№ 1228
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20221100500102 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 20193272 от 03.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 40514 по
описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 87 –ми състав се: ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на В.Ц. Н.,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро КТ – поради
съкращаване на щата със Заповед № 377/01.07.2020 г. на Изпълнителния
директор и на прокуриста на Авиокомпания „Б.Е.“ АД и като такова го
ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В.Ц. Н. на
заеманата до уволнението длъжност „Експерт, Наземно обслужване-
ръководител“ – отдел „Договори и документи“ – Дирекция „Наземно
обслужване“; ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от
КТ, Авиокомпания „Б.Е.“ АД, да заплати на В.Ц. Н., сумата от 8 781,46 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г., , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане, а за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 11 724 лв. ОТХВЪРЛЯ
1
иска, като погасен чрез съдебно прихващане със сумата от 1 471,28 лв.,
платена на ищеца като обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и със сумата от 1
471,26 лв., платена на ищеца като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Б.Е.“ АД, ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение като
се сочи, че съдът не бил съобразил събраните по делото доказателства, както
и бил допуснал нарушение при приложението на чл.333 КТ. Твърди се, че
служителят не бил предоставил необходимите документи за установяване на
трудоустрояването му. Затова и не се ползвал със закрилата на чл.333, ал.1,т.2
КТ. Същевременно сочи, че решенията на лекарската експертиза
представляват официален удостоверителен документ относно трайно
намалената работоспособност или временна неработоспособност. Сочи, че
ищецът бил освидетелстван първоначално с експертно решение №
0628/27.06.2019 г. в което било посочено, че срокът на определеният процент
неработоспособност важи до 01.06.2019 г. След тази дата ищецът следвало да
се яви на преглед, която да определи степента на увреждане за нов 3 годишен
срок в случай, че същата е над 50 %. Действително, с експертно решение №
0519/31.05.2019 г. срокът за трайно намалената работоспособност и степен на
увреждане бил до 01.05.2022 г., но това не било сведено до работодателя.
Освен това, за да се ползва със закрилата, решението на експертната лекарска
комисия следвало да бъде издадено именно за тази цел. Затова за
работодателя ищецът не бил трудоустроен. Това правело съкращаването на
щата законосъобразно. Твърди, че съкращаването на щата било реално, а не
фиктивно, защото била закрита цялата дейност на звеното „Договори и
документи НО“ към Дирекция „Наземно обслужване“. При това положение
работодателят бил освободен от извършването на подбор. По отношение
възстановяването на ищеца на работа сочи, че СРС неправилно уважил
претенцията по чл.344, ал.1, т.2 КТ, тъй като длъжността, която заемал ищеца
не съществувала в щатното разписание поради което нямало как той да бъде
възстановен. Освен това решението на работодателя да извърши съкращение
в щата не подлежало на съдебен контрол, защото се касаело до
работодателска целесъобразност. Относно претенцията по чл.225, ал.1 КТ
твърди, че била недоказана. В условията на евентуалност иска при признаване
на уволнението на ищеца за незаконно, съдът да постанови решение с което
2
да признае заплатеното на ищеца обезщетение по чл.224 КТ и което
евентуално би подлежало на прихващане или връщане.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това
постановено друго с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от В.Ц. Н., ищец пред СРС, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение. Счита, че съдът не е допуснал
сочените от въззивника нарушения. Сочи, че експертното решение на ТЕЛК
№ 0519 от 31.05.2019 г. с което на ищеца била определена военна
инвалидност – 50 % трайна намалена неработоспособност за период от 3
години /до 01.05.2022 г./ било представено на работодателя преди датата на
процесното уволнение /както го нарича процесуалния му представител/.
