Р Е Ш Е Н И Е
248/24.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На десети
март две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2470 описа на ШРС за 2019 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова
молба от “БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от Д.Д.,
в качеството му на заместник управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.М.срещу С.И.А. с ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че при сключване на договор за кредит за покупки на стоки и
услуги № CREX 14856467 ответника
дал съгласието си да ѝ бъде отпуснат и револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта CARD – 14856482 в размер на 1000 лв. На 01.06.2018г. ответницата
преустановила обслужването на кредитната карта и балансът по нея бил минус
224.45 лв. Ищецът блокирал използването ѝ, като предвид неизпълнение на
поетите от ответника задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 1550/2019г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
779/29.05.2019г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация,
както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на
стопанска дейност, съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на
основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. С исковата молба се иска да бъде установено
в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 180.86 лв., представляващо главница по паричен
кредит, сума в размер на 43.59 лв., представляваща възнаградителна лихва по
кредита, законна лихва от 9.23 лв. за периода от 09.11.2018г. до 11.05.2019г., както и
разноските в заповедното и исковото производства.
Препис от исковата молба, ведно
с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника чрез назначения
особен представител, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна
е депозиран писмен отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но
неоснователни, тъй като не са доказани по основание и размер. Сочи се, че клаузата
за размера на годишния лихвения процент е нищожна, поради противоречието им с
добрите нрави. Излагат се и допълнителни правни доводи относно
неоснователността на претенциите.
В съдебно заседание за ищецът не се явява представител,
като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за уважаване
изцяло на предявените искове.
В съдебно заседание за ответницата се явява особения
представител – адв. Ш. от ШАК, като поддържа писмения си отговор и моли съда да
отхвърли исковете, излагайки сходни с писмения отговор аргументи.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1550/2019г. на
ШРС по заявление по чл.410 от ГПК подадено от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 779/29.05.2019г. за
сумата от 180.86 лв. главница по договор за потребителски заем, 43.59 лв.
възнаградителна лихва от 01.06.2018г. до 09.11.2018г., 9.23лв. мораторна лихва
от 09.11.2018г. до 11.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на постъпване на заявлението – 29.05.2019г. до окончателното му
изплащане, както и разноски в размер на 75 лв.
Заповедта
била връчена на основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответницата и по
указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано
настоящото производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CАRD – 14856482 ищцовото дружество предоставило на ответника кредитна
карта с лимит от 1000 лв. при лихва в размер на 35% и годишен процент на
разходите в размер на 44.90 %. Обезщетението за забава било предвидено в размер
на 10% от ОЛП на Българска народна банка. Падежът на всяка вноска по
използваната сума била определена на 1 – во число на месеца, следващ направения
разход, като извлеченията по кредитната карта се издавали на 15 – то число на
месеца. Картата е активирана същия ден, когато е направена покупка на стоки
(предоставени по Договор CREX 14856467 от
24.05.2017г.), а именно бойлер от 189 лв. и 479 лв. пералня. Сумата от общо 668
лв. за стоките била усвоена от кредитния лимит, като съгласно чл.4 от Договора
за кредитна карта ответницата се възползвала от услугата – „Покупка на
изплащане в мрежата на търговските партньори на кредитора“. Към сумата е
прибавена и тази в размер на 60.12 лв., представляваща застраховка по групова
полица № 5/2008г., за което са сключени и сертификат и двата от 24.05.2017г.,
представляващи застраховка, сключена между ответника и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ –
трето лице, за покритите рискове и застрахователната сума по всеки един от
договорите за кредит. Ответника попълнил и подписал и медицински въпросник за
приемане на застраховане , като между страните бил сключен както и му били
връчени общи условия към Застраховката „Защита на плащанията“ на
кредитополучателя. По делото е представен и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за кредита по кредитната карта. Представено е и
месечно извлечение по кредитната карта с дата на извлечението 15.10.2018г. и за
отчетен период от 15.09.2018г. – 15.10.2018г. Видно от покана от 15.11.2018г.
лицето е уведомено, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащането на дължимите погасителни вноски от 01.06.2018г., като е посочен
общия размер на задължението и същото по пера, като по делото не са представени
доказателства същото да е връчено на лицето или да е върнато обратно, като
неполучено.
