Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 883
08.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА
ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №590 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Т.Д.А. ***, с посочен по
делото съдебен адрес, срещу Заповед №272з-1803/17.06.2020 г. на Директора на Областна
дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца.
Оспорващата счита заповедта за незаконосъобразна,
поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, нарушения на материалния закон и несъобразяване с целта на закона,
като наложеното й дисциплинарно наказание било явно несправедливо.
Излага съображения, че при издаване на заповедта
били допуснати съществени нарушения на разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР,
тъй като същата не съдържала коректно, пълно и точно описание на всяко едно от
твърдяните отделни дисциплинарни нарушения. За оспорващата, като посочен в
заповедта нарушител, не съществувала яснота относно това колко нарушения е
извършила според дисциплинарнонаказващия орган, на посочените в заповедта дати
02.12.2019 г., 03.12.2019 г., 04.12.2019 г. и 11.12.2019 г. От посоченото в
заповедта описание на нарушението изобщо не ставало ясно на всяка от визираните
четири дати какви точно „нерегламентирани“ справки била извършвала оспорващата
от Интегрираната информационна система „Справки“ и от Автоматизираната
информационна система „Административно-наказателна дейност“ на МВР. Оспорващата
считала, че в случая съществено било нарушено правото й на защита. Описаното в
заповедта водело на извода, че на практика били налице четири отделни
дисциплинарни нарушения, за които дисциплинарнонаказващият орган бил наложил
едно наказание, което представлявало съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и самостоятелно основание за отмяна на
оспорения акт само на процесуално основание. Допуснатото довело и до издаване
на акта в нарушение на материалния закон, тъй като била нарушена разпоредбата
на чл.197, ал.2 от ЗМВР. В диспозитива на обжалвания административен акт директно
било наложено едно наказание, без да е налице произнасяне преди това от
дисциплинарнонаказващия орган по налагане на отделно наказание за всяко
конкретно нарушение, описано в обжалвания акт, предвид което органът бил издал
заповедта си при неспазване изискванията на чл.197, ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че
правото на защита на оспорващата било нарушено и на друго самостоятелно
основание, тъй като в обстоятелствената част на заповедта било посочено
единствено, че с действията си тя е нарушила разпоредбите на т.19 и т.73 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но не били изложени
мотиви по какъв начин и с какви конкретни действия не била опазила доброто име
на институцията и какво е „уронващото“ в нейното поведение. Оспорващата
заявява също, че не била извършила
твърдяните дисциплинарни нарушения на визираните дати през периода от 02.12. –
11.12.2019 г. В тази насока считала, че по дисциплинарната преписка липсвали
надлежни писмени доказателства, обосноваващи категорично кой е всъщност авторът
на твърдяните „нерегламентирани справки“ в ИИС „Справки“ и АИС „АНД“ на МВР,
тъй като служебното помещение в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково, в
което работела оспорващата, било публично и до него имали достъп много други
нейни колеги от сектора, които биха могли да имат достъп до профила й.
Счита се, че са налице отменителни основания по
чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и се претендира обжалваната заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответникът, Директор на ОДМВР – Хасково, чрез
пълномощника си в съдебно заседание, претендира обжалваната заповед да бъде
потвърдена като законосъобразна.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с постъпила под
вх.№812102-2190/16.12.2019 г. жалба до Директора на ОДМВР – Хасково и под
вх.№489700-5044/16.12.2019 г. жалба до Министъра на вътрешните работи, подадени
от Н. Б. Х., съдържащи оплаквания за отправяне на обиди, пререкания и нерегламентирано
придобиване на данни за него от неговата съседка Т.Д.А. ***, е била
разпоредена и извършена проверка, приключила с Доклад Рег.№272р-3660/14.02.2020
г. (л.66-72) на назначена от
Директора на ОДМВР – Хасково Комисия. Събраните по преписка 812102-2190/2019 г.
материали са приложени (л.73-137) по делото. Приложено е и писмо с
Рег.№5290р-1320/20.01.2020 г. от Директора на Дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ в МВР, с което до Директора на ОДМВР – Хасково са
изпратени описани като 6 бр. приложения, резултати от системите, поддържащи
журнали, в които е установено наличие на данни относно проявен интерес за
лицето Н. Б. Х. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. В т.2 от Доклада
комисията е приела, че жалбата е основателна в частта й, че инспектор Т.Д.А., в
качеството на длъжностно лице, е влизала нерегламентирано в личните данни на
подателя, и е предложила срещу служителя да бъде извършена проверка за
изясняване данни за нарушение на служебната дисциплина.
