№ 106
гр. Асеновград, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20235310200313 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-000010/ 24.03.2023 г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград
Петър Костадинов Бабугеров, с което на В. Д. Д. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца, за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят В. Д. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител – адв. П. оспорва наказателното постановление
относно неговата законосъобразност, отрича факта на нарушението, като се
навеждат аргументи за допуснати процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата страна Началника на РУ-гр. Асеновград, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
С акт за установяване на административно нарушение от 10.02.2023г. е
1
било констатирано, че на същата дата, около 13.14 ч. часа в гр. Садово на ул.
„Дружба“ до № 65 жалбоподателят Д. е управлявал товарен автомобил марка
„Мерцедес 311 ЦДИ Спринтер“ с рег. № РВ 4618 СК, като при извършената
проверка от контролните органи за употреба на алкохол с техническо
средство “Алкотест Дрегер 7510” № ARDM- 0251, била отчетена
концентрация на алкохол 0,87 промила чрез измерването му в издишания
въздух. За констатираното нарушение от контролните органи на место бил
съставен АУАН. Актът бил предявен и връчен на водача Д. и същият го
подписал без възражения, като с АУАН били иззети СУМПС и контролния
талон. Жалбоподателя В. Д. оспорил показанията на техническото средство и
пожелал да се възползва от правото си по чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017
г., като избрал алтернативния метод за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта, чрез даване на биологични проби за медицинско и
химическо изследване. На място му бил издаден талон за изследване от
10.02.2023 г., който му бил връчен в 13.40 часа. В Талона за изследване бил
определен срок от 120 минути за явяването му в медицинско заведение –
МБАЛ Асеновград. След като бил освободен от проверката, жалбоподателят
Д. се свързал с баща си – св. Д. Д. в с.*** за транспортиране на автомобила и
самият той се придвижил до с. ***, от където възнамерявал да организира
предвижването си до МБАЛ- Асеновград. Малко по-късно полицейските
служители, които извършили първоначалната проверка – актосъставителят З.
и полицай Кушев при обход на района преминали отново през мястото,
където първоначално спрели Д. и видели, че товарният автомобил го няма на
мястото му. Същите заподозрели, че е възможно В. Д. сам да е откарал
автомобила до с. *** и предприели допълнителна проверка за изясняване на
това обстоятелство. Товарния автомобил „Мерцедес“, както и самият
жалбоподател били установени в къщата на баща му в с. *** и срещу него на
практика започнала нова проверка, като от него и от баща му били снети
писмени обяснения. Тази проверка протекла по време на 120 минутния срок
определен на жалбоподателя в Талона за изследване за явяването му в
медицинското заведение. По започнала втора проверка била образувана
Преписка № 32250/2023 г. на РП-Пловдив ТО-Асеновград, която приключила
с постановление за отказ на прокурора за образуване на ДП, тъй като не били
установени данни за престъпление по чл. 343б ал.2, чл. 343 б ал.1 или друго
престъпление от общ характер и преписката била прекратена. След
приключване на втората проверка на место в с. *** жалбоподателят В. Д. бил
откаран от баща си в гр. Асеновград за даване на кръвна проба. По негови
твърдения, същият е пристигнал в МБАЛ- Асеновград в рамките на указания
срок, но по искане на медицинските лица се наложило изчакването на
полицейски служител – полицай К. за вземане на пробата в негово
присъствие. В 15,45 часа, т.е. 5 минути след изтичането на срока, била взета
кръв от жалбоподателя от медицински специалист – св. С. Ч., който попълнил
съответния Протокол за медицинско изследване, в който отразил това
обстоятелство. Била изготвена Химическа експертиза, от заключението на
която се установява, че в кръвната проба иззета от жалбоподателя Д. е
установена концентрация на алкохол 0,46 промила. В заключението е
отразено и че не е спазен срока от 120 минути за явяване в медицинското
заведение за взимане на биологични проби. При решаване на преписката и
издаване на НП, административно-наказващият орган приел, че
2
жалбоподателят е дал кръвна проба извън указания в талона за изследване
срок, поради което приложил правилото на чл. 15 ал.6 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. според което при неявяване на лицето за изследване в указания
в талона за изследване срок се приемат показанията на техническото
средство, с което е установена концентрацията на алкохол в кръвта, поради
което и с НП наложил административно наказание на основание чл. 174 ал.1
т.2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и след като извърши пълна
проверка за законосъобразност на атакуваното НП и съответно на
процедурата по издаването му, съдът намери, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила, касаещи както
задължителното съдържание на НП, така и в процедурата за установяване на
употребата на алкохол от жалбоподателя В. Д.. Респективно не е установено
и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, както и вината
на жалбоподателят.
На първо място, съдът намира, че не са приложени прецизно специалните
правила, по които протича процедурата по установяване на употребата на
алкохол от водачите на МПС. Както вече се каза тези правила са подробни
разписани в специалната за целта Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за
реда за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или
техни аналози/. Процедурата е строго формална и нарушаването й
компрометира валидността на установяването. Нормата на чл. 3а от
Наредбата на практика въвежда абсолютно право на нарушителя да не приеме
показанията на техническото средство и да избере един от двата алтернативно
предвидени допълнителни способа за Установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта, а именно доказателствен анализатор или медицинско и
химическо лабораторно изследване. В конкретния случай, жалбоподателят Д.
