РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2030/12.11.2020г.
гр. Пловдив,12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2413 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от П.Д.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат П., против Решение №260045 от 21.08.2020г на
Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2143 по описа на същия съд за
2020г, с което е потвърден електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К № 2829092,
с който на П.Д.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател посочва, че решението на районния съд е необосновано и неправилно.
Твърди, че в случая ограничението на
скоростта за движение по път II-64 е действало до
кръстовището на с. Старо Железаре, което на практика означава, че мястото,
посочено като нарушение, не е действала забраната въведена с пътен знак В26, а
общото ограничение от 90 км/ч. В случая е дадена неправилна правна квалификация
на нарушението от една страна и от друга недоказано остава административното
нарушение.
Излага съображения относно
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на административнонаказателното
производство.
Претендира се отмяната на решението
на районния съд, респективно отмяната на електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия
К № 2829092. Претендират се съдебни разноски по представен списък на
разноските.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: На П.Д.Я.
е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба серия К
№ 2829092 за нарушение, извършено на 04.06.2019г., в 12:07ч., в с. Черничево,
ул. „***” №*, в посока от гр. Хисаря към с.Калояново, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство №TFR1-M 511, за превишаване на разрешената
скорост с 13 км/ч при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег. №****.
МПС, собственост на П.Д.Я., се движело
със 63 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч., указана с
пътен знак В 26. Скоростта от 63 км/ч била отчетена от автоматизираното
техническо средство, като бил приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано
техническо средство - мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-M. Същата е
преминала пoследваща проверка, за което по делото е приложен от Главна дирекция „Национална
полиция“, сектор „Управление на собствеността“ Протокол № 1-32-19 от проверката
на мобилната система видеоконтрол. Било е издадено и Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на валидност до
24.02.2020г.
На П. Я. е
наложено административно наказание-глоба в размер на 50лв. на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Районният съд е приел, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от Я. административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 63
км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50 км/ч. и въпреки ограничението за ненадвишаване на
конкретната скорост, указано в поставения на място пътен знак В 26.
Приел е, че нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – мобилна сиистема
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M 511, в клип №
2684, в който скоростта била отразена като 66 км/ч и бил отчетен толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, за което е прието, че
последният се е движел с 63 км/ч. За техническото средство е било издадено и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, със срок на
валидност до 24.02.2020г. /валидно към датата на нарушението/.
Спазени са изискванията на чл.10, ал.1 от
Наредбата, като в случая за използваното мобилно АТСС за контрол е бил попълнен
протокол.
Изводите на районния съд са правилни
и изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ
и на съдебния акт.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е
предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това
превозно средство, описание на нарушението, респективно ползвател, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно
плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и
доколкото разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен.
В хода на съдебното производство пред ПРС е
прието писмо от Областно пътно управление –Пловдив, в което изрично е посочено,
че на път III -642 /II-64/- Михилци-Хисар-Калояново- / II-64/, в участъка
при с. Черничево, в посока от гр. Хисаря към гр. Пловдив, има пътен знак В26-50
км/ч за ограничение на скоростта, също и знак В-24-изпреварването забранено и
знак А39-внимание. Посочено е, че групата пътни знаци се намират на 100м след
знак Д 11-начало на населено място.
При това положение е правилен извода на ПРС,
че нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е осъществено от А., тъй като същият се е
движил със скорост от 63 км/ч при разрешена в населеното място скорост от 50
км/ч. и въпреки ограничението за ненадвишаване на указаната скорост с пътен
знак В 26. Правилно е изяснено, че със знак В26 не се въвежда друга различна
скорост, за да е приложима нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП както изтъква
касационният жалбоподател.
В случая, при разрешена максимална скорост
на движение в населено място от 50км/ч ,е установено превишение на ограничението с 13 км/ч.
Неоснователни са възраженията касаещи
автоматизираното техническо средство, използвано за заснемане на скоростта на
процесния автомобил. В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява,
че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на
скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически
изправно. В този смисъл, нарушението е установено от техническа система,
надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната
преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното
техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система
за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство,
с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
При този изход на правния спор
не се дължат разноските, претендирани от процесуалния представител на касационния
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260045 от
21.08.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 2143 по описа на
същия съд за 2020г
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.