Същото експертно решение имало вх.№ на ответника и дата – 15.06.2020 г. В
публичното съдебно заседание, състояло се на 31.03.2021 г. съдът бил
направил констатация върху оригинала на експертното решение за
установяване на датата на входирана на същото при работодателя. Заповедта
за уволнение била с дата 01.07.2020 г., т.е. след представяне на експертното
решение. Неоснователността на възражението на ответника/работодател, че е
бил запознат с това експертно решение се потвърждавало и от факта, че
работодателят оттеглил даденото предизвестие. Счита, че съдът правилно е
приложил правилото на чл.333 КТ; решението било съобразено и със
съдебната практика на ВКС. Решението на ТЕЛК удостоверявало
трудоустрояването на ищеца; изрично в същото било посочено, че той може
да изпълнява заеманата длъжност. Работодателят не бил поискал съгласие на
Инспекцията по труда съдът отменял заповедта за уволнение като незаконна
само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество като се
арг. с чл.344, ал.3 КТ. Независимо от това излага доводи и по съществото на
спора, а именно, че заповедта е незаконосъобразно, защото било недопустимо
да се премахва функцията „наземно обслужване“, каквато изпълнявал ищеца
като се позовава и на Регламент /ЕС/ № 965/2012 на Комисията от 5 октомври
2012 за определяне на технически изисквания и административни процедури
във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент /ЕО/ №
216/2008 на Европейския парламент и на Съвета. След като тази функция не
3
можела да отпадне, то същата преминавала към друга длъжност и това в
случая била длъжността „Директор наземно обслужване“. От представените
по делото трудови характеристики се установявало сходството в трудовите
функции между длъжността, която ищецът бил изпълнявал и новоразкритата
такава. От тук следвал извода, че работодателят следвало да направи подбор
по чл.329 КТ. По отношение доводите на въззивника за липса на основание за
уважаване на претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди
прекратяване на ТПО, длъжност, сочи, че при влязло в сила съдебно решение
работодателят не само може, но и бил длъжен да възстанови служителя.
Относно доводите за недоказаност на претенцията по чл.225, ал.1 КТ сочи, че
са в противовес със събраните по делото доказателства. Сочи, че в о.с.з. на
31.03.2021 г. ищецът представил оригинала на трудовата книжка от която се
установило, че след прекратяване на ТПО с ответника липсват отбелязвания
за нови трудови правоотношения. Освен това била представена и
регистрационна карта от „Бюрото по труда“ от която се установявало, че
ищеца е регистриран като безработен. По отношение възражението за
прихващане във връзка с обезщетението по чл.224, ал.1 КТ намира решението
на СРС също за правилно. Счита, че с отмяната на уволнението като
незаконно, изплатената сума за неползван отпуск не подлежи на връщане.
Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Решението е връчено на въззивника на 07.10.2021 г и е обжалвано в
срок на 21.10.2021 г.
Налице е правен интерес за обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
4
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че от
представените по делото решения на ТЕЛК се установява, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ ищецът се е ползвал от
специална закрила, уредена в чл.333, ал.1,т.2 КТ – ищецът бил трудоустроен
Прекратяването на трудовия договор без мнение на ТЕЛК и разрешение на
Инспекцията по труда било в нарушение на закона. Затова и СРС е приел, че
уволнението е незаконно само на това основание, без да е нужно да разгледа
спора по същество. С оглед изхода на делото по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ,
основателен бил и този по т.2 – за възстановяване на ищеца на заеманата
преди прекратяването на ТПО длъжност „Експерт, наземно обслужване,
ръководител“, отдел “Договори и документи за наземно обслужване“ в
дирекция „Наземно обслужване“ в Авиокомпания „Б.Е.“ АД. По отношение
на искът по чл.225, ал.1 КТ съдът е приел, че същият е доказан и като такъв
основателен за сумата в размер на 11 724 лв. Разгледано е и възражението на
ответника за прихващане, направено с отговора по исковата молба.
Ответникът бил изплатил обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1 471,28
лв. и по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1 471,26 лв. Или след извършеното
прихващане с тези две суми, оставала дължима сумата в размер на 8 781,46
лв., а за разликата до пълния предявен размер от 11 724 лв. искът по чл.225,
ал.1 КТ е отхвърлен като неоснователен. Досежно обезщетението по чл.224,
ал.1 КТ е прието, че възражението за прихващане е неоснователно, защото
това обезщетение не подлежало на връщане при признаване на уволнението
на незаконно. По естеството си обезщетението по чл.224, ал.1 КТ
представлявало сурогат на неползвания от уволненото лице платен годишен
отпуск за периода преди уволнението, но заплащането му не било обусловено
от неговата правомерност. С решението по конститутивните искове по чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ трудовото правоотношение се възстановявало във
вида, в който е съществувало преди уволнението, но само за в бъдеще,
каквото било действието на конститутивните съдебни решения. При
успешното провеждане на иска по чл. 344 , ал. 1, т. 2 КТ, възстановяването на
трудовоправната връзка било обусловено от явяване на уволнения служител в
срока по чл. 345, ал. 1 КТ да заеме длъжността, на която е възстановен, и ако
той не стори това, трудовото правоотношение се прекратявало на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ. Със заплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ,
правото на служителя реално да ползва отпуска, за който му било изплатено
5
обезщетение, се погасявало, поради което и при евентуалното му завръщане
на работа, той не можел да го ползва. Затова с отмяната на уволнението като
незаконно, изплатената на това основание сума не подлежала на връщане, а от
там липсвало активно по компенсацията вземане на работодателя, годно да
бъде прихванато с това на работника по чл. 225, ал. 1 КТ.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно искът по чл. 344, ал.1,т.1 КТ:
В исковата молба ищецът е твърдял прекратяването на ТПО да е
незаконосъобразно поради нарушение на чл.333, ал.1, т.2 КТ във връзка с
чл.328, ал.1,т.2, предл.2 КТ. Освен това се сочи, че прекратяването на ТПО
представлявало злоупотреба с право и нарушаване на принципа за
добросъвестност в изпълнението на трудовите права и задължения- чл.8, ал.1
КТ и на Регламент /ЕС/ № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 за
определяне на технически изисквания и административни процедури във
връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент /ЕО/ № 216/2008
на Европейския парламент и на Съвета. Твърди, че съкращаването на
дейността ръководител наземно обслужване, каквато ищецът заемал до
28.05.2020 г. щяло да доведе до отнемане на свидетелството за авиационен
оператор /САО/ на ответника като авиационен оператор. В този смисъл
„съкращението в щата“ било фиктивно. Твърди, че на 28.05.2020 г. бил
назначен нов служител на длъжност „Ръководител наземно обслужване“.