Със Заповед №272з-589/21.02.2020 г. на Директора
на ОДМВР – Хасково (л.37-38) на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е разпоредено да
се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за това, че на
02.12.2019 г., на 03.12.2019 г., на 04.12.2019 г. и на 11.12.2019 г. в
гр.Хасково, в служебно помещение в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Хасково, от служебен компютър, като посочен потребител на ИИС Справки и АИС
АНД на МВР, Т.Д.А. – ПИ в група „ОДПКПД“ към отдел „ОП“ при ОДМВР – Хасково, е
извършила нарушение на чл.13, ал.1 от утвърдените с МЗ №Iз-1825/04.09.2012 г.
вътрешни правила за ползване на информационни фондове в МВР чрез Интегрирана
информационна система „Справки“ и е направила нерегламентирани справки за
собственост на МПС, криминалистическа и съдебна регистрация, справки за лице
български гражданин, справка за роднински връзки, справка за издаден фиш, акт,
НП, присъда и отнемане на свидетелство за управление, по отношение на Н. Б. Х.
с посочено ЕГН, съгласно писмо рег.№5290р-1320/20.01.2020 г. на ДКИС-МВР –
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предложение
3 от ЗМВР. Със същата заповед проверката е възложена на тричленна комисия в
поименно посочен състав и е определен срок за приключване на проверката, който двукратно
е удължаван със заповеди на Директора на ОДМВР – Хасково (л.39-46) въз основа на направени
с Докладна записка (л.46-47)
предложения.
Видно от отразеното под текста им, Т.Д.А. се е
запознала срещу подпис със Заповед №272з-589/21.02.2020 г. на Директора на
ОДМВР – Хасково на 12.03.2020 г., както и се е запознала със заповедите за
удължаване срока на проверката.
До инспектор Т.Д.А. е отправена Покана за даване
на писмени обяснения с Рег.№1253р-3041/12.03.2020 г. (л.48), връчена й срещу подпис на 13.03.2020 г., с която
се поканва от Председателя на Комисията, да даде писмени обяснения или
възражения във връзка с извършващата се проверка и да отговори на въпроса дали
е извършвала, чрез интегрираната система „Справки“, справки по отношение на Н.
Б. Х..
Под Рег.№1253р-3078/13.03.2020 г. (л.50) са регистрирани
адресираните до Директора на ОДМВР – Хасково
писмени Обяснения от Т.Д.А., в които същата заявява, че е ползвала
информационните фондове на МВР във връзка с изпълнение на служебните си
задължения и не е направила нерегламентирани справки за собственост на МПС,
крим. и съд. регистр., справки БДС и др., а то е било във връзка със служебните
й задължения. Върху писмените Обяснения има поставена резолюция за тяхното
приемане от Директор ОДМВР – Хасково, дата 04.06.2020 г. и подпис.
От Директора на ОДМВР – Хасково до Директора на
Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ в ЗМВР с писмо
Рег.№272р-6937/26.03.2020 г. (л.53) е изискано, във връзка с извършващата се
проверка, да бъде предоставена информация дали служителят от сектор „Пътна
полиция“ инспектор Т.Д.А. – полицейски инспектор V степен (потребител TStamova) е извършвала,
чрез интегрираната система „Справки“ – справки за собственост на МПС,
криминалистическа и съдебна регистрация, справки за лице български гражданин,
роднински връзки, справка за издаден фиш, акт, НП, присъда и отнемане на
свидетелство за управление по отношение на Н. Б. Х. с посочено ЕГН.
В отговор е постъпило писмо
Рег.№5290р-5427/30.03.2020 г. от Директора на Дирекция „КИС“ (л.54), към което са приложени:
Приложение №1 – две страници извадка от ИИС
„Справки“ (л.55-56), съдържащи данни за извършени от служител Т.Д.А., комп.
22КАТ-02, С-р Пътна полиция Хасково, справки за български гражданин с
посоченото ЕГН, съответно:
- дата 02.12.2019 г., час 11:38:00, подсистема КАТ
Централен регистър, действие – справка по собственик на МПС;
- дата 11.12.2019 г., час 15:32:00, подсистема
Централен полицейски регистър, действие – справка за криминалистическа и
съдебна регистрация;
- дата 02.12.2019 г., час 11:33:00, подсистема КАТ
Централен регистър, действие – справка по собственик на МПС; проверка за ПС,
собственост на български гражданин;
- дата 02.12.2019 г., час 11:33:00, подсистема КАТ
Централен регистър, действие – справка по собственик на МПС; справка за
български гражданин;
- дата 02.12.2019 г., час 11:38:00, подсистема КАТ
Централен регистър, действие – справка по собственик на МПС; проверка за ПС,
собственост на бълг.гражданин.