По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира
изцяло от съда и не е оспорено от страните. В него се сочи, че последната
постъпила сума е на дата 25.04.2018г., като последната падежна дата е
01.06.2018г. Задължението на лицето е 224.45 лв., от която главница 175.05 лв.,
застраховка 5.81 лв., лихви 23.59 лв. и такси 20 лв., а законна лихва е в
размер на 22.36 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен интерес
от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и съдът
е дал указания на заявителя да предяви исковете
за вземанията си по заповедта.
По
основателността на иска по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 79
от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните, спазването си на задълженията по
договора, неизпълнение на договора от страна на ответника и размера на
вземанията.
По делото се
установи безспорно, че между страните е бил сключен договор за кредитна карта с
лимит от 1000 лв., като на 24.05.2017г. същия бил усвоен в размер на 728.12
лв., за заплащане на покупката на стоки, както и застраховка включена в
главницата. Съдът намира, че по своята същност сключения между страните договор
е Договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Разпоредбите уреждащи формата и съдържанието
на договора се съдържат в чл.10 и чл.11 от ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните. В същия смисъл е и чл.5, ал.4 от ЗПК
касаеща Общите условия към договора за потребителски кредит. Очевидно е в
настоящия случай, че нито договора за кредитна карта, нито сертификата за
застраховка, още по-малко общите условия за застраховката „Защита на
плащания“ и общите условия на
застрахователната програма „Защита на
плащанията по кредитните карти“, които се намират в кредитното досие на
заемателя и са подписани от него, са
изготвени в размер „шрифт 12“. Същевременно има нарушение и на друга разпоредба от ЗПК,
тъй като уговорения годишен лихвен процент е в нарушение на добрите нрави. Съгласно чл.240 от ЗЗД страните могат да уговорят писмено задължението на заемателя
за заплащане на лихва. Размерът на тази лихва не е ограничен нормативно, но единственото ограничение за свободата на договаряне между
страните остава разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при
несъобразяване е в чл.26 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави. Съдебната практика е приела, че обективен критерий може да бъде
размерът на законната лихва,
като максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти
законната такава (в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.,
II г. о.). В случая, договорената между страните годишна лихва в размер 35% годишно е в нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля
размерa на законната такава, поради което уговорката е нищожна. Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Това е така, тъй като липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците на чл.22 от ЗПК, а
именно недействителност на договора за потребителски кредит. Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия
случай размера на чистата стойност на кредита е 175.05 лв., представляваща
размера на дължимата и незаплатена главница по него.
Поради
гореизложеното предявените установителни искове следва да бъдат уважени само
относно размера на главното вземане за главница, като в останалата си част
следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
размер на 75 лв., като
ответницата следва да заплати на ищеца разноски от 32.13 лв., включваща държавна такса
и юрисконсулско възнаграждение. В исковото
са направени такива в общ размер от 725 лв.,
от които 125 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение, сума от 300 лв.
заплатено възнаграждение за особен представител и сума от 200 лв. заплатено
възнаграждение за вещо лице. Предвид
уважаването само на установителния иск за главница, то ответника следва да
заплати в исковото производство разноски в размер на 543.10 лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че С.И.А. с ЕГН **********
с адрес *** дължи на “БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. *****,
представлявано от Д.Д., сумата от 175.05
лв. (сто седемдесет и пет лева и пет стотинки), представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № CARD – 14856482 от 24.05.2017г., ведно със законната лихва
върху вземането, считано от 29.05.2019г. – датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение № 779/29.05.2019г. по ч.гр.д. № 1550/2019г. по описа на ШРС, като
отхвърля иска до пълния му предявен размер от 180.86 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за признаване
на установено, че С.И.А. с ЕГН ********** дължи на “БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНБ Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България с ЕИК
********* сумата от 43.59
лв. (четиридесет и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2018г. до 09.11.2018г. и сумата от 9.23 лв. (девет лева и двадесет и
три стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 09.11.2018г. до 11.05.2019г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 779/29.05.2019г. по ч.гр.д. № 1550/2019г.
по описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.И.А. с ЕГН ********** да заплати на “БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Париж, рег. № *********, чрез
“БНБ Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., клон България с ЕИК ********* разноски по заповедното
производство в размер на 32.13 лв. (тридесет
и два лева и тринадесет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 543.10 лв. (петстотин четиридесет и три
лева и десет стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: