Решение по дело №4037/2017 на Районен съд - Монтана

№ 150 / 22.3.2018 г.

 

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр. Монтана, 21.03.2018 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, Първи граждански състав, в открито заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                             Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д.№ 4037 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

               Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

              Ищецът „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин заедно, чрез пълномощника си- Адв. дружество „Г. и П.”, представлявано от адв. В.Г./съдебен адрес/ е предявил иск против А.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес xxx, за положително установяване задължение на ответника за сумите: 27.65 лева незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 173.88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сумата от 7.39 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2017г. до изплащане на вземането, за които е издадена  Заповед № 2371 / 18.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство по ч.гр.д.№ 3449/ 2017 г. на РС- Монтана. В заповедта за изпълнение е прието посоченото в заявлението относно обстоятелствата, от които произтича вземането: ” Неизпълнение на договорно задължение за заплащане на ползвани далекосъобщителни услуги по договор от 26.08.2014г.

              Претендира се присъждане на разноските в заповедното и исковото производства.

              Ищецът се позовава на заявените от него обстоятелства по ч.гр.д.№ 3449/2017г. на МРС и на издадената срещу лицето- длъжник/ответник по настоящото дело/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Счита, че има правен интерес да предяви установителния иск по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът е подал Възражение по чл.415 ГПК против Заповедта за  изпълнение. 

             От ответника А.А.А., в срока по чл.131 ГПК, не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание се явява и взема становище, като твърди, че не възразява за тези суми, ще „гледа да ги плати”, но при подписването на договора не му били разяснени от служителя на ищеца условията по договора, поради което бил натрупал тези сметки.

Доказателствата са писмени.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

             Ищецът подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано приложеното ч.гр.д.№ 3449 по описа за 2017 г. на РС- гр. Монтана с длъжник А.А.А. /ответника/. По същото дело е издадена исканата заповед за изпълнение, с която е разпоредено: Длъжникът А.А.А. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Мобилтел” ЕАД, гр.София, район Илинден, ул.Кукуш № 1, код по БУЛСТАТ *********, представляван от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, чрез пълномощника си Адвокатско дружество „Г. и П.”, представлявано от адв.В.Г., сумата от 27.65 лева незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 173.88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сумата от 7.39 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2017г. до изплащане на вземането както и сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 180.00 лева адвокатски хонорар, представляващи разноски по делото.

              Поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК писмено възражение от длъжника  в заповедното производство и на осн. чл.415 ГПК, предявява по исков път претенция на осн. чл.422 ГПК да бъде признато за  установено по отношение на същия като ответник съществуването на вземането по Заповедта за изпълнение по горепосоченото ч.гр.дело, за сумите по същата.

             Позовава на издадени от него данъчни фактури, подробно изредени и описани в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба по настоящето дело относно претендираното към ответника вземане. Претендира за присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението по чл.410 ГПК в съда до изплащане на вземането, както и  за  присъждане на разноските по настоящето дело.            

             Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че между ищеца и ответницата е съществувал и валидно действал сключен Договор № М4206779 от 26.08.2014г. за предоставяне на GSM услуги, по избран тарифен план Mтел Трансфер S с месечна абонаментна такса в размер на 14.90 лева за срок от 24 месеца. Ищецът "МОБИЛТЕЛ” ЕАД извършил изпълнение на договора по отношение на ответника А.А.А.. За предоставените му услуги били издадени съответни данъчни фактури, подробно изредени и описани в исковата молба по настоящето дело и в заявлението по чл.410 ГПК по приложеното ч.гр.дело.  Паричното вземане на ищеца е възникнало по този договор и данъчни фактури.

           Длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребените договорни услуги, което е обусловило правото на последния да прекрати едностранно сключените с абоната - ответника А.А.А. договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

              В случая по настоящето дело ищецът претендира сумата от 27.65 лева, главница за незаплатена далекосъобщителна услуга и сумата 173.88лева, неустойка предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, както и сумата от 7.39 лева мораторна лихва за забава. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните.

             С оглед на изложеното съдът приема, че са налице изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл.422 от ГПК, при които предпоставки следва да се произнесе с  решение.  Събраните и неоспорени от ответника доказателства по делото сочат, че към момента на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК в РС-Монтана, на 16.10.2017 г. длъжникът по същото /ответник в настоящето/ е имал незаплатени погасителни вноски  по сключения със Заявителя /ищец в настоящето производство/ договор за предоставяне на GSM услуги, както са посочени по-горе и изредени в исковата молба и заявлението по приложеното ч.гр.дело. За това претенцията на ищеца за съществуване на вземането  му, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното производство е основателна. Към онзи момент ответникът е бил неизправен длъжник спрямо кредитора си, твърденията на който за неплатени погасителни вноски по договора и неустойка се подкрепят от доказателствения материал в настоящето производство. Страните са подписали договора, който съгл. чл.20а от ЗЗД има силата на закон за тези, които са го сключили, т.е. подлежат на точно изпълнение и отговорност при виновно неизпълнение. При това положение следва да бъде уважен предявения иск относно признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца по Заповедта за изпълнение по  приложеното  ч.гр.д. на МРС .

                При очертания изход на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК претендираните от ищеца разноски в производството по общия исков ред -25,00 лева, платена държавна такса и 180.00 лева, адвокатско възнаграждение на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.                 

                Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

                ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.А. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, че същия има задължение към ищеца  „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София 1309, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Марковски, македонски гражданин- заедно, за сумите: 27.65 лева незаплатена далекосъобщителна услуга; 173.88 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; 7.39 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в съда, 16.10.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева държавна такса и сумата от 180.00 лева адвокатски хонорар, за които е издадена Заповед № 2371 / 18.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в заповедно производство по ч.гр.д.№ 3449/ 2017 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана .

                Осъжда А.А.А. xxx ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 25.00 лева държавна такса и 180.00 лева адвокатски хонорар - разноски в исковото производство по настоящето дело.

               Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: