърдена на осн.
чл.338 НПК по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена
от ДнРС. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия
обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото, събран в хода на съд.
следствие, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от
първоинстанционния съд задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. Той
изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по
същество. ДнРС е направил подробен и пълен анализ на събраните доказателства,
като е приета следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от КнОС:
Подс. М.Г. е майка на Г. Е. И., която се намирала в
съпружеско съжителство с тъжителя в продължение на 10 години. През 2017 г. И.
се разболяла тежко, а през 2018 г. тя и Д. сключили граждански брак. И.
починала на 15.09.2018 г.
На 20.11.2018 г.
подсъдимата подала жалба до Районна прокуратура гр. Дупница с вх. № 2992/18 за
това, че съпругът на починалата й дъщеря отказвал да й осигури достъп до
апартамента, находящ се в гр. Дупница, ж.к. “Бистрица“, бл. 75, вх. А, ет. 1,
ап. 2. В жалбата на Г. са изложени твърдения, че дъщеря й починала от
онкологично заболяване на 15.09.2018 г., че тя като наследник на дъщеря си
поискала ключ от апартамента от Н.Д., но той отказал да стори това до подялбата
на имуществото на починалата; че последната притежавала още два имота в гр.
Дупница. В жалбата е изложено следното: “По време на съвместното й съжителство
с Н.Д., той не е работил нищо – беше на пълна издръжка на дъщеря ми. По негов
съвет при покупка на офиса, го е записала на нейно име, а не на дружеството,
чрез което осъществява дейността. Също по негов съвет е закупена и гарсониерата
в бл. 75 в ж.к. “Бистрица“. “Н.Д. е завършил полицейско училище и през целия си
живот почти не е работил нищо. Въобразил си е, че е екстрасенс и лечител. Този
човек е паразит. Той избира жертвите си много внимателно, използва ги и се
обогатява за тяхна сметка“.
Въз основа на подадената
жалба е образувана преписка вх. № 2992/2018 г. по описа на ДнРП.
С постановление от 25.10.2018 г. прокурор при ДнРП е
отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката с мотиви- липса
на данни за извършено престъпление от общ характер и наличие на гражданско
правни спорове между наследниците на починалата. В прекратената преписка се
съдържат извадки от SMS- кореспонденция между починалата Г. и майка й от периода отпреди смъртта й,
от които е видно, че дъщерята не желае контакт с майка си, както и декларация
от Гергана от 10.09.2018 г., в която последната е посочила, че не желае да се
среща с майка си, докато не оздравее и че е изключила телефона си, за да не
бъде тормозена от нея. Декларацията е била подадена във връзка с молба от същия период от М.Г. до Началника на РУ гр.
Рила за оказване на съдействие да се види насаме с дъщеря си.
По делото са представении документи за собственост, от които е видно, че
починалата Г. И. и търговски дружества, представлявани от нея, притежават
недвижими имоти в гр. Дупница.
За опровергаване на
написаното в посочената жалба до ДнРП, тъжителят е
представил писмени доказателства, установяващи, че през периода 2000-2016 г.
е сключвал лизингов договор с лице, което му е заплащало суми, респ. че е
имал доходи; че е придобивал чрез продажби недвижими имоти в страната, че е
сключвал договори за аренда и наеми, кактои че е
подавал ГДД пред ТД на НАП София, по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013, 2017 и 2018 г.
От събраните по делото
гласни доказателствени средства (показанията на
св. М.М., З. и И.) се установява, че причината
за конфликта между подс.
Г. и дъщеря й се крие в нежеланието на последната да провежда традиционно
лечение и убедеността й, че ще се излекува с алтернативни методи помощта на
съпруга си. Това й поведение не се одобрявало от майка й, която настоявала дъщеря
й да се лекува по утвърдените медицински стандарти. Св.М. и З. сочат, че
подадената от Г. жалба до прокуратурата се отразила негативно на социалните
контакти на тъжителя и на психическото му състояние.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е
събрал всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. ДнРС е подходил с изключително внимание към
доказателствения материал по делото във връзка с преценка на всяко от
посочените спорни обстоятелства;
детайлно е анализирал гласните доказателства и ги е съпоставил помежду им. Провел е пълен и подробен разпит на посочените
по- горе свидетели; изискал е и е събрал писмени доказателства с цел изясняване
на обективната истина; дал е възможност на подсъдимата да даде обяснения, което
същата е сторила. При провеждане на съдебното производство ДнРС не е
допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. При изготвянето на мотивите си този съд е обсъдил подробно
доказателствения материал, обосновал в коя част и защо го кредитира, като при
тази си дейност не го е подложил на превратно тълкуване, нито пък
е игнорирал или изопачил част от него. ДнРС не е пренебрегнал обясненията на
подсъдимата, като се е съобразил с двоякия им характер- като на годно
доказателствено средство от една страна и като израз на защитната им позиция от
друга. Съдът не ги е пренебрегнал и е посочил причините, поради които ги приема
като годно доказателствено средство. ДнРС е взел решенията си по вътрешно
убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, ръководейки се от закона и е положил максимални усилия
за събиране на пълния обем от доказателства, необходими за цялостно и
всестранно решаване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
стриктно спазване на надлежния процесуален ред, гарантиращ тяхната процесуална
годност и възможността върху тях да изгради фактическите си и правни изводи.