по надлежния ред е избрал втората алтернатива, като е избрал да бъде
изследван за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
медицинско и химическо изследване. В този случай от контролния орган му е
бил определен максималния съгласно чл. 6 ал.6 от Наредбата срок от 120
минути за явяване в медицинско заведение, което е било в друго населено
място. Правната природа на този срок е такава, че след като веднъж е
определен от контролния орган, той изцяло обслужва правото на нарушителя
на допълнителна проверка по избрания от него алтернативен метод за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и която напълно
игнорира предварителния резултат, установен с техническото средство. В
този срок той обективно следва да може да се придвижи до мястото за даване
на биологична проба, като е недопустимо да бъде административно
възпрепятстван в рамките на срока от самия контролен орган. В конкретния
случай обаче, от гласните доказателства – показанията на свидетеля Д. Д. и от
приложените писмени доказателствата - приобщената преписка с рег. № 239р-
4075/2023г. на РУ-Асеновград се установява, че след връчване на талона за
изследване на жалбоподателя Д., спрямо него са извършени допълнителни
действия на контрол и допълнителна проверка по подозрение за извършено
друго нарушение, в рамките на които той е бил принуден да дава писмени
обяснения,както и неговия баща – свидетелят Д. Д. ,който е трябвало да го
3
откара до здравното заведение. Тези действия обективно са го ангажирали и
неизбежно са довели до ограничаване на възможността му да се придвижи до
здравното заведение в гр. Асеновград в указания срок, като на практика са
компрометирали процедурата по установяване на първото нарушение, тъй
като са ограничили по време определения вече срок в Талона за изследване.
Това обстоятелство обаче не може да се вмени във вина на жалбоподателя,
който поради неспазването на срока е принуден да понесе много по-тежко
административно наказание. За коректност следва да се каже, че в тежест на
административния орган е да установи и докаже по несъмнен начин
извършването на нарушението и не е имало пречка в случай, че срокът е
компрометиран, контролните органи сами да отведат жалбоподателя за
даване на кръвна проба, още повече, че нищо не е налагало такава спешност
при снемането на обяснения от свидетеля и нарушителя на место по времето,
когато е текъл срока за явяването на жалбоподателя в медицинското
заведение.
На второ място, в контекста на описаните по-горе обстоятелства, съдът
намира, че констатираното забавяне е незначително и надвишаването на
срока само с пет минути е явно маловажно неизпълнение на задължението,
още повече, че както се каза в случая липсва виновно поведение на лицето.
Следва да се съобрази и фактът, че вписания час на вземане на кръвната
проба в Протокола за медицинско изследване 15.45 ч. е идентичен с
посочения в Медицинския журнал час на явяване на лицето в здравното
заведение, което практически е невъзможно в рамките на 1 минута още с
явяването на лицето да се извърши попълването на журнала, проверката на
самоличността и вземането на кръвната проба. В тази връзка, следва да се
вземе в предвид и възражението на жалбоподателя Д., че на практика се е
явил в рамките на срока в ЦСМП-Пловдив Филиал -Асеновград, но е бил
принуден да изчака пристигането на полицейски служител, който да
присъства при вземането на пробата, което обстоятелство се установява и от
вписването в журнала и в Протокола за изследване, където е посочено , че
кръвта е иззета в присъствието на полицай К., който видно от вписаната
забележка е отишъл за хладилна чанта за кръвта и не се е завърнал. В
контекста на горните обективни пречки и сравнително малкото просрочване
на срока от 5 минути преценката за законосъобразното прилагане на
правилото по чл. 15 т.6 от Наредбата, следва да се извърши като се държи
сметка за причините за неспазването на срока, а в юридически аспект следва
да се прецени дали това забавяне и установения при химическото
изследването резултат биха се отразили на извода за съставомерност на
нарушението. С НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба въвежда забрана за водача да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда. От заключението на химическата експертиза се установява, че в
изследвана кръвна проба /взета 5 минути след указания срок/ от лицето В. Д.
е имало концентрация на алкохол 0,46 промила, т.е. по принцип под
съставомерната граница за горното административно нарушение, който
резултат е достатъчна индиция, че дори кръвната проба да беше взета в
рамките на срока, т.е. 5 минути по-рано, това не би се отразило на извода за
несъставомерност на деянието и за липса на осъществен състав на
4
административно нарушение.
По изложените съображения, съдът намира че НП е незаконосъобразно и
необосновано издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което
същото следва да бъде отменено.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 400
лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Т.е. на жалбоподателя следва
да се възстановят разноски общо в размер на 400 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно-
наказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като второстепенен
разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо, мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0239-000010/ 24.03.2023 г.,
издадено от Началника на РУ към ОДМВР – гр. Пловдив - РУ-Асеновград
Петър Костадинов Бабугеров, с което на В. Д. Д. с ЕГН: ********** от *** на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 12 месеца, за нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя В. Д. Д. с
ЕГН: ********** сумата от 400 лв. представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5