Това означавало, че практически трудовата функция остава, но се съкращава
ръководителят на наземно обслужване и задълженията му преминават към
„Директор наземно обслужване“. Нарушени били и правилата за подбор по
чл.329 КТ.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ответникът не е искал съгласие от ТЕЛК или Инспекцията по
труда за прекратяване на ТПО с ищеца.
Противно на соченото от въззивника, от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е бил трудоустроен съгласно
предписанието на здравните органи- с исковата молба на л.24 по делото е
представена заповед № 047-Z-1298 от 17.02.2017 г., издадена от работодателя,
ответник в производството пред СРС и въззивник в настоящето, доказващ
6
този факт.
Както самият въззивник сочи, решенията на лекарската експертиза
представляват официален удостоверителен документ относно трайно
намалената работоспособност или временна неработоспособност.
Противно на соченото от въззивника, от събраните по делото
доказателства се установява, че работодателят е бил уведомен от ищеца за
продължения срок на трайната му намалена работоспособност – върху
експертното решение № 0519 от 31.05.2019 г. /л.25/ е поставен щемпел на
работодателя с вх. № и дата 15.06.2020 г.
Във връзка с доказателственото искане на ответника, съдът е задължил
ищеца да представи в оригинал експертното решение № 0519 от 31.05.2019 г.
на ТЕЛК. Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за извършените
от съда и страните процесуални действия в о.с.з. на 31.03.3021 г. съдът е
извършил констатация по така представения оригинал и е констатирал, че
върху оригинала е поставен щемпела на работодателя /син печат/ и вх. № с
дата от 15.06.2020 г., както и, че е налице идентичност между представения в
заверен за вярно с оригинала екземпляр на това доказателство и оригинала.
Срокът за определения % трайна намалена работоспособност е
продължен за още 3 години или до 01.05.2022 г. Видно от щемпела върху това
експертно решение, същото е влязло в сила на 03.07.2019 г.
Настоящата инстанция споделя довода на въззиваемия, че въззивника е
бил запознат с това експертно решение преди прекратяване на ТПО с оглед на
факта, че работодателят оттеглил даденото предизвестие.
При това положение правилно СРС е приел, че прекратяването на
ТПО с ищеца е незаконно само на това основание.
Тъй като се установи, че прекратяването на ТПО с ищеца е незаконно на
процедурно основание, както и, че СРС не е разгледал спора по същество и
съответно не са изложени мотиви за това дали съкращението в щата е реално,
респ. за необходимостта от провеждане на подбор по чл.329 КТ, настоящата
инстанция също не излага мотиви арг. и от чл.344, ал.3 КТ..
Налага се извод, че в тази му част първоинстанционното решение е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.2 КТ:
7
Не се спори по делото, а и от събраните по делото доказателства –
допълнително споразумение № 268 от 28.05.2020 г. /л.15 по делото пред СРС/
се установява, че ищецът е заемал длъжността „Експерт, Наземно
обслужване-ръководител“ – отдел „Договори и документи“ – Дирекция
„Наземно обслужване“.
Уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 КТ, след като е
установено, че трудовото правоотношение е било за неопределен срок,
обуславя основателност на иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ.