Приложение №2 – четири страници извадка от АИС БДС
(НРБЛД) (л.57-60), съдържащи данни за извършени от служител Т.Д.А., комп.
22КАТ-02, С-р Пътна полиция Хасково, справки за български гражданин с
посоченото ЕГН, съответно на дати 11.04.2018 г., 02.12.2019 г., 03.12.2019 г., 04.12.2019 г. в посочени
часове, съответно справки от роднинска връзка и справка за БГ;
Приложение №3 – една страница извадка от АИС Административнонаказателна
дейност (л.61), съдържаща данни за извършени от потребител TStamova – Т. Д.А.,***, С-р Пътна полиция Хасково, с посочен
IP номер, справки
за български гражданин с посоченото ЕГН, съответно девет търсения на дата
11.04.2018 г. в изброени часове – търсене на фиш, търсене на акт, търсене на НП,
търсене на присъда и търсене по ЕГН при отнемане на СУ.
По делото са представени още Кадрова справка (л.62)
на инспектор Т.Д.А. – полицейски инспектор VI степен в „Автоматизирани системи за контрол на
правилата за движение“ на група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково; Заповед
№272з-869/18.04.2018 г. на Директора на ОДМВР – Хасково (л.170) за
преназначаването на Т.Д.А. на посочената изпълнителска длъжност, Акт за
встъпване в длъжността (л.169) и
Формуляр рег.№3286р-19541/11.11.2015 г. (л.166-168) за изготвяне на Типова
длъжностна характеристика за същата длъжност.
Назначената Комисия е изготвила и подписала Справка
рег.№1253р-5347/13.05.2020 г. (л.34-36),
адресирана до Директора на ОДМВР – Хасково, в която е изложила установените от
нея обстоятелства. С резолюция от 20.05.2020 г. на Директора на ОДМВР – Хасково
преписката е върната на комисията, за да
бъдат конкретизирани подробно изпълнителните деяния и същите се обвържат с
конкретно нарушените норми.
Комисия е изготвила и подписала Справка
рег.№1253р-5768/27.05.2020 г. (л.25-29), по която е дадено писмено Становище
рег.№272р-12255/02.06.2020 г. (л.30-32) от гл.юрисконсулт в сектор „КАПОЧР“,
отдел „Административен“ при ОДМВР – Хасково и с резолюция от 02.06.2020 г. на Директора
на ОДМВР – Хасково преписката отново е върната на комисията за допълнителна проверка
съгласно становището.
Изготвена е и подписана от всички членове на
Комисията Справка рег.№272р-12615/05.06.2020 г. (л.20-24), адресирана до
Директора на ОДМВР – Хасково, върху която е поставена подписана от същия резолюция
от 04.06.2020 г. за запознаване на служителя и връчване на покана за писмени
обяснения.
Под текста на Справката саморъчно е отразено, че на 09.06.2020 г. Т.А. се е запознала със справката срещу подпис.
В справката са изложени установените от Комисията обстоятелства
– че е възникнал конфликт от битов характер между инспектор Т.Д.А. и нейния
съсед, живеещ в същата жилищна кооперация – Н. Б. Х., че последният подал жалби
срещу А., в които твърдял, че тя, в качеството си на длъжностно лице,
нерегламентирано е проверявала личните му данни и ги е използвала неправомерно.
