Р
Е Ш Е Н И Е
№
260106 / 24.3.2022г.
гр.
П., 24.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на десети март, две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВ. КОЛЕВ
При
секретаря Л. Добрева като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 888 описа на ПРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ”Балша” № 17, ап. 1 срещу Ц.С.Т., ЕГН **********,*** за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите
в размер на – 2414,29 лева - представляващи главница по договор за кредит от
разстояние № 265391/10.09.2019 г. при условията на ЗПФУР (Договора) ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 557,71 лева представляваща възнаградителна лихва за периода от
10.10.2019 г. до 03.11.2020 г.; 7,38
лева представляваща обезщетение за
забава считано от 03.11.2020 г. до 13.11.2020 г., за които суми била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 6232/2020 г. по
описа на Районен съд П..
Конкретно сочи, че на 10.09.2019 г. между него и ответникa е
сключен Договора. Размерът на предоставения кредит бил 2600,00 лева, която сума
била преведен по банкова сметка ***. Признава, че ответникът е заплатил сума в
размер на 470,85 лева , като на 10.10.2019 г. била погасена първата от
дължимите се главници в размер на 185,17 лева, а остатъчно непогасено
задължение е в размер на 2414,29 лева.
Сочи, че между страните била уговорена
възнаградителна лихва в размер на 40,15 % (неподлежаща на изменение). Сочи, че
е погасено първото от задълженията за възнаградителна лихва в размер на 85,80
лева, а остатъчно непогасено задължение е в размер на 557,71 лева. Претендира и
7,38 лева представляваща обезщетение за
забава считано от 03.11.2020 г. до 13.11.2020 г.
Твърди, че договорът е падежирал на
03.11.2020 г., като за посочените суми ответникът е изпаднал в забава.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което за уважи предявените искове като признае за
установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.
Претендира разноски, вкл. и тези в
заповедното производство в размер на 37,47 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 61,83 лева за заплатена държавна такса, определени съразмерно
на уважената му претенция.
Ответникът депозира отговор в срок.
Признава сключването на процесния договор, както и получаване на сумата.
Оспорва дължимостта на сумите над чистата стойност на Договора, след приспадане
на вече платеното. Защитната теза се концентрира в поддържаното наличие на
неравноправни клаузи. Конкретно намира, че не са спазени разпоредбите на чл.
11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК – не е указано кака се изчислява дължимата се лихва,
липсва обща сума по кредита с ГПР, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи, не е указано наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване - чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
С оглед на изложеното признава
задължение за разликата между чистата стойност на кредита и извършените
плащания, а в останалата част намира предявения иск за неоснователен.
В съдебно заседание ищецът и ответникът
не се представляват.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от
представените по делото доказателства се установява, че между ответника и ищеца
е сключен Договора, както и че на ответника е предоставена сума в размер на 2600,00
лева съгласно договорните клаузи. Установява се още, че страните са постигнали
съгласие фиксираният годишен лихвен процент да е в размер на 40,15% (0,11% на
ден, начисляван върху усвоена и непогасена главница), а ГПР – 48,3%. Постигнато
е съгласие кредита да бъде издължен за срок от 420 дни на анюитетни вноски
съгласно погасителен план, като размера на задължението възлиза на общ размер
от 3243,51 лева (главница и лихва), в случай, че бъде предоставено
обезпечението по чл. 3.1 и погасителните вноски се изплащат в срок. Съгласно
чл. 5 от Договора, ГПР включва допускания, че Договорът е валиден за срока на
изпълнение, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си и няма да бъдат
начислявани санкционни разходи – следствие от забава или друг вид неизпълнение.
Посочено е, че общото задължение по кредита може да достигне сума в размер на
4439,55 лева, което включва главница, възнаградителна лихва и неустойка в
размер на 1196,04 лева в случай на неизпълнение на задължението по чл. 3.1 от
Договора – в срок от 5 дни от сключване на Договора потребителят да предостави
банкова гаранция в полза на кредитора за сбора от дължимата се по Договора
главница и лихва с валидност 30 дни след последната падежна дата или да осигури
две физически лица поръчители, които да работят по трудов договор с нетен
осигурителен доход над 1000,00 лева, да не са потребители или поръчители по
друг договор за кредит с „Изи финанс“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки за
последните две години и задължения към други банкови или финансови институции
или да са със статус „Редовен“.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на допуснатата ССчЕ се установява, че ответникът е усвоил
сумата по Договора, която е била преведена по банковата му сметка. Вещото лице
е установило (признатото от ищеца), че ответникът е заплатил сума в размер на 470,85
лева с която са погасени задължения за главница в размер на 185,71 лева,
договорна лихва в размер на 85,80 лева и неустойка в размер на 199,34 лева.
Изчислено е, че размерът на обезщетението за забава върху непогасената главница
е в размер на 7,38 лева.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на конкретните изявления в
исковата молб, възраженията на ответника и служебното задължение на съда, предмета
на доказване в настоящото производство е сведен до установяване, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 2414,29 лева - представляващи главница по
договор за кредит от разстояние № 265391/10.09.2019 г. при условията на ЗПФУР,
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението; 557,71 лева представляваща възнаградителна лихва за
периода от 10.10.2019 г. до 03.11.2020 г.;
7,38 лева представляваща
обезщетение за забава считано от 03.11.2020 г. до 13.11.2020 г.
Настоящото производство е предназначено
да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни,
вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия
случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно
облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на
погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежно
съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2). наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). да
установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава
за процесния период.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД:
Настоящият състав приема, че страните са
обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на
предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните по
делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да
възстанови заетата сума при условията на Договора.
По иска с правно основание чл. 240, ал.
2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК:
По правилото на чл. 240, ал. 2 ЗЗД
заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това условие на
закона е изпълнено. От представените по делото Договор се установява, че
страните са уговорили конкретния размер на възнаградителната лихва в писмена
форма, както и годишния процент на разходите (с подробно изброени допускания),
пояснен чрез представителен пример съобразно чл. 5, ал. 10, т. 6 ЗПК и
задължителен реквизит съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 10 ЗПК. При тази обективни
данни и приложимото право, настоящият състав приема, че претенцията за
присъждане на възнаградителна лихва е валидна.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Този иск е акцесорен по характера си
спрямо главния, но същият подлежи на самостоятелно доказване. Претендираните за
заплащане суми на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е конкретния случай е срочно и
длъжникът изпада в забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД без да е необходима
покана. Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата.
Уговорената в Договора неустойка, за
която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено, остава
извън предмета на настоящото производство. Същевременно обаче този съд приема,
че валидността на тази клауза подлежи на изследване, тъй като от ССЕ се
установи, че ищецът е отнесъл част от полученото плащане за нейното погасяване.
Неустойката е форма на договорна
отговорност и проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С
нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати
неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението.
Неустойката е акцесорно задължение за определена престация (парична или
непарична), което става изискуемо при проявление в обективната действителност
на нов юридически факт – уговорената между страните форма на неизпълнение. Това
правило обаче не може да се абсолютизира, тъй като то не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД. Съгласно
задължителните разяснения на т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС, договорната неустойка е нищожна поради нарушение на принципа
за справедливост и спазване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали неустойката
е екзорбитатна и излиза извън пределите на нравствената допустимост се прави
към момента на сключване на договора.
Тъй като се касае за потребителски
договор, при който едната страна е по-слаба икономически и следва да се ползва
със засилената защита на ЗПК, като не следва да се допуска неравноправно
третиране на по - слабата страна по договора. Така в решението по дело С-618/10
е прието, че неравноправното положение на потребителя спрямо продавача или
доставчика може да се компенсира само с положителна и външна по отношение на
самите страни по договора намеса, позовавайки се на Решение по дело
Océano Grupo Editorial и Salvat Editores, Решение по дело Mostaza Claro,
Решение по дело Asturcom Telecomunicaciones и Решение по дело VB
Pénzügyi Lízing.
Принципът на справедливостта изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на
неустойка в размер на 46% от кредита за неосигуряване на поръчители със завидна
кредитна история (съгласно конкретните договорни изисквания) или банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя за сбора от отпуснатия кредит и
възнаградителна лихва в цялост, без да се държи сметка за евентуално предсрочно
погасяване или времето за нейното издаване, в петдневен срок от сключване на
договора, е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата
на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че
задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за кредит, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, поради което настоящият състав намира, че тази клауза е нищожна. В
тази част процесният договор за кредит не е породил правно действие и същата не
се дължи, поради което незаконосъобразно ищецът е отнесъл сумата от 199,34 лева
за нейното погасяване.
Доколкото в настоящото производство
исковата претенция се счете за основателна по отношение на молбата за
присъждане на главница, възнаградителна лихва и законна лихва (обезщетение за
забава), по отношение на размера им съдът кредитира неоспорената от страните
ССЕ, но предвид правния извод за недействителност на неустоечната клауза,
сумата от 199,34 лева следва да бъде отнесена за погасяване на задължението за
лихва за забава изцяло и частично към претенцията за възнаградителна лихва по
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е доказал разноски в
размер на 59,65 лева за държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице като е
претендирал и заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00
лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100.00 лева. В полза на ищецът
следва да бъдат присъдени разноски в рамките на исковото производство в размер
на 288,93 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 92,66 лева
съразмерно на уважената част от исковете, които също следва да му бъдат
присъдени.
Ответникът не е доказал и претендирал
разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, че В ПОЛЗА на „Изи финанс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Балша” № 17, ап. 1 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Ц.С.Т., ЕГН **********,*** за сумата в размер на 2414,29 лева - представляващи главница
по договор за кредит от разстояние № 265391/10.09.2019 г. при условията на ЗПФУР
ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сумата
в размер на 365,75 лева представляваща
възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019 г. до 03.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
365,75 лева до пълния предявен размер от 557,71 лева и изцяло иска с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,38
лева представляваща обезщетение за
забава считано от 03.11.2020 г. до 13.11.2020 г. поради погасяването им чрез
плащане, за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 6232/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.С.Т. да заплати на „Изи финанс” ЕООД суми в размер на 288,93 лева, разноски в рамките на
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция и 92,66 лева разноски в рамките на
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________
Вярно с оригинала М. Я.