Противно на соченото от въззивника, преценката за основателността на
иска по чл.344, ал.1,т.2 КТ не се извършва във връзка с това може ли
работодателят да разкрие длъжност която да бъде заета от възстановения
работник или не.
Следователно и в тази му част първоинстанционното решение е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно искът по чл.344, ал.1,т.3 КТ:
Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225 КТ при незаконно
уволнение: / 1./ работникът или служителят има право на обезщетение /2/ от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето,
през което е останал без работа /3./поради уволнението, но не повече от 6
месеца.
Противно на соченото от въззивника, по делото са събрани надлежни
доказателства установяващи, че ищецът в производството пред СРС е доказал
настъпване на вреди от незаконното уволнение, изразяващи се в оставеното
му без работа и съответно без трудово възнаграждение.
Видно от отразеното в съдебния протокол, съставен за извършените от
съда и страните процесуални действия в о.с.з. на 31.03.3021 г. съдът е
извършил констатация по представената в оригинал от ищеца трудова книжка
и е установил, че след датата на прекратяване на ТПО между страните по
спора, липсват отбелязвания на възникнали други ТПО. След констатация на
представената от ищеца регистрационна карта от Бюро по труда съдът е
констатирал, че ищецът е регистриран в БТ като безработен.
Относно възражението за прихващане:
СРС е уважил направеното от ответника възражение за прихващане с
8
изплатените от него суми по чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ. Затова и
искът по чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен частично поради погасяване на
вземането поради прихващане. /В отхвърлителната част решението не е
обжалвано от ищеца/.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което същите
следва да се считат и за мотиви на настоящето решение.
Обезщетението по чл. 224 КТ не подлежи на прихващане с други видове
обезщетения по раздел трети на глава десета от КТ, вкл. и с такива които се
изплащат по повод на прекратяване на ТПО. В този смисъл е доктрината
“Коментар на Кодекса на труда“ на В.М.,К.С. и А.В.,изд.Сиби,2007 год.-9
издание,стр.692; решение № 623/24.06.2002 год. по гр.д.№ 933/2001 год. на
ВКС,ІІІ г.о.; решение № 948/21.12.2009 год. по гр.д.№3128/2008 год. на
ВКС,III г.о. и решение № 404/06.07.2010 год. по гр.д.№ 322/2009 год. на ВКС,
IV г.о. Това е така защото след възстановяване на работа работникът или
служителят не може да претендира пред работодателя реално ползване на
платен отпуск, тъй като правото на ползване на неизплатения отпуск до
момента на уволнението не се възстановява с отмяната на уволнението и
съответно във всеки случай изплатеното обезщетение за неизползван отпуск е
дължимо изплатено.
На основание гореизложеното, съдът счита, че съдебният акт на
СРС в обжалваната му част е правилен и като такъв ще следва да бъде
потвърден.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението се явява правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за процесуално
представителство в размер на 2000 лв.
Относно възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно като се има предвид чл.7, ал.1,т.1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения относно
9
неоценяемите искове и чл.7, ал.2 т.3 от същата наредба досежно оценяемия
иск. Минималният размер при това положение възлиза на 1479,07 лв. и като
се прибави ДДС се получава сумата в размер на 1774,89 лв. до който размер
съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемия за разноски.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20193272 от 03.10.2021 г., постановено по
гр.д.№ 40514 по описа за 2020 г. на СРС, Трето ГО, 87 –ми състав в частта в
която се: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ уволнението на В.Ц. Н., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2-ро КТ – поради съкращаване на щата със Заповед № 377/01.07.2020 г. на
Изпълнителния директор и на прокуриста на Авиокомпания „Б.Е.“ АД и като
такова го ОТМЕНЯ; ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
В.Ц. Н. на заеманата до уволнението длъжност „Експерт, Наземно
обслужване-ръководител“ – отдел „Договори и документи“ – Дирекция
„Наземно обслужване“; ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ, Авиокомпания „Б.Е.“ АД, да заплати на В.Ц. Н., сумата от 8
781,46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 03.07.2020 г. до 03.01.2021 г., , ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и в частта за разноски.
ОСЪЖДА Авиокомпания „Б.Е.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление: гр.София, Аерогара София, бул.“****, да заплати на В.Ц. Н.,
ЕГН **********, гр.София, ул.“****, с адрес за призоваване: гр.София,
ул.“****-адв. А.А., сумата в размер на 1774,89 лв. /с ДДС/ - разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на КАСАЦИОННО обжалване пред
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България в 1-МЕСЕЧЕН
10
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11