Вярната интерпретация на доказателствената съвкупност е позволила на решаващия
съд да достигне до верни логически изводи относно фактите, имащи значение за
обвинението. В тази насока и във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се подчертае следното:
ДнРС правилно е преценил, че с
тъжбата са въведи две обвинения- по чл.147, ал.1 НК и по чл.146 от НК, като подробно е разгледал
цитираните по- горе изрази и обосновано ги е квалифицирал под нормата на
посочените престъпни състави. По отношение на първото твърдяно престъпление,
ДнРС обосновано е приел, че съдържащите се в жалбата на Г. изрази „по време на
съвместното й съжителство с
Н.Д., той не е работил нищо, беше
на пълна издръжка на дъщеря
ми”, „Н.Д. е завършил полицейско училище, почти не е работил
нищо, въобразил си е, че е екстрасенс
и лечител”, „той избира жертвите си много внимателно,
използва ги и се обогатява за
тяхна сметка” не представляват клеветнически твърдения по
смисъла на закона. За да е осъществен състава на това престъпление, е необходимо твърдяните позорни обстоятелства освен да имат позорен от гледище
на общоприетия морал характер, да бъдат и неистински. В настоящия случай
доказателствата сочат, че използваните изрази нямат позорен характер, а
единствено са израз на оценка от субективна преценка на поведението на Д. от подс. Г..
Отделно от това следва да се подчертае,
че престъплението по чл.147 от НК се
извършва с пряк или евентуален умисъл, което сочи, че деецът следва да има съзнание за обективните елементи на деянието, когато разгласява неверни позорни обстоятелства (или
е преписал престъпление за което знае, че не е извършено). Анализът на
доказателствения материал сочи липсата на умисъл, доколкото подс.
Г. не е целяла да разгласи позорни обстоятелства за частния тъжител. Целта й е
била да сигнализира компетентен орган – съответната районна прокуратура и да
потърси адекватна намеса във връзка с отказа на Н.Д. да й осигури достъп до
апартамента, по отношение на който притежавала наследствени права. Свидетелство
за това е начина на оформяне на самата жалба, в която заглавна част, след като Г.
е посочила личните си данни, е посочила следното : „Относно: недопускане достъп
до апартамента на дъщеря ми Г. Е.Д.“. Именно недопускането до жилището на
дъщеря й е мотивирало Г. да депозира процесната жалба до прокуратурата с цел
искане намесата на компетентен орган за
решаване на възникналия проблем. Подсъдимата не е имала
за цел да повлияе отрицателно върху обществената оценка за частния тъжител, а
излагайки посочените в жалбата обстоятелства, е очаквала намеса от орган на
съдебната власт, който считала, че е компетентен да се произнесе по случая. В
този аспект извода на ДнРС, че с жалбата си Г. не е целяла да разгласи позорни
обстоятелства за тъжителя, респ. да накърни доброто му име в обществото са
обосновани и съответни на доказателствата по делото; същата не е действала със съзнанието, че изнесените факти са
неверни и
с това да е целяла умишлено злепоставянето на тъжителя, а е упражнявала правото си да
търси съдействие от държавни органи с цел гаранция на собствени права.
Въззивният
съд споделя и извода на ДнРС за неосъщественост на
фактическия състав на престъплението „обида“ с посочения в жалбата на
Г. израз „този човек е паразит“. ДнРС е изтъкнал много подробни
аргументи относно правната същност на престъплението „обида“, които са
съответни на теорията и практиката, към които КнОС
изцяло се присъединява и които не следва да бъдат преповтаряни. В светлината на
изтъкнатите във въззивната жалба доводи,
настоящата инстанция счита, че в известен смисъл употребеният в преносен смисъл
израз представлява негативна оценка за личността на пострадалия. При
престъплението обида обаче пряката цел на дееца
при отправяне на съответните изрази е да
засегне личната чест и достойнство на адресата на обидата с цел да се
въздейства пряко върху неговите вътрешни чувства и преживявания. Личните съждения, интерпретации и
упражняваната персонална критика за определени качества на адресата не следва
се интерпретират обидни. В случая използваните изразни средства са на ръба на общоприемливите, но не накърняват добрите нрави, доколкото
не са очевидно непристойни, неприлични, цинични и по съдържанието си явно
неприемливи за обществото.
От
друга страна и в този случай този израз не е употребен с цел да засегне
пострадалия, а е израз на субективното схващане на подсъдимата относно поведението на Д. във
светлината на отношенията й с дъщеря й и в търсенето на първопричината на
отказа на последната да се лекува. Чрез този израз подсъдимата е изразила негативното си мнение
за личността на Д., като целта й не е била да засегне неговото достойнство.
Използването на посочените думи също следва да се разглежда в контекста на
жалбата й до прокуратурата, с която същата е искала достъп до наследствения
имот. В този аспект същата не е действала умишлено; не е искала да накърни
честта и достойнството на пострадалия, а единствено да се премахнат пречките да
упражнява правото си на собственост върху наследствения от дъщеря й имот.
В заключение, изводите на ДнРС за неосъщественост на фактическия състав на инкриминираните
престъпления са правилни и законосъобразни. Първостепенният съд е изложил пълни, точни, убедителни съображения, почиващи
върху правната теория и практика, които напълно се споделят от настоящата
инстанция. При липса на осъществени деяния, правилно са отхвърлени предявените
граждански иск, доколкото основанието на гражданския иск в наказателния процес
е деянието и доколкото в случая не са
налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и предявеното искане от
въззиваемата страна за присъждане на разноски за въззивната инстанция, на
тъжителя Д. на осн. чл.190 НПК следва да се възложат
разноските на подсъдимата Г. за окръжния съд в размер на 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
По тези съображения и на осн. чл. 334 т.6 НПК вр.чл.338 НПК,
окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 75, постановена на 17.10.2019г. от Дупнишкия районен съд по НЧХД
№ 1800/2018 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.А.Д. да заплати на М.С.Г. сторените от последната
разноски пред КнОС в размер на 400 лева (за
адвокатско възнаграждение).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.