Комисията е изискала и получила от Дирекция КИС справки, от които е видно, че
служителката Т.Д.А. е извършвала справки в ИИС „Справки“ и АИС „АНД“ на МВР от
служебен компютър №22КАТ-02 и потребител TStamova за лицето Н. Б. Х., на
11.04.2018 г., 02.12.2019 г., 03.12.2019 г., 04.12.2019 г. и 11.12.2019 г. за
собственост на МПС, криминалистическа и съдебна регистрация, справка за лице
български гражданин, справка за роднински връзки, справка за издаден фиш, акт,
НП, присъда и отнемане на свидетелство за управление. От отговора на запитване, с
№1253-1922/14.02.2020 г. (л.74) Комисията приела, че Т.А. не е изпълнявала
дейности във връзка с реализирана АНО по ЗДвП през м.декември 2019 г. по
отношение на Н. Б. Х., изискващи информации и справки в ИИС „Справки“ и АИС
„АНД“ на МВР по отношение на личните му данни, когато са отчетени извършените
справки, посочени в отговора на ДКИС-МВР. След извършена служебна проверка е
установила, че на Т.А. не са възлагани преписки по отношение на същото лице. Комисията
е изложила също така съдържанието на подадените от Н. Б. Х. жалби и дадени
обяснения във връзка със случая, както и проведените за изясняването му
проверки и събрани обяснения от трети лица.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
Комисията достигнала до извода, че като е извършила изброените нерегламентирани
справки по отношение на Н. Б. Х., инспектор Т.Д.А. с действията си извършила
нарушения на т.19 и т.73 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, а именно: „т.19 Държавният служител пази доброто име на институцията,
която представлява“ и „т.73 Събирането на информация от страна на държавния
служител се подчинява на основните принципи в дейността на МВР“, като допуснала
Х. да получи убеждение, че е извършвала проверки за него в информационните
фондове на МВР. Комисията установила, че служителката е използвала неоснователно
придобитата информация от информационните фондове на МВР за да респектира
съседа си Н. Б. във връзка с проблемите и жалбите помежду им като съседи.
Комисията е направила предложение на основание
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, вр. т.19 и т.73 от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, на инспектор Т.Д.А. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
На 09.06.2020 г. в 13.45 ч. на Т.Д.А. е връчена
срещу подпис Покана рег.№272р-12783/08.06.2020 г. (л.16) за запознаване с обобщената справка и всички
материали от извършената проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, и за даване на
допълнителни обяснения или възражения в срок 24 часа след запознаването.
От Т.Д.А. е постъпило регистрирано под
рег.№272р-1303/10.06.2020 г. писмено Възражение (л.15) до Директора на ОДМВР – Хасково, в което заявява, че счита, че
дисциплинарната проверка не е водена обективно, всестранно и пълно. Върху
възражението има поставена резолюция от дата 11.06.2020 г.
С процесната Заповед №272з-1803/17.06.2020 г.
Директорът на ОДМВР – Хасково, на основание чл.200, ал.1, т.12, вр. ал.2, от ЗМВР, вр. с т.19 и т.73 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, вр. чл.194, ал.2, т.4; чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР, налага на
инспектор Т.Д.А. – полицейски инспектор
в група „ОДПКПД“ на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за
„нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“.
Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 30.06.2020
г., а жалбата срещу заповедта е подадена в Административен съд – Хасково на 08.07.2020
г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла
на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е
ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия
е да налага наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, включително наказанието
„порицание“, за служителите на изпълнителски длъжности, каквато е заеманата от
жалбоподателката длъжност.
Не се констатират допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта. Спазени
са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното
наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая дори отчетено от първата изготвена от назначената Комисия Справка,
регистрирана на 13.05.2020 г. и резолирана от дисциплинарнонаказващия орган на
20.05.2020 г., не са изтекли два месеца до датата на издаване на заповедта –
17.06.2020 г. Спазен е и едногодишният срок, доколкото най-ранната дата,
визирана като действие на служителя в заповедта, е 02.12.2019 г. Не е спорно,
че при извършване на дисциплинарната проверка на служителя е предоставена
възможност както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със
събраните материали и изготвената като краен резултат от проверката Справка.
Спазено е изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ
алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В заповедта се
съдържа текст, че същата е издадена след обсъждане на писмените обяснения на
служителя рег.№1253р-3078/13.03.2020 г., а в административната преписка са
налични дадените от Т.Д.А. по повод провеждането на дисциплинарното
производство Обяснение с рег.№1253р-3078/13.03.2020 г. – с резолюция за
приемането му и Възражение с рег.№272р-1303/10.06.2020 г., които са били
представени на дисциплинарно наказващия орган.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че оспорената заповед не съдържала коректно, пълно
и точно описание на всяко едно от твърдяните отделни дисциплинарни нарушения.
Оспорената заповед за налагане на дисциплинарното
наказание съдържа предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са
посочени извършителят, времето и обстоятелства, при които е извършено
възприетото като нарушение, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата,
въз основа на които то е установено.
Видно от съдържанието на заповедта,
жалбоподателката е наказана дисциплинарно за нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, като е описано, че това е станало посредством
извършването от нея на нерегламентирани (т.е. неизискуеми
от служебната й дейност), справки в информационните фондове на МВР, до които има служебен достъп,
за определени данни за лице, с което имат междусъседски битови конфликти, и използването
пред него на тази неоснователно придобита информация, за да респектира съседа
си във връзка с проблемите и жалбите помежду им. Прието е, че действията на жалбоподателката в
своята съвкупност нарушават вменени й от Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР правила за поведение, като са изброени датите, на
които служителката е извършвала справките, и вида на последните. Това не
означава, че А. е наказана за повече от едно дисциплинарно нарушение и дисциплинарнонаказващият орган в случая не е
имал задължение да прилага хипотезата на чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Противно на твърденията в жалбата, съдът не намира
неяснота или противоречие в текста на заповедта. Направеното описание на нарушението
от фактическа страна е напълно достатъчно жалбоподателката да разбере какво
дисциплинарно нарушение й е вменено да е извършила. Неизброяването в заповедта
поотделно на видовете справки, които служителката е правила в отделните системи
на посочените дати 02.12.2019 г., 03.12.2019 г., 04.12.2019 г. и 11.12.2019 г.,
не води до такава непълнота, която да нарушава правото на защита на наказаното
лице. Тези конкретни справки са видни от писмените доказателства, приложени
като част от административната преписка по издаване на акта, с които
служителката е имала възможност да се запознае. Ето защо общото посочване на
видовете справки в ИИС „Справки“ и АИС „АНД“ на МВР от служебен компютър
№22КАТ-02 и потребител TStamova за лицето Н. Б. Х., на изброените дати – за собственост
на МПС, криминалистическа и съдебна регистрация, справка за лице български
гражданин, справка за роднински връзки, справка за издаден фиш, акт, НП,
присъда и отнемане на свидетелство за управление – в случая се явява достатъчно
за описанието на нарушението и не води до непълнота или неяснота на обжалвания
акт.
Не се споделя и твърдението в жалбата, че в
оспорената заповед не били изложени мотиви относно това по какъв начин и с
какви конкретни действия служителката не била опазила доброто име на
институцията. Такива мотиви ясно могат да бъдат изведени от фактическото
описание на дисциплинарното нарушение, и конкретно във връзка с изложеното в
заповедта, че служителката е допуснала Н. Б. Х. да получи убеждение, че е
извършвала проверки за него в информационните фондове на МВР без законово основание.
С това несъмнено се накърнява доброто име на институцията, която държавният
служител представлява, както и събирането на информацията от служителя за лично
ползване е в отклонение от принципа на законност.
Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание административният орган е вписал в заповедта
разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, според която неспазване на правилата
на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява
дисциплинарно нарушение и на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР, според която за
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се
налага дисциплинарно наказание „порицание“. Налице е съответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация, и правото на
защита на оспорващата не е накърнено.
Твърденията, изложени в жалбата, че не било
доказано именно жалбоподателката да е извършвала справките и алтернативно – че
ги е извършвала в изпълнение на служебните си задължения, се опровергават по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства. В дисциплинарната
преписка са събрани категорични данни за извършване на конкретните справки от
потребителския профил на жалбоподателката, както и е установено, че тези
справки за Н. Б. Х. не са извършвани във връзка с възлагани на инспектор Т.А. преписки по отношение
на същото лице, от което не е имало подадени и регистрирани в деловодната
система на сектор „Пътна полиция“ ОДМВР – Хасково сигнали, молби, жалби и
декларации.
Съдът приема за безспорно установено виновното
извършване от страна на жалбоподателката на описаното в оспорената заповед, представляващо
нарушение на служебната дисциплина. По отношение вида и размера на наложеното
наказание, намира същият за справедлив и съобразен с материалния закон. Разпоредбата
на чл.200, ал.2 от ЗМВР предвижда дисциплинарно наказание „порицание“ да се
налага за срок от шест месеца до една година и в случая наказанието е наложено
за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца.
Предвид установеното, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при
липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена
като неоснователна.
С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и Тълкувателно решение №3/13.05.2010 г. по т.д.
№5/2009 г. на ВАС, основателна е своевременно заявената претенцията на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо
от жалбоподателя. Съгласно чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК (изм.ДВ, бр.8 от
24.01.2017 г.), във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100
лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Д.А. ***, срещу Заповед
№272з-1803/17.06.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА Т.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на
Областна дирекция на МВР – Хасково, гр.Х., бул.„Б.“ №***, разноски по делото в
размер на 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: